Фриц Бекер

Фриц Бекер
	Фриц Бекер
германски генерал
Звание	Генерал-лейтенант
Години на служба	1913 – 1918; 1919 – 1945 г.
Служи на	Германска империя ; Ваймарска република ; Нацистка Германия ;
Род войски	Райхсхер (1918); Райхсвер (1932); Вермахт (1945)
Битки/войни	Първа световна война; Втора световна война
Награди	Рицарски кръст; Германски златен кръст
Дата и място на раждане	7 март 1892 г. Хайделберг, Германия
Дата и място на смърт	11 юни 1967 г. (75 г.) Херцберг, Германия

Фриц Бекер (на немски: Fritz Becker) е немски офицер, служил по време на Първата и Втората световна война.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ранен живот и Първа световна война (1914 – 1918)[редактиране | редактиране на кода]

Фриц Бекер е роден на 7 март 1892 г. в Хайделберг, Германия. Присъединява се към армията, през 1913 г. е офицерски кадет, а през следващата година е произведен в лейтенант. По време на Първата световна война служи в пехотни подразделения, а след нея се присъединява към Райхсвера.

Втора световна война (1939 – 1945)[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Втората световна война командва 60^-и пехотен полк. На 15 май 1942 г. е изпратен в резерва, а на 17 юли 1942 г. му в порено ръководството на 365^-и военен окръг (Oberfeldkommandantur). Следващото му назначение идва на 15 септември 1942 г., когато е назначен за командир на 370^-а пехотна дивизия. На 1 юни 1944 г. отново е изпратен в резерва. На 3 юли 1944 г. поема командването на 46-и танков корпус, а на 20 август 1944 г. на 24-ти танков корпус. На 30 септември 1944 г. отново командва пехотно подразделение, този път 389^-а пехотна дивизия, след което отново е изпратен в резерва. Пленен е от британските войски на 27 май 1945 г. Остава в плен до 6 януари 1948 г. Умира на 11 юни 1967 г. в Херцберг, Германия.^[1]

Военна декорация[редактиране | редактиране на кода]

Германски орден „Железен кръст“ (1914) – II (септември 1914) и I степен (29 октомври 1916)
Германска „Значка за раняване“ (?) – черна (?)
Орден „Кръст на честта“ (13 декември 1934)
Германски орден „Железен кръст“ (1939, повторно) – II (24 май 1940) и I степен (3 юни 1940)