Фьодор Шмид

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Фьодор Богданович Шмид (Фридрих Карл Шмид) (на руски Фёдор Богданович Шмидт, на немски Friedrich Karl Schmidt) (15 януари 1832 - 8 ноември 1908) руски ботаник, геолог, палеонтолог от немски произход.

Ранни години 1832-1859[редактиране | edit source]

Роден в имението Кайема, Лифляндска губерния (сега в Естония) в немско семейство. През 1852 завършва университета в Дерпт (сега Тарту, Естония). Първоначално се занимава с ботаника и през 1855 защитава магистратура по тази наука, но впоследствие се посвещава на геологията и палеонтологията. Става най-добрия специалист по изучаването на силурския геоложки период в Прибалтийския район. От 1856 до 1859 е заместник-директор на ботаническата градина в Дерпт.

Експедиционна дейност 1859-1866[редактиране | edit source]

През 1859, вече известен със своите научни трудове, е поканен от Руското географско дружество да вземе участие в качеството си на геолог и ботаник в Амурско-Сахалинската експедиция 1859-1862. Освен него в експедицията влизат топографът Герасим Василиевич Шебунин и ботаникът Пьотър Петрович Глен.

През юли 1859 извършва геоложки изследвания в Източното Забайкалие. От средата на август до края на септември се спуска по реките Шилка и Амур до устието на Усури и извършва геоложки изследвания покрой теченията на реките. През пролетта на 1860 изследва долното течение на Амур, в т.ч. езерата Кизи, Кади, Орел и др. През лятото и есента на 1860, заедно с Шебунини изследва и картира западното крайбрежие на Сахалин на протежение около 700 км. През 1861 изследва геологията на река Суйфун (245 км), вливаща се в Амурския залив на Японско море. От нея се прехвърля към езерото Ханка и по река Усури се спуска до Хабаровск, където зимува. През май 1862, отново заедно с Шебунин изследва река Амгун (ляв приток на Амур) от устието ѝ, до устието на левия ѝ приток река Немилен (около 300 км). Изкачва се по река Керби (десен приток на Немилен), пресича хребета Дусе-Алин (2326 м) и изследва цялото течение на река Бурея (623 км, ляв приток на Амур).

В резултат на неговите изследвания е намерена изкопаема юрска флора в Амурска област и са открити кредни и третични наслагвания на остров Сахалин. Изучава флората на острова, прави му първото растително и геоложко описание и в резултат на своите изследвания предлага разделянето му на две физикогеографски и растителни области. Съставя първата геоложка карта на крайбрежието на залива Петър Велики. За работата си в Далечни Изток Шмид е награден от Руското географско дружество със златен медал.

През 1866 е отправен от Руската Академия на науките да изследва вътрешните части на Гиданския полуостров и долното течение на Енисей, където открива труп на мамут.

Научна кариера 1867-1908[редактиране | edit source]

През 1872 става професор, а през 1874 - академик в Руската Академия на науките. Продължава работата по изучаването на силурската система и изследването на ледниковите образувания в Прибалтийския край. Описва и систематизира доставените от руски научни експедиции колекции от минерали и растения. От 1873 до 1900 е директор на Минераложкия музей към Академията на науките.

Памет[редактиране | edit source]

Неговото име носят:

Съчинения[редактиране | edit source]

  • "Untersuchungen über d. silurische Formation von Estland", Nord Livland u. Oesel, 1858.
  • "Wissenschaftliche Resultate d. Mamuth-Expedition an den unterem Enisej" // Труды Сибирской экспедиции, 1865—1874 (ботаническая, зоологическая, геологическая часть, палеонтология и исторические отчёты).
  • Шмидт Ф. Б. и Глен П. П. "Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел". Т. 1. Исторические отчёты. СПб. 1868.
  • "Окаменелости меловой формации с острова Сахалина" // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 3. вып. 1. СПб. 1873.
  • "Ботаническая часть" // Труды сибирской экспедиции Императорского русского географического общества. Физический отдел. Т. 2. СПб. 1874.
  • "Miscellanea silurica. Revision der ostbaltischen silurischen Trilobiten", 1881—1902. Ревизия силурийских трилобитов Прибалтики, 1881—1907 (описаны 250 видов трилобитов и дана схема расчленения силурийских отложений).

Източници[редактиране | edit source]

  • Аветисов, Г. П., Имена на карте Арктики. http://www.gpavet.narod.ru/
  • Магидович, И. П. и В. И. Магидович, Очерки по истории географических открытий, 3-то изд. в 5 тома, М., 1982-86 г.
Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (XIX – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 122-123. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Шмидт, Фёдор Богданович“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.