Хаджидимово
| Хаджидимово | |
 Хаджидимово
|
|
| Общи данни | |
|---|---|
| Население | 2 804 (ГРАО, 2010-12-15)* 4 557 (НСИ) |
| Землище | 22,671 km² |
| Надм. височина | 485 m |
| Пощ. код | 2933 |
| Тел. код | 07528 |
| МПС код | Е (Бл) |
| ЕКАТТЕ | 77058 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Благоевград |
| Община - кмет |
Хаджидимово Людмил Терзиев (НДСВ, СДС) |
Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград и е в близост до град Гоце Делчев. Градът е административен център на Община Хаджидимово.
Съдържание |
География [редактиране]
Град Хаджидимово е разположен в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг , но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете и страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин, придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.
История [редактиране]
Градът е наследник на село Долна Сингартия. От 1934 до 1951 година селото се казва Жостово - по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново, община Хаджидимово.[1] От 1951 година селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. В 1959 година към Хаджидимово е присъединено село Горняни - името на Горно Сингартия от 1934 г.[2] Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 година с Решение на Министерски съвет.
Градът има продължително историческо съществуване. В античността от тук по течението на Места преминава един от важните пътища до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 година в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Тук е открита и икона на Свети Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. На мястото, където е намерена иконата е построен манастирът „Свети Георги Победоносец“ в 1865 година, който е обявен за паметник на културата. В близост до града си намира и параклисът „Свети Димитър“.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи.[3] В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия с 46 български и 24 турски къщи.[4]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селата:
| „ | Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци.[5]
Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци.[6] |
“ |
Обществени институции [редактиране]
Участък Полиция
Религии [редактиране]
Основна статия: В града живеят източноправославни християни.
Политика [редактиране]
На местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет e избран Людмил Терзиев
Икономика [редактиране]
В града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най голямата сред тях е ЖОСИ АД.
Музеи [редактиране]
През пролетта на 2008 година е октрит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на Общината.
Редовни събития [редактиране]
На 6 май 1996 година, Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината се провеждат тържества и е приет като официален празник на града. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манстира "Св.Георги Победоносец".
Личности [редактиране]
- Родени в Хаджидимово
Георги Мандажиев, български революционер от Долна Сингартия, член на селския революционен комитет, един от организаторите на канала за оръжие от Лъджене за Неврокопско, войвода на селската чета по време на Илиндснско-Преображенското въстание.[7]- Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ
- Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина, от Долно Сингартия[8]
- Иван Дяков, български фолклорен изпълнител
- Стойчо Ласин, общественик и литератор
- Огнян Стефанов, български професионален футболист
Други [редактиране]
Футболен отбор на име "Места 2001", състезаващ се във "В" Югозападна аматьорска група. Има и стадион кръстен на неговия създател и бивш кмет на Хаджидимово Димитър Лекин.
- Фонтанът на площада, създаден от кмета Кръстю Типов и наскоро пуснат от кмета Людмил Терзиев.
- Паметникът на Димо Хаджидимов, намиращ се на площад "Димо Хаджидимов".
Външни препратки [редактиране]
Бележки [редактиране]
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 276.
- ↑ Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 83.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127.
- ↑ Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5.
- ↑ Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31.
|
||||||||||||||
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
