Френско-пруска война
от Уикипедия, свободната енциклопедия
 |
Тази статия се нуждае от подобрение. Необходимо е: привеждане към сегашно историческо. Ако желаете да помогнете на Уикипедия, просто щракнете на редактиране и нанесете нужните корекции. |
| Френско-пруската война Част от воините за обединетието на Германия |
|||||||||||||
| Конфликт: | |||||||||||||
 La ligne de feu (битката при Марс-Ла-Тур) на Пиер-Жорж Жанио от 1886 |
|||||||||||||
|
|||||||||||||
| Воюващи страни | |||||||||||||
| Прусия и германски съюзници, от 18 януари 1871 г. Германска империя |  Френска втора империя |
||||||||||||
| Командири | |||||||||||||
•  Ото фон Бисмарк• Хелмут фон Молтке Старши |
• Наполеон III • Франсоа Аший Базен• Патрис дьо Мак-Маон, херцог на Мажанта |
||||||||||||
| Сили | |||||||||||||
| 300 000 активни [1] 900 000 резерви и Ландвер [2] |
492 585 активни [3] 417 366 Гарде Мобиле [4] |
||||||||||||
| Жертви | |||||||||||||
| 116 696 убити или ранени [5] 200 000 цивилни |
138 871 ранени или убити[6] 474 414 пленници [7] |
||||||||||||
Френско-пруската война или Френско-германската война, а във Франция често срещано като Войната от 1870[8] (19 юли 1870 - 10 май 1871) е конфликт между Франция и Прусия, подпомогната от останалите членове на Северногерманския съюз, както и от Баден, Вюртемберг и Бавария. Войната приключва с пруска и германска победа и завършва окончателното обединение на Германия със създаването на Германската империя, чийто първи император става крал Вилхелм І Пруски. Войната бележи и падението на Наполеон III и края на Втората Френска империя, която е наследена от Третата република. Според Франкфуртския мирен договор териториите на Елзас и Лотарингия са отнети от Франция и присъединени към новообразуваната Германия, положение запазено до края на Първата световна война.
Конфликтът бил кулминацията на години напрежение между двете сили, което накрая достигнала своя връх при спортния въпрос за кандидата на Хохенцолерните за свободното място на испанския трон, след като Изабела II била детронирана през 1868 г. Общественото издание на "Емс Диспач" (Ems Dispatch), в който се издали обиди, казани от страна на пруския крал и на френския посланик Бенедети, допълнително разпалило ненавистта на отделните сили една към друга. Франция се мобилизирала и на 19 юли 1870 обявила война само на Прусия, но други германски щати бързо се съюзили с Прусия и застанали на нейна страна.
Превъзходството на пруските и германските войски било абсолютно, отчасти заради успешното използване на железопътни линии и новаторска артилерия, създадена от Круп. Прусия и Германия победили в серия от светкавични битки в Източна Франция, като кулминацията била битката при Седан, където Наполеон III бил заловен с цялата си армия на 2 септември. Ала това не бил краят на войната. След като Третата Република била обявена в Париж на 4 септември 1870 г., френската съпротива продължила под ръководството на Правителството на националната отбрана (съставено от 11 депутати) и по-късно Адолф Тиер.
След петмесечна кампания германските армии побеждават новообразуваните френски армии в серия от битки, водени из Северна Франция. След продължителна обсада Париж пада на 28 януари 1871 г. След десет дни германските държави обявяват своя съюз под управлението на пруския крал, обединявайки Германия под името Германска империя. След дългата война условията на мира били продиктувани от Франкфуртския мирен договор, който бил подписан на 10 май 1871 г.
Съдържание |
[редактиране] Причини за войната
Причините за Френско-пруската война се коренят най-вече в събитията, заобикалящи баланса на сили след Наполеоновите войни. Франция и Прусия са врагове в тези войни като Франция била на скамейката на губещите, а Наполеон I бил заточен на остров Елба. След издигането на Наполеон III, благодарение на успеха си във Франция, и възкачването на Ото фон Бисмарк като министър на Прусия, събитията скоро довели до избухването на война, само четири години след Австро-пруската война през 1866.
[редактиране] Сили на воюващите
[редактиране] Френска армия
След изненадващата пруска победа над Австрия през 1866 г., маршал Адолф Нийл, френски военен министър, решава да започне програма за реорганизиране на армията, за да се постигне подобрение на качеството на войниците във войската. Той моментално анулирал всички допълнителни заплащания, давани на разпусканите войници и резултатите били лоши - голям брой войници ветерани напуснали армията и голям брой резервисти, които били извикани (един на всеки четирима) си купували пътя навън от армията. Военният закон от 1868 г., създаден от маршал Нийл и използван за пример след пруската организация, увеличил служенето в френската армия от 7 на 9 години. Въпреки всичко, закона бил погубен от френската законодателна власт, която успяла да осигури малка сума пари за Гранде Мобиле и издали няколко закона, ограничаващи ефективното обучение на тези единици. На тях им било забранено да пътуват извън районите, където са родени и не било задължително да стоят в казармата по време на обучението си. Тези условия и закони били родени от страха от повторение на военната структура по време на Наполеон I, която била още свежа в паметта на депутатите. [9]
Френската армия имала 492 585 действащи войници през юли 1870 като някои от тях били ветерани в предишните френски кампании в Кримската война, Алжир, Франко-австрийската война и френската намеса в Мексико. От тази цифра 300 000 трябвало да бъдат готови за три седмици според новият френски военен министър маршал Едмон Льо Бьоф (маршал Нийл загинал предишната година). Тази бройка би трябвало да се увеличи до 662 000 души при пълната мобилизация и извикването на резервите като допълнително към тази цифра има и още 417 366 слабоорганизирана Гарде Мобиле, която би следвало да се обучи, което отнема време. [10]
След получаването на рапорти относно ефективността на пруските пушки, които се зареждали отзад, през 1866, французите набързо оборудвали тяхната пехота с пушки Шаспо, които били едни от най-модерните по онова време серийно произвеждани огнестрелни оръжия. С гумен пръстен за уплътнение и по-малък куршум, Шаспо имал далекобойност от 1463 метра (1600 ярда) с по-бърза скорост на изстрелване. [11] Допълнително армията била оборудвана с предшественика на картечницата, която имала същото име, но била по-различна на външен вид. В началото, през 1866, тя била произвеждана тайно. Били направени 25 подобни оръжия, които се активирали с и стреляли със 150 оборота в минута. Далекобойността им била около 1820 м (2 000 ярда). Въпреки че имала много революционен дизайн и огромен потенциал, картечницата била неефективна поради липса на обучение и трудното разгръщане в плътната формация на армията. Освен това оръжието имало голяма далекобойност, но минимална точност. [12]
Артилерията не била оборудвана наново, защото Законодателният орган във Франция не гласувал да се отпуснат пари. Артилерията била съставена от три основни части: четири-паундови, дванадесет-паундови оръдия и картечници. Четири-паундовите оръдия били зареждани отпред и имали ефективна далекобойност от 1 189 метра за близък обстрел и 2 286 метра за далече обстрел. Дванадесет-паундовите оръдия също били зареждани отпред, но те имали по-големи задължения.[13] Френските граждани били поканени да гледат масивните артилерийски части, създадени от Круп, на Експозицион Универсале (1867) в Париж, но наблюдаването на този "спектакъл" криело големи опасности. Оръжията били прекалено големи и скъпи, за да са ефективни и употребими. Наблюдаването на война се смятало за остаряло и без връзка с истинския прогрес. Както е казал Виктор Юго: "Огромните стоманени гюлета, всяко от които струва хиляда франка, изстрелвани от титанските пруски оръдия, изковани от гигантския чук на Круп, който тежи хиляди паундове и струва три милиона (франка), са толкова ефективни срещу прогреса както и сапунени балони, излизащи от края на тръба, през която духа малко дете."[14] В началото на 1866, френски оръжейни експерти наблюдавали превъзходството на артилерията на Круп, която се зарежда отзад, на демонстрация в Белгия. Въпреки положителните оценки за този вид артилерия, маршал Льо Бьоф не обърнал внимание на това. След войната се разкрива, че той и неговите поддръжници се опитвали да защитят оръжията френската Шнайдер от конкуренция. [15]
Армията била водена от Наполеон III. Маршал Базен, Мак-Маон и Конроберт били избрани за координатори, командващи армиите на фронта. Те, и редица други по-нисши командващи, били спечелили добра репутация през Кримската, Френско-австрийската и други колониални войни. [16]
Във френската армия били предприети редици реформи. Те били резултат от болезнено научен урок от Австро-пруската война. Но въпреки всичко армията на Франция по онова време продължавала да има слаба администрация и липса на ясно, разбираемо и последователно планиране. Въпреки това военният министър Льо Бьоф заявява, че френската армия е готова за война и "всяко копче е закопчано". След започването на войната много от френските формации били побеждавани, защото резервите буквално живеели много зле и им били осигурени само най-жизненоважните неща за съществуване докато се скитали из депа и железопътни станции, опитвайки се да разберат за къде да тръгнат. Сред различните недостизи от страна на продоволствие и екипировка бил и недостигът от медицинските средства, които всъщност били по железопътните станции на Париж, чакайки транспорт. [17] През войната маневрите на френската войска винаги били насочени лошо и погрешно.
[редактиране] Пруска армия
Благодарение на усилената работа на генерал Алберт фон Руун и крал Вилхелм I от Прусия през средата на 1858 и след това цялата военна организация на Прусия била реформирана. След извършването на промени, пруската армия била съставена не от предишните войници, а от войници, извикани на задължителна военна служба, и резерви [18]. Военната служба била задължителна за всички мъже на такава възраст и поради това Прусия и нейните Северни и Южни германски съюзници можели да мобилизират и изпратят на фронта 1,2 милиона войници по време на война. Прусия имала предимство в своята подвижност поради възможността и да се движи с мъже, боеприпаси и артилерия до дадени избрани територии с голяма скорост като войската успявала да избегне логическите кошмари, които затруднявали французите.
Войската все още била оборудвана с "иглената" пушка на Дрейс, която станала известна по време на битката при Кьонихгрец. Оказало се всъщност, че тя не е толкова ефективна колкото френската Шаспо пушка. Далекобойността на иглената пушка не можела да се мери с тази на френското оръжие, което означавало, че пруската армия трябвало да се придвижва през изстрели, за да застане на позиция, от която да може да заплаши врага. Глава на екипа от генерали, полевият маршал Хелмут фон Молтке Старши не се заел с подобряване на технологията на пушките на армията поради техния голям успех срещу австрийците. Минусите на пушката на пруската армия били повече от компенсирани от шест-паундовите (3-килограмови) оръдия на Круп, зареждащи се отпред. Те били включени в артилерийските батареи на прусите. Оръдието на Круп имало по-голяма далекобойност, стреляло по-бързо и било много по-точно в сравнение с френските зареждащи се отзад оръдия.
Пруската армия и нейният главнокомандващ крал Вилхелм I, който водел със себе си хора като Бисмарк, Руун и други военни стратези и експерти като Аугуст Кайм. Кралски и благороднически офицери като Кронпринц Фридрих командвали по-големите формации. На практика всичко операции били водени от полевия маршал фон Молтке. Пруската армия била уникална в Европа заради своя единствен екип на генералите, чиито основна дейност била да водят маневрите, да организират комуникациите и да създават цялостната военна стратегия. Офицерите от този екип на генерали, които преминали през строги процедури за избирането им и обучението им, имали близки функции във всички големи щабове. Началника на екипа бил важна фигура в пруската армия, защото от него се очаквало да запази и поддържа връзката и доверието между по-висшестоящите и по-нисшите командващи.
[редактиране] Френски и пруски военноморски действия
В началото на войната френското правителство заповядало да се направи блокада на германските северни брегове, на която сравнително малкият северногермански флот не можел да се противопостави. Въпреки това блокадата била само частично успешна поради изключително важни недоглеждания в плановете, направени в Париж. Военните части, които трябвало да бъдат в случай на война, били използвани за риболов в Нюфаундланд или Шотландия, където помагали. Затова части от френския флот, съставен от 470 кораба, всъщност водени от армирал Едуар Буе-Вийоме, били пуснати в морето на 22 юли 1870 г. Френската флота претърпяват липса на въглища, което разтревожва адмирала. Неуспешна блокада на пристанище Вилхелм и конфликт на командващите дали да продължат към Балтийско море или да се върнат във Франция направил френските военноморски усилия неефективни.
За да намали напрежението от очакваната германска атака в Елзас и Лотарингия, Наполеон III и останалите френски главнокомандващи планирали в началото на войната да изпратят морска инвазия на северна Германия. Те се надявали, че атаката не само ще намали германските войски на фронта, но също и ще подтикне Дания да подпомогне инвазията с 50 000 армия, а и със силните си кораби. Въпреки това се оказва, че Прусия наскоро е поставила крайбрежни защити около големите северногермански пристанища. Защитата включвала крайбрежни артилерийски батареи, състоящи се от тежките оръдия на Круп. Те можели да уцелят френски кораб от разстояние от 3 660 м (4 000 ярда). Френските военноморски сили нямали подобни тежки оръжия, с които да се справят с тези брегови защити, а топографията на пруската брегова линия, която била стръмна и висока, правела опит за морска инвазия на северна Германия невъзможна.
Френските морски пехотинци, натоварени със задачата да атакуват северна Германия, за продължително време били изпратени да подпомагат френската армия на Шелонс, където те били заловени при битката при Седан, заедно с Наполеон III. След намаляване на офицерите значително последвало залавянето на много от професионалната френска армия при обсадата на Мец и битката при Седан. В следствие на това военноморските офицери били накарани да командват френските резервни единици.
След като есенните бурии в Северно море минали през останалите патрулиращи френски кораби, блокадата започнала да става все по-безполезна и неефективна. До септември 1870 блокадата била изоставена поради приближаването на зимата и френската флота се върнала при пристанищата покрай Ла Манш, оставайки там до края на войната.
[редактиране] Френско нашествие
[редактиране] Подготовка за офанзива
На 28 юли 1870 Наполеон III напуснал Париж, отправил се към Мец и взел командването на новонаименованата армия на Райн, състояща се от 202 448 души и се очаквало да расте по време на френската мобилизация. Маршал Мак-Махон взел командването на първото тяло (4-ти пехотински дивизии) в близост до Висембург, маршал Конроберт завел VI тяло (4-ти пехотински дивизии) до в Северна Франция като резерва и като защита срещу пруското нападение през Белгия.
Предвоенен план бил направен от маршал Адолф Нийл и разчитал на силна френска офанзива от Тионвил към Трир и в пруската земя, през която минава река Рейн. Този план бил отхвърлен в полза на защитния план на генерал Шарл Огюст Фросар и Бартелеми Льобрюн. Според него армията на Рейн трябвало да остане в защитна позиция в близост до германската граница и да отблъсква всички пруски офанзиви. Ако Австрия, заедно с Бавария, Вюртемберг и Баден се обединят срещу Прусия, за да си отмъстят, I тяло щяло да атакува Бавария и да "освободи" Южните германски страни заедно с австро-унгарските сили. VI тяло щяло да подпомогне всяка армията, нуждаеща се от свежи сили.
За съжаление на плана на генерал Фросар, пруската армия била мобилизирана далеч по-бързо от очакваното. Австро-унгарците, все още носещи спомена от своето поражение срещу Прусия, претегляли внимателно възможностите преди да заявят, че ще подпомогнат Франция само ако тя бъде подпомогната и от Южните германски държави. Това не се осъществило защото тези държави застанали от страната на Прусия и мобилизирали своите армии срещу Франция.
[редактиране] Окупация на Саарбрюкен
Наполеон III бил под голямо вътрешно напрежение за пускането на офанзива преди пълната мощ на войските на Молтке да се мобилизират и да се придвижат до Франция. Разузнаването, направено от генерал Фросар идентифицирало, че само пруската 16-та пехотна дивизия охранява граничния град Саарбрюкен, точно пред цялата Армия на Райн. Поради това на 31 юли армията се отправила към река Саар, за да превземе Саарбрюкен.
II тяло, управлявано от генерал Фросар и III тяло, под управление на маршал Базен прекосяват германската граница на 2 август и започват да изблъскват пруския 40-ти полк от 16-тата пехотна дивизия чрез серия от директни атаки. Френската пушка Шаспо се оказала много ефективна срещу пруските сили, защото френските войници имали по-голяма далекобойност при битката и можели да стрелят много по-отдалеч, отколкото пруските армии. Въпреки това пруските сили се съпротивлявали умело. Французите имали 86 загуби, а прусаците - 83. Саарсбрюкен също се оказал много труден за превземане. Само една железопътна линия водела до немската хинтерланд, която лесно можела да се защитава от една сила, а единствената речна система минавала през границата вместо през вътрешността на страната. Докато французите настъпвали срещу Райнланд и след това срещу Берлин, Наполеон III и генерал Льо Бьоф получават известие от чуждестранен източник, че пруските и баварски армии се трупат на югозападната, като допълнение към северните и североизточните сили.
Молтке наистина събирал три армии на тази територия - Първата пруска армия, състояща се от 50 000 души и командвана от генерал Карл фон Стайнмец. Тя се намирала срещу Заарлуис. Втората пруска армия, състояща се от 134 000 човека и командвана от принц Фридрих Карл, се намирала срещу линията Форбах - Шпихерен. А Третата пруска армия, състояща се от 120 000 човека под командването на коронованият принц Фридрих Вилхелм, била разположена така, че да прекоси границата при Висенбург.
[редактиране] Настъпление на пруската армия
[редактиране] Битката при Висенбург
- Основна статия: Битка при Висенбург
След като научават от заловени пруски войници и местната полиция, че Втората пруска армия е само на 40 километра (30 мили) от Саарбрюкен, в близост до града Висенбург, генерал Льо Бьоф и Наполеон III решават да отстъпят в защитна позиция. Генерал Фросар, без да бъде инструктиран, прибързано оттеглил части от Армията на Райн в Саарбюкен, обратно в Шпихерен и Форбах.
Маршал Мак-Маон, намиращ се в този момент в най-голяма близост до Висенбург, оставил своите четири дивизии да се разпръснат на 32 километра разстояние една от друга, за да могат да реагират на всеки опит за пруска инвазия. Организацията на силите била такава поради липса на продоволствие, което карало всяка дивизия да си търси сама провизии от основна нужда, заедно с представителите на хората, които би трябвало да осигуряват продоволствието. Това, което влошило нещата, било изпълняването на службата от страна на генерал Огюст-Александр Дюкро, командир на първата дивизия на Мак-Махон. Той казал на 1 август на генерал Абел Доуай, командир на втората дивизия, че "Информацията, която получих, ме кара да предположа, че врагът няма никакви значителни сили близо до постовете и няма никакво желание за офанзива." Два дни след това той казва на Мак-Махон, че не е открил "дори и един вражески пост [...] според мен, че заплахата от баварците е просто блъф". Въпреки че Дюкро отхвърлил възможността за атака от страна на германците, Мак-Махон все още се опитвал да предупреди другите части от армията си, но за без успех.
Първата битка от Френско-пруската война се случила на 4 август 1870 г. Кървавата малка битка се сключила между самостоятелната дивизия на генерал Доуай от Първо тяло, с допълнителна кавалерия, която била поставена, за да наблюдава границата, но била много зле координирана с останалите части, и германската Трета армия. Денят отминавал и части от едно баварско и две пруски тела биват въвлечени в битката и подпомогнати от пруска артилерия, която пробила огромни дупки в защитите на града. Доуай държал много силни позиции основно благодарени на точността и голямата далекобойност на пушките Шаспо, но войската му образувала прекалено тънка фронтова линия, за да издържи. Доуай бил убит още рано сутринта, когато една мина, от дивизионна батарея с картечници, избухнала близо до него. Без значение е кой го заместил, защото обграждането на града от врага изложило цялата дивизия на смъртта опасност.
Битката вътре в самият град станала прекомерно интензивна и напрегната. Тя се превърнала в битка за оцеляване. Въпреки безспирните атаки от страна на пруската пехота, войниците от Втора дивизия стояли на своите позиции. Не войниците, а жителите на града Висенбург се предали на германците, отказвайки да помогната собствените си войници, мислейки, че всичко вече е загубено. Тези, които не се предали, се оттеглили на запад, оставяйки зад себе си 1 000 заловени мъже и всичките останали амуниции. Прусаците изглежда искали да извлекат полза от тези случки, а французите все още не били наясно със сега сформиращата се непреодолима пруска сила.
[редактиране] Битката при Шпихерен
- Основна статия: Битка при Шпихерен
Битката при Шпихерен, на 5 август, била втората от трите критични френски загуби. Първоначално Молтке бил планирал да запази армията на Базен при река Саар докато има възможност да ги нападне с втора армия във фронта и с първа - на левия фланг, докато третата армия се приближава в гръб. Сравнително възрастният по това време генерал Карл фон Стайнмец направил неочакван и непланиран ход, повеждайки първата армия на юг от позицията й на Мозел. Той се придвижил директно към града Шпихерен, като през това време отрязва принц Фрдрих Карл от неговите кавалерийски единици.
От страна на французите, след като били разбити при Висенбург, планирането се оказва основно и решаващо. Генерал Льо Бьоф, разгневен, решил да отиде при реката Саар, за да преброи своите загуби. Обаче при планирането на следващата битка се оказало, че всичко трябва да се основава на реалност и обсъждане на факти и случки, а не на емоции и гордост, след като на генерала му казали, че продоволствието няма да им е достатъчно и пътуване отвъд Саар би било невъзможно. Поради това френските армии трябвало да заемат защитни позиции и да се защитават срещу всяка една възможна атака от всяка възможна страна, но от това армиите не можели да се поддържат взаимно.
Докато френската армия, под командването на генерал Мак Махон влязла в битка с третата германска армия при битката при Вьорт, първата германска армия, ръководена от Щайнмец, завършила нахлуването си запад от Саарбрюкен. Патрул от втората германска армия, командван от принц Фридрих Карл забелязал примамни изстрели в близост до армията на Фросар на далечно плато на юг от Шпихерен. Патрула взел това като знак за отстъпление на Фросар. Отново пренебрегвайки плана на Молтке, и двете германски армии атакуват второто френско тяло на Фросар, което се укрепило между Шпихерен и Форбах.
Французите нямали представа за своето числено превъзходство в началото на битката, когато не цялата германската втора армия атакувала изведнъж. Идващите германски атаки Фросар не приел на сериозно и не поискал допълнителна помощ от други части. Докато разбрал срещу каква сила се е изправил, станало прекалено късно. Сериозно повредените комуникации между Фросар и хората в резерва, командвани от Базин, се влошили до такава степен, че когато резервите получили заповеди да се придвижат към Шпихерен, германски войници от първа и втора армия атакували височините. Резервите не пристигали и Фросар погрешно помислил, че е в смъртна опасност да бъде обходен по фланга, когато германски войници, командвани от генерал фон Глуме били забелязани при Форбах. Вместо да продължи да защитава височините, Фросар се оттеглил на юг. Германските загуби естествено били сравнително големи поради ефективността на френската пушка Шаспо. Германските войници се учудили, когато на сутринта видели, че усилията им не са били напразни - Фросар бил изоставил позицията си на височините.
[редактиране] Битка при Вьорт (също позната като битката при Фрьошвилър или Райхсхофен)
- Основна статия: Битка при Вьорт
Двете армии се сблъскват само след два дена (6 август 1870) в близост до Вьорт в град Фрьошвилър, на по-малко от 16 км от Висенбург. В третата германска армия навлизат подкрепления, което увеличава силата й до 140 000 души. Подкрепления идват и във френската армия, но те са сравнително малко и тя наброява едва 35 000 души. Въпреки че били значителни числено превъзхождани французите защитават своите позиции извън Фрьошвилър. До следобеда и двете страни претърпяват загуби, наброяващи около 10 000 души и френската армия била прекалено слаба, за да продължи съпротивата. За да направят нещата още по-зле за французите, германските сили завзели града Фрьошвилър, който се намирал на върха на хълм, разположен в центъра на френската фронтова линия. Загубвайки всяка възможност за победа и заплашени от масово клане, французите спрели да се бият и се оттеглили на запад, надявайки се да се съединят с други френски сили отвъд планината Восгес. Третата германска армия не последвала оттеглящите се френски сили. Те останали в Елзас и се придвижили бавно на юг, атакувайки и унищожавайки френските защитни гарнизони в околността.
Битката при Вьорт била първата голяма битка от Френско-пруската война, с повече от 100 000 души на бойното поле. Това също е един от първите сблъсъци, където войници от различни германски държави (Прусия, Баден, Бавария, Саксония и др.) се бият заедно. Тези факти карат някои историци да наричат бойното поле при Вьорт "люлката на Германия". Това, естествено, не било постигнато без загуби - Прусия имала 10 500 човека ранени или убити. Ситуацията при Мак Махон била по-неприятна, защото Франция имала 19 200 ранен или убити, но и заловени като затворници от врага.
[редактиране] Битка при Марс-Ла-Тур
- Основна статия: Битка при Марс-Ла-Тур
С пруската армия, плътно по петите им, 130 000 френски войника се затворили в крепостта на Мец, след вече известните няколко поражения на фронта. Техният опит да напуснат Мец, за да се свържат с френските сили при Шалонс, бил разкрит от пруски кавалерийски патрул, командван от майор Оскар фон Блументхал. Четири дена след тяхното отстъпление, на 16 август постоянните пруски сили, състоящи се от група от 30 000 души от Трето тяло (от Втората армия), ръководени от генерал Константин фон Алвенслебен, открили френската армия в близост до Вионвил, източно от Марс-Ла-Тур. Французите значително превъзхождали числено прусаците.
Въпреки това, че съотношението на силите било четири към едно, третото тяло предприело рискована атака. Французите били разгромени и трето тяло завзело Вионвил, блокирайки всякакви евентуални опити за бягство на запад. След като бягството им било блокирано, французите в крепостта на Мец нямали друг избор освен да влязат в битка, която представлявала последният голям кавалерийски сблъсък в Западна Европа.
Битката скоро избухнала, а третото тяло понесло големи загуби от увеличаващата се кавалерийска атака, като изгубило повече от половината си войници. През това време французите също понесли еквивалентни загуби, достигащи 16 000 войника, но все още здраво държали своето числено превъзходство.
На 16 август французите имали възможност да унищожат основната пруска защита и да избягат. Две пруски тела атакували френските настъпващи сили, мислейки, че те били оттеглящите се войски от френската армия от Мойз. Въпреки грешката им, двете пруски тела държали френската армия през целия ден. При числено превъзхождани 4 към 1, невероятният жар, с който се биели прусаците, надвил голямата колебливост на французите.
[редактиране] Битка при Гравельоте
- Основна статия: Битка при Гравелот
Битката при Гравелот била най-масивната и голяма през Френско-пруската война. Тя била водена на около 10 километра (6 мили) западно от Мец, Франция, където на миналия ден, след голямата си победа в битката при Марс-Ла-Тур, накарвайки френската армия да се оттегли, прусаците сега се опитвали да унищожат напълно френските сили.
Обединените германски сили, водени от полевия маршал граф Хелмут фон Молтке, се състояли от Първата и Втората пруска армии, наброяващи 210 пехотни батальона, 133 кавалерийски ескадрона и 732 тежки оръдия. Всичко това правело общо 188 332 офицера и войници. Френската армия на Райн, командвана от маршал Франсоа Ашийн Базен, наброявала около 183 пехотни батальона, 104 кавалерийски ескадрона, подкрепени от 520 оръдия. Общият им брой бил 112 800 офицери и войници.
На 18 август битката започнала, когато в 8:00 часа Молтке наредил Първата и Втората армия да настъпят срещу френските позиции. До към 12:00 генерал Манщайн отворил битката пред градчето Аманвилър със своята артилерия от 25-та пехотна дивизия. Ала французите били прекарали нощта, копаейки окопи и други подобни укрепления, а през това време поставили своята артилерия и картечници в скрити позиции. Когато те най-накрая разбрали за атаката на прусаците, французите започнали постоянна стрелба срещу движещите се немци. Благодарение на пушката Шаспо, французите влезли в битката много убедително и победата изглеждала тяхна. Въпреки всичко пруската артилерия била много по-добра от технологична страна със своите оръдия на Круп.
До 14:30 генерал Щайнмец, командир на Първата армия, изпратил своите осем тела през Манс Равийн, където пруската пехота скоро попаднала под ожесточения, сеещ смърт, огън от френските позиции от пушки и картечници. В 15:00 часа оръдията от VII и VIII тяло започват обстрел, за да подпомогнат атаката, ала в 16:00, когато атаката била застрашена от забавяне, Щайнмец наредил на VII тяло да се придвижи напред, последвано от Първа кавалерийска дивизия.
До 16:50, при опасност южните пруски атаки да се разпаднат, Третата пруска гвардейска пехотинска бригада от Втората армия, започва атака срещу френските позиции при Св. Приват, които били командвани от генерал Конберт. В 17:15 Четвъртата пруска гвардейска бригада се включила към атаките, последвана от Първата пруска гвардейска пехотна бригада в 17:45. Всички тези гвардейски атаки били жестоко обстрелвани от френски огън от окопите. В 18:15 Втората пруска гвардейска пехотинска бригада, последната от Първата гвардейска пехотна дивизия, били поведена за атака на Св. Приват докато Щайнмец повел последните резерви от Първата армия покрай Манс Равайн. До 18:30 сравнително голяма част от VII и VIII тяло се отказали от битката и се оттеглили към пруските позиции. С загубата на Първа армия коронованият принц Фридрих Карл нарежда голяма артилерийска атака срещу позициите на Конберт в Св. Приват, за да предотврати провала и на гвардейската атака. В 19:00 часа Трета дивизия от 2-то тяло от 2-та армия настъпва през Равайн докато 11-то тяло атакувала близкият град Ронкоурт, а оцелелите от 1-ва гвардейска пехотна дивизия се хвърлили своите свежи сили срещу руините на Св. Приват. В 20:00 часа, след пристигането на 4-та пруска пехотна дивизия от 2-ро тяло с пруския десен фланг на Манс Равайн, линията се стабилизира. По това време прусаците от 1-ва гвардейска пехотна дивизия и XII и II тяло успели да завземат Св. Приват, карайки френските сили да се оттеглят. Прусаците били изморени от битката, а това се оказала перфектна възможност за французите да направят контраатака. Генерал Боурбаки обаче, отказал да накара резервите от френските стари гвардейци да се бият, защото, по това време, той сметнал, че ще претърпят провал.
До 22:00 часа изстрелите замрели по бойното поле за през нощта. На сутринта френската армия на Рeйн, вместо да атакува нова атака срещу изтощените германски сили, се оттеглила към Мец, където те били обсадени и накарани да се предадат два месеца по-късно.
Жертвите били ужасно много, особено за атакуващите пруски сили. Огромното число от 20 163 представлявало броя на общите германски жертви, ранени или изчезнали по време на битката на 18 август. Французите имали жертви, наброяващи 7 855 души убити или ранени заедно с 4 420 заложници (половината ранени), или общо 12 275 души. Докато повечето прусаци загинали под обстрела на френските пушки Шаспо, то повече французите загинали под обстрела на пруските оръдия.
Ако битката се погледне от страна на жертвите, то французите са взели победата, защото жертвите им са значително по-малко от тези на Прусия, но тяхната нерешителност относно нова атака срещу прусаците вероятно им донесла загубата при обсадата на Мец.
[редактиране] Обсада на Мец
- Основна статия: Обсада на Мец
С загубата на армията на Райн на маршал Базен при битката при Гравелот, французите били принудени да се оттеглят в Мец, където били обсадени от 150-хилядна пруска армия от първата и втората армия. Обсадата на Мец траяла от 3 септември до 23 октомври 1870 г. След като идващата на помощ армия на Мак Махон била разбита при битката при Седан, Базен бил принуден да се предаде, а заедно с него се предали и 180 000 войника.
[редактиране] Битка при Седан
- Основна статия: Битка при Седан
Наполеон III, заедно с полевия маршал МакМахон, сформират нова френска армия на Шалон, за да се отправят към Мец и да спася Базен. Наполеон III лично ръководи армията, а МакМахон го подпомага. Така те повеждат армията в марш по посока на североизток към белгийската граница, за да не се засекат с прусаците преди да атакуват на юг, за да се свържат с Базен.
Прусаците, под командването на полевия маршал граф Хелмут фон Молтке, използват превъзходството, която тази некомпетентна маневра им дава, за да хванат французите натясно. Оставяйки пруската 1-ва и 2-ра армия, която продължава обсадата на Мец, Молтке формира Армията на Мойзе, командвана от кронпринца на Саксония като откъсва три тела от тях и повежда тази армия и пруската 3-та армия на север, където те се срещнат с французите на 30 август. По време на тежката битка французите изгубват 5 000 мъже и 40 оръдия в боя и се оттеглят към Седан. След като се преустроява в града, армията на Шалон е моментално изолирана от настъпващите пруски армии. Наполеон III нарежда на своите войски да пробият пръстена, който се е образувал около тях, и то моментално. Маршал МакМахон се ранява на миналия ден и затова генерал Огюст Дюкрот взема командването на френските армии на бойното поле.
На 1 септември 1870 битката започнала, когато армията на Шалон с 202 пехотни батальона, 80 кавалерийски ескадрона и 564 оръдия, атакувала обкръжаващата ги 3-та пруска армия и армията на Мойзе, които общо били 222 пехотни батальона, 186 кавалерийски ескадрона и 774 оръдия. Генерал Де Вимпфен, командващ френското 5-то тяло резерви, се надявал да изпрати комбинирана пехотна и кавалерийска атака срещу пруското 11-то тяло. Но в 11:00 часа пруската артилерия се заела с мощни атаки докато още пруски сили дошли на бойното поле.
Френската кавалерия, командвана от генерал Маргьорит, отчаяно се хвърля три пъти в атака върху близкото село Флоинг, където пруското 11-то тяло е разположено. Самият Маргьорит е убит, водейки първата атака. Останалите две допълнителни атаки не довели до нищо друго освен тежки загуби.
До края на деня, без надежда за някакъв успех или бягство, Наполеон III нарежда да се спрат атаките. Французите изгубили около 17 000 мъже, които били ранени или убити, а 21 000 са заловени. Прусаците от своя страна казват, че имат 2 320 убити, 5 980 ранени и 700 заловени или изчезнали войници.
На следващия ден, 2 септември, Наполеон III се предава и е взет за затворник заедно с още 104 000 от войниците му. Това била невъобразимо голяма победа за прусаците, защото те не само заловили цялата френска армия, но и френския лидер заедно с нея. Френската загуба в битката при Седан решава края на войната, който щял да бъде в полза на прусаците. Френската армия, която се намира в Мец, в този момент е обсадена и обездвижена. Други никакви френски сили не стоят на пътя на германската инвазия във Франция. Войната, въпреки всичко, продължава да се води още дълги пет месеца.