Фьодор Матисен
| Фьодор Матисен Фёдор Матисен | |
| руски офицер и хидрограф | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 19 декември 1921 г.
|
| Погребан | Иркутск, Русия |
| Националност |  Русия |
| Учил в | Морски кадетски корпус |
| Научна дейност | |
| Област | Хидрография |
| Фьодор Матисен в Общомедия | |
Фьодор Андреевич Матисен (на руски: Фёдор Андреевич Матисен) е руски военноморски офицер, хидрограф, изследовател на Арктика. Член на Руското географско дружество и Руската академия на науките.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и младежки години (1872 – 1898)[редактиране | редактиране на кода]
Роден е на 1 юни 1872 година в Санкт Петербург, Русия. През 1897 завършва Морския кадетски корпус, където учи заедно с Александър Колчак. В периода 1892 – 1894 г., с чин старшина, служи в Балтийския флот. През април 1895 завършва клас за навигационен офицер и става младши навигатор на крайцера „Рюрикови“, който през 1896 става част от Тихоокеанската ескадрила. В Тихия океан работи до 1898 г.
Експедиционна дейност (1899 – 1903)[редактиране | редактиране на кода]
През 1899 г. участва в Шпицбергенската полярна експедиция и в руската полярна експедиция на АН (1900 – 1902) под ръководството на Едуард Василиевич Тол, като командир на кораба „Заря“. В началото на експедицията Матисен е старши офицер на „Заря“, а командир е лейтенант Николай Николаевич Коломейцев. По време на първото зимуване на кораба между Матисен и Коломейцев възникват разногласия и ръководителят на експедицията Тол, за да ги потуши, изпраща Коломейцев в пътуване по суша с шейни, за да осигури складове с въглища за кораба, а Матисен е назначен за капитан. В плаването като трети офицер участва бъдещият адмирал от руския флот и ръководител на белоемигрантската армия в Сибир – Александър Колчак.
През зимата на 1900 – 1901 г. Матисен самостоятелно открива в архипелага Норденшелд о-вите Пахтусов (, 30 км2) и протока Матисен, отделящ ги от полуостров Таймир. Общо в архипелага Матисен открива около 40 острова и ги групира в четири групи – Вилкицки, Пахтусов, Циволко и Литке.
След освобождаването на кораба от ледовете Матисен превежда кораба до море Лаптеви в района на Новосибирските о-ви. По време на второто зимуване през 1901 – 1902 г., Едуард Тол повежда сухопътна експедиция за търсене на митичната „Земя Санников“ и изчезва безследно. През 1902 г., след гибелта на Тол, Матисен поема ръководството на експедицията и през септември довежда „Заря“ до делтата на Лена, в залива Тикси, където се провежда трето зимуване. На 6 август 1903 г. корабът е пробит от ледовете и потъва, а екипажът, заедно с всички събрани материали и документи се придвижва до Якутск, а след това до Петербург.
Въпреки неудачите и сполетяната я трагедия експедицията допринася за по-точното кратиране на арктическото крайбрежие на Русия (измерени астрономически и са нанесени на карта над 200 нови географски обекта), извършени са важни океанографски изследвания.
Следващи години (1904 – 1921)[редактиране | редактиране на кода]
По време на Руско-японската война (1904 – 1905), Матисен е старши навигатор на крайцера „Перлите“, който пътува за остров Цушима, за да помогне на руския флот и участва в битката при Цушима.
През 1910 – 1915 г. се провежда голяма хидрографска експедиция в Северния ледовит океан организирана от него.
След Руската революция през 1917 г. руският флот на практика престава да съществува и Матисен, като много от неговите другари, напуска Русия. За известно време работи в британския флот. През 1919 г., по покана на Александър Колчак, напуска Англия и през Владивосток пристига в Сибир, където през 1920 г. организира и ръководи първата съветска хидрографска експедиция към устията на реките Лена и Оленьок. Изследва залива Тикси () и доказва пригодността му за строителство на пристанище.
Умира в Иркутск във военна болница на 19 декември (според други източници 23 декември) 1921 година след завръщането си от пътуване до далекоизточна страна, в която има зараза от тиф.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Неговото име носят:
- проток Матисен () в Карско море, между о-вите Вилкицки на северозапад и островите Таймир и Нансен на югоизток в архипелага Норденшелд;
- нос Матисен, на остров Подкова в архипелага Норденшелд;
- хребет Матисен () в източната част на остров Западен Шпицберген в архипелага в Шпицберген.
Трудове[редактиране | редактиране на кода]
- "Краткий обзор плавания яхты Русской поляр-ной экспедиции „Заря“ в навигацию 1901", Изв. АН, 1902, т. 16, № 5;
- „Экспедиция к устью р. Лены в связи с использованием Северного морского пути“, Иркутск, 1921.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- Аветисов, Г. П., Матисен, Федор Андреевич, Имена на карте Арктики
- История открытия и освоения Сев. Морского пути, М., 1956
- Каневский, З. М., Льды и судьбы. Очерки об исследователях и исследованиях советской Арктики, М., 1973
- Лебедев, Д. М. и В. А. Есаков, Русские географические открытия и исследования с древных времен до 1917 года, М., 1971
- Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86
- Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985, стр. 80.
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Fyodor Matisen в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |