Фронтон

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за архитектурния елемент. За римския политик вижте Марк Корнелий Фронтон.

Класически пример за фронтон увенчаващ колонадата на гръцката национална академия в Атина

Фронтон (на английски: pediment, на френски: fronton, на италиански: frontone) се нарича класически архитектурен елемент увенчаващ дадена хоризонтална структура (антаблеман), обикновено (не винаги) поддържана от колонада. Най-често има триъгълна форма но може да бъде и дъговиден (част от сегмент на окръжност). Горната част на фронтона се рамкира със силно подчертан корниз. Средното вдлъбнато поле (ниша) се нарича тимпан, който най-често е запълнен от скулптирани релефни композиции.


История и описание[редактиране | edit source]

Варианти на фронтони, рисунки от печатно издание от периода 1898-1904

Фронтонът е най-често срещан в архитектурата от Античността (Гърция, Рим), Ренесансът, Барокът и Неокласическата архитектура. Като известни примери и първоизточници обикновено се посочват сградите на Партенона в Атина и Пантеона в Рим. Този архитектурен елемент е създаден и развит, като строителна техника в Древна Гърция. През другите културни епохи фронтонът често не е носещ (конструктивен) елемент. Там се използва най-вече неговата декоративна функция и ролята му на символ. Именно тогава започва и широката му употреба, като увенчаващ елемент на прозорци, врати, гробници и др. Навлиза масово и в интериорното оформление включително и в мебелния дизайн.

Отворен сегментен фронтон, Ренесанс, вила Капра край Виченца, арх. Андреа Паладио

Като основна форма фронтоните биват два вида - триъгълен (класически) и сегментен (дъговиден). И двата вида от своя страна се разделят на затворени и отворени. При отворените, наклоненият рамкиращ корниз е прекъснат в най високата си част. По-късен и усложнен вариант е т. нар. форма "лебедова шия", където двете рамена на наклонения корниз са със "S"-образна форма. Тези усложнени линии са използвани по-широко по времето на Маниеризма и в изработката на мебели с еталон стилът Чипъндейл.

Нишата - средната вдлъбната част на фронтона се нарича тимпан. Тази част е разработвана по най-разнообразни начини в хода на историята. Често е изпълвана с релефни и скулптурни фигурални композиции показващи сцени от митологиите или славни битки. Фресковата живопис е друг начин прилаган за запълване на площта на тимпана. Разбира се понякога той е оставян да въздейства и като изцяло равен и монотонен триъгълник. На по-късен етап започват да се вграждат часовници и гербове както и да се вписват отвори обикновено с овални форми. При отворения тип фронтон, декорацията на тимпана нерядко излиза нагоре извън мисленото очертание на основната форма.

Примери от България[редактиране | edit source]

Галерия[редактиране | edit source]