Хайнрих Любке

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих Любке
Хайнрих Любке
Мандат
12 септември 1959 – 30 юни 1969 г.
Предшественик Теодор Хойс
Наследник Густав Хайнеман
Роден 14 октомври 1894
Енкхаузен, Германия
Починал 6 април 1972 г. (на 72 г.)
Бон, Германия
Националност германец
Религия католик
Съпруг(а) Вилхелмина Любке
Полит. партия Zentrum (1930–1933)
ХДС (1945–1972)
Професия топографполитик
Подпис Signatur Heinrich Lübke.jpg
Военна служба
Години на служба 1914-1918
Преданост Flag of the German Empire.svg Германска империя
Род войски War Ensign of Germany 1903-1918.svg Райхсхер
Военно звание лейтенант
Войни/битки Първа световна война
Портал  Портална икона   Политика

Хайнрих Любке (на немски: Heinrich Lübke) е Бундеспрезидент (федерален президент) на Федерална Република Германия (ФРГ) от 1956 до 1969. Той е създателя на така нареченият Любке английски.

Биография[редактиране | edit source]

Ранен живот и образование[редактиране | edit source]

Любке има съвсем скромно потекло. Той е син на фермер и обущар от Зауерланд и е топограф по образование. Любке е доброволец по време на Първата световна война, достигайки ранг лейтенант.

Политическа кариера[редактиране | edit source]

През 1930 година Хайнрих Любке става член на консервативната, близка до Римокатолическата църква Партия Център (от немски Zentrumspartei). От нейната листа е избран през април 1932 за депутат на германския парламент.

През 1933 година Национал-социалистите вземат властта, като едно от първите им решения след това е да разпуснат политическите партии, включително и Партия Център. Любке е обвинен в неправилно използване на публични фондове и затворен. След 20 месечен затвор той е освободен, след кото не са представени никакви доказателства които да защитят политически мотивираните обвинения. През 1937 година Любке успява да вземе позиция в строително общество. През 1939 година непосредствено преди навечерието на Втората световна война се включва в компания на строителни инженери, чийто мениджър е Валтер Шлемп. Тук Любке се среща с Алберт Шпеер и получава отговорността по големи строителни проекти, някои от които са под покровителството на министерството по въоръжаването, ръководено от Спер. Някой от тези проекти са по разширяването на "Военно-изследователския център Пенемюнде" (Heeresversuchsanstalt Peenemünde, съкратено HVP) и на "Тестовия център на военновъздушните сили" (Erprobungsstelle der Luftwaffe).

След войната Любке се завръща към своята кариера в политиката като става член на Хрисиятно-демократически съюз във ФРГ и министър на земеделието в провинциалния парламент (Ландтаг) на Северен Рейн-Вестфалия през 1947 година. През 1953 година Конрад Аденауер, първият Бундесканцлер на следвоенна Германия, назначава Хайнрих Любке в своето правителство като министър на земеделието в столицата на Западна Германия - Бон.

Любке е избран от Аденауер за кандидат за най-вече репрезентативнния пост на Бундеспрезидент, за да е сигурен, че на неговите политически планове няма да пречат прекалено силни личности на тази длъжност. Любке побеждава Карло Шмид, кандидат на Социал-демократическата партия на Германия (SPD). На следващите избори за Бундеспрезидент през 1959 Любке спечелва и срещу Макс Бекър, кандидат на Свободната демократическа партия (FDP).

Статусът на Любке като предишен политически затворник на Нацинал-социалистите му помага много и чак през 1966 година срещу него са повдигнати обвинения в това, че е знае за използването на затворници за своите военновременните строителни проекти. Планове на сгради, носещи неговия подпис, съдържащи здания, предвидени за концентрационни лагери, са показани като доказателство за неговото съучастничество, но на тях не се обръща внимание в западната и източната пропаганда. Въпреки всичко потенциалния скандал заплашва да урони длъжността на федерален президент. През 1968 Любке съобщава, че ще се оттегли през следващата година като неговата оставка е подадена три месеца преди изтичането на неговия мандат. Той умира четири години по късно в Бон.

Любке, като цяло, е много лош публичен говорител и често е обект на присмех, особено към края на своя мандат, когато възрастта му и слабото здраве започват да дават ефект на неговата памет. По време на реч, той често забравял къде се намира и се е налагало да бъде подсещан от присъстващите. Ето и един например:

Любке: Когато говоря на вас днес, тук в... ъъъ... във..."
От тълпата извиква глас: "Хелмщед!"
Любке: ... ъъъ... когато говоря на вас днес в... Хелмщед..." и т.н.

Според всеизвестният анекдот, през 1962 година той се обръща към свойте слушатели в Либерия със следните думи: "Дами и господа, скъпи негри...". Така и не се уточнява дали този цитат е верен, но най-вероятно е градска легенда (според седмичника "Die Zeit"). Но други подобни изказвания са добре документирани.[1]

Записи на речите на Любке са събрани от сатиричното немско списание "Pardon" и предложени в широко купуван запис[2].

Използвана литература[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Die Zeit:Lübke und die Neger (2002, Германия)
  2. Ето няколко примерни речи.

Външни препратки[редактиране | edit source]