Фундаментализъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фундаментализмът (на латински: fundamentum — основание) е събирателно наименование на крайно консервативни философски, морални и социални движения, следващи стриктни норми и принципи за разглеждане на дадена доктрина, а често пъти и проповядващо връщане към отминали (в исторически и културен план) принципи и ценности.

Най-известен от всички е религиозният фундаментализъм, чиято основна задача е възвръщане на религиозните структури като господстващи в обществото.[1][2][3][4]. Основните му идеологически положения са необходимостта от строго спазване на предписанията, установени в религиозните свещени книги, като не се допуска никаква критика или либерално тълкуване на тези текстове.

История[редактиране | edit source]

Протестантски фундаментализъм[редактиране | edit source]

Фундаментализмът възниква през първото десетилетие на 20 век в Съединените щати сред консервативните презвитериански преподаватели и богослови в Принстънската богословска семинария. По време на Първата световна война и в годините непосредствено след нея той се разпространява и сред консервативните представители на баптизма и други направления на протестантството в страната. Целта на движението е да утвърди ортодоксалното протестантсво и да го защити от смятаните за враждебни към него течения, като либералното християнство, немския исторически критицизъм или дарвинизма.[5][6]

Самото наименование „фундаментализъм“ води началото си от Ниагарската библейска конференция (1878-1897), която си поставя за цел да дефинира фундаменталните принципи на християнството. През 1910 година Общото събрание на Презвитерианската църква обобщава тези принципи в т.нар. „пет фундамента“:

Непосредствено след извършения от него атентат като християнски фундаменталист е определян и норвежкият терорист Андеш Брейвик,[7][8][9] но впоследствие тези оценки са оспорвани,[10][11] а високопоставени протестантски духовници дори обвиняват Брейвик в богохулство.[12]

Ислямски фундаментализъм[редактиране | edit source]

Флагът "Джихад"
Знаме на Ал-Каида в Ирак

В края на 70-те години на 20 век американските медии, опитващи се обяснят по достъпен начин идеологията на Иранската революция на публиката, слабо запозната с исляма, започват да я описват като „фундаменталистка версия на исляма“ по аналогия с протестантския фундаментализъм в Съединените щати. Така възниква понятието ислямски фундаментализъм, което през следващите години получава широко разпространение по света.

Категоричното отрицание на голям брой западни ценности и склонността към радикални методи на борба[13][14] с това, което Осама бин Ладен и други ислямисти наричат завладяване на неверниците и окупация на арабските земи [15], дават основание на много учени, публицисти и политици да въведат термина ислямофашизъм, който за първи път е използван от френския писател и публицист Максим Роденсон], обозначаващ с него режима на революционната исламска диктатура в Иран след събитията около 1979 година.[16] Някои източници утвърждават, че авторът на термина е италиянската писателка Ориана Фалачи.[17]

Известният философ Френсис Фукуяма в 2002 година утвърждава, че сегашният конфликт на цивилизациите е не просто борба с тероризма или борба с исляма като религия или цивилизация, а по-скоро борба с ислямофашизма, тоест с радикално непримиримите и антисъвременни доктрини, отрицаващи ценностите на западната цивилизация, неотдавна получил разпространение в много части на исламския свят.[18][19]

Все пак някои известни учени и политици критикуват употребата на термина. В частност, Евгений Примаков счита, че има ислямски екстремизъм, но не и ислямофашизъм, тъй като фашизмът се строи на национализъм.[20] Някои критици казват, че терминът се използва с пропагандни цели.[21][22]

Еврейски фундаментализъм[редактиране | edit source]

Знаме на еврейската терористична организация "Ках"

Еврейският фундаментализъм[23] фактически е идеологията на ултра ортодоскалните евреи, на техните крайни политически партии и религиозни течения. В 1988 г. Израелската избирателна комисия и Върховният съд на Израел зарaди крайния расизъм на движението "Ках" оглавяваното от Мейр Кахана (според социологическите проучвания изразяващо идеите на до 20% от избирателите [24][25][26][27][28]) не ги допуска до избори, а в 1994 г. «Ках» и отделилата се от нея фракция «Кахане Хай» са поставени извън закона в Израел. Фундаменталистите от Ках са забранена терористична организация и в страните от ЕС[29], САЩ[30] и Канада[31].

Най-отявлената илюстрация на еврейския фундаментялизъм е убийството на лауреата на нобелова награда за мир министър-председателя на Израел Ицхак Рабин от израелски терорист-фундаменталист Игал Амир.

Нерелигиозен фундаментализъм[редактиране | edit source]

Някои християнски теолози, както и някои фундаменталисти се отнасят към всяка философия, която те виждат като буквалнa или вярват, че носи претекста на единствен източник на обективната истина, като фундаменталистка, независимо от това дали тя е обикновено се нарича религия. Например, архиепископът на Уелс критикува „атеистичния фундаментализъм“ широко и общо.[32][33][34] и заявява: „Всякакъв вид фундаментализъм, бил той библейски, атеистичен или ислямски, е опасен“,[35] Той казва също така, че „новият фундаментализъм на нашето време води до езика на експулсиране и изключителност, на екстремизъм и поляризация, както и до твърдението, че Бог е на наша страна, не на ваша“[36]

Във Франция, налагането на ограничения на някои религиозни прояви в държавните училища са разглеждани от някои като „светски фундаментализъм“.[37][38] В Съединените щати, лична или културна нетърпимост към жени, носещи хиджаб и политическият активизъм срещу мюсюлманите също е разглеждан като „светски фундаментализъм“ от някои мюсюлмани в САЩ.

Терминът фундаментализъм понякога се използва за обозначаване на контра-културна вярност към някой опростен принцип, като например „пазарен фундаментализъм“, който представлява пресилена, подобна на религиозна вяра в способността неограничената ненамеса в частни инициативи или икономическите или политическите възгледи за свободния пазар да решавават всички икономически и социални проблеми. Според икономиста Джон Кигин стандартните функции на „икономическата фундаменталистка реторика“ са догматични твърдения и считат, че всеки, който притежава гледна точка, противоречаща на тяхната, не е истински икономист. Пенсионираният професор по религиозни науки Родерик Хиндри пръв изброява положителни качества, приписвани на политически, икономически, или други форми на културен фундаментализъм.[39] Те включват „жизненост, ентусиазъм, желание за подкрепа на думите с действия и избягването на лесен компромис“. След това той анализира и негативните аспекти, като психологически нагласи, от време на време елитарни и песимистични перспективи, а в някои случаи буквализъм.

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Beit-Hallahmi, Bennjamin. «Fundamentalism», Global Policy Forum (with «consultative status at the UN»), May 2000, Accessed 14-05-2008.
  2. thefreedictionary.com: «Fundamentalism», Accessed 14-05-2008.
  3. Google define:fundamentalism
  4. Marsden, George M. «Fundamentalism and American Culture», Oxford University Press US (1980/rev.2006)
  5. Matthews .
  6. Noll 1992.
  7. ((en))  Norway police say 85 killed in island youth camp attack. // BBC News, 23 July 2011. Посетен на 2011-07-25. We have no more information than... what has been found on [his] own websites, which is that it goes towards the right and that it is, so to speak, Christian fundamentalist.
  8. Масовият убиец от Норвегия е "християнски фундаменталист"
  9. Убиецът от Норвегия се изживявал като кръстоносец
  10. Introvigne, Massimo. The Identity Ideology of Anders Breivik. Not a Christian Fundamentalist. // CESNUR, July 2011. Посетен на 2011-07-26. At first, the media called Anders Behring Breivik a Christian fundamentalist, some of them even a Roman Catholic. This shows the cavalier use of the word 'fundamentalist' prevailing today in several quarters.
  11. Brown, Andrew. Anders Breivik is not Christian but anti-Islam. // The Guardian. Guardian Media Group, 2011-07-24. Посетен на 2011-07-26. Norway mass murderer Anders Breivik's internet writings show him to be anti-Muslim and anti-Marxist, not a fundamentalist Christian.
  12. ((en))  Anders Breivik Manifesto: Shooter/Bomber Downplayed Religion, Secular Influence Key. // ibtimes.com. International Business Times, 2011. Посетен на 2011-07-26.
  13. Исламизм. Фотодокументы
  14. Исламский радикализм и его сущность. // nasledie.ru. Архив на оригинала от 2011-08-30. Посетен на 2010-02-05.
  15. Предвестник того, что нас ждет («The Washington Times», США). То, что произошло в России, должно послужить предостережением для Соединенных Штатов.. // The Washington Times ( перевод статьи, опубликованной в издании «The Washington Times», США. Архив на оригинала от 2011-08-30. Посетен на 2010-02-05.
  16. Роджер Скратон 'Исламофашизм' (The Wall Street Journal, САЩ)
  17. [http://www.centrasia.ru/newsA.php?st=1158328140 Умерла Ореанна Фаллачи — журналист и писатель, автор термина исламофашизм | ЦентрАзия | Афганистан | Казахстан | Кыргызстан | Таджикистан | Туркменистан | Узбекистан
  18. Рашкофф Д. Медиавирус. Как поп-культура тайно воздействует на ваше сознание. — М.: Ультра. Культура, 2003, стр. 299—322.
  19. Александр Дугин. Геополитика постмодерна. Глава 4. Малый шайтан исламо-фашизма (рецензия на статью Ф. Фукуямы «Исламо-фашизм»)
  20. „Исламская экономика“, или пять тезисов профессора Игнатенко
  21. Boyle, Michael, 'The War on Terror in American Grand Strategy', International Affairs, 84, (March 2008), p196
  22. Sobran J. Words in Wartime.
  23. Владимир Чуков, Еврейският фундаментализъм. Произход и алтернативи.
  24. Матриарх Соня Кахана, 2003 г.
  25. Участието на равина Меир Кахана и движението «Ках» в изборите за Кнесет, Ицхак Стрешинский, 05.06.2003
  26. Преизборни проечвания (1988), в-к «Хадашот»
  27. Israeli Democracy Ahavat-Israel.com
  28. The Jewish Struggle Against Arabs in Israel, Ariel Natan Pasko
  29. Списък на терористични организаци забранени в ЕС
  30. U.S. Appeals Court Affirms Designation of Kahane Chai, Kach as Terrorist Groups
  31. Списък на терористични организаци забранени в Канада
  32. Alister McGrath and Joanna Collicutt McGrath, The Dawkins Delusion? Atheist Fundamentalism and the Denial of the Divine, Society for Promoting Christian Knowledge (SPCK), February 15, 2007, ISBN 978-0-281-05927-0
  33. Yr Eglwys yng Nghymru | The Church in Wales
  34. 'Atheistic fundamentalism' fears. // BBC News. December 22, 2007. Посетен на May 3, 2010.
  35. http://www.atheistnation.net/news/?atheist/article,00139
  36. BBC News, 'Atheistic fundamentalism' fears - 22 December 2007, http://news.bbc.co.uk/2/hi/7156783.stm
  37. "Secular fundamentalism," International Herald Tribune, December 19, 2003
  38. "Headscarf ban sparks new protests," BBC News, January 17, 2004
  39. Hindery, Roderick (2008). "Comparative Ethics, Ideologies, and Critical Thought"

Източници[редактиране | edit source]