Хазрат Инаят Хан

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хазрат Инаят Хан
Hazrat Inayat Khan 002.jpg
Роден 5 юли 1882 г.(1882-07-05)
Вадодара, Индия
Починал 5 февруари 1927 г. (на 44 г.)
Делхи, Индия
Професия писател
Националност Флаг на Индия Индия
Активен период 1914-1927
Тема суфизъм
Направление универсализъм, мистицизъм

Повлиян от
  • Мохамед Абу Хашим Мадани
Съпруга Амена Бегъм (Ора Рей Бейкър)
Деца Нуруниса (1914),
Вилаят (1916),
Хидаят (1917),
Хаируниса (1919)
Хазрат Инаят Хан в Общомедия

Хазрат Инаят Хан (на английски: Hazrat Inayat Khan, на урду: عنایت خان) е индийски музикант на класическа музика от Индия, суфитски философ и пропагандатор, автор на книги за учението на суфизма, и основател на суфитското движение в Западна Европа и неговото представителство „Суфи Интернешънъл”.

Биография и творчество[редактиране | edit source]

Хазрат Инаят Хан е роден на 5 юли 1882 г. в Вадодара (тогава Барода), Гуджарат, Индия, в благородно мюсюлманско семейство (майка му е потомка на Типу Султан, някогашен владетел на Майсур).

Бил е известен в цяла Индия като певец, майстор на вина и отдаден на класическата музика на Индия. Той е един от първите, които се възползват от учебник по музика. Учи по учебник, съчинен от неговия дядо Маула Бакши, изобретил първата система за нотен запис на индийска музика, и основател на музикалния факултет на университета в Вадодара.

През 1904 г. се среща с известния проповедник на чистия суфизъм Мохамед Абу Хашим Мадани, който го посвещава в своето учение в продължение на 4 години.

Кралските Музиканти на Хиндустан: Али Хан, Инаят Хан, Мушераф Хан и Махебооб Хан

През 1909 г. Хазрат Инаят Хан прави серия от музикални записи в Индия, които са преиздадени през 1994 г. На 13 септември 1910 г. той, заедно със своите братя, заминава по покана да изнесе първите концерти на индийска класическа музика на Запад, първо в Америка, а след това в Париж. Като музикант след неговите познати е и композитора Клод Дебюси, на когото Хан подарява мелодии оказали влияние в творчеството му.

По време на своите обиколки се жени за Ора Рей Бейкър от Ню Мексико, която е вярна последователка на неговата философия. Впоследствие тя приема името Пирани Амена Бегъм и според самия Инаят Хан, според неговата автобиография, тя му е оказала неоценима помощ, без която той не би могъл да отправи своето суфитско послание към Западния свят. Семейството се установява в гр.Сюрен, близо до Париж, където провежда своите ежегодни летни училища за последователите на учението му.

През 1913 г. Хазрат Инаят Хан и съпругата му заминават за Русия. Там се запознават с композитора Сергей Толстой, син на граф Лев Толстой, и с композитора Александър Скрябин. На Скрябин той също подарява някои мелодии, и една от тях - „Танц на Афганската сабя“ композиторът използва в едно от произведенията си. Двамата обсъждат и нова симфония наречена „Мистерия“, която впоследствие е написана от композитора, вдъхновен от идеите на мистицизма. В Москва се ражда и най-голямата му дъщеря в къща срещу Великопетровския манастир, няколко месеца преди началото на Първата световна война. Имат общо 2 сина и 2 дъщери.

След 1914 г. Хазрат Инаят Хан започва да организира голямо движение от последователи на суфизма с послание за божественото единство – таухид, и под духовния флаг за любов, хармония и красота. В лекциите си той застъпва позицията, че сляпото придържане към религиозните книги е лишено от духовност. Счита, че трябва да се търси истината във всяка религия, мъдростта и светлината на живота във всяка форма.

Храм на Универсалния суфизъм в Катвейк

През 1922 г., по време на лятно училище, той има духовно преживяване в Катвейк, Холандия. Хазрат Инаят Хан обявява мястото за свято и насочва своите ученици да се молят там. През 1969 г. на мястото е построен храм на Универсалния суфизъм.

През 1923 г. той основава организацията „Суфи Интернешънъл” ("International Sufi Movement"), чрез която разпространява своето учение.

Хазрат Инаят Хан се връща в Индия в края на 1926 г. Умира на 5 февруари 1927 г. в Делхи. Гробницата му се намира в квартал „Хазрат Низамудин” в Делхи. Всяка сутрин там носят листенца от роза в негова почит.

Съпругата му Амена Бегъм е автор на колекция от 101 суфитски стихотворения. Дъщеря му Нуруниса участва в разузнаването срещу нацистите под псевдонима „Нора Бейкър” и загива през 1943 г. Синът му Вилаят продължава учението на баща си за универсалния суфизъм като ръководител на организацията „Суфи Интернешънъл”. Другият му син Хидаят е композитор на класическа музика, диригент и представител на „Суфи Интернешънъл”.

Произведения[редактиране | edit source]

След смъртта на учителя и писател Хазрат Инаят Хан остават четиринадесет тома, които представляват транскрибция на неговите лекции и разговори дадени между 1914 и 1926 г. записани от неговите ученици.

Поради спецификата на лекционната дейност, провеждана на различни места и време, темите често се преплитат една в друга, в различни връзки и варианти. Това има за цел да помага на последователите да усвояват тънкостите на суфизма в различията на всеки отделен въпрос и гледна точка. По тази причина в произведенията не се следва стриктна последователна система и строга класификация на темите не е осъществима.

Хазрат Инаят Хан
  • Том I The Way of Illumination
  • Том II The Mysticism of Music, Sound and Word
  • Том III The Art of Personality
  • Том IV Mental Purification and Healing
  • Том V Spiritual Liberty
  • Том VI The Alchemy of Happiness
  • Том VII In An Eastern Rose Garden
  • Том VIII The Art of Being
  • Том VIIIa Sufi Teachings
  • Том IX The Unity of Religious Ideals
  • Том X Sufi Mysticism
  • Том XI Philosophy, Psychology and Mysticism
  • Том XII The Divinity of the Human Soul
  • Том XIII The Gathas
  • Том XIV The Smiling Forehead
  • Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki
  • Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan
Емблема на Универсалния суфизъм

Книгата „Sayings: Gayan, Vadan, Nirtan and Bowl of Saki” е сбор записаните в личните му бележници мисли и становища, книгата „Biography and Autobiography of Hazrat Inayat Khan” е сбор от личната му автобиография и различни проведени с него интервюта. Съществуват и още няколко документа от частен характер.

Тези основни книги са преиздавани в различни обеми и компилации, и под различни заглавия.

Издадени в България[редактиране | edit source]

  • Космическият език : Трактати върху суфизма (1999)
  • Мистични медитации : Учението на суфиите (2001)
  • Духовната свобода (2007)
  • Алхимия на щастието (2008)

Източници[редактиране | edit source]