Футуризъм
Футуризмът (на латински: futurum - бъдеще) е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра — Италия и Русия.
Съдържание |
Естетическа доктрина [редактиране]
В естетически план корените на футуризма лежат в натурализма, символизма и унанимизма. Във философски план пък — във философията на Фридрих Ницше, Анри Бергсон и Жорж Сорел.
Италианският футуризъм [редактиране]
Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от Филипо Томазо Маринети, публикуван във френския вестник Фигаро на 20 февруари 1909 г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващите до този момент ценности и въобще застава срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната („единствената хигиена на света“), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.
В манифеста Маринети пише:
| „ |
|
“ |
История [редактиране]
Ранни години [редактиране]
След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: Либеро Алтомаре, Джовани Папини, Джузепе Кариери, Арденго Софичи и др. На 14 февруари 1910 г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от „Кориере де ла сера“ като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризма се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като Джакомо Бала, Джино Северини, Умберто Бочони и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първият манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, Валентина де Сен-Пойнт публикува съответно „Манифест на жените футуристи“ и „Футуристки манифест на похотта“. По това време като военен кореспондент Маринети отразява Балканската война, по който повод пише поемата „Дзанг тумб тумб“ (1914 г.). Футуризма обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.
20-те и 30-те години [редактиране]
Руският футуризъм [редактиране]
Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като Владимир Маяковски, Велемир Хлебников, Алексей Кручоних, Бенедикт Лившиц, Елена Гуро. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата - „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи Роман Якобсон и Виктор Шкловски.
Литература [редактиране]
Изобразително изкуство [редактиране]
Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.
Мода [редактиране]
Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала - „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“.[1]
Типография [редактиране]
Музика [редактиране]
Първият манифест на италианската футуристка музика е от 1912 г. - с автор Балила Пратела.[2]
Кинематография [редактиране]
Маринети намира съмишленици и за революция на сетивата чрез набиращото сила кино.[3]
Влияния [редактиране]
Свързани теми [редактиране]
Представители [редактиране]
- Литература
- Изобразително изкуство
- Джакомо Бала,
- Умберто Бочони,
- Джакомо Бала,
- Луиджи Русоло,
- Карло Кара,
- Николай Дюлгеров (1901-1982) - архитект и художник,
- Лазар Лазаров (1941-2006) - художник,
- Казимир Малевич.
- Музика
- Кино
Бележки [редактиране]
- ↑ ((en)) Futurist fashion, italian, 19 септември 2010
- ↑ ((en)) Manifesto of Futurist Musicians by Balilla Pratella, препубликувано по Apollonio, Umbro, ed. Documents of 20th Century Art: Futurist Manifestos. Brain, Robert, R.W. Flint, J.C. Higgitt, and Caroline Tisdall, trans. New York: Viking Press, 1973. 31-38.
- ↑ ((en)) F.T. Marinetti, Bruno Corra, Emilio Settimelli, Arnaldo Ginna, Giacomo Balla, Remo Chiti, The Futurist Cinema
Външни препратки [редактиране]
- Луиджи Русоло и музиката на футуризма, Електронно списание LiterNet, 21.04.2001, № 4 (17)
- Давид Бурлюк, Радио-стил. Универсален лагер на радио-модернистите, Електронно списание LiterNet, 02.05.2001, № 5 (18)
- Страница на Велимир Хлебников в Литернет
- Футуризмът, сайт, създаден от Ким Скарбъроу (англ.)
- Дефиниция на Футуризъм в WebMuseum, Paris (англ.)
- Футуристичното изкуство на сайта ArtLex (англ.)
- Visual Futurist Multimedia and Digital Arts (англ.)
- Маурицио Скудиеро, Италиански футуристични книги (англ.)
- The Futurist Moment: Howlers, Exploders, Crumplers, Hissers, and Scrapers by Kenneth Goldsmith (англ.)
- The Neofuturists (англ.)
- New York neo-futurists (англ.)
