Хайнрих Бьол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Бьол
(Heinrich Böll)
Bundesarchiv B 145 Bild-F062164-0004, Bonn, Heinrich Böll.jpg
Хайнрих Бьол в Бон през 1981 г.
Роден: 21 декември 1917 г.
Кьолн, Германия
Починал: 16 юли 1985 г.
(на 67 г.)
Кройцау-Лангенбройх, Германия
Подпис:
Boell Sign.jpg

Поет:
Награди: Нобелова
Nobel prize medal.svg

Хайнрих Бьол (на немски: Heinrich Böll) е един от най-изтъкнатите немски писатели след Втората световна война. Лауреат е на Нобелова награда за литература за 1972 г.

Живот[редактиране | edit source]

Хайнрих Бьол е роден в Кьолн в либерално католическо семейство на мебелист. През 1930-те години успешно устоява да не бъде включен в Хитлеровата младеж. Става чирак в една книжарница, а после учи немска литература и класическа филология в Кьолнския университет.

Призован е във Вермахта и шест години участва във Втората световна война. Воюва във Франция, Румъния, Унгария и Съветския съюз; раняван е четири пъти, преди да бъде пленен от американци през април 1945 г. и изпратен в лагер за военнопленници. След измръзване Бьол изгубва всичките пръсти на краката си и цял живот му се налага да ходи по болници.

Същата година се завръща в разрушения си роден град и продължава следването си по германистика. През 1947 г. започва да пише и да публикува кратки разкази, които го изявяват като проницателен психолог и сатирик, майстор на малката форма.

Творби[редактиране | edit source]

Панорамен изглед от Кьолн

Проза[редактиране | edit source]

Първият роман на Бьол, "Влакът пристигна навреме", е публикуван през 1949 г. Следват много други романи, разкази, радио-пиеси и сборници с есета. Световно признание си спечелва с романите "Дом без стопани" (1954), "Билярд в девет и половина" (1959), "Възгледите на един клоун" (1963), "Групов портрет с дама" (1971), "Изгубената чест на Катарина Блум" (1974) и "Грижовна обсада" (1979). Последният му роман, литературен паметник на град Бон, тогавашна столица на ФРГ, е "Жени пред речен пейзаж" (1985).

Белетристичното творчество на Бьол е дълбоко свързано с родния му град Кьолн, с почти задължителния за гражданите римокатолицизъм и с доста грубоватото им чувство за хумор. В следвоенните години Бьол е ангажиран със спомени от войната и въздействието и - материално и психологическо - върху животите на обикновените хора. Те са истинските герои в неговите романи и разкази. Анти-героите му са фигурите, облечени във власт - правителството, крупния бизнес и Църквата, които той бичува с хумор и горчивина, за техния конформизъм, малодушие, егоизъм и злоупотреби.

Стилът на Бьол се отличава с простота на изказа и силна въздейственост. Характерно за Бьол е вглеждането в характерите на своите герои, в ситуациите и предметния свят, който осъществява сюжетната завръзка в разказа.

Хайнрих Бьол е превеждан на повече от 30 езика и е един от най-четените немски автори.

Поезия[редактиране | edit source]

В годината на Нобеловата награда за литература (1972) Хайнрих Бьол публикува и книга с поезия. В нея с дълбоко проникновение обрисува картината на обществения живот във Федерална република Германия. Тази картина е мрачна, угнетяваща, но в нея има и упование. И като поет Бьол проявява мъжеството да бъде безпощадно критичен към всички прояви на бездуховност и насилие над човека и все пак да търси и намира пролуки за светлината, за вярата, надеждата и любовта. Той е убеден в способността на поезията, на литературата и изкуството да променят света - да го изпълват с повече човечност и мъдрост. Посмъртно са публикувани още две негови стихосбирки - "Идем отдалеч" (1986) и "Ангелът - когато го търсиш" (1987).

Влияние[редактиране | edit source]

Паметник на Хайнрих Бьол в Берлин
от Виланд Фьорстер

През 1972 г. Хайнрих Бьол получава Нобелова награда за литература (последният немец, лауреат на наградата, е Херман Хесе, 1946 г.). За творчеството си Бьол е удостоен и с престижната литературна награда "Георг Бюхнер" (1967). Провъзгласен е за почетен гражданин на град Кьолн, като през 1985 г. родният му град учредява в чест на писателя наградата "Хайнрих Бьол" за изтъкнати постижения в областта на немската литература.

След войната писателят често пътува като представител на новата, след-нацистка Германия. Когато Александър Солженицин е изгонен от Съветския съюз (1974), първото убежище, което получава е в дома на Бьол.

Днес паметта му живее чрез неговото творчество, архива му в Кьолнската библиотека и фондацията "Хайнрих Бьол".

Библиография[редактиране | edit source]

Проза[редактиране | edit source]

  • Die Botschaft, 1947
  • Der Mann mit den Messern, 1948
  • Der Zug war pünktlich, 1949
    • Влакът пристигна навреме
  • An der Brücke, 1949
  • Wanderer, kommst du nach Spa..., Erzählungen, 1950
  • Die schwarzen Schafe, 1951
  • Wo warst du, Adam?, Roman, 1951
    • Къде беше, Адам?, Изд. "Ланс&Делакорт", София, 1999, ISBN 954-8415-51-8
Гробът на Хайнрих Бьол в Мертен
  • Nicht nur zur Weihnachtszeit, 1951
  • Mein Onkel Fred, 1951
  • Der Lacher, 1952
  • Schicksal einer henkellosen Tasse, 1952
  • Die unsterbliche Theodora, 1953
  • Bekenntnis eines Hundefängers, 1953
  • Erinnerungen eines jungen Königs, 1953
  • Im Lande der Rujuks, 1953
  • Hier ist Tibten, 1953
  • Die Waage der Baleks, 1953
  • Und sagte kein einziges Wort, Roman, 1953
    • И не каза нито дума, Изд. на ОФ, София, 1961
  • Haus ohne Hüter, Roman, 1954
    • Дом без стопанин, Изд. на НСОФ, София, 1963
  • Unberechenbare Gäste, 1954
  • Es wird etwas geschehen, 1954
  • Das Brot der frühen Jahre, 1955
    • Хлябът на предишните години, Изд. "Делакорт", София, 2001, ISBN 954-8415-59-3
  • Irisches Tagebuch, 1957
  • Im Tal der donnernden Hufe, 1957
  • Die Spurlosen, Hörspiel, 1957
  • Hauptstädtisches Journal, 1957
  • Der Wegwerfer, 1957
  • Der Bahnhof von Zimpren, 1958
  • Doktor Murkes gesammeltes Schweigen, 1958
  • Billard um halb zehn, Roman, 1959
    • Билярд в девет и половина, Изд. "Народна култура", София, 1986
  • Keine Träne um Schmeck, 1961
  • Ein Schluck Erde, Drama, 1962
  • Als der Krieg ausbrach. Als der Krieg zu Ende war, Zwei Erzählungen, 1962
  • Ansichten eines Clowns, 1963
    • Възгледите на един клоун, Изд. "Народна младеж", София, 1966; "Народна култура", София, 1986; Изд. "Весела Люцканова", София, 1997, ISBN 954-8453-17-7
  • Entfernung von der Truppe, 1964
  • Ende einer Dienstfahrt , 1966
    • Така завърши една командировка, Изд. "Христо Г. Данов, Пловдив, 1971
„Изгубената чест на Катарина Блум“ (1974)
  • Gruppenbild mit Dame, Roman, 1971
    • Групов портрет с дама, Изд. Атлантис КЛ, София, 1997
  • Die verlorene Ehre der Katharina Blum, 1974
    • Изгубената чест на Катарина Блум, Изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1987
  • Berichte zur Gesinnungslage der Nation, 1975
  • Du fährst zu oft nach Heidelberg und andere Erzählungen, 1979
  • Fürsorgliche Belagerung, Roman, 1979
  • Was soll aus dem Jungen bloss werden? Oder: Irgendwas mit Büchern., 1981
  • Vermintes Gelände, 1982
  • Das Vermächtnis, (geschrieben 1948-49), 1982
  • Die Verwundung und andere frühe Erzählungen, 1983
  • Frauen vor Flusslandschaft, Roman, 1985

Посмъртни издания:

  • Der Engel schwieg, Roman (geschrieben 1949-51), 1992
  • Der blasse Hund, Elf Erzählungen, 1995
  • Kreuz ohne Liebe, Roman (geschrieben 1946-47), 2003

Сборници с разкази на Хайнрих Бьол на български:

  • Безсмъртната Теодора, Изд. "Христо Г. Данов", Пловдив, 1968
  • Джуджето и куклата, Изд. "Профиздат", София, 1987
  • В долината на кънтящите копита, Изд. "Весела Люцканова", София, 1999, ISBN 954-8453-35-5
  • Из спомените на един млад крал, Изд. "Весела Люцканова", София, 2001, ISBN 954-8453-63-0

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия съдържа материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Открийте още информация за Хайнрих Бьол в нашите сродни проекти:

Commons-logo.svg Общомедия (изображения и звук)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
Wikiquote-logo.png Уикицитат (цитати)
  • "Вестта" - разказ, превод на Анелия Цанкова, в litclub.com
  • "Тогава в Одеса" - разказ, превод на Здравка Евстатиева, в "Литературен Форум"