Фридрих V (Цолерн)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Фридрих V.
| Фридрих V | |
| граф на Цолерн | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Хоенцолерн |
| Баща | Фридрих IV |
| Съпруга | Удилхилд фон Дилинген |
| Деца | Фридрих VI Фридрих I |
| Фридрих V в Общомедия | |
Фридрих V (на немски: Friedrich V von Zollern, „der Erlauchte“; † 24 май 1289, замък Хоенцолерн) е от 1255 до 1289 г. граф на Цолерн (швабска линия).
Произход и управление[редактиране | редактиране на кода]
Той е син на граф Фридрих IV фон Цолерн (1188 – 1255) и Елизабет фон Абенсберг.
През 1255 г. Фридрих V последва баща си. Той получава фогтай над манастир Бойрон и през 1259 г. основава манастир Щетен в Гнадентал, който през 1267 г. е определен за фамилна гробница на Хоенцолерните.[1][2]
Фридрих има конфликти до 1286 г. с роднините му швабските графове на Хоенберг.
Фамилия[редактиране | редактиране на кода]
Фридрих V се жени пр. 13 януари 1258 г. за Удилхилд фон Дилинген († сл. 12 май 1289, Щетен), дъщеря на последния граф на Дилинген Хартман IV фон Дилинген († 1258) и Вилибирг фон Труендинген († 1246). Тя е сестра на Хартман V († 1286), епископ на Аугсбург (1248 – 1286). Удилхилд става след смъртта му монахиня в Щетен, където умира. Двамата имат децата:
- Фридрих VI († 1298), граф на Цолерн, основател на линията Цолерн-Цолерн
- ∞ 1281 принцеса Кунигунда фон Баден (1265 – 1310), дъщеря на маркграф Рудолф I фон Баден
- Фридрих († 1304), каноник в Аугсбург
- Аделхайд († 1296/1308)
- ∞ Хайнрих II фон Геролдсек († 1300)
- Фридрих I († 1302/09), основател на линията Цолерн-Шалксбург (Вюртемберг)
- ∞ 1282 Удилхилд фон Меркенберг († 1305)
- Вилбург († сл. 1300), монахиня в Щетен
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Wilhelm Binder: Allgemeine Realencyclopädie oder Conversationslexicon für das katholische Deutschland, Band 5, Verlag von Georg Joseph Manz, 1847, S. 442
- ↑ Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern, in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen, F. Fleischer, 1843, p. 145
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- E. G. Johler: Geschichte, Land- und Ortskunde der souverainen teutschen Fürstenthümer Hohenzollern Hechingen und Sigmaringen. Stettin'sche Buchhandlung. Ulm 1824, E-Book
- Gustav Schilling: Geschichte des Hauses Hohenzollern in genealogisch fortlaufenden Biographien aller seiner Regenten von den ältesten bis auf die neuesten Zeiten, nach Urkunden und andern authentischen Quellen. Fleischer, Leipzig 1843, E-Book
- Ottmar F. Schönhuth: Die Burgen, Klöster, Kirchen und Kapellen Württembergs und der Preui︣sch-Hohenzollern'schen Landestheile mit ihren Geschichten, Sagen und Mährchen, Fischhaber, 1860, S. 291
- Graf Rudolph Stillfried-Alcántara, Traugott Maercker: Hohenzollerische Forschungen, C. Reimarus, 1847, S. 124 ff.
