Фьодор Толбухин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Толбухин
Маршал на СССР
Tolbukhin.jpg

Юбилейна пощенска марка

с лика на маршал Толбухин.
Информация
Години на служба 1914 -1949
Служил на Coat of arms of the Soviet Union.svg СССР
Войсково поделение Сухопътни войски
Командвания
  • Закавказки военен окръг, Въоръжени сили на СССР
  • Командир на дивизия Червена армия
  • Битка за Сталинград, Червена армия
  • 4-ти Украински фронт, Червена армия
  • 3-ти Украински фронт, Червена армия
Битки Втора световна война
Отличия Order Victory.jpg орден Победа

20п Герой на Съветския съюз
Order of the Red Banner.jpg орден „Червено знаме“
20п орден Суворов, I степен
OrderOfKutuzov1st.jpg орден Кутузов, I степен

орден Ленин

Герой на България

Герой на Югославия

Живял 16 юни 189417 октомври 1949
Роден Андроники, Ярославл, Руска империя
Починал Москва, СССР
Фьодор Толбухин в Общомедия

Фьодор Ива̀нович Толбу̀хин (на руски: Фёдор Ива̀нович Толбу̀хин) е съветски офицер, маршал на Съветския съюз, командващ съветските войски на Южния, 4-ти и 3-ти украински фронтове, герой на Съветския съюз (посмъртно), герой на Югославия, почетен гражданин на Белград, почетен гражданин на Враца.

Ранни години[редактиране | edit source]

Роден е на 16 юни 1894 г. в село Андроники, Ярославска губерния (по-късно Толбухински район на Ярославска област), в семейство на селскостопански работници.

Завършва начално училище и заминава за Петербург, където продължава да учи в търговско училище, подпомогнат от заможни роднини. По стечение на обстоятелствата, вместо да стане търговец, в навечерието на Първата световна война завършва офицерско училище в град Ораниенбаум (малък град, близо до Санкт Петербург) и заминава за югозападния фронт.

Военна кариера преди Втората световна война[редактиране | edit source]

Когато започва гражданската война в Русия, Ф.И. Толбухин без колебание застава на страната на червеноармейците. Воюва на Западния фронт като помощник-началник и началник-щаб на 56-та стрелкова дивизия, началник на оперативното управление на щаба на армията. През 1919 година завършва школа за щабни офицери, а през 1930 курс за усъвършенстване. През 1934 година се дипломира от Военната академия М.В. Фрунзе. Кариерата му продължава да върви във възходяща линия и Толбухин последователно е назначен за началник-щаб на дивизия, корпус, командир на дивизия. От юли 1938 година е назначен за началник-щаб на Закавказския военен окръг.

На 4 юни 1940 година му е присвоено генералско звание.

Втора световна война[редактиране | edit source]

По време на Втората световна война генерал-майор Ф.И. Толбухин е последователно началник-щаб на Закавказския (август - декември 1941), Кавказския (декември 1941 года - януари 1942) и Кримския (януари - март 1942) фронтове, заместник командир на войските при Сталинградския военен окръг (май - юли 1942), командир на 57-ма и 68-ма армии на Сталинградския и Северозападния фронтове (юли 1942 - март 1943).

На 19 януари 1943 година е повишен в чин генерал-лейтенант, само след три месеца, на 28 април 1943 година в чин генерал-полковник, а на 21 септември с.г. в чин - армейски генерал. През март 1943 година Ф.И. Толбухин командва Южния (преобразувани на 20 октомври 1943 година в 4-ти Украински) фронт, а от май 1944 година - 3-ти Украински фронт.

За способностите на Толбухин като военачалник говорят Яш-Кишиневската, Белградската, Будапещенската, Балатонската, Виенската, Донбаската, Мелитополската, Никополско-Криворожската и Кримската операции, осъществени, пълно или частично под негово ръководство, от Южния, 3-ти и 4-ти Украински фронтове, които той командва. Толбухин показва себе си като истински стратег. Под негово ръководство, войските на Червената армия освобождават териториите на Румъния, България, Югославия и Унгария

Следвоенни години[редактиране | edit source]

След войната Ф.И. Толбухин, заема отговорни военни постове, макар вече сериозно болен, продължава успешно да изпълнява своите задължения. От юли 1945 година е главнокомандващ на Южна група армии, от януари 1947 година - командващ войските на Закавказския военен окръг. Избран е за депутат във Върховния Съвет на СССР.

Командването на 2-ри Украински фронт. Толбухин е третият от ляво на дясно, 1944 г.

Болестта го поваля окончателно в лятото на 1949 година. В своята книга „Дълг за цял живот“ маршал Александър Василевски разказва за престоя на знаменития военачалник в болницата, през есента на 1949 година: "Никога няма да забравя, как Фьодор, лежейки на болничното легло, буквално минути преди да издъхне, уверяваше че утре ще си бъде на работа".

Фьодор Толбухин умира в болницата на 17 октомври 1949 година. Погребан е в Кремълската стена, на Червения площад в Москва.

Награди[редактиране | edit source]

С Указ на Президиума на Върховния съвет на СССР от 7 май 1965 г. му е присъдено званието герой на Съветския съюз (посмъртно).

Награждаван е с 2 ордена „Ленин“, висшия пълководски орден „Победа“ (26 април 1945 година), 3 ордена „Червено знаме“, 2 ордена „Суворов“ 1-ва степен, орден „Кутузов“ 1-ва степен, орден „Червена звезда“ и множество други ордени и медали, както съветски, така и чуждестранни. Народен Герой на Югославия (1944). През 1960 година в Москва, на булевард „Ф.И. Толбухин“, е поставен паметник в негова чест, изработен от скулптора Л. Е. Кербел и архитекта Г.А. Захаров.

Външни препратки и източници[редактиране | edit source]


Portal:Фьодор Толбухин
Уикипедия разполага с
Портал:Втора световна война