Хайдут Велко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
хайдут Велко
български хайдутин
хайдут Велко 
Роден: 1780 г.
Починал: 20 юли 1813 г. (33 г.)

Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е български хайдутин[1][2][3] и сръбски революционер от Първото сръбско въстание.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е през 1780 година в село Леновец, Зайчарско. В средата на ХІХ в. съвременникът и пръв историк на сръбското въстание Леополд фон Ранке упорито го нарича не «Велко», а «Велико» (!) - форма, характерна за българската, а не за сръбската именна практика. Баща му Петър Сиренаря е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. Брат му Милко Петрович по-късно ръководи българска чета в състава на руската армия по време на Руско-турската война от 1828-1829 година.[4]

На 15 години Велко Петрович става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград. През следващата 1807, подстрекаван от сръбските власти, вдига въстание в Криви вир и Църна река.

Хайдут Велко има планове да освободи Тимошко и да създаде българско княжество. За тази цел той отива при сръбския княз Карагеорги Петрович и го моли да вземе със себе си всички българи, които са доброволци в сръбската армия. Князът изпълнява искането на Велко, за което свидетелства сръбският хронист и езиковед Вук Караджич. Когато Велко става опасен за сръбската кауза, сръбският княз изпраща Степан Жинкович с мисия да го отстрани от борбата. Велко Петров е наклеветен, че е ограбвал сръбски къщи.

През 1810 година e награден със златен руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. През лятото на 1813 г. Велко атакува Видинската крепост с 3000 българи, но оставен сам без подкрепа от вътрешността на Сърбия е отблъснат от разположената там 16 000 турска армия, която настъпва в българските земи в Тимошко освободени от него. Войводата укрепява Неготин с шанцови окопи и кули и три седмици отблъсква успешно атаките. Заедно с него се сражават братята му Милутин и Милко, хаджи Никола Михайлов, Стоян Абраш и други български водачи. Хайдут Велко умира на 9 август 1813[5] година в тази битка с турците при Неготин.

Хайдут Велко има два брака, като втората му жена Кючук Стана му е любимата. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Йоргач. Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.

Неговия брат "капитан" Милко Петров (Петрович), води българска доброволческа част в Руско-турската война (1828-1829) наред с тези на кап. Георги Мамарчев, Хаджиоглу Габровли, кап. Иванчо и пр. влезли по-къстно в състава но Българския доброволчески корпус на полк. Иван Липранди.[6][7]

Според тезите на сърбската историография хайдут Велко по народност е сърбин, но изворите, достигнали до нас, доказват ясно, че Велко е български хайдутин на сръбска служба, с огромен принос за освобождението на Сърбия, но създал и немалкко ядове на сърбите със стремежа си да създаде българско княжество в Тимошко.[3]

Външни връзки[редактиране | редактиране на кода]

Българска народна песен за Хайдут Велко Петров

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Castellan, Georges. History of the Balkans XIV-XV Century. Plovdiv, Hermes, 1999. ISBN 954-459-901-0. с. p. 273.
  2. Valchev, Vasil. Haydut Velko was born by a Bulgarian mother.... // Makedoniya Newspaper, 14 January 1998. Посетен на 2006-09-27.
  3. а б Пламен Павлов, Българи участници в освобождението на Сърбия и Гърция, сп. Литературен стят, брой 40 май 2012.
  4. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 227.
  5. http://www.muzej.mod.gov.yu/izlozbe/licnosti/licnosti.htm Хадук Вељко Петровић је погинуо 9. августа 1813. по новом календару, што је 28. јул по старом календару
  6. Начало Возрождения
  7. История южных и западных славян в Новое время (конец XVIII в. - 1914 г.)