Фридрих Фрьобел

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фридрих Фрьобел
Friedrich Wilhelm August Fröbel or Froebel
германски педагог

Роден
Починал
21 юни 1852 г. (70 г.)
ПогребанФедерална република Германия

Религияправославие
Националност Германия
Учил вЙенски университет
Студио с ръкавици
Научна дейност
ОбластПедагогика
ПовлиянЙохан Хайнрих Песталоци
Фридрих Фрьобел в Общомедия

Фридрих Вилхелм Август Фрьобел (на немски: Friedrich Wilhelm August Fröbel or Froebel) е германски педагог, теоретик на предучилищното възпитание, последовател на Йохан Хайнрих Песталоци.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 21 април 1782 година в Обервайсбах, Саксония-Кобург-Заалфелд. Фрьобел изпитва силно влияние от Песталоци, но след като открива и Комениус предприема осъществяването на собствените си педагогически идеи и през 1816 г. създава всеобщо немско възпитателно заведение. Умишлено ограничава полето си на действие върху най-малки деца и бебета, по-късно властите го закриват, защото сеело атеизъм.

През 1837 г. в Бланкенбург, Тюрингия, открива първото предучилищно учреждение, наречено през 1840 г. от него „детска градина“, като разработва теория за работата в нея и методика за подготовка на възпитателки за децата. Изхожда от схващането, че за правилното възпитание на детето са необходими организирани занимания в средата на връстници. Педагогическата система на Фрьобел изиграва положителна роля в развитието на теорията и практиката на предучилищното възпитание.

Фрьобел разработва и собствени Spielgaben – преведено буквално „дарове за игра“. Той решава да нарече играчките си „дарове“, защото ги възприема като подарък, който води детето в различните етапи на неговото развитие. Малко след основаването си немската фабрика „Dusyma“ започва да произвежда даровете за игра и строителните блокчета на Фрьобел. През годините компанията разработва нови серии продукти, базирани на принципите на немския педагог, които допълват неговите „дарове“, като например строителите „Uhl“ и „Орнаменти“, количките на колелца, конструктори с различни форми и размери, както и много образователни игри. „Даровете за игра“ продължават да са изключително популярни и в наши дни. 

Умира на 21 юни 1852 година в Мариентал, Саксония-Майнинген, на 70-годишна възраст.

Публикации[редактиране | редактиране на кода]

  • Възпитание на човека …“ (1826);
  • Майчини и гальовни песни“ (1844) и др.
на български
  • Елате да живеем за нашите деца!, С., 2015, УИ „Климент Охридски“, превод от немски: Жана Кличмурадова, 352 с., ISBN 978-954-07-4018-8.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]