Хаджидимитрово (Област Велико Търново)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хаджидимитрово.

Хаджидимитрово
България
Red pog.png
Хаджидимитрово
Област Велико Търново
Red pog.png
Хаджидимитрово
Общи данни
Население 765 (ГРАО, 2014-09-15)*
Землище 46,551 km²
Надм. височина 80 m
Пощ. код 5287
Тел. код 063203
МПС код ВТ (Вт)
ЕКАТТЕ 77013
Администрация
Държава България
Област Велико Търново
Община
   - кмет
Свищов
Станислав Благов
(СДС, ДСБ, ОЗ, …)
Кметство
   - кмет
Хаджидимитрово
Нестор Иванов
(независим)

Хаджидимитрово е село в Северна България. То се намира в община Свищов, Област Велико Търново.

Крушата се е запазила от времето, когато е посрещнат Хаджи Димитър.
До нея е изграден паметник

География[редактиране | edit source]

Село Хаджидимитрово се намира в Централна Северна България, на 18 км югоизточно от град Свищов. В околностите му има следи от римски паметници. На около километър югоизточно от селото се намира неразкопана тракийска могила.

История[редактиране | edit source]

Изкопаните каменни блокове с чужди надписи подсказват, че Хаджидимитрово е основано още през римско време и се е намирало на изток от т.н. ”Кантон”. По време на турското робство, минаващите по пътя Свищов - В. Търново турци и кърджалии постоянно са безпокоели местното население. Заради това се е наложило то да се измести в посока “запад” от днешното му разположение. Това е станало през периода 1760 – 1790 година. В периода 1820 – 1830 г. селото се преселва на сегашното си място. Имало е около 120 къщи и е наречено от турци “Саръ-яр” – в превод: ”жълта пръст” - в съответствие с жълтия бряг, намиращ се източно от т.н. ”Кантон”. Съседни села са: с. Козловец, с. Алеково, с. Павел, с. Караманово, с. Царевец. До 1878 г. южно от селото, в т.н. местност ”Езминто” е имало малко селце (селище), като живеещите в него хора са били основно от “руски” произход – наричани “черкези“; кога са дошли по нашите земи – няма данни; напускат местото след края на Руско-турската война от 1877-78 година.

Килийно училище в селото има от 1810 г. Светското училище води началото си от 1884 г. Старата училищна сграда е построена през 1929 г. - а новата /техническа работилница / - през 1964 г. Читалището е основано на 4 декември 1898 г. Ползваната за читалище сграда е строена 1962 г. Църквата е построена през далечната 1862 г. и носи името "Св.Архангел Михаил".Първата земеделско-кредитна кооперация "Надежда" е създадена през 1905 г. През 1948 г. е основано т.н. "ТКЗС". Вода за напояване от язовир "Стамболийски" в селото има от 1957 г. Електричество в селото има от 1958-1959 г. В 1972 г. е построена фурната на селото. През 1993 г. са основани 2 земеделски кооперации. Сградата на кметството е построена през 1940 г. Сградата на детската градина е построена 1965 г. Сградата за "здравни услуги" - доктор, стоматолог и аптека е построена 1970 г. В Гробищния парк е построен "Дом на покойника" - през 2003 г. До 1934 г. селото носи името "Саръ яр" (жълта пръст). От м. септември 1934 г.- селото е преименувано на Хаджидимитрово. Развиват се земеделие, животновъдство, рибарство, търговия. Читалище "ЗАРЯ-1898" развива много активна дейност - съставите му имат награди и медали от съборите в Копривщица, Рожен, В.Търново, Шумен, Хисаря, Приморско, Свиленград и др.

При опита за освобождаване на българския народ от турско робство, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, които са тръгнали с група български родолюбци от Румъния, преминават на 7 юли (стар стил) 1868 г. през днешното Хаджидимитрово – тогавашно Саръ яр („жълта пръст“). Свободолюбивите селяни посрещат с радост героите, пристигнали по обяд. В селската църква е осветено знамето на четата и са се заклели войводите. Църквата и дървото, под което са почивали четниците, са запазени като исторически забележителности. В центъра на селото се събира цялото население, гощава героите, които са поседнали под сянката на круша, която се е запазила (към 2009 г.).

Килийно училище[редактиране | edit source]

Сведения за килийното училище в село Саръ-яр (Хаджидимитрово) имаме от 1810 година, когато поп Истат открива подобно. В него, наред с изучаването на псалтира, черковно пеене, четене и писане се е изучавало и смятане. Учебните занятия се водели в зимник, отопляван с тор, носен от самите ученици. Броят на учениците бил около 15. Между тях е имало и възрастни. След няколкогодишно обучение занятията били прекратени, поради започналото преселение на населението. Поп Истат е престоял в селото около 3 години, след което се преселва в гр. Свищов. По това време в съседния гр.Свищов започват да се откриват и първите училища и по жадните за знаия деца са били изпращани да учат там. През от 1835 до около 1843 година в селото се заселва поп Петър - родом от гр. Велико Търново. В собствената си къща той събира момчета и започва да ги обучава, в продължение на около 20 години. След него в селото идва даскал Кръстю - от с. Капиново. Той е учил в Капиновския манастир и в селото се е занимавал само с обучение на децата. Учебните занимания се водели в дома на Тодор Радев. Даскал Кръстю престоява в селото около 4-5 години и е получавал заплата от 400-500 гроша, събирани от родителите на учещите деца. След него учители били Иван Поппетров, Симеон Капиновски, Иван Церовченина - родом от с. Церова кория. По-трайни следи в обучението е оставил даскал Лука - родом от гр. Сопот. Същият е владеел говоримо и писмено 3 езика - немски, гръцки и турски; пишел, четял и бил отличен оратор. По негово време – през лятото на 1868 година, на 7 юли (стар стил) сутринта през селото преминава четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Пристигайки в селото, те се спират до двата големи бряста в долния край на селото. Под брястовете те полагат клетва, че ще отдадат живота си за освобождението на своя изстрадал народ и Отечеството. Тази клетва се извършва в ден-неделя. Четата влиза в църквата. След това на около 20-30 метра от църквата спира под намиращата се на мегдана круша. От това място войводите прочитат прокламацията си към населението на селото. После, по поръчение на Хаджи Димитър бива извикан управляващия селото турчин – Хаджи Амен. Поискали са да му отсекат главата, но селяните не са позволили това, защото беят не бил лош и защитавал цялото село от безчинствата на кърджалиите. След 2 часа престой с помощта на бея, който дал каруци, четата потеглила за с. Алеково - с. Александрово - с. Горна Студена - с. Карайсен. В лозята около с. Карайсен, четата води първото си сражение с турците. В това сражение бива ранен Стефан Караджа. През нощта потеглят към Павликени - Б. Черква и там биват застигнати от редовната турска войска. Стефан Караджа бива заловен, откаран в гр. Русе и там е обесен. Останалите четници заедно с Хаджи Димитър успяват да стигнат Балкана и там повечето от тях намират смъртта си - в т.ч. и Хаджи Димитър – на вр. Бузлуджа.

След даскал Лука, за учител в селото е постъпил Зани Попниколов - родом от селото, възпитаник на местното килийно училище. След него учители са били Юрдан Бутовченина и Христо Илиев, родом от с. Горна и Долна Липница. При тяхното учителстване става и Освобождението на България от турско робство. Наложило се непосредствено след 1879 година да се построи сграда специално за училище. Самото построяване на сградата е извършено на доброволни начала с материали и средства от местните жители на селото. Сградата имала 4 класни стаи, като основите ѝ били каменни а стените били от плет, измазан с глина от двете страни. Тази сграда просъществувала до 1976 година, когато е съборена. В тези малки класни стаи с размери 3 х 5 метра през 1883 година са се събирали повече от 120 ученици, гладни за знания и просвета. Това наложило дошлият в селото през 1884 година за даскал Тодор Касамаков, родом от с. Бутово, да разпредели учениците в 4 отделения и с помощта на още един даскал да започне обучение по нова методика, въвеждайки новите, светски дисциплини. Оттогава, с този учител и от тази година, се счита, че е поставено началото на светското образование в селото. Обучението се е водило само до IV-то отделение.

Следващите години броят на учителите и учениците бързо нараства. Освен мъже, през 1894 година в селото идва първата жена учителка - Веселина Иванова от гр. Свищов.

През 1905 година, учителят Цони Анчев - родом от с. Голямо Яларе - става инициатор за създаването на кооперация, която спасява от глад и мизерия безимотното и малограмотното население на селото. През този период, заради участие във войнишките бунтове, 8 войници от селото са изправени пред съда. С годините нуждата от образование бърза нараства. През 1916-17 година, броят на учителите е вече 6. През 1921-22 година – те са вече 7. През 1923-24 година – 11 на брой. През 1921 година, по инициатива на училищното настоятелство с председател Тодор Филипов се правят опити за разширяване на училището. През 1921-22 година се разкрива непълна прогимназия. Обучението се води до II-ри прогимназиален клас, след което някои от по-заможните деца са продължавали обучението си в с. Козловец и гр. Свищов. Пръв директор на тази гимназия е била Донка Коларова, която заедно с още една учителка са преподавали всички учебни дисциплини. С времето се появява остра нужда от разширяване или построяване на ново училище в селото. Селото в тези години е наброявало над 3 500 човека с около 315 деца на училищна възраст. Съществуващото училище вече не е могло да побере всички. За нуждите на училището са взети под наем къщи, в които при крайно тежки условия се е водило обучението. В малките стаи на съществуващото училище са постъпвали есенно време около 40 деца във всяка паралелка, а до пролетта са оставали около 20-25. Селото се вдига на крак за да намери изход от трудното положение. Първо се намира място за новата училищна сграда. Решено е да се построи малко на изток от съществуващото училище. Земята е била собственост на наследниците на поп Г. Петров. Мястото е одържавено и платено. От училищния фонд и с доброволен труд на населението - в двора на бъдещото училище са закупени и складирани около 400 000 бр. тухли, над 30 куб. метра дървен материал, около 800 куб. метра камъни, над 150 куб. м. пясък. Оставало да се разреши от Министерството на просвещението да се започне строежа. Но поради бюрократични проблеми – вече е било 1925 година – процедурата се задвижва бавно. Търсят се още средства – от училищни фондове, от бюджета на Общината, заеми - защото проектно-сметната документация е струвала по тогавашни цени над 2 000 000 лева! Не са достигали около 500 000 лева. Училищното настоятелство с председател Ангел Трифонов и членове: Ангел Тоцев, Митко Василев, Цани Кръстев, Иван Занев и главния учител Йонко Тодоров поемат риска и на 16 април 1927 година вземат решение за започване на строежа. Взет е готовия план на училището от тогавашното село Белене. Открит е конкурс за строителство, като същият е спечелен от предприемачите Колю Велчев, родом от с. Копчалии, община Златарица и Генчо Милчев, родом от с. Поповци, община Габрово. На 07 юни 1928 година е направена първата копка, като по договор училището е трябвало да бъде завършено за 10 месеца (без зимните), с изпълнение от 2 майстора, 7 зидари и 7 общи работници. Съставя се надзорен съвет по строителството, като в него участват: Кметът на селото – Петко Юрданов, Марин Петров, Марин Илиев, Милан Атанасов и главният учител Йонко Тодоров. През м. юни 1929 година временно, поради липса на парични средства строежът е замразен. Следва отпускане на парични средства – и строежът продължава. На 06 септемри 1929 годиа строителите докладват, че сградата е завършена. На 08 октомври 1929 година става официалното откриване на новата училищна сграда – от кмета на селото и главния учител. Но още на 15 септември 1929 година започват учебни занятия в новото училище, поради факта, че на 23-34 август 1929 година в селото е имало голямо наводнение и старата училищна сграда не е могла вече да се ползва. С откриването на новото училище се слага край на 10 годишните усилия на обществеността в селото за построяването на новата сграда на училището. След 1955 година започват да се вземат мерки относно външния вид на училището, подравняване на двора, разширяването му и т.н. създават се условия за спортуване. Учителят Калушко Маринов става инициатор за построяване на географска площадка. През 1960 година в избените помещения на училището се създава работилница, като се закупуват първите дървообработващи и металообработващи машини с учител Паруш Парушев. През 1962 година започва строителството на нова сграда за работилница, кабинети по химия, биология, кинозала и фотолаборатория. Същата е завършена на 11 април 1964 година. През 1963-64 година вече има възможност да се разкрие обучение, включващо и VIII-ми клас. След 2007 г. в селото вече няма училище, поради недостатъчен брой ученици!

Читалище[редактиране | edit source]

Наред с развитието на училището, по инициатива на учителя Ангел Ангелов – родом от с. Караманово, Димитър Маринов - първи писар – родом от с. Караманово, учителката Йорданка Трифонова – родом от гр. Свищов - през първия неделен ден на декември 1898-ма -/4 декември/ в селото се основава и читалище. Основатели са по-будните хора от селото: Александър Попов; Ангел Тоцев; Симеон Събев; Макавей Енчев; Ангел Трифонов; Тодор Филипов; Янко Спасов; Лини Минчев; Георги Колев (Кучкана); Дачо Личев; Владимир Г. Попов. Учителят Ангел Ангелов обяви защо сме се събрали: “Селото ни е доста голямо. Имаме нужда от читалище, за да идват хората да четат книги и да се просвещават. В другите села от Търновския окръг имат читалища, само ние сме изостанали“. Единогласно се избира настоятелство. Читалището е кръстено с името “Заря“. Съставя се устав. Поръчан е “металически” елипсовиден печат. Йорданка Трифонова и Владимир Попов отиват в Свищов и за 2 дни събират 2 сандъка литература от будни хора - познати, учители, търговци, чиновници - и създават първата в селото библиотека, с библиотекар Йорданка Трифонова. За едно късо време се записват като членове 35 човека, като се плаща членски внос от 0.35 лв месечно. Вземат помещение, хора доброволно дават 2 маси, дъски, дребен материал, сковават пейки за сядане. В горната махала се ползва бивш хамбар за представления (театър). Същия е направен за половин ден от хора от селото - измазани стени, сцената – готова. Първата пиеса дадена от Читалището е била с името “Руска” - няколко вечери се е показвала, защото хората са искали отново и отново да я гледат. Следват и други представления: “Геновева”, “Ст. Караджа”, “Х. Димитър” и др. След Йорданка Трифонова библиотекар става Владимир Попов. След него – Янко Спасов.

Естествено, имало е и хора, които са били против новото читалище, които не са искали да се “отварят” очите на хората. Същите са били най-грубо изгонвани и недопускани от хората в читалището. През 1899 г. общината дава 15 декара нива да се ползва от читалището. С продукцията от тази нива също се помага на читалището. Събират се по празниците най-различни предмети, като яйца, за да се издържа читалището. До 1898 година от селото е нямало учени, будни хора - нито писар, нито учител. На събрание на читалището се предлага да се пращат младежи да се учат на четмо и писмо в гр.Свищов и другаде, като издръжката им се поеме от по-богатите хора от селото. Наред с просветителската и обществена дейност, учителите и читалищните дейци мислят и за ограмотяването на малограмотното население на селото. Отворено е вечерно училище, женско неделно училище - със записани над 20 жени. Огромна народополезна дейност извършва през този период и тогавашния кмет на селото – Ганчо Тунев. През 1927 г. в читалището започват да се получават вестници и списания, като всеки е имал достъп до тях. Голямото наводнение на 23-24 август 1929 г. унищожава целия книжен фонд и обзавеждането на сградите. За периода 1930 – 1950 г. читалището не разполага с летопис. В началото на 1953 г. се слага началото на битов оркестър, театрален колектив, танцов състав. По-късно се образуват и смесен хор, мъжки хор, група за изворен фолклор, женска битова група. В началото се е работело по махали, после се обединяват в едно цяло.

Църква[редактиране | edit source]

Строежът на църковния храм “Св. Архангел Михаил” в с. Хаджидимитрово е започнал през 1859 година, когато се е получило разрешението от турската власт за постройка на молитвен дом, дълъг 16 метра, широк 12 метра и висок 6 метра. Ктиторите (дарителите) и строителите са били: Никола Попниколов, Симеон Митев, Лико Гецов, Тодор Радев и Минчо Колев. Строежът на храма е завършен през 1862 година, когато се е започнало да се служи в него. Първото църковно настоятелство се е учредило вероятно през 1866 или 1867 години. Кои са били първите църковни настоятели не се знае, но вероятно ще да са били някои от ктиторите. Това се потвърждава и от историческите факти, че четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа са слезли на българския бряг вечерта на 6 юли (стар стил) 1868 г. - събота привечер. Четата се е натъкнала на блатиста местност край с. Вардим, Търновски окръг. Лутала се е цяла нощ из мочурищата и едва на 7 юли 1868 година - неделя сутринта - четниците са навлезли рано в Хаджидимитровското землище. Черкували се и си отпочинали в новият църковен храм, като през това време двамата войводи, Хаджи Димитър и Стефан Караджа, са разпоредили на църковните настоятели да ги снабдят с продукти за ядене, което настоятелите изпълнили незабавно и прочее.

Друго указание, че настоятелството е учредено не по-късно от 1867 година е надписа на плащеницата, подарена през времето на някой си поп Естати, който бил и същевременно и учител в селото.

Църквата е осветена от Блаженнопочиналия Търновски Митрополит Климент (Васил Друмев), но през коя година – не е установено.

От освещаването си до днешни дни (вече над 148 години), църквата “Св.Архангел Михаил” е включена в Свищовската духовна околия, Търновска епархия. Никакви промени не са ставали в състава на енорията – винаги е била самостоятелна енория, обслужвала е православните християни и в извършването на обществено богослужение.

Църквата е била в тясно взаимоотношение с местната кредитна кооперация "Надежда", с местното читалище “Заря-1898”.

Личности[редактиране | edit source]

В селото са родени Иван Горанов - първият Герой на социалистическия труд в селското стопанство и Костадин Маслев - посмъртно Герой на социалистическия труд, ликвидирал голяма промишлена авария в "Нефтохим" Бургас и спасил живота на десетки хора.

Кметове и техни заместници[редактиране | edit source]

Кметове / Председатели/ на селото и заместващите ги – за периода 1901-2015 год.

  • 1901 Марин Колев
  • 1902 Марин Колев
  • 1903 Марин Колев
  • 1904 Петър Янчев
  • 1905 Петър Янчев
  • 1906 Марин Илиев Стефан Данков
  • 1907 Стефан Данков
  • 1908 Стефан Данков Марин Колев
  • 1909 Марин Колев
  • 1910 Марин Колев
  • 1911 Марин Колев Цанко Досев
  • 1912 Цанко Досев Марин Колев Петруш Цвятков
  • 1913 Петруш Цвятков
  • 1914 Цанко Досев
  • 1915 Цанко Досев
  • 1916 Цанко Досев
  • 1917 Цанко Досев
  • 1918 Цанко Досев Ганчо Тодоров
  • 1919 Ганчо Тодоров
  • 1920 Ганчо Тодоров Христо Пенев Стефан Данков
  • 1921 Стефан Данков Христо Пенев
  • 1922 Александър Данев
  • 1923 Ангел Савев Филип Бонев
  • 1924 Филип Бонев Марин Линков
  • 1925 Марин Линков Апостол Киров
  • 1926 Апостол Киров Александър Петр Цвятко Монев Милан Атанасов
  • 1927 Милан Атанасов Александър Данев
  • 1928 Александър Данев Петко Юрданов
  • 1929 Петко Юрданов
  • 1930 Петко Юрданов Ганчо Тунев Петър Чешмеджиев
  • 1931 Петър Чешмеджиев Ганчо Тунев
  • 1932 Ганчо Тунев Александър Тунев
  • 1933 Александър Тунев Иван Драгнев Петър Чешмеджиев
  • 1934 Петър Чешмеджиев Стефан Линков
  • 1934 Митю Драгнев Марин Петров Иван Баръмов
  • 1935 1936 1937 1938 Иван Младенов Пенко Вълчев
  • 1939 Пенко Вълчев
  • 1940 Пенко Вълчев Вълкашин Чудилов Илия Ценков
  • 1941 Илия Ценков
  • 1942 1943 1944 Станимир Петров Илия Спиридонов Борис Филипов
  • 1945 Борис Филипов Кръстю Ламбев
  • 1946 Цвятко Кузев
  • 1947 Петко Лешев
  • 1948 Ангел Димов Петко Гинин Иван Киров Иван Киров
  • 1949 Иван Киров Ангел Димов
  • 1950 Линко Великов
  • 1951 1952 Симеон Петров Петко Бурков
  • 1953 Петко Бурков Иван Николов
  • 1954 Слави Калчев Симеон Петров
  • 1955 1956 Симеон Петров
  • 1957 Симеон Петров
  • 1958 Симеон Петров Господин Митев
  • 1959 Господин Митев
  • 1960 Господин Митев
  • 1961 Господин Митев
  • 1962 - 1991 Киро Иванов Киров
  • 1992 - 1995 Георги Владимиров Ангелов
  • 1995 - 1999 Валентин П. Михалев
  • от 1999 - Нестор Несторов Иванов.

Културни и природни забележителности[редактиране | edit source]

Читалище „Заря“ е основано на 04.12.1898 г. Автентичните фолклорни състави (женски, мъжки, оркестър и индивидуални изпълнители) участват на национални събори. Читалището е носител на медали, сред които "Златен плакет" от Рожен 2006 г. за цялостна дейност. Има модерно оборудване и библиотека. Председател е кметът Н. Иванов.

До месец май 2007 г. имаше и действащо училище.

Природна забележителност са 1950 декара водни площи/"рибарници"/-включени в "НАТУРА-2000". "Рибарниците"до с.Хаджидимитрово,общ.Свищов са разположени в Средната Дунавска равнина,от двете страни на Студена река – приток на река Янтра, в землищата между селата Алеково и Хаджидимитрово. Представлява комплекс от 12 микроязовира,превърнати в рибарници, заедно с прилежащите влажни терени. Водната площ е обрасла с водолюбива растителност, основно тръстика /Phragmites australis/, теснолистен папур /Typha angustifolia/, широколистен папур /T. latifolia/, езерен камъш /Scirpus lacustris/, триръбест камъш /Scirpus triqueter/, както по бреговете, така и отчасти във вътрешността. Откритата водна повърхност е частично обрасла със щитолистна какичка /Nymphoides peltata/, плаващ роголистник /Ceratphyllum demersum/, ръждавец /Potamogeton spp./ и др. Дълбочината на водните басейни варира между 1 и 1,5 м.

Установени са 116 вида птици, от които 33 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 53 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашен в категория SPEC1 е включен 1 вид, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 12 вида, в SPEC3 - 40 вида. Мястото осигурява подходящи местообитания за 36 вида, включени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които се изискват специални мерки за защита. От тях 35 са вписани също в приложение І на Директива 79/409 на ЕС. Рибарниците са едно от най-важните места в страната от значение за Европейския съюз за 4 вида водолюбиви птици, гнездящи тук в значителна численост – световно застрашената белоока потапница /Aythya nyroca/, белобузата рибарка /Chlidonias hybridus/, черната рибарка /Chlidonias niger/ и нощна чапла /Nycticorax nycticorax/. Малкият воден бик /Ixobrychus minutus/ има представителна гнездова популация тук. Рибарниците са постоянна ловна територия за морския орел /Haliaetus albicilla/. Много водолюбиви птици ползват рибарниците като място за почивка и хранене по време на миграция и през зимата. Голямата бекасина /Gallinago media/ се среща в значителни числености по време на миграцията. През 2009 г.е установена и мигрирация на голямо количество пеликани.

48% от територията на рибарници Хаджидимитрово са поставени под законова защита през 2005 г. с цел опазване на застрашени видове птици. През 2005 г. територията е обявена от BirdLife International за орнитологично важно място.

В местността "Смрадликата" вирее рядко растение, което не се среща на никое друго място в страната или на континента: "Български сърпец" / Serratula bulgarica /. В землището на с.Хаджидимитрово се срещат птици, риби, безгръбначни, растения и други значими растителни и животински видове

Редовни събития[редактиране | edit source]

  • коледарска група
  • Сбор през последната неделя от месец октомври.
  • Всяка първа събота от месец юли - празник на селото в чест на преминаването на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа. Песни, хора и програма на местните самодейни състави за народни песни и танци.

Други[редактиране | edit source]

Пощенски код - 5287 ; БГ спешен номер - 112 ; Кметство - E-mail: kmet5287@gmail.com  ; Телефонен код /Vivacom/- 063203 ; Кметство -стационарен цифров телефон-063203 620 ; Кметство - цифров факс-063203 640 ; Кмет - GSM /M-Tel/ = 0889 231 800 ; Лекар -063203 617 ; Детска градина-063203 643 ; Поща-063203 611 ; Автомобилен код на областта: ВТ ; ENERGO-PRO - Варна/ел.ток/-0700 161 61 ; "ВиК" - Свищов/вода/-0631-60 182 ; МВР - Свищов/полиция/-0631-60 343 ; РС"ПБЗН" - Свищов/пожарна/-160 ; Обща площ на цялото землище: 46.972ха  ; Урбанизирана територия/площ само на жилищна територия на селото /: 1960,588 ха .

Външни препратки[редактиране | edit source]