Френско-османски алианс

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Писмо на османския султан Сюлейман Великолепни до френския крал от 1536 г.

Френско-османският алианс или Френско-турският съюз е геополитическо съглашение сключено между Франсоа I и Сюлейман Великолепни през 1528 г. въз основа на взаимен интерес в отслабване силата на Карл V Хабсбург.

Политическата страна на Алианса се състои в това, че турците предоставят финансова помощ на французите и координират действията си с Кралство Франция срещу Хабсбургите. Френската мода завладява Истанбул и французите се предпочитат край Босфора пред другите християнски народи,[източник? (Поискан преди 109 дни)] като им се предоставя свобода спокойно да влизат в пристанищата на Османската империя, да търгуват с Близкия изток, и да имат необоспокояван достъп до "светите места". От своя страна французите съдействат на пиратските нападения на известния пират Хайредин Барбароса в Средиземноморието и дават своя дан за успех в двете османски обсади на Виена и в османските войни с Хабсбургите.[източник? (Поискан преди 109 дни)]

Френският посланик, според традицията, живее в предградието на Истанбул "Галата", радвайки се на значителна тежест пред Високата порта по време на цялото съществуване на Стария ред. В края на XVI и XVII век вниманието на османското правителство е насочено на изток във войни с персийските Сафавиди, които многократно изпращат при Хенри IV посолства с цел получаване на дипломатическа подкрепа в конфликта им с османците.

Луи XIV възобновява традиционно добрите френски отношения със султана, регулярно приемайки турския посланик във Версай. По това време един от най-успешните турски военначалници е французина Боневал паша. С подкрепата на турските власти, френският търговец Жан-Батист Таверние свободно кръстосва из цялата османска територия в Азия до Индия.

По време на Просвещението Франция стимулира ориенталските изследвания и представяния на редица образци на османската и персийска култура в Западна Европа. Действието на повечето френски опери от това време се развива в кафеза. Засиленият интерес на съвременниците на Луи ХIV към турската култура се проявява и в пиесите на Молиер, както и в "Персийски писма" на Монтескьо. През 1704 г. първият в Европа е френския превод на "Хиляда и една нощ".

Повечето от Валиде султанките в периода 16 - 17 век са от френски произход.

Библиография [редактиране]

  • Robert A. Kann A History of the Habsburg Empire, 1526—1918 University of California Press, 1980 ISBN 0520042069
  • William Miller The Ottoman Empire and Its Successors, 1801—1927 Routledge, 1966 ISBN 0714619744
  • Roger Bigelow Merriman Suleiman the Magnificent 1520—1566 READ BOOKS, 2007 ISBN 1406772720
  • Kenneth M. Setton The Papacy and the Levant (1204—1571) DIANE Publishing, 1984 ISBN 0871691620
  • Fatma Müge Göçek East Encounters West: France and the Ottoman Empire in the Eighteenth Century Oxford University Press US, 1987 ISBN 0195048261
  • Jack Goody Islam in Europe Wiley-Blackwell, 2004 ISBN 0745631932
  • Peter Malcolm Holt, Ann K. S. Lambton, Bernard Lewis The Cambridge History of Islam Cambridge University Press, 1977 ISBN 0521291356
  • Inari Karsh Empires of the Sand: The Struggle for Mastery in the Middle East, 1789—1923 Harvard University Press, 2001 ISBN 0674005414
  • Harold Lamb Suleiman the Magnificent — Sultan of the East READ BOOKS, 2008 ISBN 1443731447
  • Daniel Goffman The Ottoman Empire and early modern Europe Cambridge University Press, 2002 ISBN 0521459087
  • Roger Crowley, Empire of the Sea, 2008 Faber & Faber ISBN 9780571232314

Вижте също [редактиране]