Фригийски език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фригийският език е изчезнал индоевропейски език, говорен от фригийците[1] — древен народ,съставен от тракийски племена, мигрирали от Тракия - поречието на река Струма в Анатолия около 1200 г. пр.н.е.

Смята се, че фригийският е близък до тракийския и вероятно до [[арменски език|арменския]. Фригийският е познат от две групи надписи — старофригийски от около 800-600 г. пр.н.е., изписани с фригийска азбука, и новофригийски, от началото на новата ера, изписани с гръцки букви и често двуезични с паралелен текст на старогръцки език. Освен това отделни фригийски думи се цитират с превод от античните автори. След 6 век от н.е. фригийският език отмира.

От възстановената му структура изглежда, че фригийският е бил типичен индоевропейски език. Съществителните са били изменяни по падежи (поне четири), по родове (три) и по число, а глаголите се спрягали според време, залог, наклонение, лице и число. Ала нито една оригинална дума не е запазена във всичките ѝ форми.

Няколко фригийски думи:

  • βαλήν (balen) — „цар“
  • βέδυ (wedy) — „вода“
  • γέλαFος (gelawos) — „зълва“
  • γλούρεος (glureos) — „златен“
  • ζέλκια (zelkia) — „зеленчуци“
  • ζεμελος (zemelos) — „земен“
  • κίμερος (kimeros) — „разум“
  • ματαρ (matar) — „майка“
  • σι (si) — „този“ (= старобълг. сь, сии)

Бележки[редактиране | edit source]