Фьодор Минин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фьодор Алексеевич Минин (на руски Фëдор Алексеевич Минин) (около 1709 - около 1765) руски щурман, мореплавател, изследовател на Арктика.

От 1734 до 1738 г. участва в плаванията на Дмитрий Овцин. След ареста на Овцин през 1738 г. става ръководител на експедицията. От 1738 до 1740 г. прави три неуспешни опита да заобиколи от север п-ов Таймир. През лятото на 1738 г. на кораба „Два Пощальона“, заедно с Дмитрий Василиевич Стерлегов проследява и картира западните брегове на п-ов Таймир от устието на Енисей до 75º 15` с.ш., в т.ч. източния бряг на Енисейския залив и на 18 август открива остров Диксон (25 км2, 73°30′ с. ш. 80°20′ и. д. / 73.5° с. ш. 80.333333° и. д.) и нос Североизточен, от който брегът завива на изток. По-нататъшния път е преграден от непроходими ледове и Минин се връща обратно.

Изследванията през лятото на 1739 г. пропадат не по вина на Минин, поради късното доставяне на снаряжение и провизии, поради това излиза в плаване чак на 31 юли. Тежката ледова обстановка в Енисейския залив обаче налага скоро да се върне назад за ново зимуване. В средата на януари 1740 г. изпраща своя помощник, щурмана Дмитрий Василиевич Стерлегов в поход на север. През март и април, движейки се с кучешки впрягове, той извършва описание на 500 км от крайбрежието на Карско море от нос Североизточен до 75° 29' с.ш. Поради снежна слепота на 14 април тръгва обратно и след половин месец, на 72° с.ш., в Енисейския залив се среща с Минин. С кораба, Минин отплава на 3 юли 1740 г. и заедно с отряда на Стерлегов достига на север до 75° 15' с.ш., като северно от устието на река Пясина открива шхерите Минин (74°30′ с. ш. 85°30′ и. д. / 74.5° с. ш. 85.5° и. д.). Непроходими ледове не позволяват по-нататъшното придвижване на североизток.

На съставената от Минин и Стерлегов карта за първи път са нанесени около 1000 км от крайбрежието на Таймирския п-ов и многочислените малки крайбрежни острови. В Адмиралтейството обаче не повярват на картата им – азиатския континент не може да отива толкова далеч на север и на картата на Морската академия, издадена през 1741 г., вместо откритата от двамата брегова линия е показана сравнително равна крабрежна линия.

Неговото име носят:

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 3 Географические открытия и исследования нового времени (середина ХVІІ – ХVІІІ в.), М., 1984 г., стр. 116-117. http://www.bookshunt.ru/b8101_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.3