Фридрих II Бабенберг

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фридрих II Бабенберг
Херцог на Австрия и Щирия
Фридрих II Бабенберг 
Роден: 25 Април 1211
Починал: 15 юни 1246 г.
Цветовете на фамилията Бабенберг, присвоени по-късно от Хабсбургите и използвани за държавния флаг на Австрийската република

Фридрих II, известен като Свадливия или Войнствения (на немски: Friedrich der Streitbare, 25 Април 1211 г. - 15 юни 1246 г.), е средновековен германски благородник от династията Бабенберги, херцог на Австрия и Щирия през периода 1230-1246.

Той е трети, но вторият доживял пълнолетие син на херцог Леополд VI Австрийски и Теодора Ангелина, византийска принцеса. Смъртта на по-големия му брат Хайнрих през 1228 г. го прави наследник на трона на Австрия. Две години по-късно (1230), баща му умира и Фридрих го наследява.

Първата съпруга на Фридрих II е друга византийската принцеса на име София Ласкарина, от династията Ласкарис, а втората му съпруга Агнес от Андехс, дъщеря на херцог Отон I Мерански и графиня Беатрис II Бургундска. И двата брака се провалени, Фридрих II не е имал оцелели деца и по мъжка линия династията Бабенберг завършва с него.

Горд с византийския си произход, Фридрих II става известен като Свадливия поради конфликтността и управлението си с чести войни срещу съседите на Австия - Унгария, Бавария и Бохемия. Дори австрийската благородническа фамилия Куенрингер, традиционно вярна на владетелския дом, започва бунтове с възкачването на Фридрих II. Най-опасни са споровете му с император Фридрих II Хоенщауфен по време на въстанието на императорския син Хайнрих VII. Австрийският херцог изпада в немилост пред императора и през 1236 г. последният дава разрешение за Вацлав I, крал на Бохемия да нахлуе в Австрия. През годините на имперската забрана Виена става имперски свободен град. Въпреки това Фридрих II успява да запази позицията си на управител на австрийската държава, като разполага двора си във Винер Нойщад.

През 1239 г. настъпва грандиозна промяна в имперската политика и херцог Фридрих II се превръща в един от най-важните съюзници на императора. Конфликтът с Бохемия се потушава с годежа на племенницата на Фридрих II Гертруде Бабенберг и най-големия син на Вацлав I – маркграф Владислав Моравски. Започнати са преговори за издигането на Виена в епископство на Католическата църква, а на Австрия (включително и Щирия) в кралство. Условие за това е племенницата Гертруде да се ожени за петдесет годишният император, който освен това наскоро е бил низвергнат от папа Григорий IX. През 1245 г. е постигнато съгласие по това условие, но своеволната годеница отказва да се яви на консумационната церемония при събора във Верона. В годината преди смъртта му херцог Фридрих успява да получи и карниолската марка от Аквилейската патриаршия на Фриули, но след неговата смърт тази територия е присъединена към провинция Каринтия под властта на Бернхард фон Шпанхайм.

Гробът на Фридрих Бабенберг в Хайлигенкройц

Амбициозните планове на херцог Фридрих са осуетени от смъртта му в битката при река Лайта през 1246 г., по време на граничен конфликт с унгарския крал Бела IV Арпад. Погребан е в абатство Хайлигенкройц.

Като последен херцог Бабенберг, Фридрих Свадливи бележи края на една епоха в историята на Австрия. Със своите твърде амбициозни планове, които често са осуетявани от хаотичността на характера му, той донякъде прилича на по-късния си наследник Рудолф IV Хабсбург. Наследяването му е уточнено – в австрийското херцогство е в сила Privilegium Minus, който позволява на жените да наследяват властта. Така сестрата на Фридрих Маргарете и племенницата му Гертруде имат право на престола. Малко след смъртта на чичо ѝ Гертруде първо се жени за годеника си Владислав Моравски, който умира през следващата година. След това тя се жени за маркграф Херман VI Баденски, които не успява да запази позицията си в Австрия. В крайна сметка през 1252 г. Гертруде се жени за княз Роман Данилович, по-малък брат на княз Лев I Рюрикович, зет на унгарския крал. През същата година на Бохемските Пшемисловци извършват втори опит да реализират своите претенции към Австрия чрез организиране на брак между Маргарет фон Бабенберг и Отокар, повече от двадесет години по-младия от нея син на Вацлав I. В резултат от това Австрия става арена на конфликта между Пшемисловци и унгарската династия Арпади, в който Отокар първо взема предимство, побеждавайки крал Бела в битката при Кресенбрун, а накрая е победен и свален от германския крал Рудолф Хабсбургски в битката на Моравското поле през 1278 г.

Бележки[редактиране | edit source]