Фрида Кало

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фрида Кало
мексиканска художничка
Фрида Кало 
Родена: 6 юли 1907 г.(1907-07-06)
Койоакан, Мексико
Починала: 13 юли 1954 г. (на 47 г.)
Койоакан, Мексико

Фрида Кало (на испански: Magdalena Carmen Frida Kahlo y Calderón) е мексиканска художничка, представителка на така нареченото „наивно изкуство“[1], известна с непокорния си дух и неконвенционалния си стил както в изкуството, така и в личния си живот. Нейното творчество е смесица от реализъм, символизъм и сюрреализъм, примесено с мексикански национализъм и фолклор. Съпруга е на известния мексикански стенописец Диего Ривера. В същото време Кало има открити любовни извънбрачни връзки, както с мъже, така и с жени[2]. Автор е на 143 картини, 55 от които са автопортрети.[3] Както тя, така и съпругът ѝ имат комунистически убеждения.

Биография[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

Баща ѝ е унгарски евреин[4], фотограф, а майка ѝ е испанка[5], родена в Америка.

Мексиканската революция от 1910 година започва когато Фрида е на 3 години, но тя си спомня изстрелите и как майка ѝ бърза да прибере нея и сестрите ѝ вътре в къщата. След прекаран полиомиелит на 6-годишна възраст, десният ѝ крак остава деформиран — по-къс и по-слаб.[6] Момичето носи няколко чифта дълги чорапи на този крак, за да изглежда нормален, а също така традиционните дълги мексикански рокли или панталони. През 1922 година постъпва в Подготвителното училище (Preparatoria), едно от елитните училища в Мексико. По това време тя става свидетел и на въоръжени сблъсъци по улиците, тъй като революцията все още продължава.

Катастрофата[редактиране | edit source]

На 17 септември 1925 г., когато е едва на 18 години, попада в тежка трамвайна катастрофа, при която раздробява тазобедренната си кост, поврежда гръбнака си на три места, счупва двете си бедра и десния крак на единадесет места. По-късно тя иска, но не може да има деца поради тежките контузии и остава бездетна. Трите ѝ бременности трябва да бъдат прекъснати.[7] Претърпява тридесет и две операции по време на целия си живот, често остава приковавана към легло за дълги периоди от време, а към края на живота си, през 1952 година, загубва и десния си крак, който е ампутиран до коляното след гангрена.

Започва да рисува именно докато е неподвижна, в месеците след карастрофата.[8]

Брак[редактиране | edit source]

Фрида Кало и Диего Ривера през 1932 г.

През 1929 година става жена на Диего Ривера. Тя му се възхищава още като дете и мечтае да се ожени за него. Той е на 43, а тя на 22 години. Сближава ги не само изкуството, но и общите им политически убеждения. Техният бурен семеен живот става легендарен. По време на брака Диего има много извънбрачни връзки, включително с по-малката сестра на Фрида. Тя страда много от това, но и тя от своя страна има сексуални отношения както с жени, така и с мъже. Те се развеждат през ноември 1939 г., но се женят отново през декември 1940 г.[9]

През 1939 година произведенията на Кало стават сензация в Париж по време на тематична изложба, посветена на мексиканската култура. Лувърът закупува една от картините ѝ. Те са повлияни от мексиканската култура, което е видно от избора на ярки цветове и драматичния символизъм. В нейните картини често присъства маймуната. В мексиканската митология тя е символ на похот. Изкуството ѝ комбинира елементи от класическата мексиканска религиозна традиция със сюрреалистични елементи, като някои творби са твърде абстрактни.

През 1937 година в дома на Фрида Кало и Диего Ривера намира убежище съветският революционер Лев Троцки. Има известни подозрения, че между него и Фрида възниква увлечение и това го принуждава да напусне техния гостоприемен дом. През 1940-те картините ѝ намират място на няколко изложби. По това време обаче се влошава и здравето ѝ. Физическите болки, примесени с лекарства и наркотици, променят съществено нейното душевно и психическо състояние.

Смърт[редактиране | edit source]

Тя умира на 13 юли 1954 г., едва навършила 47 години, като официалната версия за смъртта ѝ е усложнения вследствие пневмония, но съществуват и съмнения, че може да е предозирала с лекарства — неволно или нарочно, и вероятността за самоубийство съществува.[2] Аутопсия не е извършена. По-късно Диего Ривера описва деня на найната смърт като най-трагичният в неговия живот. Къщата, в която Фрида се ражда, е известна като Синята къща (La Casa azul) и след смъртта ѝ е превърната в музей.

Къща-музей „Фрида Кало“[редактиране | edit source]

Синята къща, превърната в музей
Графити в Лос Анжелес

Къщата-музей „Фрида Кало“, още известен под името „Синята къща“ (La Casa Azul) поради кобалтово сините си стени, е историческа къща-музей, а също така и музей на изкуството, посветен на живота и делото на мексиканската художничка. Намира се в квартал Койоакан в Мексико сити. Тази къща е собственост на семейството ѝ от 1904 година. Тя се ражда, твори и умира в нея. След смъртта си, през 1957 година съпругът ѝ Диего Ривера дарява къщата за музей в завещанието си. В нея се намират картини и на двамата, лични вещи, фотографии, книги и всичко е запазено почти така, както е било през 1950-те. Посещава се от около 25 000 души всеки месец. Адресът на музея е улица „Лондрес“, 247.

Къщата е с почти квадратна форма, стените са дебели, прозорците са тесни, оцветени в ярко зелено, с решетки. Всички стаи се отварят към вътрешния двор, което осигурява по-голяма безопасност. Конструкцията е такава, че стаите са винаги прохладни. Вътрешният двор е ограден от стени и от четирите страни. На една от стените има надпис „Фрида и Диего живяха тук от 1929 по 1954 година“. Всъщност Диего рядко живее в този дом, а и Фрида прекарва известно време в чужбина и в други къщи в Мексико сити, но надписът е част от легендата, създадена около името на мексиканската художничка.

В дома се пази и праха на Фрида, който се намира в урна с формата на нейното лице и е поставен в близост до леглото ѝ. В Този дом от 1937 до 1939 година живее и съветският революционер Лев Троцки заедно с жена си Наталия Седовая. По-късно той се премества в съседна къща, където е и убит. Тази къща днес е музей на Лев Троцки.

Признание[редактиране | edit source]

Освен закупуването на нейна картина от Лувъра, като цяло творчеството ѝ остава непознато за широката публика десетки години след смъртта ѝ. Тя е известна най-вече като жената на Диего Ривера. Всичко това се променя едва през 1980-те.[10] На 21 юни 2001 г. тя става първата жена мексиканка, която е удостоена с пощенска марка в САЩ.[11] През 2002 г. по живота ѝ е направен филм със Салма Хайек в главната роля.[12] През 2005 г. е организирана международна изложба с нейни произведения. През 2010 година 500 песо в Мексико носят нейния и на Диего лик.[13]

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Karl, Ruhrberg и др. Frida Kahlo: Art of the 20th Century: Painting, Sculpture, New Media, Photography. Köln, Benedikt Taschen Verlag GmbH, 2000. ISBN 3822859079. с. 745.
  2. а б Herrera, Hayden. A Biography of Frida Kahlo. New York, HarperCollins, 1983. ISBN-13: 978-0060085896.
  3. Andrea Kettenmann, Frida Kahlo. Frida Kahlo, 1907–1954: pain and passion page 27
  4. Herrera, Hayden. A Biography of Frida Kahlo. New York, HarperCollins, 1983. ISBN 978-0060085896. с. 5.
  5. Frida Kahlo (1907–1954), Mexican Painter. // Biography. Посетен на 2007-06-02.
  6. Andrea, Kettenmann. Frida Kahlo: Pain and Passion. Köln, Benedikt Taschen Verlag GmbH, 1993. ISBN 3822896365. с. 3.
  7. The History Show on RTE Radio 1, Sunday 17 April 2011
  8. Cruz, Barbara. Frida Kahlo: Portrait of a Mexican Painter. Berkeley Heights, Enslow, 1996. ISBN 0-89490-765-4. с. 9.
  9. Mexican painter Frida Kahlo. // Frida Kahlo Google Doodle. Посетен на 6 July 2010.
  10. Emerich, Luis Carlos. Figuraciones y desfiguros de los ochentas. Mexico City, Editorial Diana, 1989. ISBN 968-13-1908-7.
  11. Stamp Release No. 01-048 - Postal Service Continues Its Celebration of Fine Arts With Frida Kahlo Stamp. // USPS. Посетен на 2010-10-29.
  12. Frida (2002). // Boxofficemojo.com. Посетен на 2010-10-29.
  13. Presentación del nuevo billete de quinientos pesos. // Bank of Mexico. Посетен на 11 September 2010.