Хагада

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Агадата или Хагадата (אַגָּדָה ;הַגָּדָה; в буквален превод: `повествование`) е част от т.нар. Устен закон.

Агадата не влиза в Халахата, т.е. няма характера на религиозно-юридическа регламентация. Агадата се състои от еврейски притчи, легенди, сентенции, проповеди, поетически химни на евреите, както и философско-теологически разсъждения и т.н. В Мишна агадическия материал е сравнително малко, и като правило се намира в края на трактатите или изложенията на религиозните талмудически авторитети. В Гемара на Йерусалимския талмуд, агадическите текстове заемат 1/3 от материала, а във Вавилонския талмуд - около 1/4. Традиционно и систематично, агадическите текстове следват разделите с халахически характер в юдейския канон.

Агадата възниква в периода на Втория храм - зугота. Агадическите текстове са се записвали до края на талмудическия период. Повечето от имат Палестински, а не Вавилонски характер, което ясно личи от мидраша. Агада е отражение на народния еврейски живот и предания - свързани, записани и предадени в контекста на библейските книги, повествование и персонажи. Агадическите сцени и събития са с библейско ядро и развърнато повествование, и в частност и най-вече се отнасят към соломоновите притчи и Еклесиастта.

Агадата няма задължителен нормативен характер, а по-скоро по съдържанието си представлява предписания от страна на религиозните исторически авторитети на юдейството от талмудическия период. Също така има и мистични текстове в нея, отразяващи развитието на еврейската есхатология. Много фрагменти от Агадата са с полемичен характер, предавайки идеите и отразявайки мисленето на садукеи, гностици и ранни християни.

Многобройните агадически притчи и легенди са със сюжети и мотиви срещащи се в фолклора на много други народи, и са явно заимствани от цивилизациите на Дравния Изток. Също така отчетливо и доловимо от агадическите текстове е влиянието на елинизма и древногръцката философия (платоници, стоици, питагорейци) и култура от времето на т.нар. елинистичен юдаизъм.

Източници[редактиране | edit source]