Хаджидимово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хаджидимово
България
Red pog.png
Хаджидимово
Област Благоевград
Red pog.png
Хаджидимово
Общи данни
Население 2 702 (ГРАО, 2014-06-15)*
Понижение 4 557 (НСИ)
Землище 22,671 km²
Надм. височина 485 m
Пощ. код 2933
Тел. код 07528
МПС код Е (Бл)
ЕКАТТЕ 77058
Администрация
Държава България
Област Благоевград
Община
   - кмет
Хаджидимово
Людмил Терзиев
(НДСВ, СДС)

Хаджѝдимово е град в Югозападна България. Той се намира в Област Благоевград, в близост до град Гоце Делчев. Градът е административен център на Община Хаджидимово.

География[редактиране | edit source]

Разположен е в крайните южни предели на България, до границата с Гърция. В южна посока землището на града е предимно хълмисто, съставено от далечни предпланини на масивите Славянка, Щилка и Боздаг, но преобладаващата част от територията му е равнинна. Долината на Места с тополовите растителни пояси от двете и страни, плодородните и равни ниви и градини, младите борови гори и в по-далечен фон сините силуети на Пирин придават на Хаджидимово особено очарование. Лятото е горещо, зимата е по-често суха и относително студена за тази географска ширина.

История[редактиране | edit source]

Градът е наследник на село Долна Сингартия. От 1934 до 1951 година селото се казва Жостово по името на генерал Константин Жостов, роден в село Гайтаниново[1]. От 1951 година селището носи името на българския революционер и социалистически деец Димо Хаджидимов. През 1959 година към Хаджидимово е присъединено село Горняни (бивше Горно Сингартия)[2]. Хаджидимово е обявено за град на 23 април 1996 година с Решение на Министерския съвет.

Градът има продължително историческо съществуване. В античността там по течението на Места преминава важен път до централната за Балканския полуостров артерия Виа Егнация. В 1911 година в местността Котубаре е открита каменна гробница с бронзови, сребърни и глинени съдове, сребърни и златни накити. Там е открита икона на свети Георги от Атанас Лазаров от село Горна Сингартия. На мястото, където е намерена иконата, е построен манастирът „Св. Георги Победоносец“ в 1865 година, който е обявен за паметник на културата. В манастира е неформалното седалище на Неврокопския митрополит Натанаил, който от момента на избора си през пролетта на 1994 г. връща официалното седалище на митрополията от Благоевград в Неврокоп (днес гр. Гоце Делчев). В близост до града се намира и параклисът „Свети Димитър“.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горна Сенгартия (Gorna-Sengartia) е посочено като село с 59 домакинства и 28 жители мюсюлмани и 170 българи, а Долна Сенгартия (Dolna-Sengartia) - със 70 домакинства и 55 жители мюсюлмани и 165 българи[3]. В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) отбелязва Горна Сингартия като село с 47 български и 12 турски къщи, а Долна Сингартия - с 46 български и 24 турски къщи[4].

В 1891 година Георги Стрезов пише за селата:

Горно Сингартия, село на Ю от Неврокоп 2 часа път. Лежи на един баир. Местност неравна; земледелци. Църква св. Георги откъм южната страна на селото. Четат гръцки; 75 къщи българе и турци[5].

Долно Сингартия, една част от което е и чифлик; на СИ от Горно Сингартия, по-малко от 1/2 час път, разположено на равнище до един поток. Поминък със земледелие. Черкуват се в Горно Сингартия. Къщи 60, и 10 турци[6]

.

Манастир „Св. Георги Победоносец“
Античната крепост край Хаджидимово и параклисът "Свети Димитър"

Обществени институции[редактиране | edit source]

Участък на полицията.

Религии[редактиране | edit source]

В града живеят източноправославни християни. Манастирът "Св. Георги" по времето на Неврокопски митрополит Натанаил става духовен център на епархията, която обхваща цялата Благоевградска област. В него редовно идват поклонници и от съседна Гърция, организират се регионални, национални и международни конференции. Още от избора си през пролетта на 1994 г. митрополит Натанаил организира безплатни детски летовища в манастира. Характерно за тази обител е, че за празника манастирът се посещава и от стотици българомохамедани, много от които по стара традиция нощуват в храма срещу празника.

Политика[редактиране | edit source]

На местните избори през 2007 г. за кмет са се кандидатирали 19 души. За кмет е избран Людмил Терзиев.

Икономика[редактиране | edit source]

В града има няколко фабрики за обувки, днес взети от италиански предприемачи. Най голямата сред тях е „ЖОСИ“ АД.

Музеи[редактиране | edit source]

През пролетта на 2008 година е открит информационно-туристически център. В него са изложени находки от археологични разкопки на територията на Общината.

Природни забележителности[редактиране | edit source]

От палеонтологичното находище с късно-миоценска възраст в околностите на града палеоорнитологът проф. Златозар Боев е определил костна находка (първа фаланга от пръст на левия крак) като принадлежаща на каратеодоровия щраус (Struthio karatheodoris)[7][8][9][10]. Тя е измежду общо 2-те находки (другата е от находището до с. Калиманци, обл. Благоевград), чрез които за първи път в България е установено, че някога на територията на страната са се срещали и щрауси.

Редовни събития[редактиране | edit source]

На 6 май 1996 година Хаджидимово е обявен за град. На този ден от годината, приет като официален празник на града, се провеждат тържества. Събитието привлича хора от областта и съседна Гърция, като обща спирка за всеки е манастирът "Св. Георги Победоносец".

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Хаджидимово
  • България Георги Мандажиев, български революционер от Долна Сингартия, член на селския революционен комитет, един от организаторите на канала за оръжие от Лъджене за Неврокопско, войвода на селската чета по време на Илиндснско-Преображенското въстание[11]
  • България Мария Неделчева, евродепутат от ГЕРБ
  • България Никола Ангелов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, земеделец, четата на Стоян Филипов, 15 щипска дружина, от Долно Сингартия[12]
  • България Иван Дяков, български фолклорен изпълнител
  • България Стойчо Ласин, общественик и литератор
  • България Огнян Стефанов, български професионален футболист

Други[редактиране | edit source]

Стадион „Димитър Лекин“

Футболен отбор на име "Места 2001", състезаващ се във "В" югозападна аматьорска група. Има и стадион, наименуван на неговия създател Димитър Лекин, бивш кмет на Хаджидимово.

  • Фонтанът на площада, създаден от кмета Кръстю Типов и наскоро пуснат от кмета Людмил Терзиев.
  • Паметникът на Димо Хаджидимов, намиращ се на площад "Димо Хаджидимов".

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 276
  2. Мичев, Николай, Петър Коледаров. „Речник на селищата и селищните имена в България 1878-1987“, София, 1989, стр. 83
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 126-127
  4. Верковичъ, С.И. „Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“. СПб, 1889, стр. 234-235
  5. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 5
  6. Стрезов, Георги. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн. XXXVII и XXXVIII, 1891, стр. 6
  7. Боев, З. 2012. Щраусите в България – древни и съвременни. – Природа, БАН, 1: 42-46.
  8. Boev, Z., 2007. First finds of ancient ostriches discovered in Bulgaria. – In: Popov, Al., S. Slavova (eds.) 2007. Новости – News 2006, BAS, 106-108.
  9. Boev, Z., N. Spassov, D. Kovachev. 2008. First Remains of Fossil Ostriches (Aves: Struthioniformes – Struthionidae) from Bulgaria. – Acta zoologica bulgarica, 60 (1): 89-98.
  10. Boev, Z., N. Spassov 2009. First record of ostriches (Aves, Struthioniformes, Struthionidae) from the late Miocene of Bulgaria with taxonomic and zoogeographic discussion. – Geodiversitas, 31 (3): 493-507
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 98
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 31
Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.