Фридрих Мурнау
|
||||||||||
Фридрих-Вилхелм Мурнау (на немски: Friedrich Wilhelm Murnau) е най-значимият немски филмов режисьор от епохата на нямото кино.
Фридрих Вилхелм Плумпе (Plumpe) е роден на 28 декември 1888 г. в Билефелд, Германия. Изучава история на изкуството в Хайделбергския и Берлинския университет. Неговият псевдоним Мурнау произлиза от името на немския град Мурнау.
Започва кариерата си като актьор в постановки на Макс Райнхард. След началото на Първата световна война става боен пилот. Работа като кинорежисьор почва след края на войната.
Филмография [редактиране]
- "Двуликият Янус" (1920) - Der Januskopf,
- "Замъкът Фогельод" (1921) - Schloss Vogeloed,
- "Фантом" (1922) - Phantom,
- "Горящото поле" (1922) - Der brennende Acker.
- "Носферату - симфония на ужаса" (1922) - Nosferatu, eine Symphonie des Grauens е върхово постижение на експресионизма в киното.
- "Последният човек" (1924) - Der letzte Mann, с участието на Емил Янингс е един от емблематичните филми на камершпила.
- "Фауст" (1926) - Faust
- "Тартюф" (1926) - Herr Tartueff
- "4 дявола" (1928) - Vier Teufel
- "Табу" (1931) - Tabu
През 1927 режисьорът заминава за САЩ, където поставя "Изгрев" (Sunrise), смятан от някои кинокритици за най-хубавия "ням" филм. Според Чарли Чаплин "с този филм киното постига своето абсолютно съвършенство". През 1930 Мурнау съвместно с Робърт Флаерти снимат на Таити "Табу". Две седмици преди премиерата на филма Мурнау загива при автомобилна катастрофа.
Интересни факти [редактиране]
Филмите на Мурнау са общо 21. Осем от тях са изгубени. От филмите "Сатана" и "Марица" е запазен по един фрагмент.
Филмът "Изгрев" няма търговски успех, но печели няколко „Оскара“ при първото връчване на наградата през 1928 г. - за най-добър филм (за изключителни творчески качества), за операторско майсторство - на Чарлс Рошър и Карл Струс, за най-добра актриса - на Джанет Гейнър.
Според спомените на съвременниците си Мурнау е бил много висок - повече от 2 метра.
Погребението му се състоява в Берлин. На церемонията присъстват Робърт Флеърти, Грета Гарбо, Емил Янингс. Прощалната реч произнася Фриц Ланг.
