Хайнрих II (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих II
император на Свещената Римска империя
Kronung Heinrich II.jpg

Христос коронясва императора, който в знак на властта си получава и Копието на съдбата.
Миниатюра, Баварска държавна библиотека.
Лични данни
Управление 1002 – 1024 г.
Коронация 14 февруари 1014 г.
Пълно име Хайнрих Баварски
Други титли Крал на Германия и Италия
Роден 6 май 973 г.
Бад Абах, Бавария
Починал 13 юли 1024 г.
Гьотинген, Свещена Римска империя
Предшественик Ото III
Наследник Конрад II
Семейство
Династия Лиудолфинги
Баща Хайнрих Свадливи
Майка Гизела Бургундска
Брак Кунигунда Люксембургска
Хайнрих II в Общомедия
Flag of the Holy Roman Empire (1200-1350).svg

Хайнрих II, познат като Свети Хайнрих, е единственият германски император на Свещената Римска империя, канонизиран за светец от Католическата църква. Той управлява като пети (и последен) император от Отоновата династия. Син е на баварския херцог Хайнрих III, от когото наследява кралската кръв на Карл Велики и на Гизела Бургундска, племенница на Аделхайд, императрица на Свещената Римска империя.

Ранни години и включване в борбата за престола[редактиране | edit source]

Син на трудно подчиняващия се и бунтуващ[1] се баварски херцог, Хайнрих получава образование в катедралното училище в Хилдесхайм, а през 995 г. след смъртта на баща си получава наследствената титла Херцог на Бавария като Хайнрих IV.

Хайнрих успява да стане император след смъртта на братовчед си Ото III, след като слага ръка на имперските регалии, но и с помощта на Вилигиз, Архиепископ на Майнц, който организира бърза коронация като Крал на германците - 7 юни 1002 г. Следва логичен период на консолидиране на властта на новоизбрания владетел, който подема успешни военни кампании срещу Полското херцогство и Кралство Италия. След първата Хайнрих си възстановява контрола над Бохемия, а след втората получава и Ломбардската корона.

Император[редактиране | edit source]

През 1013 г. Хайнрих е призован за помощ в Италия срещу разбунтувалия се Ардуин от Иврея. Войските на императора бързо потушават неподчинението, а Хайнрих отпътува за Рим, където папа Бенедикт VIII го коронясва като Император на Свещената Римска империя - 14 февруари 1014 г.

През 1020 г. Бенедикт VIII посещава императора в Бамберг и иска от Хайнрих военнополитическа помощ срешу Византийската империя, чиято власт расте в Южна Италия. Две години по-късно императорът откликва на молбата и подема военна кампания заедно с принц-електора на Кьолн Пилгрим и подчинява непокорните ломбардски принцове, налагайки имперския авторитет и южно от Папската държава.

Църковна политика и заслуги[редактиране | edit source]

Император Хайнрих е канонизиран за светец на Католическата църква заради устойчивите си административни реформи в епископствата, които му осигуряват твърда подкрепа на висшите католически клирици и прелати. Хайнрих II толерира централизираната им власт като поземлени и йерархични наместници, изключва унаследяване на църковните титли като узаконява целибата и създава архиепископско седлище в Бамберг, което става проектор на имперската и църковната универсална власт. Самият Хайнрих полага Обет за Целомъдрие заедно със съпругата си Кунигунда и го изпълнява, не оставяйки наследници за престола си. Заради личния си пример и цялостната си политика на църковно-държавна власт Хайнрих е обвързан като облат на Бенедиктинския орден и канонизиран за светец от папа Климент II (11 юли 1147 г.).

Източници[редактиране | edit source]

  1. Войната на Тримата Хенри.