Хайдут Велко

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
хайдут Велко
български хайдутин
хайдут Велко 
Роден: през 1780
Леновец, днес Сърбия
Починал: на 9 август 1813
край Неготин, днес Сърбия

Хайдут Велко Петров или Велко Петрович (на сръбски: Вељко Петровић или Veljko Petrović) е български хайдутин[1][2] и сръбски революционер от Първото сръбско въстание.

Роден е през 1780 година в село Леновец, Зайчарско. В средата на ХІХ в. съвременникът и пръв историк на сръбското въстание Леополд фон Ранке упорито го нарича не «Велко», а «Велико» (!) - форма, характерна за българската, а не за сръбската именна практика. Баща му Петър Сиренаря е бил заможен човек, притежавал хиляди овце. Брат му Милко Петрович по-късно ръководи българска чета в състава на руската армия по време на Руско-турската война от 1828-1829 година.[3]

На 15 години Велко Петрович става слуга на един турчин във Видин, но скоро избягва и се присъединява към една хайдушка чета. На 23 години Велко е хайдутин от четата на Станой Главаш. През 1804 година участва във въстание, подбудено от четата на Главаш. През 1806 година заедно с четата на братя Вуличевичи се бие за Белград. През следващата 1807, подстрекаван от сръбските власти, вдига въстание в Криви вир и Църна река.

Хайдут Велко има планове да освободи Тимошко и да създаде българско княжество. За тази цел той отива при сръбския княз Карагеорги Петрович и го моли да вземе със себе си всички българи, които са доброволци в сръбската армия. Князът изпълнява искането на Велко, за което свидетелства сръбският хронист и езиковед Вук Караджич. Когато Велко става опасен за сръбската кауза, сръбският княз изпраща Степан Жинкович с мисия да го отстрани от борбата. Велко Петров е наклеветен, че е ограбвал сръбски къщи.

През 1810 година e награден с руски орден за храброст. При боевете край Варварин е ранен в лявата ръка, която осакатява. През 1811 става войвода на Тимошко. Хайдут Велко умира на 9 август 1813[4] година в битка с турците при Неготин.

Хайдут Велко има два брака, като втората му жена Кючук Стана му е любимата. По-късно тя се омъжва за известния гръцки капитан Йоргач. Извънредно богатата и наситена с житейски превратности биография на хайдут Велко е описана от писателя Вук Караджич.

Според сърбската историография хайдут Велко по народност е сърбин, макар от изворите, достигнали до нас, става ясно, че Велко е български хайдутин на сръбска служба.

Източници[редактиране | edit source]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за
  1. Castellan, Georges. History of the Balkans XIV-XV Century. Plovdiv, Hermes, 1999. ISBN 954-459-901-0. с. p. 273.
  2. Valchev, Vasil. Haydut Velko was born by a Bulgarian mother.... // Makedoniya Newspaper, 14 January 1998. Посетен на 2006-09-27.
  3. Дойнов, Стефан. Българите в Украйна и Молдова през Възраждането (1751-1878). София, Академично издателство „Марин Дринов“, 2005. ISBN 954-322-019-0. с. 227.
  4. http://www.muzej.mod.gov.yu/izlozbe/licnosti/licnosti.htm Хадук Вељко Петровић је погинуо 9. августа 1813. по новом календару, што је 28. јул по старом календару