Хайнрих Хайне

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Хайнрих Хайне немски поет
Портрет от Мориц Даниел Опенхайм (1831)
Роден:	13 декември 1797 г. Дюселдорф, Германия
Починал:	17 февруари 1856 г. Париж, Франция

Kристиан Йохан Хайнрих Хайне (на немски: Christian Johann Heinrich Heine), роден като Хари Хайне (Harry Heine) е един от най-значителните немски поети на XIX век. Освен поезия създава и много сатирични и публицистични творби.

[редактиране] Живот

Хайне е роден в адаптирало се еврейско семейство в Дюселдорф, Германия. Самият Хайне дава противоречиви сведения за рождената си дата, на места пише, че е роден в новогодишната нощ на 1800 г., на други места споменава 1797 като година на раждане. Приема се, че е роден на 13 декември 1797 г. Баща му е обеднял търговец на платове. Още като ученик Хайне започва да пише стихове. През 1816 г. Хайне е изпратен в Хамбург, където неговият богат чичо, банкерът Саломон Хайне, го насърчава да започне също търговия с платове. Това начинание се проваля, Heine & Co обявява фалит, а младият Хайне безутешно се влюбва в дъщерята на чичо си. По това време публикува стихове под псевдонима Sy. Freudhold Riesenharf. Обстановката в дома на чичо му се обтяга, и Хайне решава да учи право в университетите в Гьотинген, Бон и Хумболтовия университет в Берлин. Бързо установява, че литературата му е по-близо до сърцето от правото.

Хайнрих Хайне като млад

[редактиране] Творчество

През декември 1821 г. Хайне публикува в Берлин първата си книга "Стихове". През 1824 г. излиза стихосбирката с 33 стихотворения, сред които е и най-известното му стихотворение "Лорелай" ^[1] (1823). През същата година прекосява пеш планината Харц и посещава във Ваймар Йохан Волфганг фон Гьоте, когото високо цени. (На въпроса на застаряващия Олимпиец: "Какво пишете?" Хайне отвръща: "Един нов 'Фауст'" - това слага край на отношенията им.)

През 1825 г. Хайне завършва успешно следването си и получава докторска титла по право. По същото време решава да приеме протестантството, за да си осигури гражданско поприще. Това е необходимо поради съществуващите ограничения за евреите. В много случаи им е забранено да се занимават с определени професии, между които преподаването в университет, което е голямата амбиция на Хайне. Както сам казва за свое оправдание, покръстването му е било „билетът за приемане в европейската култура“.

Тогава Хайне публикува своята "Книга на песните" (1827), която му донася огромна популярност, но малко пари. Поетът тръгва да странства из Германия, в Мюнхен напразно се опитва да получи място в университета. Неспокойният дух на вече болния поет (сифилис) го отвежда в Лондон и Италия, а през май 1831 г. - в Париж. Там се сближава с ‎Пиер Беранже, Жорж Санд, Виктор Юго, Балзак и др. и започва да публикува остросатирични политически стихотворения и статии срещу деспотизма в родината си. В 1835 г. пруският парламент забранява творчество му и - изправен пред материални затруднения - Хайне приема отпуснатата му от френското правителство "Почетна пенсия за немски политически емигранти".

Болният Хайнрих Хайне, 1851 г.

В Париж поетът написва голямата си теоретическа книга "Романтическата школа" (1836), а повлиян от приятелството си с Карл Маркс, създава стихотворния епос "Германия. Зимна приказка" (1844). Последното десетилетие от живота си Хайне прекарва на легло, полусляп, разяждан от напредващата болест. Погребан е на парижкия хълм Монмартър, където и до днес гробът му е обсипван с цветя и оскверняван от неофашистки надписи.

[редактиране] Влияние

Надгробният бюст на Хайне в Париж, Монмартър

В младежката си поезия, на която главно дължи литературната си слава, Хайне възпява любовта, русалките, старинните немски замъци, славеите и залезите над Рейн. Сред полуискрената-полутеатрална "мирова скръб", която вее от стиховете му, звучи лекият и прост напев на народната песен, често пречупван от неочаквана иронична поанта.

В годините на националсоциализма Хайне е забранен в Германия, всички негови паметници са разрушени, а "Лорелай" е обявена за творба на безименен автор. Сред книгите, които нацистите публично изгарят през 1933 г. на Опернплац в Берлин, са и произведенията на Хайне, сякаш за да се потвърди пророчеството, заключено в една от известните негови мисли: "Там, където горят книги, по-късно ще горят и хора."

Още в 1911 г. Пенчо Славейков изрича за Хайне: "Тоя поет, тъй омразен на мнозина, е създал неща, които ще живеят и дотогава, когато от Немско и немци може би не ще има и помен дори."

По стихове на Хайне са писали музика много композитори, сред които Шуберт и Шуман. В чест на поета са учредени две литературни награди "Хайнрих Хайне" - през 1956 г. от Министерството на културата на ГДР и през 1972 г. от родния му град Дюселдорф.

Ах, ти си като цвете,
Тъй чиста, нежна, жива;
Поглеждам те и скръбно
Сърцето ми се свива.

С молитва бих докоснал
Главицата лъчиста,
Бог нека те запази
Тъй жива, нежна, чиста.

1823 ^[2]

[редактиране] Библиография

1821: Gedichte
1823: Tragödien nebst einem lyrischen Intermezzo (darin William Ratcliff, Almansor und Lyrisches Intermezzo)
1824: Dreiunddreißig Gedichte
1826: Reisebilder. Erster Teil (darin Die Harzreise, Die Heimkehr, Die Nordsee. Erste Abteilung sowie verschiedene Gedichte)
1827: Buch der Lieder
1827: Reisebilder. Zweiter Teil (darin Die Nordsee. Zweite und dritte Abteilung, Ideen. Das Buch Le Grand und Briefe aus Berlin)
1830: Reisebilder. Dritter Teil (darin Die Reise von München nach Genua und Die Bäder von Lucca)
1831: Einleitung zu Kahldorf über den Adel
1831: Reisebilder. Vierter Teil (darin Die Stadt Lucca und Englische Fragmente)
1832: Französische Zustände
1833: Über den Denunzianten. Eine Vorrede zum dritten Teil des Salons.
1833: Einleitung zu Don Quixote
1833: Der Salon. Dritter Teil (darin Florentinische Nächte und Elementargeister)
1834: Der Salon. Erster Teil (darin Französische Maler, Aus den Memoiren des Herren von Schnabelewopski sowie verschiedene Gedichte)
1835: Der Salon. Zweiter Teil (darin Zur Geschichte der Religion und Philosophie in Deutschland und der Gedichtzyklus Neuer Frühling)
1836: Der Salon. Dritter Teil
1836: Die romantische Schule
1838: Der Schwabenspiegel
1839: Shakespeares Mädchen und Frauen
1839: Schriftstellernöten
1840: Ludwig Börne. Eine Denkschrift
1840: Der Salon. Vierter Teil (darin Der Rabbi von Bacherach, Über die französische Bühne und verschiedene Gedichte)
1844: Neue Gedichte (darin Deutschland. Ein Wintermärchen)
1847: Atta Troll – Ein Sommernachtstraum
1851: Romanzero und Der Doktor Faust. Ein Tanzpoem
1854: Vermischte Schriften, 3 Bände (darin Geständnisse, Die Götter im Exil, Die Göttin Diana, Ludwig Marcus, Gedichte 1853 und 1854, Lutetia. Erster Teil und Lutetia. Zweiter Teil)
1857 (postum): Tragödien
1869 (postum): Letzte Gedichte und Gedanken
1884 (postum): Memoiren