Хавамал

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Странникът пред вратите.
Илюстрация към Хавамал от Колингууд.

Хавамал или Речите на Високия е представена като отделна поема в поетическите Еди. Тя представлява компилация от различни поеми с тема съветите на Один за живот и оцеляване. Единственият наличен източник за Хавамал се съдържа в Codex Regius от 13 век и се смята за извлечен от източник от около 800 г., който съответно идва от по-ранна устна традиция. В поемата има няколко раздела.

Първият, Gestaþáttr, или предназначен за госта предписва редица правила на поведение и отновения между пътника-гост и хората, които го приемат. Едно от предписанията гласи:

Всички входове, преди да влезеш вътре,
ти трябва да погледнеш,
ти трябва да провериш;
защото никога не знаеш къде се крият враговете,
напред във залата[1]

Може би най-известната част е 77:

Deyr fé,
deyja frændr,
deyr sjálfr et sama;
ek veit einn,
at aldri deyr:
dómr of dauðan hvern.
Добитъкът умира, роднините също
И собственото его трябва да умре;
Знам едно нещо, което не умира никога:
славата на всеки един мъртъв.[2]

Следващата основна част от Хавамал е Loddfáfnismál и обръща внимание на моралния и етнически кодекс на поведение.

Rúnatal или Óðins Rune Song е частта, в която Один разказва за достигането до руните и до тайното знание. като започва със собствената си саможертва в името на познанието:

Veit ec at ec hecc vindga meiði a
netr allar nío,
geiri vndaþr oc gefinn Oðni,
sialfr sialfom mer,
a þeim meiþi, er mangi veit, hvers hann af rótom renn.  
Знам че висях на дърво сред ветровете
девет дълги нощи,
пронизан с копие, посветено на Один,
сам за себе си,
на онова дърво, за което никой не знае
откъде израстват корените му.[3]

В глава 139 продължава с думите:

Við hleifi mic seldo ne viþ hornigi,
nysta ec niþr,
nam ec vp rvnar,
opandi nam,
fell ec aptr þaðan.
Не ми дадоха хляб, нито рог с питие,
надолу се взирах;
и руните взех, крещейки ги взех,
после паднах обратно оттам.[3]

Последната част, Ljóðatal, поставя въпроса за предаване на знанието и пътя на посвещението като мистерия. Тук се съдържа ключ към магическото значение на руните и тяхното действие. Вижда се, че цифрите имат особено значение (151 глава):

Знам шестата, ако някой иска да ме нарани
с корените на изпълненото с жизнен сок дърво:
и онзи, който призовава зло върху мен,
него поглъща зло, а не мен.[4]

Подобен случай на изпращане на корен от дърво с издълбани върху него руни е безспорно документиран в нордическата литература. Това е смъртта на Гретир Силният в сагата Grettis saga.


Източници[редактиране | edit source]

  1. Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 14. Oxford World's Classics ISBN 0192839462
  2. Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 77. Oxford World's Classics ISBN 0192839462
  3. а б Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 34. Oxford World's Classics ISBN 0192839462
  4. Larrington, Carolyne. (Trans.) (1999) The Poetic Edda, page 36. Oxford World's Classics ISBN 0192839462
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Hávamál“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.