Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих VII
император на Свещената Римска империя
Henry Lux head.jpg
Лични данни
Управление Романия27 ноември 1308-24 август 1313
Италия—6 януари 1311-24 август 1313
Свещена Римска Империя29 юни 1312-24 август 1313
Коронация Романия-6 януари 1309, Аахен
Италия—6 януари 1311, Милано
29 юни 1312, Рим
Други титли Крал на Италия и Романия
Роден 1275
Валансиен, Франция
Починал 24 август 1313
Бонконвенто, Италия
Погребан в Дуомо ди Пиза, Пиаца ди Мираколи, Пиза
Предшественик Романия—Алберт I Германски
Италия—Ото IV
Свещена Римска империя—Фридрих II
Наследник Лудвиг IV Баварски
Семейство
Династия Люксембурги
Баща Хайнрих VI Люксембургски
Майка Беатрис д'Авен
Брак Маргарите Брабантска
Хайнрих VII в Общомедия

Хайнрих VII (нем. Heinrich VII, * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) — граф на Люксембург от 1288 година, крал на Германия (римско-немски крал) от 27 ноември 1308 година, император на Свещената Римска империя от 29 юни 1312 година, от династията на Люксембургите, син на граф Хайнрих VI Люксембургски и Беатрис д’Авен.

Биография[редактиране | edit source]

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на Хайнрих VI (1240–1288), граф на Люксембург, и Беатрис д’Авен († 1321), наследил баща си през 1288 година. По-малкият му брат Балдуин (1285–1354) е архиепископ на Трир (1307–1354).

Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи на френския крал Филип IV Красиви и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.

Седемте избиратели-електори на Хайнрих VII.

По време на цялото си царуване Хайнрих VII е зает от идеята да възстанови значението на Германската империя в Италия. През 1310 година с 5000 войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддържник на гвелфите, нито за поддръжник на гибелините, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да се примири с Делла Торе и Висконти. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в северна Италия херцог Амадей V Савойски. С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие Данте слага императора (под името Ариго) на високо място в «Рая», в 30 кантика,ред 137 на «Божествена комедия».

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената желязна корона на лангобардите в Латеранската базилика от кардинал Николо де Прато, тъй като катедралата Св. Петър, в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

Против Хайнрих възстава Роберт Неаполитански, когото поддържат папата и френския крал. Хайнрих VII решава заради това да се съюзи с Фридрих Арагонски, крал на Сицилия.

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който Роберт е лишен от всички свои владения и титли. По време на приготовлението на решителната битка с Роберт, Хайнрих внезапно умира, /както се говори — от отрова/ (на 24 август 1313). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

Хайнрих и Данте[редактиране | edit source]

През 1921 година, когато се отбелязва 600 годишнина на Данте Алигиери, по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от «Рай»: "Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това."До него може да се прочете и на френски епитафия: «На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най- знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна».

Коронация в базиликата Латерано
Ханрих VII San Casciano
Статуя и саркофаг на Хайнрих VII

Брак и деца[редактиране | edit source]

Armoiries Henri VII de Luxembourg.svg

Източници[редактиране | edit source]

  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.

Външни препратки[редактиране | edit source]

Саркофаг на Хайнрих VII nel Duomo di Pisa