Фридрих III (Свещена Римска империя)
| Фирдрих III | ||
|---|---|---|
| император на Свещената Римска империя ерцхерцог на Австрия германски крал |
||
| Копие на изгубения оригинален портрет на Фридрих III от Ханс Бургкмайр (1468) | ||
| Лични данни | ||
| Управление | 1452–1493 г. | |
| Роден | 21 септември 1415 г. | |
| Инсбрук, Австрия | ||
| Починал | 19 август 1493 г. | |
| Линц, Австрия | ||
| Погребан в | Щефансдом, Виена | |
| Предшественик | Сигизмунд Люксембургски | |
| Наследник | Максимилиан I | |
| Семейство | ||
| Брак | Елеонор Португалска | |
| Династия | Хабсбурги | |
| Баща | Ернест Железния | |
| Майка | Кимбургис Масовийска | |
Фридрих III Хабсбургски (на немски: Friedrich III., 21 септември 1415 - 19 август 1493) е ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) от 1424 г., германски крал (под името Фридрих IV) от 1440 г. и император на Свещената Римска империя от 1452 г. до смъртта си. Негов предшественик е Сигизмунд Люксембургски, а наследник е синът му Максимилиан I.
Съдържание |
Биография[редактиране]
Ранни години[редактиране]
Роден в Инсбрук, Австрия, Фридрих е син на херцог Ернест Железния от линията на Леополдите от Хабсбургската династия, управляващо Вътрешна Австрия или по-точно Щирия, Каринтия и Крайна. Майка му е Кимбургис Масовийска. Той става ерцхерцог на Австрия (под името Фридрих V) през 1424 г., когато е едва на 9 години. През 1440 г. е избран за германски крал под името Фридрих IV, а дванадесет години след това получава титлата император на Свещената Римска империя като Фридрих III. Сключва брак през 1452 на 37-годишна възраст за 18-годишната принцеса Елеонор Португалска, чиято зестра му помага да изплати дълговете си и да утвърди своята власт.
През 1442 г. Фридрих се съюзява с Рудолф Щюси, владетел на град Цюрих, срещу Стария швейцарски съюз, давайки начало на Старата Цюрихска война (Alter Zürichkrieg), която завършва в полза на Швейцарския съюз.
През 1448 г. Фридрих сключва договор с папството, наречен Vienna Concordat, който остава в сила до 1806 г. и определя взаимоотношенията между Хабсбургите и папството.
Фридирх е последният император, коронясан в Рим. Това се случва през 1452 г. от папа Николай V. По това време той е против реформата на Свещената Римска империя и едвам успява да убеди избиращата го колегия да не избира друг крал.
Император[редактиране]
Политиката, която Фридрих води като император, не е особено брилянтна, но все пак е успешна. Най-големият му опонент е брат му Алберт VI, който оспорва неговата власт. Фридрих не успява да спечели нито един конфликт на бойното поле и поради тази причина използва по-различни методи. Държи племенника си Ладислаус Постхумий, владетел на ерцхерцогството Австрия, Унгария и Бохемия (роден 1440 г.), за затворник и се опитва да увеличи покровителството си над него, за да вземе Долна Австрия под своя власт. Ладислаус е освободен през 1452 г. Фридрих се отнася по подобен начин и с друг свой племенник - Сигизмунд от тиролската линия на Хабсбургите. Въпреки тези свои усилия той се проваля в опита си да завземе Унгария и Бохемия. Дори е победен от краля на Унгария Матияш Корвин през 1485 г., който успява да завземе Виена и остава там до своята смърт след пет години. В края на краищата Фридрих надвива своите врагове, като ги надживява и понякога наследява техните земи. Такъв е и случаят с племенника му Ладислаус Постхумий, от когото получава Долна Австрия през 1457. Същото се случва и с брат му Алберт VI - Фридрих наследява трона му в Горна Австрия. Тези конфликти го принуждават да живее анахронистично и постоянно да пътува. Налага му се да мести своя кралски двор неколкократно през годините на своето управление, установявайки се в Грац, Линц и след това Винер Нойщат. Във Винер Нойщат построява замък и манастир.
И въпреки всичко неговата политика е учудващо успешна. В обсадата на Нойс (1474-75) той успява да придума Шарл Смели да даде дъщеря си Мария Бургундска за съпруга на сина му Максимилиан I. Наследявайки Бургундия, Хабсбургите започват да получават все по-голяма власт в Европа. Това води до появата на поговорката:
| „ | Нека другите водят войни, а ти, щастлива Австрия, ще се жениш. | “ |
Това става и девизът на династията.
Бракът на дъщеря му Кунигунде Австрийска за Алберт IV, херцог на Бавария, е резултат от желанието на Фридрих да заграби още власт, но въпреки това в крайна сметка се оказва загуба за Фридрих. Алберт незаконно взема контрол над няколко имперски феодални владения и впоследствие поисква ръката на Кунигунде, която живее в Инсбрук и далеч от баща си. За зестра той ѝ обещава завзетите от него феодални владения. Фридрих първоначално се съгласява, но след като Алберт заграбва още едно владение - Регенсбург, императорът отменя своето съгласие. На 2 януари 1487 обаче Кунигунде се жени за Алберт преди решението на баща ѝ да е стигнало до нея. Войната, говора да се породи от появилият се спор, е предотвратена единствено благодарение на сина на Фридрих Максимилиан.
През 1469 успява да създаде епископии във Виена и Винер Нойщат, което не е постигано преди него от никой херцог на Австрия.
Смърт[редактиране]
На 77-годишна възраст Фридрих III умира в Линц след неуспешен опит за ампутация на левия му крак. Гробът му, построен от Николаус Герхарт фон Лейден в Щефансдом във Виена е сред най-важните и значими скулпторни творби от Средновековието. Ампутираният му крак е погребан заедно с него.
През последните десет години от живота на Фридрих той управлява заедно със сина си Максимилиан.
Външни препратки[редактиране]
- ((de)) Литература за Фридрих III в Германска национална библиотека
- ((de)) Обстойна информация за живота и управлението на Фридрих III
|
||||||||
| Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Frederick III, Holy Roman Emperor“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. |