Фридрих I (Пфалц)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Курфюрст Фридрих I фон Пфалц (картина от Албрехт Алтдорфер)

Фридрих I Победоносни (на немски: Friedrich I der Siegreiche, * 1 август 1425 в Хайделберг, † 12 декември 1476 в Хайделберг) от род Вителсбахи е пфалцграф и курфюрст на Пфалц от 1451 до 1476 г.

Той е вторият син на курфюрст Лудвиг III (1378–1436) и втората му съпруга Матилда Савойска (1390–1438). Фридрих I управлява след смъртта на брат му Лудвиг IV (1424–1449) от 1449 до 1451 г. като опекун на неговия едногодишен племеник Филип (1448–1508). През 1451 г. той го осиновява и се откзава от женитба и така той получава правото да стане истински курфюрст. Император Фридрих III не е съгласен с тази постъпка и отказва на Фридрих I признанието.

През 1454 г. Фридрих I потушава въстанието на Амберг против неговата постъпка. 1462 г. той побеждава в избухналата Баден-Пфалцка война и се утвърждава като курфюрст.

Фридрих I умира през 1476 г. в Хайделберг и е погребан там във францисканския манастир.[1] По-късно е преместен в Йезуитската църква.

Народът го нарича Пфалския Фриц (Pfälzer Fritz), а неговите противници лошия Фриц (bösen Fritz).[2].

Женитба и деца[редактиране | edit source]

Курфюрст Фридрих I е сгоден като дете през 1427 г. за принцеса Елизабет от Бавария-Ландсхут. Годежът е развален и тя се омъжва през 1445 г. за граф Улрих V от Вюртемберг-Щутгарт. През 1451 г. Фридрих I осиновява едногодишния си племеник Филип и на неговото място става курфюрст, но се кълне, че няма да се жени, за да няма други евентуални претенденти за трона.

Курфюрст Фридрих I започва през 1459 г. любовна връзка с мюнхенската придворна госпожица (на херцогиня Анна) Клара Тот (1440–1520) от Аугсбург и има с нея два сина. Той се жени за нея през 1472 г., когато първороденият му син иска да стане клерик в Шпайер и Вормс и му трябва документ за брачнороден.[3] [4] [5]

Двата сина са:

  • Фридрих фон Бавария (* ок. 1460, † 16 октомври 1474), от 1472 г. каноник в Шпайер, и след това също във Вормс.[6]

Литература[редактиране | edit source]

  • Franz Fuchs: Antikaiserliche Gedichte aus dem Umfeld Kurfürst Friedrichs des Siegreichen von der Pfalz. In: Franz Fuchs, Paul-Joachim Heinig, Jörg Schwarz (Hrsg.): König, Fürsten und Reich im 15. Jahrhundert. Böhlau, Köln u. a. 2009, ISBN 978-3-412-20473-0, S. 307-317 (Forschungen zur Kaiser- und Papstgeschichte des Mittelalters 29).
  • Karl Menzel: Friedrich der Siegreiche. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 7, Duncker & Humblot, Leipzig 1877, S. 593–603.
  • Henny Grüneisen: Friedrich I. der Siegreiche. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 5, Duncker & Humblot, Berlin 1961, ISBN 3-428-00186-9, S. 526–528 (Digitalisat).

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Webseite zum Franziskanerkloster Heidelberg
  2. Bernt Engelmann: "Wir Untertanen", Frankfurt am Main 1976, S.97.
  3. Zu den Familienverhältnissen und Nachkommen Kurfürst Friedrich des Siegreichen, In: Carl von Rotteck: "Das Staats-Lexikon", 1847
  4. Johann Ludwig Klüber: „Die eheliche Abstammung des Fürstenhauses Löwenstein-Wertheim“, 1837
  5. August Wilhelm Heffter: „Votum eines norddeutschen Publizisten zu Klübers ehelicher Abstammung des Fürstenhauses Löwenstein-Wertheim“, 1838
  6. Zum Begräbnis des Kurfürstensohnes Friedrich von Bayern