Хайнрих Юлий (Брауншвайг-Волфенбютел)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Княз Хайнрих Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел

Хайнрих Юлий (на немски: Heinrich Julius, * 15 октомври 1564 в дворец Хесен, † 20 юли 1613 в Прага) от род Велфи (Среден Дом Брауншвайг) е херцог на Херцогство Брауншвайг-Люнебург, от 1589 до 1613 г. княз на Брауншвайг-Волфенбютел и княз на Каленберг. Той е епископ на Халберщат (1566–1613), от 1582 до 1585 г. също администратор на епископия Минден, ректор на университет Хелмщет и писател.

Хайнрих Юлий е първият син на херцог Юлий фон Брауншвайг-Волфенбютел (1528–1589) и съпругата му Хедвиг фон Бранденбург (1540–1602), дъщеря на курфюрст Йоахим II фон Бранденбург от род Хоенцолерн (1505–1571).

На 12 години баща му го поставя като ректор на университет Хелмщет. През 1566 г. той е под опекунтство и на 7 декември 1578 г. става администратор в епископия Халберщат, кято става след това протестантска. През 1582 г. той е избран за княжески епископ на Минден. Хайнрих Юлий напуска църковните си служби в Халберщат и Минден на 25 септември 1585 г. и се жени на 26 септември 1585 г. във Волфенбютел за Доротея, принцеса от Саксония и по-късно през 1589 г. поема управлението във Волфенбютел.[1] [2] [3]

Протестантът Хайнрих Юлий става 1607 г. директор на съветниците на католическия император Рудолф II в Прага. Той знае много езици и обича театъра. Той пище пиеси за английската трупа, която довел в Волфенбютел. През 1594 г. той пише комедията „Von Vincentio Ladislao Sacrapa von Mantua“. Той преработва повече от хиляда евангелийски църковни песни и е прочут като музикален теоретик с произведението си Syntagma musicum.

Между 1590 и 1620 г. в неговото княжество са осъдени 114 души за „магьостничество“, повече от 50 души са изгорени..[4] Освен това Хайнрих Юлий изгонва през 1591 г. всички евреи от страната.

Хайнрих Юлий умира на 20 юли 1613 г. в Прага и е погребан във Волфенбютел. Последван е от син му Фридрих Улрих.

Фамилия[редактиране | edit source]

Хайнрих Юлий се жени през 1585 г. за принцеса Доротея Саксонска (1563–1587), дъщеря на курфюрст Август от Саксония. Те имат една дъщеря:

∞ 1605 княз Рудолф фон Анхалт-Цербст (1576–1621)

Хайнрих Юлий се жени през 1590 г. за принцеса Елизабет Датска (1573–1625), дъщеря на крал Фридрих II от Дания. Те имат децата:

∞ 1614 принцеса Анна София фон Бранденбург (1598–1659)
∞ 1607 княз Ернст Казимир от Насау-Диц (1573–1632)
∞ 1. 1612 херцог Август от Саксония (1589–1615)
∞ 2. 1618 херцог Йохан Филип от Саксония-Алтенбург (1597–1639)
∞ 1619 херцог Улрих от Померания (1589–1622)
∞ 1615 маркграф Христиан Вилхелм фон Бранденбург (1587–1665)
∞ 1638 граф Георг Лудвиг фон Насау-Диленбург (1618–1656)

Произведения[редактиране | edit source]

  • „Von der Susanna“, драма, 1593
  • „Von einem Fleischhauer“, комедия, 1593
  • „Von einem Wirte“, комедия, 1593
  • „Von einem Weibe“, комедия, 1593
  • „Von einem Buhler und Buhlerin“, трагедия, 1593
  • „Von einem ungeratenen Sohn“, трагедия, 1594
  • „Von einer Ehebrecherin“, трагедия, 1594
  • „Von einem Wirte oder Gastgeber“, драма, 1594
  • „Von einem Edelmann“, комедия, 1594

Литература[редактиране | edit source]

  • Wilhelm Bornstedt: Das herzogliche „Hohe Gericht“ im Stöckheimer Streitholz, am Lecheln Holze, vom 16. bis zum 19. Jahrhundert. Braunschweig, 1982, S. 42ff.
  • Stefan Brüdermann: Heinrich Julius, Herzog zu Braunschweig-Lüneburg (Wolfenbüttel). In: ISBN 3937664467, S. 324f
  • Hilda Lietzmann: Herzog Heinrich Julius zu Braunschweig und Lüneburg (1564–1613). Persönlichkeit und Wirken für Kaiser und Reich. Quellen und Forschungen zur braunschweigischen Geschichte 30. Braunschweig: Braunschweigischer Geschichtsverein 1993.
  • Allgemeine Deutsche Biographie, vol. 11, p. 500-505
  • Gerhard Schormann: Hexenprozesse in Nordwestdeutschland. Hildesheim 1977, S. 50f.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Източници[редактиране | edit source]

  1. Father Heinrich Julius von Braunschweig-Lüneburg
  2. H. Kampschulte: Geschichte der Einführung des Protestantismus im Bereiche der jetzigen Provinz Westfalen. Schöningh, Paderborn 1866, S. 432 (Digitalisat Google Books).
  3. Ludwig. Freiherr von Pastor, Ralph Francis Kerr: The History of the Popes from the Close of the Middle Ages. 10, Kegan Paul, Trench, Trubner, London 1930, S. 351 (Digitalisat Google Books).
  4. Wilhelm Gottlieb Soldan, Heinrich Heppe: Geschichte der Hexenprozesse. 3. Auflage von Max Bauer, 1999 ISBN 3-88059-960-2, S. 44.

Вижте също[редактиране | edit source]