Хазари
Хазарите са полуномадска народност, вероятно от севернокавказки или уйгурски произход, впоследствие тюркизирана.
Съдържание |
История [редактиране]
Първоначално те обитават крайбрежието на днешен Дагестан и делтата на река Волга. Водени от тюркски управляващ елит и хаган от рода Ашина, между 6 и 10 век те създават Хазарския хаганат, обширна държава, разположена между Волга, Дон и Кавказ. В отделни периоди те поставят в зависимост също Волжка България, части от днешните Азербайджан и Казахстан, както и някои руски княжества.
Религия [редактиране]
В края на 8 век или в началото на 9 век поне управляващия елит на хазарите приема юдаизма и той става официална религия в Хаганата. През 9 век част от хазарите, пазеща своята езическа вяра и известа под името кабари, въстава срещу централната власт и се присъединява към маджарите.
Според някои историци и общественици (Абрахам Поляк, Артур Кьостлер, Бенджамин Фридман и други) след унищожаването на Хазарския хаганат много хазари с юдейско вероизповедание се заселват в Източна и Централна Европа, поради което част от днешните евреи (ашкенази) имат не семитски, а хазарски произход. [1] Тази теза, която хвърля сянка върху традиционните възгледи за произхода на част от евреите, не се приема от мнозина учени и дори се характеризира като антисемитска пропаганда, тъй като се използва като аргумент срещу създаването на еврейска държава в Палестина.
Според други автори (Лев Гумильов и други) православните и рускоезични бродници от 12 век, както и наследилите ги донски и гребенски казаци имат хазарско-руски произход.
Източници [редактиране]
- ↑ Кьостлер, Артур. Тринадесетото племе — Хазарската империя и нейното наследство. Вега София ООД, ISBN 954-91957-1-6 ISBN 978-954-91957-1-2, 2006, първо издание на български.
Вижте също [редактиране]
Външни препратки [редактиране]
- ((ru)) Въоръжение и военно дело на Хазарския каганат
- ((ru)) Лев Гумильов. Откриването на Хазария
- ((ru)) Светлана Плетньова. Хазарите
- ((ru)) Артур Кьостлер. Тринадесетото коляно. Крушението на империята на хазарите и нейното наследство
Литература [редактиране]
На български [редактиране]
- Лев Гумильов „Хазарите. Том 1. Откриването на Хазария“, ISBN 978-954-361-032-7 стр. 288, С., Посоки, 2008.
- Лев Гумильов „ Хазарите. Том 2. Зигзагът на историята“, ISBN 978-954-361-036-5, 256 стр., С., Посоки, 2008.
- Стефанов, П., архим. Религиите на хазарите. – В: Българи и хазари през ранното Средновековие. Съст. и ред. Цв. Степанов. С., Тангра ТанНакРа, 2003 (Българска вечност, 43), 173-196.
Чуждоезична [редактиране]
- Артамонов М. И. История хазар. Ленинград 1962, 2 Изд. СПб.,2001. ISBN 5-8114-0377-1
- Новосельцев А. П., Хазарское государство и его роль в истории Восточной Европы и Кавказа. — М.,1990.
- Магомедов, М. Г. Хазары на Кавказе. Махачкала, 1994.
- Айбабин, А. И. Этническая история ранневизантийского Крыма. Симферополь, ДАР, 1999, 171-224.
