Фюлгия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
„Фюлгия“
на шведски: Fylgia
HMS Fylgia 1921 LOC matpc 14305.jpg
Крайцерът „Фюлгия“, снимка от 1921 г.
Основна информация
Държава: Flag of Sweden.svg Кралство Швеция
Принадлежност: Naval Ensign of Sweden.svg ВМС на Швеция
Тип: Броненосен крайцер
Корабостроителница: Bergsunds Mekaniska Verkstad,
Стокхолм
Начало на строителството: октомври 1902 г.
Спуснат на вода: 20 декември 1905 г.
Въведен в експлоатация: 21 юни 1907 г.
Изведен от експлоатация: 30 януари 1953 г.
Продаден за скрап: 1957 г. в Копенхаген
Параметри
Водоизместимост: 4 310 т (стандартна),
4 980 т (пълна)
Дължина: 115,1 m
Ширина: 14,78 m
Газене: 6,3 m
Екипаж: 322 души
Скорост: 22 възела (41 км/ч)
Обхват: 8 000 морски мили при скорост 10 възела
Задвижване: 2 парни двигателя,
12 парни котли,
2 винта
Мощност: 12 000 к. с. (8,8 МВт)
Броня
Палуба: 22-35 mm (50 mm на наклонените части)
Пояс: 100 mm
Кули: 50-125 mm
Мостик: 100 mm
Въоръжение
Оръдия от главния калибър: 8 (4×2) x 152 mm „Бофорс
Оръдия от спомагателния калибър: 14 x 57 mm
Друго: 2 x 37 mm M/1898B
Минно-торпедно въоръжение: 2 х 457 mm
торпедни апарата,
релси за поставяне на мини (макс. 100)

„Фюлгия“ (на шведски: HMS Fylgia) е боен кораб на шведския флот от началото на 20 век, построен в единствен екземпляр. Един от най-малките броненосни крайцери в света. През по-голямата част от службата си е учебен кораб. Радикално преустроен през 1940 г.

Проектиране[редактиране | edit source]

Конструкция[редактиране | edit source]

Корпус[редактиране | edit source]

Задвижване[редактиране | edit source]

Броня[редактиране | edit source]

Въоръжение[редактиране | edit source]

Служба[редактиране | edit source]

„Фюлгия“ след модернизацията си.

„Фюлгия“ е модернизиран през 1939-1940 г. с по-модерните AA оръжейни системи и системи за управление на огъня.

Оценка на проекта[редактиране | edit source]

Спуснат на вода в самото начало на дреднаутната надпревара, „Фюлгия“ (както и повечето нови крайцери с парни машини) на практика е остарял още с въвеждането си в строя. Продължителната кариера на крайцера е свързана с икономиите на Швеция за флота.

Въпреки това, дори и по критериите от 1902 г., за слабости могат да се считат противоминното въоръжение на кораба и недостатъчния нормален запас от въглища (350 тона) - цената, платена от шведите за съмнителната чест да притежават най-малкия броненосен крайцер с кули.

Източници[редактиране | edit source]


Литература[редактиране | edit source]

  • Ненахов Ю. Ю. Энциклопедия крейсеров 1860—1910. Минск. Харвест. 2006 г. ISBN 5-17-030194-4
  • Conway’s All the World’s Fighting Ships, 1860—1905. London. Conway Maritime Press. 1980 г. ISBN 0-85177-133-5
  • Borgenstam, Curt; Insulander, Per; Åhlund, Bertil (1993), „Kryssare: med svenska flottans kryssare under 75 år“ (1:a ed.), CB Marinlitteratur, ISBN 91-970700-68 
  • Lagvall, Bertil (1991), „Flottans Neutralitetsvakt 1939-1945“, Karlskrona: Marinlitteraturföreningen nr 71, ISBN 91-85944-04-1 
  • von Hofsten, Gustav; Waernberg, Jan (2003), „Örlogsfartyg: Svenska maskindrivna fartyg under tretungad flagg“ (1:a ed.), Karlskrona: Svenskt Militärhistoriskt Bibliotek, ISBN 91-974015-4-4