Фьодор Толбухин
| Фьодор Толбухин | |
|---|---|
| 16 юни 1894 – 17 октомври 1949 | |
 Юбилейна пощенска марка с лика на маршал Толбухин. |
|
| Място на раждане | Андроники, Ярославл, Руска империя |
| Място на смърт | Москва, СССР |
| Служил на |  СССР |
| Години на служба | 1914 -1949 |
| Звание | Маршал на СССР |
| Войсково поделение | Сухопътни войски |
| Командвания |
|
| Битки | Втора световна война |
| Отличия |  орден Победа20п Герой на Съветския съюз орден Ленин Герой на България |
Фьодор Ива̀нович Толбу̀хин (на руски: Фёдор Ива̀нович Толбу̀хин) е съветски офицер, маршал на Съветския съюз, командващ съветските войски на Южния, 4-ти и 3-ти украински фронтове, герой на Съветския съюз (посмъртно), герой на България, герой на Югославия, почетен гражданин на София, почетен гражданин на Белград, почетен гражданин на Враца.
Съдържание |
Ранни години [редактиране]
Роден е на 16 юни 1894 г. в село Андроники, Ярославска губерния (по-късно Толбухински район на Ярославска област), в семейство на селскостопански работници.
Завършва начално училище и заминава за Петербург, където продължава да учи в търговско училище, подпомогнат от заможни роднини. По стечение на обстоятелствата, вместо да стане търговец, в навечерието на Първата световна война завършва офицерско училище в град Ораниенбаум (малък град, близо до Санкт Петербург) и заминава за югозападния фронт.
Военна кариера преди Втората световна война [редактиране]
Когато започва гражданската война в Русия, Ф.И. Толбухин без колебание застава на страната на червеноармейците. Воюва на Западния фронт като помощник-началник и началник-щаб на 56-та стрелкова дивизия, началник на оперативното управление на щаба на армията. През 1919 година завършва школа за щабни офицери, а през 1930 курс за усъвършенстване. През 1934 година се дипломира от Военната академия М.В. Фрунзе. Кариерата му продължава да върви във възходяща линия и Толбухин последователно е назначен за началник-щаб на дивизия, корпус, командир на дивизия. От юли 1938 година е назначен за началник-щаб на Закавказския военен окръг.
На 4 юни 1940 година му е присвоено генералско звание.
Втора световна война [редактиране]
По време на Втората световна война генерал-майор Ф.И. Толбухин е последователно началник-щаб на Закавказския (август - декември 1941), Кавказския (декември 1941 года - януари 1942) и Кримския (януари - март 1942) фронтове, заместник командир на войските при Сталинградския военен окръг (май - юли 1942), командир на 57-ма и 68-ма армии на Сталинградския и Северозападния фронтове (юли 1942 - март 1943).
На 19 януари 1943 година е повишен в чин генерал-лейтенант, само след три месеца, на 28 април 1943 година в чин генерал-полковник, а на 21 септември с.г. в чин - армейски генерал. През март 1943 година Ф.И. Толбухин командва Южния (преобразувани на 20 октомври 1943 година в 4-ти Украински) фронт, а от май 1944 година - 3-ти Украински фронт.
На 12 септември 1944 година, с указ на главнокомандващия Йосиф Сталин, е произведен в чин Маршал на Съветския Съюз. По-късно маршал Александър Василевски казва: "В годините на война, особено ярко се проявяват качествата на Толбухин като безупречно изпълнение на служебния дълг, лично мъжество, пълководски талант и душевно отношение към подчинените".
За способностите на Толбухин като военачалник говорят Яш-Кишиневската, Белградската, Будапещенската, Балатонската, Виенската, Донбаската, Мелитополската, Никополско-Криворожската и Кримската операции, осъществени, пълно или частично под негово ръководство, от Южния, 3-ти и 4-ти Украински фронтове, които той командва. Толбухин показва себе си като истински стратег. Под негово ръководство, войските на Червената армия освобождават от врага териториите на Румъния, България, Югославия и Унгария, разрушават хитлеристкият режим в Австрия.
Следвоенни години [редактиране]
След войната Ф.И. Толбухин, заема отговорни военни постове, макар вече сериозно болен, продължава успешно да изпълнява своите задължения. От юли 1945 година е главнокомандващ на Южна група армии, от януари 1947 година - командващ войските на Закавказския военен окръг. Избран е за депутат във Върховния Съвет на СССР.
Болестта го поваля окончателно в лятото на 1949 година. В своята книга „Дълг за цял живот“ маршал Александър Василевски разказва за престоя на знаменития военачалник в болницата, през есента на 1949 година: "Никога няма да забравя, как Фьодор, лежейки на болничното легло, буквално минути преди да издъхне, уверяваше че утре ще си бъде на работа".
Фьодор Толбухин умира в болницата на 17 октомври 1949 година. Погребан е в Кремълската стена, на Червения площад в Москва.
Награди [редактиране]
С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 7 май 1965 г. му е присъдено званието герой на Съветския съюз (посмъртно).
Награждаван е с 2 ордена „Ленин“, висшия пълководски орден „Победа“ (26 април 1945 година), 3 ордена „Червено знаме“, 2 ордена „Суворов“ 1-ва степен, орден „Кутузов“ 1-ва степен, орден „Червена звезда“ и множество други ордени и медали, както съветски, така и чуждестранни. Народен Герой на Югославия (1944), Герой на Народна Република България (1979). През 1960 година в Москва, на булевард „Ф.И. Толбухин“, е поставен паметник в негова чест, изработен от скулптора Л. Е. Кербел и архитекта Г.А. Захаров.
Скоро след края на Втората световна война, през 1949 година, българския град Добрич е преименуван в град Толбухин, което остава до 1990 година, когато е върнато старото име на града.
В София е издигнат бюст-паметник на маршал Толбухин, който е демонтиран от българските власти в началото на 90-те години на ХХ век. Паметникът е преместен в град Тутаев, Ярославска област, Русия.
През 1946 година е удостоен със званието „Почетен гражданин на град Добрич“.[1]
Външни препратки и източници [редактиране]
- А. С. Абрамов „До Кремълската стена“ - 7-мо издание, доп. - М.: Политиздат, 1987.
- Александър Василевски „Дело на цял живот“. Книга 2, - 6-е изд. - М: Политиздат, 1988
- Герои на Съветския съюз: Кратък биографичен речник. Том 2, М.:Воениздат.1988.
- П. Г. Кузнецов, Маршал Толбухин 1894-1949]. - М., 1966.
- Толбухин Федор Иванович
- Полководцы и военачальники Великой Отечественной. Вып.2 — М.: Молодая гвардия, 1979
| Уикипедия разполага с Портал:Втора световна война |
|
|||||
