Хайнрих IX (Бавария)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих с Вулфхилд в Historia Welforum

Хайнрих Черния или Хайнрих IX (на немски: Heinrich IX, „der Schwarze“, * 1075; † 13 декември 1126 в Равенсбург) е херцог на Бавария от 1120 до 1126 г.

Той произлиза от фамилята Велфи и е син на Велф IV и Юдит (Фауста) Фландерска, дъщеря на граф Балдуин IV. След като брат му Велф V умира без наследници, той го последва през 1120 г. като херцог в Херцогство Бавария.

Той се жени между 1095 и 1100 г. за Вулфхилд Саксонска, дъщеря на последния херцог на Саксония Магнус от род Билунги.

Баща е на седем деца:

  • Конрад († 17 март 1154), монах, Светия
  • Хайнрих Горди († 20 октомври 1139)
  • Юдит († 22 февруари 1130/31), омъжена от 1120 за Фридрих II, херцог на Швабия, майка на Фридрих Барбароса
  • София Баварска († 1145)
  • Матилда († 16 март 1183) омъжена от 1129 за граф Гебхард III от Зулцбах († 1188)
  • Велф VI († 15 декември 1191)
  • Вулфхилд († сл. 1160).

Хайнрих Черния играе роля при избора на крал през 1125 г. Първо поддържал своя зет Фридрих II, херцог на Швабия, след това той променя мнението си и започва да поддържа Лотар, херцога на Саксония, който така е избран за римско-немски крал като Лотар III. Вероятно Лотар му е обещал да даде дъщеря си Гертруда за жена на неговия син Хайнрих Горди. През 1127 г. се състои сватбата.[1]

След избора на Лотар през декември 1125 г. франкски и швабски поддържници на Хоенщауфена Конрад го издигат за гегенкрал. Хайнрих Черния влиза като монах в манастир, където умира на 13 декември 1126 г. – вероятно, за да не тръгне против своя зет. Неговото допълнтелно име Черния („der Schwarze“) е доказано едва от 13 век.[2] Съпругата му Вулфхилд Саксонска умира скоро след него на 29 декември 1126 г.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Knut Görich, Die Staufer. Herrscher und Reich. München 2006, S. 26.
  2. Joachim Ehlers, Heinrich der Löwe. Biographie. München 2008, S. 32.

Литература[редактиране | edit source]

  • Bernd Schneidmüller, Die Welfen. Herrschaft und Erinnerung (819–1252). Stuttgart 2000, S. 149ff.

Външни препратки[редактиране | edit source]