Фридрих Грюнангер
|
||||||||
Фридрих Грюнангер (Friedrich Grünanger) e австрийски архитект, живял и работил в България.
Съдържание |
Биография [редактиране]
Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877-1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.
От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.
Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911-1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България.
През 2012 година на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския квартал Овча купел.
Проекти [редактиране]
По проекти на Фридрих Грюнангер са построени:
- Разград - Мавзолей на руските воини (1879-1880), сградата на гимназията (1885 г.)
- Русе, Окръжно управление в Русе днес Регионален исторически музей (1879-1882 г.) - първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението.
- Русе, първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
- София - преустройва софийския конак за царски дворец заедно с арх. Т. Леерс, Майербер и др. (1880-1882 г.). През 1893/94-1895 г., пристроява североизточното триетажно крило на двореца (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 кв. м., 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
- София, двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева, (1899 г.)
- Варна, Мъжката гимназия
- София, къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 - днес резиденция на турския посланик)
- София, Духовната академия - Богословски факултет на Софийския университет (1904-1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923-1925)
- Кюстендил, Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889-1894)
- Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата "Св. Ив. Рилски" (1902-1914 г.) - първата му значима обществена поръчка
- София, Синагогата (1904-1909)
- Централна минерална баня в София - идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов (1904 г.); сградата е изпълнена по проект и ръководство на арх. Петко Момчилов (1906-1915).
- София, паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
- София, къщата на финансиста Димитър Яблански (1907, до 1993 г. посолство на Китайската народна република);
- София, къщата на военния полк. Васил Петев (вер. 1903-8) на ул. "Кракра" 26 (съборена 1939-1940);
- София, Осигурително дружество "Балкан", пл. "Александър I" (1913);
- Бургас, къщата на търговеца Найден Марков (1903-1905); среща се и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града (1906-1908 ?);
- Залцбург, собствена къща - "Villa Hedwig" (1909-1910).
Галерия [редактиране]
Литература [редактиране]
- Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.159;
- Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, С. (БАН) 1980, т. 1, с. 209-210
- Щерн, Марчелла. "Архитект Фридрих Грюнангер". - В: Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX - началото на ХХ век.
С., 1998, с. 22-24; www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf