Френски булдог

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

[1] История на породата Произхода на съвременната порода Френски булдог води началото си от древногръцкото племе Молосоиди. Финикийските търговци след това разпространяват породата из целия античен свят. В последствие породата достига Англия и породата молосоидски кучета се развива в Мастиф. Една от произходните породи на на Мастиф е Буленбийзъра , вид кучета, използвани в популярните тогава игри с бикове. През 1835 г. обаче тези кървави игри се забраняват в Англия и оставят булдоци „безработни”. По-рано (към 1800 г.) булдоците вече са били развъждани и за други цели и така породата била преквалифицирана от бойци в компаньони. Някои булдоци били кръстосвани с териери, а други били модифицирани с по-малки размери. Към 1850 г. така наречените булдоци-играчки били толкова популярни, че вече били включени в списъците на официалните кучешки изложби, започнали в началото на 1860 г. Изискванията за тези кучета били да тежат между 7,3 и 11 килограма, вепреки че съществувал и клас под 5,4 килограма. Същевременно, след Индустриалната революция, много от производителите на дантела в Нотингам остават без работа и се заселват в Нормандия, Франция. Те донасят със себе си разнообразие от кучета, включително булдоците. Породата постепенно набрала популярност във Франция и започнала търговия с булдоци-играчки. Английските развъдници изпращали към Франция кучета, считани за прекалено малко, а също и тези с щръкнали уши. Постепенно теи малки булдоци започнали да се считат за отделна порода и им се дава името Bouledogue Francais. Породата първоначално добива голяма популярност сред париьките куртизанки, артисти, писатели и модни дизайнери. По това време не се водят регистри и списъщи за тези кучета и булдога постепенно започва да изчезва от гените на породата. Започват да се кръстосват с Териери и Мопсове, което допринася съответно за щръкналите им уши и кръгли очи.

Външни характеристики[редактиране | edit source]

На пръв поглед Френският булдог трябва да изглежда активен, интелигентен, мускулест с широки кости, гладка козина и компактен със средна до малка структура. Тези характеристики се отнасят с по-голяма сила до мъжките индивиди. Цветовете приети за тази порода са различните нюанси на тигров, светлобежов или бял с тигрови петна. Доминиращия цвят е тигров, а след това светлобежов с разцветки от други цветове. Клубовете посветени на тази порода не разпознават други цветове като изискване за тази порода. Кожата на породата трябва да е мека отпусната, особено на главата и раменете като по този начин образува бръчки. Козината също така трябва да е лъскава, гъста, къса и гладка. Изискванията за главата са тя да е квадратна, като скалпа трябва да е плосък, но леко заоблен. Блендата между черепа на кучето и муцуната трябва да е ясно изразена като по този начин образува вдлъбнатина между очите. Муцуната трябва да е широка, дълбока и добре разлята назад, а също така трябва да има големи мускули на бузите. Носът на Френския булдог трябва да е изключително къс с широки ноздри и ясно изразена линия между тях. Носът и устните на кучето трябва да са черни с изключение на по-светлите разцветки на породата. Устните трябва да са дебели и широки, стигащи до долната челюст и покриващи зъбите, които не бива да се виждат, когато кучето е със затворена уста. Очите на породата трябва да са с голямо разстояние помежду им, смъкнати възможно най-ниско (колкото се може по-далеч от ушите), кръгли и тъмни на цвят. Не е прието да се виждат части от склерата, когато кучето гледа напред. Ушите трябва да са подобни на прилепските – широки в основата си, издължени, със закръглен връх. Предните крака на породата трябва да са къси, набити, прави, мускулести и с голямо разстояние помежду им. Тялото се изисква да е късо и добре закръглено като е широко в раменете и се стеснява към опашката. Гръдният кош трябва да е широк с големи ребра, а стомахът – вдлъбнат и прибран към гръбнака на кучето. Задните крака трябва да са мускулести и по-дълги от предните като така слабините се качват над нивото на раменете. Опашката трябва да е права, къса, окачена ниско, дебела в основата си и скосена в края.

Характер на породата[редактиране | edit source]

Френският булдог, както всички породи-компаньони, изискват постоянен контакт с хората. Породата почти не изисква никакви упражнения, но задължителни остават ежедневните упражнения. Като брахицефална порода (порода със сплескана муцуна) трябва да се знае, че тези кучета не могат да живеят на открито. Масивните им тела и компрометираното им дишане намаляват значително способността им да регулират собствената си температура. Характерно за породата е също така и затруднението на кучетата при плуване. Като следствие от физиологията на породата трябва да се взимат специфични мерки при горещо и влажно време. Френските булдоци са много сладки и отлични компаньони. Рядко лаят, а когато го правят, то е за да привлекат внимание или просто да покажат, че не са щастливи. Породата е търпелива и много често привързана към хората, особено към деца, а женските индивиди дори настървено пазят децата. Кристина е няма такава пача.

Източници[редактиране | edit source]

  1. http://kuchetata.com/article_50.php
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „French Bulldog“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.