Френска Полинезия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Залив Кук, Моореа
Карта на Френска Полинезия
Знамето на Френска Полинезия

Френска Полинезия (на френски Polynésie française) е отвъдморска територия на Франция със статут на департамент, има свои представители във френския сенат и парламент. Френска Полинезия се състои от 5 островни групи с обща площ 3 936 км2:

  • Тубуай (Австралски острови) – площ 174 км2, население 6310 жители (2007 г.), 6 острова и 1 атол;
  • Туамоту – площ 810 км2, население 18 229 жители (2007 г.), 5 острова и 73 атола;
  • Дружествени острови – площ 1 647 км2, население 227 912 жители (2007 г.), 7 острова и 7 атола;
  • Маркизки острови – площ 1 274 км2, население 8 632 жители (2007 г.), 12 острова и множество малки островчета и скали;
  • Гамбе (Мангарева) – площ 31 км2, население 1 337 жители (2007 г.), 4 по-големи и 25 малки островчета.

Административен център – Папеете на остров Таити (26 хил. жители, агломерация 107 хил. жители)

Държавно устройство[редактиране | edit source]

Автономна територия на Франция. Управлява се от Върховен комисар. Законодателен орган – Териториална асамблея от 41 депутати, избирани от населението за срок от 5 години. Изпълнителна власт – правителство, начело с председател. Френска Полинезия е представена в парламента на Франция от двама депутати и един сенатор.

География[редактиране | edit source]

Островите са с вулканичен произход (високи над 1000 м) – най-висок връх – Орохена (2 241 м)(о. Таити) и коралови, с височина няколко метра. Климат – тропичен, на север субекваториален, влажен, със средногодишна температура 27°С и валежи 2 500 - 3000 мм.

Население[редактиране | edit source]

През 2007 г. населението възлиза на 262 420 жители. Гъстота – 67,7 жители на км2. Естествен прираст - 22. Етнически състав - таитяни 55,8%, туамотуанци 7,8%, тубуайци 7,1%, маркизци 6,8%, мангареванци 0,7%, френско-полинезийски метиси 8,1%, французи 4,4%, китайци 8,9%, други 0,4%. Официални езици - френски и таитянски. Използват се и други полинезийски езици. Азбука - латиница. Неграмотни - 9%. Конфесионален състав - християни 92,2% (протестанти 64,7%, католици 35,3%), будисти 3,2%, конфуцианци 4,1%, други 0,5%. Разпределение на населението - Дружествени о-ви - 87,8%, Туамоту и Гамбе - 6,5%, Тубуай - 2,4%, Маркизки о-ви - 3,3%. По-големи градове - Ваитапе (5 хил. ж.), Утуроа (4 хил. ж.), Паопао (4 хил. ж.), Хаапити (4 хил. ж.), Аверо (3 хил. ж.).

Административно деление[редактиране | edit source]

Френска Полинезия се дели на 5 окръга – Таити и Зависими острови (Наветрени острови), Подветрени острови, Туамоту-Гамбе, Тубуай и Маркизки острови. Окръзите се делят на 48 комуни (общини). Някои от тях обединяват по няколко т.нар. асоциирани (съединени) комуни – общо 99.

История[редактиране | edit source]

Островите са заселени с полинезийци през I в. сл.Хр. През 1521 г., по време на първото околосветско плаване Фернандо Магелан вижда два атола от архипелага Туамоту, а през 1595 г. испанският мореплавател Алваро Менданя де Нейра открива Маркизките острови. През XVIII и XIX в. Франция постепенно установява протекторат над островите. През 1897 г. всички острови са обединени в една колония – френски владения в Океания,а през 1958 г. стават задморска територия на ФранцияФренска Полинезия.

Стопанство[редактиране | edit source]

Основната стопанска дейност е обслужване на чуждестранни туристи, добив и износ на бисери. Открити са големи залежи на фосфати и кобалт. Основни селскостопански продукти – кокосова палма и тропически плодове. Силно развит риболов – около 6,5 хил. т годишно. Промишлеността е представена от малки предприятия за преработване на селскостопанска продукция. 800 км пътища, от които половината са асфалтирани. Основно пристанище – Папеете. Международни летища – Папеете и Утуроа (на остров Раиатеа, разположен на 110 км северно от о-в Моореа). На атола Моруроа е изграден френски изпитателен ракетно-ядрен център. Общо обществено производство – 18 000 $. Съотношение селско стопанство-промишленост-обслужване – 5:18:77. Парична единица – евро. Посещава се от 212 хил. туристи.

Вижте също[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]