Хайнрих VII (Свещена Римска империя)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнрих VII
Император на
Свещената Римска империя
Henry Lux head.jpg
Лични данни
Управление Романия27 ноември 1308-24 август 1313
Италия—6 януари 1311-24 август 1313
Свещена Римска Империя29 юни 1312-24 август 1313
Коронация Романия-6 януари 1309, Аахен
Италия—6 януари 1311, Милано
29 юни 1312, Рим
Други титли Крал на Италия и Романия
Роден
Починал
Погребан в Дуомо ди Пиза, Пиаца ди Мираколи, Пиза
Предшественик Романия—Алберт I Германски
Италия—Ото IV
Свещена Римска империя—Фридрих II
Наследник Лудвиг IV Баварски
Семейство
Династия Люксембурги
Баща Хайнрих VI Люксембургски
Майка Беатрис д'Авен
Брак Маргарите Брабантска
Герб Armoiries Henri VII de Luxembourg.svg
Хайнрих VII в Общомедия
Ханрих VII San Casciano

Хайнрих VII (нем. Heinrich VII, * ок. 1275, Валансиен, Франция, † 24 август 1313 г., Бонконвенто, близо до Сиена, Италия) — граф на Люксембург от 1288 година, крал на Германия (римско-немски крал) от 27 ноември 1308 година, император на Свещената Римска империя от 29 юни 1312 година, от династията на Люксембургите, син на граф Хайнрих VI Люксембургски и Беатрис д’Авен.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Хайнрих е първият император от Люксембургската династия, водеща своето начало от X век, син на Хайнрих VI (1240–1288), граф на Люксембург, и Беатрис д’Авен († 1321), наследява баща си през 1288 година. По-малкият му брат Балдуин (1285–1354) е архиепископ на Трир (1307–1354).

Своето избиране на германския престол през 1308 година Хайнрих дължи на френския крал Филип IV Красиви и Авиньонската папска курия. Нидерландец по произход, Хайнрих е възпитан във Франция; Филип IV го посвещава в рицарство, и Хайнрих, като негов васал, обещава да му служи в борбата против англичаните.

По време на цялото си царуване Хайнрих VII е зает от идеята да възстанови значението на Германската империя в Италия. През 1310 година с 5000 войска, Хайнрих предприема своя италиански поход, имащ важно историческо значение като реакция против Бонифациевата система. Носител на абстрактната идея за императорската власт, Хайнрих VII стои над партиите и не обявява себе си, нито за поддържник на гвелфите, нито за поддръжник на гибелините, което италианците никак не разбират. Затова двете партии еднакво не го обичат. Той започва с това, че връща всички изгнаници, все едно дали са, гвелфи или гибелини; в Милано той се опитва да се примири с Делла Торе и Висконти. Предвижвайки се към Рим, той назначава за свой викарий в Северна Италия херцог Амадей V Савойски. С придвижването на Хайнрих на юг, на север започват безредици, градовете възстават един срещу друг; в Тоскана само Пиза се подчинява на Хайнрих. Флоренция, Сиена и Лука му се противопоставят. Във Флоренция има борба между черните и белите гвелфи. Данте убеждава всички да склонят глава пред императора; Той вижда спасение за Италия само във възстановяването на императорската власт. Впоследствие Данте слага императора (под името Ариго) на високо място в «Рая», в 30 кантика, ред 137 на «Божествена комедия».

На 29 юни 1312 година Хайнрих VII е коронясан с ново направената желязна корона на лангобардите в Латеранската базилика от кардинал Николо де Прато, тъй като катедралата Св. Петър, в която обикновено протичат коронациите е, както и много други части на Рим, под контрола на противниците на Хайнрих VII. Той решава въпроса в своя полза относно това, дали императорът е длъжен в светските си дела да зависи от папата или не.

Против Хайнрих възстава Роберт Неаполитански, когото поддържат папата и френския крал. Хайнрих VII решава заради това да се съюзи с Фридрих Арагонски, крал на Сицилия.

На 26 април 1313 година Хайнрих издава едикт, по силата на който Роберт е лишен от всички свои владения и титли. По време на приготовлението на решителната битка с Роберт, Хайнрих внезапно умира, /както се говори — от отрова/ (на 24 август 1313). Поради страшната горещина близките му рицари отсичат главата на императора, а тялото му по древен германски обичай предават на бавен огън, докато не остават само овъглени кости. Останките на Хайнрих VII са погребани в гробището Кампос Санто в град Пиза.

Хайнрих и Данте[редактиране | редактиране на кода]

През 1921 година, когато се отбелязва 600 годишнина на Данте Алигиери, по решение на италианското правителство саркофагът и надгробието с паметника на Хайнрих VII, изваяни през XIV век от Тино ди Камаино, са пренесени в катедралата на Пиза. Гробницата е украсена с нов надпис на латински и стиховете на Данте от ХХХ-та песен, ред.137 от «Рай»: "Дойде да избави Италия, но преди тя да е готова за това."До него може да се прочете и на френски епитафия: «На Хайнрих Справедливия, граф Люксембургски, римски император, най- знаменития син на народа и древната, свободна люксембургска страна».

Брак и деца[редактиране | редактиране на кода]

Галерия[редактиране | редактиране на кода]


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Roland Pauler: Die deutschen Könige und Italien im 14. Jahrhundert. Von Heinrich VII. bis Karl IV. Wissenschaftliche Buchgesellschaft, Darmstadt 1997, ISBN 3-534-13148-7.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]