Фройдомарксизъм
 | Тази статия съдържа списък с ползвана литература, препоръчана литература или външни препратки, но източниците ѝ остават неясни, защото липсва конкретно посочване на източници за отделните твърдения. |
Фройдомарксизъм е свободно название на няколко теоретични школи, които търсят синтез на философията и политическата икономия на Карл Маркс с психоаналитичната теория на Зигмунд Фройд.
Докато движението, интегриращо социалистите и психоаналитичната теория, взема няколко форми, всяка израства през средата на XX век с надеждата да отговори на този въпрос: „Защо фашизмът се е харесал масово?“. Фактът на това харесване се намира в ортодоксалното марксистко мислене. Същината на отговора фройдомарксистите дават в този въпрос, че масите интернализират ли своето потискане като потисничество. Интернализирането на горната класа в умовете на долната класа е Свръхаз, по същия начин психологията на масите, особено на Фройд, смята че лидера работи като Свръхаз на масите.
Ранен фройдомарксизъм[редактиране | редактиране на кода]
Началото на фройдомарксизма теоретично заема място през 20-те години в Германия. След някои дискусии по темата от съветския философ В. Юринец и фройдисткият аналитик Зигфрид Бернфелд, през 1929 основния фройдомарксистки текст „Диалектически материализъм и Психоанализа“ от Вилхелм Райх е публикуван и в Германия, и в СССР в двуезичния теоретичен комунистически журнал "Unter dem Banner des Marxismus". В края на тази линия на мислене може да се разгледа статията на Ото Фенихел „Психоанализата като ядро на бъдеща диалектично-материалистична психология“, която се появява през 1934 в журнала на Вилхелм Райх "Zeitschrift für Politische Psychologie und Sexualökonomie". Един член на берлинската група от марксистки психоаналитици около Вилхелм Райх е бил Ерих Фром, който по-късно, през 1934, докарал идеите на фройдомарксизма във Франкфуртската школа в изгнание водена от Макс Хоркхаймер и Теодор Адорно.
Фройд и Маркс във Франкфурт[редактиране | редактиране на кода]
Франкфуртското училище ("Institut für Sozialforschung") приело задачата да избере каква част от мисленето на Маркс може да послужи за изясняване на социалните условия, които самия Маркс никога не е виждал. Те привлекли други училища, за да попълнят забелязаните пропуските в Маркс. Макс Вебер упражнил голямо влияние, както го е направил Зигмунд Фройд. В обширното изследване на института "Studien über Autorität und Familie" /Изследване на Авторитета и Семейството/ (ред. Макс Хоркхаймер, Париж 1936) Ерих Фром е бил автор на социалнопсихологическата част. Друг член на института е бил Херберт Маркузе, който станал известен през 50-те в САЩ.
„Ерос и Цивилизация“ на Маркузе Ерос и Цивилизация е една от най-добре познатите ранни работи на Маркузе. Написана през 1955, тя е опит за диалектически синтез на Маркс и Фройд, чийто заглавие е алюзия към Фройдовата книга „Цивилизацията и разочарованието от нея“. Виждането на Маркузе за нерепресиращото общество (което по-скоро е противоположно на концепцията на Фройд за обществото като естествено и необходимо репресиращо), основаващо се на Маркс и Фройд, предвижда ценностите на антикултурното социално движение през 60-те.
В книгата, Маркузе пише за социалното значение на биологията – историята се вижда не като класова борба, а като битка против потискането на нашите инстинкти. Той оспорва че капитализма (ако никога не е наименован като такъв) ни предпазва от достигането до нерепресивно общество „основано на фундаменталното различно преживяване на съществуването, фундаменталната разлика във взаимоотношенията между човек и природа“. Виж още "Spirit, Capitalism and Superego" Архив на оригинала от 2008-12-01 в Wayback Machine..
Фройд, Маркс и Хуманизъм Друг член на Франкфуртската школа е бил Ерих Фром, който напуска групата в края на 1930-те.
Кулминацията на социалната и политическа философия на Фром е неговата книга „Душевно здравото общество“, публикувана през 1955, където се застъпва в полза на хуманистичния, демократичен социализъм. Построявайки нещата основно върху работите на Карл Маркс и Фром търсел да подчертае идеала за лична свобода, липсващ при повечето от съветския марксизъм и по-често намиран в писанията на класическите либерали. Социализма на Фром отхвърлял и западния капитализъм и съветския комунизъм, които виждал като дехуманизиращи и бюрократични социални структури, които довели фактически до универсалния модерен феномен на отчуждението.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Wilhelm Reich, Dialectical Materialism and Psychoanalysis, в Lee Baxandall ред., Sex-Pol; Essays, 1929-1934 (New York, 1972).
- Otto Fenichel, Psychoanalysis as the nucleus of a future dialectical-materialistic psychology. В: American Imago, 1967 Winter; 24(4): 290-311
