Фридрих Карл фон Савини

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Карл фон Савини
германски юрист
Фридрих Карл фон Савини 
Роден: 21 февруари 1771
Франкфурт на Майн, Прусия
Починал: 26 октомври 1861
Берлин, Прусия

Фридрих Карл фон Савини (на немски: Friedrich Carl von Savigny) е германски правист и историк, знаменит юрист, основател на историческата школа в правото.

Биография[редактиране | edit source]

Савини произхожда от благородническа фамилия от Лотарингия, която по времето на гоненията на протестантите през 1630 г. се преселва в Германия. Фамилията Савини идва от името на замъка в Мозел.

През 1795 г. Савини постъпва в Марбургския университет. Голямо влияние върху него оказва Антон Бауер, един от реформаторите на наказателното право в Германия, и Филип Фридрих Вайс, специалист по средновековно право. Савини продължава образованието си в още няколко университета, включително Лайпцигския, Гьотингенския и Йенския университет. През 1800 г. се връща в университета в Марбург, където заема длъжността приват-доцент, изнасяйки лекции по наказателно право и римско право.

През 1803 г. издава изследването си „Право на владение“ (на немски: „Das Recht де Besitzes“), което му носи слава в областта на юриспруденцията. На следващата година се жени за Кунигунде Брентано, сестра на писателката Бетина фон Арним и поета Клеменс Брентано.

През 1810 г. Савини поема катедрата по римско право в новосъздадения Берлински университет. Заедно със Савини за преподаватели в университета са поканени и други известни учени от това време. Сред онези, с които Савини се сприятелява са юриста Карл Фридрих Ейхорн и историка Белтолд Георг Нибур. Междувременно Савини оглавява специална юрисдикция Spruch-Collegium, която разглежда случаи, отнесени до нея от съда. От 1812 г. Савини е ректор на Берлинския университет.

През 1814 г. Савини издава своя труд „За призванието на нашата епоха в законодателството и юриспруденцията“ (Vom Beruf unserer Zeit für Gesetzgebung und Rechtswissenschaft), в което излага основните си възгледи за идеите на историческата школа в правото. От началото на 1815 г. Савини съвместно с Ейхорн започва издаването на „Журнал по историческа юриспруденция“ (Zeitschrift für geschichtliche Rechtswissenschaft), продължил да излиза още 35 години - до 1850 година. След тези си предприятия Савини издава първият том от капиталния си труд „История на римското право през средните векове“ (Geschichte des römischen Rechts im Mittelalter). Последният том от поредицата излиза малко преди 1830 година.

След прекарано тежко заболяване през 1822 г., Савини дълго време отсъства от работа, пътувайки надалеч. През 1840 г. излиза друг труд на знаменития юрист - многотомната „Система на съвременното римско право“ (System des heutigen römischen Rechts). През 1842 г. Савини се оттегля от професорския пост за да поеме специализирания орган, отделен от Министерството на правосъдието за преглед на законодателството на Прусия, след като на престола застава крал Фридрих Вилхелм IV.

През 1853 г. излиза работата на Савини посветена на облигационното право. През последните години от живота си Савини се отдава както на правна, така и на държавна дейност. През 1861 г. умира в Берлин.

Син на Фридрих Карл фон Савини е пруският политик Карл Фридрих Савини.

Философия на правото[редактиране | edit source]

Савини заедно с Густав фон Хуго са най-видните представители на най-значимата правна школа - историческата.

Савини въвежда в историята на правото понятието „народен дух“ (Volksgeist), върху което изгражда фундаменталната си концепция за германското право. За него изграждането на правото с неговата система е вековен процес и всяка една правна реформа трябва да става постепенно. По тази причина, отхвърля теоретичните постановки и предложението на естественоправниците за кодификация на германското гражданско право по примера на Code de Civil (становището си изразява в отговор на предложението на Антоан Тибо през 1814 г. - със „За призванието на нашата епоха в законодателството и юриспруденцията“).

Савини е изследовател на римското право в неговото развитие и трансформация през средновековието посредством дейността на гласаторите. Според него германското право е възприело много от институтите на римското право, а реципирането на римското право е изиграло важна роля в изграждането на германския „народен дух“. В зависимост от отношението към реципирането на римското право в историческата школа се оформят две тенденции - на романистите поддръжници на Савини и на германистите отричащи влиянието на римското право върху изграждането на „народния дух“.

Източници[редактиране | edit source]

Библиография на немски[редактиране | edit source]

  • Das Recht des Besitzes, 1803
  • Vom Beruf unserer Zeit für Gesetzgebung und Rechtswissenschaft, 1814
  • Geschichte des römischen Rechts im Mittelalter, 1815 bis 1831
  • System des heutigen römischen Rechts, 8 Bände, 1840 bis 1849
  • Vermischte Schriften, 1850
  • Obligationenrecht, 1853
  • Karl Friedrich Eichhorn (Herausgeber): Zeitschrift für geschichtliche Rechtswissenschaft, Berlin, 1815 bis 1850

Вижте също[редактиране | edit source]