Хайнрих Бьол

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хайнрих Бьол немски писател
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден:	21 декември 1917 Кьолн, Германия
Починал:	16 юли 1985 (на 67 години) Кройцау-Лангенбройх, Германия

Автограф на Хайнрих Бьол

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 година.

[редактиране] Живот

Хайнрих Бьол е роден в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет. Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници. Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.

[редактиране] Творби

[редактиране] Проза

Първият роман на Бьол, "Влакът пристигна навреме", е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите "Дом без стопани" (1954), "Билярд в девет и половина" (1959), "Възгледите на един клоун" (1963), "Групов портрет с дама" (1971), "Изгубената чест на Катарина Блум" (1974) и "Грижовна обсада" (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е "Жени пред речен пейзаж" (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието и - материално и психологическо - върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Анти-героите му са фигурите, облечени във власт - правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силна въздейственост. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

[редактиране] Поезия

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света - да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки - "Идем отдалеч" (1986) и "Ангелът - когато го търсиш" (1987).

[редактиране] Влияние

Паметник на Хайнрих Бьол в Берлин
от Виланд Фьорстер

През 1972 г. Хайнрих Бьол получава Нобелова награда за литература (последният немец, лауреат на наградата, е Херман Хесе, 1946 г.). За творчеството си Бьол е удостоен и с престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на град Кьолн, като през 1985 г. родният му град учредява в чест на писателя наградата "Хайнрих Бьол" за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Днес паметта му живее чрез неговото творчество, архива му в Кьолнската библиотека и фондацията "Хайнрих Бьол".

[редактиране] Библиография

Kreuz ohne Liebe, написана 1946-1947; публикувана 2002
Die Botschaft, 1947
Das Vermächtnis, написана 1948-1949; публикувана 1981
Der Zug war pünktlich, 1949
- Влакът пристигна навреме
An der Brücke, 1949
Wanderer, kommst du nach Spa..., (Erzählungen), 1950
Der Engel schwieg, написана 1949-1951; публикувана 1992
- Ангелът мълчи, Изд. "Делакорт", 1998, ISBN 954-8415-39-9
Wo warst du, Adam?, 1951
- Къде беше, Адам?, Изд. "Ланс&Делакорт", София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
Die schwarzen Schafe, 1951

Гробът на Хайнрих Бьол в Мертен

Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
Mein Onkel Fred, 1951
Der Lacher, 1952
Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
Die unsterbliche Theodora, 1953
Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
Im Lande der Rujuks, 1953
Hier ist Tibten, 1953
Und sagte kein einziges Wort, 1953
- И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
Die Waage der Baleks, 1953
Haus ohne Hüter, 1954
- Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
Unberechenbare Gäste, 1954
Es wird etwas geschehen, 1954
Das Brot der frühen Jahre, 1955
- Хлябът на предишните години, Изд. "Делакорт", София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1955
Irisches Tagebuch, 1957
Die Spurlosen, 1957
Im Tal der donnernden Hufe, 1957
Hauptstädtisches Journal, 1957
Der Wegwerfer, 1957
Der Bahnhof von Zimpren, 1958
Billard um halb zehn, 1959
- Билярд в девет и половина, Изд. "Народна култура", София, 1986
Keine Träne um Schmeck, 1961
Ein Schluck Erde, 1962
Ansichten eines Clowns, 1963
- Възгледите на един клоун, Изд. "Народна младеж", София, 1966; "Народна култура", София, 1986; Изд. "Весела Люцканова", София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
Entfernung von der Truppe, 1964
Ende einer Dienstfahrt , 1966
- Така завърши една командировка, Изд. "Христо Г. Данов, Пловдив, 1971
Als der Krieg ausbrach, 1966
Gruppenbild mit Dame, 1971
- Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
- Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1987
Fürsorgliche Belagerung, 1979
Was soll aus dem Jungen bloss werden?, 1981
Vermintes Gelände, 1982
Die Verwundung, 1983
Frauen vor Flusslandschaft, 1985 (публикувана посмъртно)

Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български:

Безсмъртната Теодора, Изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1968
Джуджето и куклата, Изд. "Профиздат", София, 1987
В долината на кънтящите копита, Изд. "Весела Люцканова", София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
Из спомените на един млад крал, Изд. "Весела Люцканова", София, 2001, ISBN 954-8453-63-0