Фридрих Грюнангер

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Грюнангер
австрийски архитект
Роден: 25 януари 1856
Шесбург, дн. Румъния
Починал: 14 декември 1929
Залцбург, Австрия

Фридрих Грюнангер (Friedrich Grünanger) e австрийски архитект, живял и работил в България.

Биография[редактиране | edit source]

Сградата на Община Кюстендил

Следва при проф. Фридрих фон Шмит в специализираната школа по архитектура при Академията за изящни изкуства във Виена през 1877-1879 г. Грюнангер е представител на късния историзъм, на еклектичния стил и виенския барок и сецесион.

От 1879 г. е назначен в Дирекцията на обществените сгради към Министерството на вътрешните работи на България и градски архитект на Разград, след това придворен архитект на княз Александър Батенберг и княз Фердинанд.

Той е автор на многобройни забележителни жилищни и обществени сгради в България, като проектира и строи с прекъсвания предимно в София до 1914 г. През 1908 г. Грюнангер се пенсионира и се връща в Австро-Унгария, като се установява в Залцбург. В периода 1911-1914 г. е отново в София, но Първата световна война прекратява дейността му в България.

През 2012 година на Фридрих Грюнангер е наречена улица в софийския квартал Овча купел.

Проекти[редактиране | edit source]

По проекти на Фридрих Грюнангер са построени:

  • Разград - Мавзолей на руските воини (1879-1880), сградата на гимназията (1885 г.)
  • Русе, Окръжно управление в Русе днес Регионален исторически музей (1879-1882 г.) - първата административна сграда в България, строена за тази цел след Освобождението.
Метеорологичната станция в Русе
Исторически музей в Русе
  • Русе, първата флотска наблюдателна кула и метеорологична станция в България (1883 г.)
  • София - преустройва софийския конак за царски дворец заедно с арх. Т. Леерс, Майербер и др. (1880-1882 г.). През 1893/94-1895 г., пристроява североизточното триетажно крило на двореца (днес там се помещава Националният етнографски музей) и оформя днешния му вид с обща застроена площ от 2500 кв. м., 80 помещения и 20 дка двор, превърнат в парк
  • София, двуетажна къща с мансарда на Анна Пулиева, (1899 г.)
  • Варна, Мъжката гимназия
  • София, къщата на адвоката Хараламби Сърмаджиев, български дипломатически агент във Виена (1903 - днес резиденция на турския посланик)
  • София, Духовната академия - Богословски факултет на Софийския университет (1904-1908 г.) с живописно оформление на фасадата на проф. Никола Ганушев и др. и украса на Рихард Харди и Анджело Филоти (1923-1925)
  • Кюстендил, Педагогическото училище (днес сградата на Община Кюстендил) (1889-1894)
  • Софийската духовна семинария, издигната заедно с църквата "Св. Ив. Рилски" (1902-1914 г.) - първата му значима обществена поръчка
  • София, Синагогата (1904-1909)
  • Централна минерална баня в София - идеен проект съвместно с арх. Петко Момчилов (1904 г.); сградата е изпълнена по проект и ръководство на арх. Петко Момчилов (1906-1915).
  • София, паркът на територията на Военната академия (1906 г.)
  • София, къщата на финансиста Димитър Яблански (1907, до 1993 г. посолство на Китайската народна република);
  • София, къщата на военния полк. Васил Петев (вер. 1903-8) на ул. "Кракра" 26 (съборена 1939-1940);
  • София, Осигурително дружество "Балкан", пл. "Александър I" (1913);
  • Бургас, къщата на търговеца Найден Марков (1903-1905); среща се и недоказана теория, че е проектирал и Синагогата в града (1906-1908 ?);
  • Залцбург, собствена къща - "Villa Hedwig" (1909-1910).

Галерия[редактиране | edit source]

Литература[редактиране | edit source]

  • Енциклопедичен речник КЮСТЕНДИЛ А-Я, София, 1988 г., изд.БАН., с.159;
  • Енциклопедия на изобразителните изкуства в България, С. (БАН) 1980, т. 1, с. 209-210
  • Щерн, Марчелла. "Архитект Фридрих Грюнангер". - В: Австрийски архитектурни влияния в София в края на XIX - началото на ХХ век.

С., 1998, с. 22-24; www.papertiger-bg.com/Wien1998_web.pdf