Фьодор Ушаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Фьодор Фьодорович Ушаков
руски адмирал
Фьодор Фьодорович Ушаков 
Роден: 24 февруари 1744
село Бурнаково, Ярославска област
Починал: 14 октомври 1817
село Алексеевка, Тамбовска губерния

Фьодор Фьодорович Ушако̀в е известен руски флотоводец, адмирал (1799).

Биография[редактиране | edit source]

Роден е на 24 февруари 1744 година в село Бурнаково (Ярославска област), в небогато дворянско семейство. Неговият баща Фьодор Игнатиевич Ушаков, е сержант от армията в оставка. Адмирал Ушаков завършва Морския кадетски корпус през 1766 година и служи в Балтийския флот. От 1769 година служи в Донската (Азовска) флотилия. Участва в Руско-турската война от 1768-1774 година.

От 1774 година командва фрегата. През 1780 година е назначен за командир на императорската яхта, но скоро се отказва от кариера на придворен. В периода 1780-1782 година е командир на линейния кораб „Виктор“, който охранява в Средиземно море руските търговски кораби от пиратските действия на английския флот.

Паметникът на руския адмирал Ушаков на нос Калиакра

В началото на Руско-турската война от 1787 година е командир на линейния кораб „Свети Павел“. В боя при остров Фидониси, командва авангардна ескадра, която нанася поражение на превъзхождащите я турски сили. През 1789 година е произведен в чин контраадмирал. Командва от 1790 година Черноморския флот, като побеждава блестящо турския флот в Керченското морско сражение. При остров Тендра и нос Калиакра, прибягва до създаването на нова маневрена тактика, която се отличава от приетата по това време линейна тактика. (вижте Битка при Калиакра)

През 1793 година е произведен в чин вицеадмирал. По време на средиземноморския поход Ушаков (1798-1800) се проявява като велик флотоводец, изкусен политик и дипломат. Показва образци на организация и взаимодействие между армията и флота при овладяването на Йонийските острови и особено при остров Корфу, при освобождението от французите на Италия, по време на блокадата на Анкона и Генуа, при овладяването на Неапол и Рим. През 1800 година ескадрата на Ушаков се връща в Севастопол. Заслугите на Ушаков не били оценени от Александър I, който го назначава на второстепенна длъжност - главен командир на Балтийския гребен флот и началник на флотските команди в Санкт Петербург. През 1807 година излиза в оставка.

По време на Отечествената война от 1812 година Ушаков бил избран за началник на опълчението на Тамбовска губерния, но поради болест се отказва от длъжността. Адмирал Ушаков умира на 14 октомври 1817 година в своето имение в село Алексеевка в Мордовия. Погребан е в Санаксарския манастир в близост до град Темников.