Фридрих Мелхиор Грим

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих Мелхиор, барон фон Грим

Фридрих Мелхиор барон фон Грим (на немски: Friedrich Melchior, Baron von Grimm, * 26 декември 1723 в Регенсбург, † 19 декември 1807 в Гота) e немски писател на френски език и дипломат. [1]

Той е син на пастор Йохан Мелхиор Грим (1682–1749) и съпругата му Сибиле Маргарете Кох (1684–1774). Той следва право, литература и философия в Лайпциг от 1742 до 1745 г. През 1748 г. той отива в Париж. От 1749 г. Грим е при херцог Фридрих III от Саксония-Гота-Алтенбург и му чете книги. По-късно Грим става секретар на граф Аугуст Хайнрих от Фризия, племеник на маршала на Саксония, Мориц Саксонски (Мориц фон Захсен), и е въведен от него в обществото. Грим се запознава с Жан-Жак Русо и чрез него с Дени Дидро.[2]

Той пише множество статии за Енциклопедия или Тълковен речник на науките, изкуствата и занаятите. През 1753 г. Грим започва да издава Correspondance littéraire, philosophique et critique. През 1755 г. той става кабинетен секретар на Луи-Филип II Орлеански, херцог на Орлеан на мястото на умрелия му приятел Аугуст Хайнрих от Фризия.

В началото на 1759 г. Грим е пратеник на град Франкфурт на Майн във френския двор. От 1776 г. той представя интересите на херцог Ернст II от Саксония-Гота-Алтенбург в Париж. Следващата година Грим отива в Санкт Петербург по покана на Екатерина Велика. Обратно в Париж той става купувач на произведения на изкуството на царицата.

Йохан Волфганг фон Гьоте се среща през есента 1781 г. с него в Гота, с когото се запознали още на 8 октомври 1777 г. във Вартбург при Айзенах. [3]

През 1792 г. той като чужденец също трябва да избяга от Франция и следващата година се остановява в Гота. Руската царица го номинира за руски държавен съветник и той до смъртта си представя нейните интереси като руски дипломат в Хамбург.

Грим, почти напълно ослепял, умира близо 84-годишен на 19 декември 1807 г. в Гота и е погребан на 23 декември 1807 г. в Зиблебен при Гота.

Произведения[редактиране | edit source]

  • Briefe an Johann Christoph Gottsched. Röhrig, St. Ingbert 1998, ISBN 3-86110-142-4.
  • Maurice Tourneux (Hrsg.): Correspondance littéraire, philosophique et critique, adressée à un Souverain d’Allemagne. Kraus, Nendeln-Liechtenstein 1968 (Repr. d. Ausg. Paris 1877–1882)
  • Eine kleine Betrachtung über die großen Modesträußer. Hemmerde, Halle 1750
  • Der kleine Prophet aus Böhmisch-Broda. s. n., Paris 1753
  • Jakov Grot (Hrsg.): Mémoire Historique sur l’origine et les suites de mon attachement pour l’impératrice Catherine II jusqu’au décès de sa majesté impériale. Historische Gesellschaft, Moskau 1880
  • Paris zündet die Lichter an. Literarische Korrespondenz. Hanser, München 1977, ISBN 3-446-12349-0.
    • Ulla Kölving (Hrsg.): Correspondance littéraire de F. M. G. Centre international d’étude du XVIIIe siècle, Ferney-Voltaire 2007, derzeit 4 Bände = Jahr 1753f. (geplant 20 Bde.). Online lesbar (PDF; 1,3 MB)
      • Rezension: Marie Leca-Tsiomis, in: Zs. Recherches sur Diderot et sur l’Encyclopédie Numéro 43, Varia, [1]
  • V. Boven (Hrsg.): Lettres inédites de Grimm à la reine-mère de Suède. In: Revue de litterature comparée. 32 (1958), S. 565–572.
  • Louise d’Épinay: Mémoires et correspondance. Charpentier, Paris 1863.
  • Karl A. Georges: Friedrich Melchior Grimm als Kritiker zeitgenössischer Literatur in seiner „Correspondance littéraire“. Bär & Hermann, Leipzig 1904
  • Ulla Kölving u. a. (Hrsg.): Inventaire de la correspondance littéraire de Grimm et Meister. Voltaire Fondation, Oxford 1984, 3 Bände, ISBN 0-7294-0316-5.
  • Жан-Жак Русо: Bekenntnisse. Winkler, München 1999, ISBN 3-538-05282-4.
  • Charles Augustin Sainte-Beuve: Causeries du lundi. Bd. 7 Garnier, Paris.
  • Edmond H. Scherer: Melchior Grimm. L’homme de lettres, le factotum, le diplomate. Slatkine, Genf 1968. (Reprint der Ausgabe Paris 1887)
  • Friedrich Melchior Grimm: Briefe von Johann Christoph Gottsched. Im Anhang: Vier Briefe an Luise Gottsched. Mit Erläuterungen und einem Nachwort hrsg. von Jochen Schlobach und Silvia Eichhorn-Jung, St. Ingbert 1998.
  • Sergueï Karp: „L’anoblissement de Grimm: quelques précisions. In: L’Allemagne et la France des Lumières. Deutsche und französische Aufklärung. Mélanges offerts à Jochen Schlobach par ses élèves et amis. éd. M. Delon et J. Mondot, Paris 2003, S. 205–210.
  • Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer. Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. (= Die Andere Bibliothek; Band 243). Eichborn, Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8.
  • Andreas Urs Sommer: Skeptische Wahrnehmung fremder Intoleranz bei Friedrich Melchior Grimm. Eine mikrologische Studie in denkgeschichtlichem Kontextualismus. In: A. Beutel, V. Leppin, U. Sträter, M. Wriedt (Hrsg.): Aufgeklärtes Christentum. Beiträge zur Kirchen- und Theologiegeschichte des 18. Jahrhunderts. Leipzig 2010, S. 257–268.
  • Grimm, Friedrich Melchior. In: Gottlob Schneider: Gothaer Gedenkbuch. Bd. 1, Gotha 1906, S. 90f.
  • Arthur Richter: Grimm, Friedrich Melchior. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 9, Duncker & Humblot, Leipzig 1879, S. 676–678.
  • Wilmont Haacke: Grimm, Friedrich Melchior Frhr. von. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 7, Duncker & Humblot, Berlin 1966, ISBN 3-428-00188-5, S. 86–88 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за

Източници[редактиране | edit source]

  1. Frank A. Kafker: Notices sur les auteurs des dix-sept volumes de « discours » de l'Encyclopédie. Recherches sur Diderot et sur l'Encyclopédie. 1989, Volume 7, Numéro 7, p. 142
  2. Philipp Blom: Das vernünftige Ungeheuer – Diderot, d’Alembert, de Jaucourt und die Große Enzyklopädie. Frankfurt am Main 2005, ISBN 3-8218-4553-8 S. 116
  3. Gero von Wilpert: Goethe-Lexikon. Alfred Kröner Verlag, Stuttgart 1998 ISBN 3-520-40701-9 S. 425–426