Хайнрих II (Холщайн-Рендсбург)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Печат на Хайнрих II от ок. 1343 (S(IGILLUM)*HINRICI*D(E)I*GRA(TIA)*COMIT(IS)*HOLTZACIE*STORMARIE)

Хайнрих II Железния (на немски: Heinrich II, der Eiserne, * ок. 1317, † ок. 1384) от Дом Шауенбург е граф на Холщайн-Рендсбург от 1340 до 1384 г. и херцог на заложения Южен-Шлезвиг от 1340 до 1384 г. Той управлява заедно с по-малкия си брат граф Николаус († 1397).

Хайнрих II е голямият син на граф Герхард III Велики фон Холщайн (1293–1340) и София фон Верле († 1339), дъщеря на Николаус фон Верле († 1316) и Рихса от Дания († 1308), дъщеря на датския крал Ерик V († 1286). Хайнрих се бие като рицар, командир на наемници, в Италия, Русия, Естония и Франция. Той служи в Англия и Швеция. През 1367 г. става командир на флота на Кьолнската конфедерация на Ханза и завладява Копенхаген през 1368 г.

Фамилия[редактиране | edit source]

Хайнрих II се жени два пъти: [1]

1. за Мехтхилд († 1365) от Дом Липе, дъщеря на Бернхард V, едлен херн цур Липе. С нея той има една дъщеря:

  • Мехтхилд (спомената в документ на 12 март 1365)[2]

2. 1366 г. за Ингеборг (ок. 1340–1395/1398) от Дом Мекленбург, дъщеря на херцог Албрехт II от Мекленбург-Шверин, вдовица на херцог Лудвиг VI от Бавария. С нея той има децата:

Литература[редактиране | edit source]

  • Karl Jansen: Heinrich II., der Eiserne, Graf von Holstein. In: Allgemeine Deutsche Biographie (ADB). Band 11, Duncker & Humblot, Leipzig 1880, S. 523–525.
  • Wilhelm Koppe: Heinrich II. In: Neue Deutsche Biographie (NDB). Band 8, Duncker & Humblot, Berlin 1969, ISBN 3-428-00189-3, S. 359 f. (Digitalisat).
  • Helge Bei der Wieden: Schaumburgische Genealogie. Verlag Ernst Knoth, Melle; 2. Auflage 1999; ISBN 3-88368-305-1.
  • Verein für Lübeckische Geschichte und Alterthumskunde: Siegel des Mittelalters aus den Archiven der Stadt Lübeck. Lübeck 1862–1865.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Bei der Wieden, S. 70.
  2. Bei der Wieden, S. 75.
  3. Georg Wilhelm von Raumer: Die Insel Wolin und das Seebad Misdroy. Verlag der Deckerschen Geheimen Ober-Hofbuchdruckerei, Berlin 1851, S. 57.

Външни препратки[редактиране | edit source]