Фридрих от Саксония-Ваймар (1596–1622)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фридрих (на немски: Friedrich von Sachsen-Weimar, * 1 март 1596 в Алтенбург29 август 1622 при Фльорюс, Белгия) от рода на Ваймерските Ернестински Ветини е принц, херцог на Саксония-Ваймар и полковник през Тридесетгодишната война.

Фридрих е син на херцог Йохан III от Саксония-Ваймар (1570–1605) и съпругата му Доротеа Мария от Анхалт (1574–1617) от род Аскани, дъщеря на княз Йоахим Ернст от Анхалт и сестра на княз Лудвиг I от Анхалт-Кьотен.

Неговите братя са Йохан Ернст I от Саксония-Ваймар, Вилхелм IV от Саксония-Ваймар, Албрехт от Саксония-Айзенах, Йохан Фридрих от Саксония-Ваймар и Бернхард от Саксония-Ваймар и Ернст I от Саксония-Алтенбург.

Той следва в университет Йена, както неговия най-голям брат Йохан Ернст. През 1615 г. брат му Йохан Ернст поема управлението в Саксония-Ваймар и опекунството на още малолетните му братя.

На 24 август 1617 г. в дворец Хорнщайн (сега Вилхелмсбург) се основава литературното общество Fruchtbringende Gesellschaft. Фридрих e член на основателите и княз Лудвиг I фон Анхалт-Кьотен му дава името der Hoffende и девиза es soll noch werden. Като емблем му се дава една полузряла череша, висяща на дървото (eine halbreife Kirsche, an dem Baum hangende). В книгата на обществото от Кьотен , херцог Фридрих се намира под нр. 4.

След няколко седмици херцог Фридрих започва пътуването си Grand Tour през 1617 г. през Франция за Великобритания и обратно през Ниеделандия. През 1619 г. той се връща обратно.

Заедно с братята му, херцозите Йохан Ернст Младши, Вилхелм IV и Йохан Фридрих, херцог Фридрих се бие също на страната на протестантите в Бохемската война.

При граф Ернст фон Мансфелд той служи като полковник (Obrist). В регимента на Христиан фон Халберщат през 1622 г. той участва в битката при Фльорюс против испанците и е смъртно ранен.

На следващият ден херцог Фридрих умира на 26 години на 29 август 1622 г. при Фльорюс в Белгия.

Източници[редактиране | edit source]

  • Gottlieb Krause (Hrsg.): Der Fruchtbringenden Gesellschaft ältester Erzschrein. Briefe, Devisen und anderweitige Schriftstücke. Leipzig 1855 (Digitalisat). Nachdruck Olms, Hildesheim 1973, ISBN 3-487-04547-8.
  • Walter Krüssmann: Ernst von Mansfeld (1580-1626); Grafensohn, Söldnerführer, Kriegsunternehmer gegen Habsburg im Dreißigjährigen Krieg. Berlin 2010 (Duncker & Humblot, Historische Forschungen, Bd. 94); ISBN 978-3-428-13321-5