Фридрих Енгелс
|
||||||||||
Фридрих Енгелс (Friedrich Engels; 1820-1895) е немски философ, икономист и революционер, който заедно с Карл Маркс полага основите на комунистическата идеология.
Работейки като мениджър в английска фабрика, Енгелс написва през 1842 г. студията "Положението на работническата класа в Англия", в която стига до извода, че за подобряване на положението на пролетариата, той трябва да се бори за социализъм. В съавторство с Маркс написва Манифест на комунистическата партия (1848). Двамата участват в революцията в Германия през 1848 г.
След неуспеха ѝ Маркс и Енгелс емигрират в Англия, където Маркс създава основното си произведение "Капиталът" и стават съоснователи на Първия интернационал. Енгелс се хваща на работа, за да издържа Маркс и семейството му. Той редактира 2 и 3 том на Капиталът след смъртта на Маркс. Написал десетки статии и книги на философска и икономическа тематика. Основоположник с Маркс на марксическата идеология.
В "Анти-дюринг" Енгелс пише: "Ако човечеството би стигнало дотам да оперира само с абсолютни истини - резултати от мисленето, които имат суверенна валидност и право на абсолютна истинност, то би стигнало до точката, където безкрайността на интелектуалния свят би се оказала изчерпана по осъществяване и възможности, и по такъв начин би се извършило прословутото чудо на преброената безкрайност"
Ранни години
Фридрих (Фредерик) Енгелс е роден на 28-ми Ноември 1820 в Вупертал[[]] , Прусия По това време Вупертал е индустриален град , а Фредерик беше най-възрастния син на богат немски производител на памук. Баща му, Фридрих, старши, е в групата на евангеликалните християни. Както е израснал, отношенията му с родителите му се обтягат заради атеистичните вярвания. Родителски неодобрение на неговите революционни дейности се отчита в Октомври, 1848 той добива писмо от майка си, Елизабет Енгелс. Когато бил на 17 години, младият Фредерик отпаднали от училище по семейни причини. Той прекарва една година в Бармен, и през 1838 г., е изпратен от баща си да работи неплатенна работа като чиновник в търговски дом в Бремен . Неговите родители се очаква, че той ще започне кариера в бизнеса като баща си но следователно революционна дейност на Фредерик донесе определено разочарование за тях. Докато в Бремен, Енгелс започна да чете философията на Хегел , чиито учения са от немската философията. През септември 1838 г. той публикува първата му работа, стихотворение, озаглавено ‚Бедуин‘.Той също така участва в друга литературна и журналистическа дейност.
През 1841 г. Енгелс се присъедини към пруската армия като член на артилерия. Тази позиция му се премества в Берлин, където присъства на университетски лекции и започва да се свързва с групи от млади хегелианци . Той анонимно публикувани статии в (Rheinische Zeitung) немски вестник , редактиран от най-известния Карл Маркс.Енгелс като немски философ и един от първите идеолози на международното работническо движение.
Късни години
След смъртта на Маркс, Енгелс голяма част от останалите си години,остава посветен за да довърши редакцията на Маркс на "Капиталът". Въпреки това, той също допринася значително и в други области. Енгелс даде аргументи, за да покаже, че семейните структури ще се променят през историята, и че понятието за моногамен брак идва от необходимостта в рамките на класовото общество за мъжете да контролират жените, и да се гарантират че собствените им деца ще наследят имуществото си. Той твърди, че бъдещето комунистическото общество ще позволи на хората да вземат решения относно техните отношения без икономически ограничения. Един от най-добрите примери на мисли на Енгелс по тези въпроси са в работата си „Произходът на семейството, частната собственост и държавата „. Енгелс е починал от рак на гърлото в Лондон, 1895. След кремацията, пепелта му е разпръсната, в близост до Ийстбърн , както беше поискано.
Цитати от Фридрих Енгелс
- Бог е вечно същество в себе си и за себе си, а онова, което е в себе си и за себе си е обект на мисълта, не на чувствата.
- В историята нищо не се случва без съзнателно намерение, без желана цел.
- Всеобщата история е прогрес в осъзнаването на свободата.
- Всички хора имат равно право на образование, и трябва да се ползват от плодовете на науката.
- Да бъдеш учен още не значи да бъдеш непременно умен.
- Не може да има свободен народ, потискащ други народи. Силата, която той употребява, за да гнети другия народ, в края на краищата винаги се обръща против самия него.
- Не можем да избягаме от съдбата си, — с други думи, не можем да избегнем неизбежните последствия от собствените си действия.
- Нека не превъзнасяме толкова победите си над природата. За всяка такава победа, тя ни отмъщава.
- Страхливостта отнема разума.
- Стремежът към щастие е вроден у човека, затова той трябва да бъде основа на морала.
- Трябва да намерим убежища във философията, ако човек има желание да познае господ-бог.
- Умът зависи от стомаха.
- Човекът престана да бъде роб на човека и стана роб на вещите.
