Футуризъм

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Футуризмът (на латински: futurum - бъдеще) е художествено направление в изкуството, литературата и музиката, възникнало през първото десетилетие на 20 век в почти всички европейски страни. Развива се около два привилегировани центъра — Италия и Русия.

Естетическа доктрина[редактиране | edit source]

В естетически план корените на футуризма лежат в натурализма, символизма и унанимизма. Във философски план пък — във философията на Фридрих Ницше, Анри Бергсон и Жорж Сорел.

Италианският футуризъм[редактиране | edit source]

Футуризмът се ражда в Италия с първия „Манифест на футуризма“ от Филипо Томазо Маринети, публикуван във френския вестник Фигаро на 20 февруари 1909 г. Скоро текстът е препечатан в миланското списание „Поезия“ под заглавие „Основание и манифест на футуризма“. Започвайки с лиричния образ на автомобилен рейд, който неизбежно ще завърши в кална канавка, манифестът обявява отказа си от съществуващите до този момент ценности и въобще застава срещу художественото наследство на миналото. Той търси нови, актуални изразни средства, които да разрушат утвърдените художествени форми и представи за изкуството. Такива са любовта към опасностите, бунтовните инстинкти, красотата на движението и скоростта, войната („единствената хигиена на света“), машините и всички най-напреднали форми на индустриалната цивилизация.

В манифеста Маринети пише:

  1. Ще възпеем любовта към опасностите, пристрастеността към енергията и безстрашието.
  2. Смелостта, дързостта и бунтът ще бъдат основният елемент на нашата поезия.
  3. До днес литературата възвеличаваше замечтаната неподвижност, унеса и съня. Ние искаме да прославим агресивността на движението, трескавото безсъние, ритмичният бяг на бегача, смъртоносния скок, юмрука и плесника.
  4. Обявяваме, че красотата на света се обогати с нов елемент: красотата на бързината. [...]
  5. Поетът трябва да се отдава с плам, разкош и великодушие, да разпръсква ентусиазираната треска на първичните елементи.
  6. С изключение на борбата, няма друга красота. Никоя творба без агресивен характер не може да бъде шедьовър. Поезията трябва да бъде зачената като насилствена атака на непознати елементи, да ги смазва и просва в подчинение на човека.
  7. Стоим на последният нос на брега на вековете!... Защо да гледаме назад, след като това, което искаме, е да сринем мистериозните порти на Невъзможното? Времето и Пространството умряха вчера. Вече живеем в абсолюта, защото създадохме вечна, вездесъща скорост.
  8. Ще прославим войната — единствената хигиена на света — войнолюбието, патриотизма, унищожителния жест на освободителите, красивите идеи, за които си струва да умреш и презрението към жените.
  9. Ще унищожим музеите, библиотеките, всички видове академии, ще се борим срещу морализма, феминизма и срещу цялата опортюнистична и утилитарна подлост. [...]

История[редактиране | edit source]

Ранни години[редактиране | edit source]

След публикуването на Манифеста около Маринети се създава група поети: Либеро Алтомаре, Джовани Папини, Джузепе Кариери, Арденго Софичи и др. На 14 февруари 1910 г. в „Театро Лирико“ се провежда паметна поетическа вечер, определена от „Кориере де ла сера“ като скандална. В края на срещата в театъра нахлува полицията. През същата година футуризма се настанява и в изобразителното изкуство, с присъединяването на художници като Джакомо Бала, Джино Северини, Умберто Бочони и др., които публикуват свои манифести. През 1912 и 1913 г., в отговор на Първият манифест на Маринети и неговото „презрение към жените“, Валентина де Сен-Пойнт публикува съответно „Манифест на жените футуристи“ и „Футуристки манифест на похотта“. По това време като военен кореспондент Маринети отразява Балканската война, по който повод пише поемата „Дзанг тумб тумб“ (1914 г.). Футуризма обхваща още музиката, театъра, киното и малко по малко се превръща в изкуството на бунтовния устрем, на динамичната промяна, на един по-различен експресионизъм, доколкото е уместно сравнението, поне в литературата.

20-те и 30-те години[редактиране | edit source]

Руският футуризъм[редактиране | edit source]

Първите футуристи в Русия са художниците братя Бурлюк. Давид Бурлюк е основателят на колонията „Гилея“. Около себе си той събира такива индивидуалности като Владимир Маяковски, Велемир Хлебников, Алексей Кручоних, Бенедикт Лившиц, Елена Гуро. Всички те са и художници, и поети, макар постепенно всеки да избира едното поприще като основно. В първия манифест на групата - „Плесница на обществения вкус“ се казва между другото: „Да изхвърлим Пушкин, Достоевски, Толстой и прочие от парахода на съвременността“. Макар призивът да е смекчен малко по-нататък: „Който не забрави първата си любов, няма да познае последната си“. И дори такива кумири на поетите от епохата, като Александър Блок, не остават встрани от коментара, че „им трябва само вила на речен бряг“. В крайна сметка сред големите поети на ХХ век остават трима руски футуристи: Маяковски, Хлебников и Пастернак. Макар сред поетите футуристи през второто десетилетие на ХХ век да са дори бъдещите големи учени литературоведи Роман Якобсон и Виктор Шкловски.

Литература[редактиране | edit source]

Изобразително изкуство[редактиране | edit source]

Вдъхновени от Кубизма, футуристите наблягат на едновременната множествена гледна точка, но за разлика от кубистите, които запазват относителна неподвижност на обекта, те се стремят да изобразят самото движение. Средствата, с които си служат, за да осъществят тази цел, са най-често изобразяване на отделните последователни фази от „разложеното“ на части движение на изобразения предмет или форма. В „Манифеста на футуристичната живопис“ от 1910 г. се оказва, че универсалният динамизъм на съвременния живот трябва да бъде пресъздаден в изкуството, като „динамично светоусещане“. Според футуристите именно скоростта и технологията са символите на модерния свят.

Мода[редактиране | edit source]

Футуристките манифести в областта на модата започват с онзи, написан от Джакомо Бала - „Футуристичен манифест за мъжкото облекло“ от 1914 г., последван от „Антинеутралното облекло: Футуристичен манифест“ същата година. През 1920 г. е отпечатан „Манифест на футуристичната дамска мода“ от Volt (псевдоним на Винченцо Фани). През 1932 г. излиза „Манифест за промяна на мъжката мода“ на братята Ернесто и Руджеро Микаелес. По същото време Маринети заедно с Енрико Прамполини и няколко души от второто поколение футуристи работи върху „Футуристичен манифест: италианската шапка“, а през 1933 г. Ренато ди Босо и Игнацио Скурто издават „Футуристичен манифест: Италианската вратовръзка“.[1]

Типография[редактиране | edit source]

Музика[редактиране | edit source]

Първият манифест на италианската футуристка музика е от 1912 г. - с автор Балила Пратела.[2]

Кинематография[редактиране | edit source]

Маринети намира съмишленици и за революция на сетивата чрез набиращото сила кино.[3]

Влияния[редактиране | edit source]

Свързани теми[редактиране | edit source]

Представители[редактиране | edit source]

Литература
Изобразително изкуство
Музика
Кино

Бележки[редактиране | edit source]

  1. ((en)) Futurist fashion, italian, 19 септември 2010
  2. ((en)) Manifesto of Futurist Musicians by Balilla Pratella, препубликувано по Apollonio, Umbro, ed. Documents of 20th Century Art: Futurist Manifestos. Brain, Robert, R.W. Flint, J.C. Higgitt, and Caroline Tisdall, trans. New York: Viking Press, 1973. 31-38.
  3. ((en)) F.T. Marinetti, Bruno Corra, Emilio Settimelli, Arnaldo Ginna, Giacomo Balla, Remo Chiti, The Futurist Cinema

Външни препратки[редактиране | edit source]