Хазари

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Карта на Хазарския каганат през VII-IX век

Хазарите са полуномадска тюркска народност, която създава Хазарския каганат, най-мощната държава в Източна Европа през VII-X век.[1]

Разположен на основни търговски пътища, свързващи Северна Европа с Близкия Изток, и контролиращ западните разклонения на Пътя на коприната, каганатът играе важна стопанска и политическа роля в живота на региона.[2][3] В продължение на три столетия хазарите доминират в обширните области от степите на Волга и Дон до източен Крим и северен Кавказ.[4]

От VIII век хазарските владетели и значителна част от аристокрацията приемат юдаизма, но многоетническото население на страната изглежда изповядва различни религии - езичество, тенгризъм, юдаизъм, християнство, ислям.[5]

В края на XIX век възниква теория, че основната част от съвременните ашкенази произлизат от предполагаемо разселване на хазарски юдаисти, но повечето изследователи се отнасят към нея скептично.[6] Тази хазарска хипотеза е използвана като аргумент в полза на антисемитизма и антиционизма.[7]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Sneath 2007, с. 25.
  2. Noonan 1999, с. 493.
  3. Golden 2011, с. 65.
  4. Noonan 1999, с. 498.
  5. Golden 2007, с. 28.
  6. Wexler 2002, с. 536.
  7. Singerman 2004.
Цитирани източници