Хайнц Чеховски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хайнц Чеховски
(Heinz Czechowski)
Роден: 17 февруари 1935 г.
Дрезден, Германия
Починал: 21 октомври 2009 г.
(на 74 г.)
Франкфурт на Майн, Германия

Хайнц Чеховски (на немски: Heinz Czechowski) е немски поет, есеист, драматург и преводач, роден в Дрезден в семейството на чиновник.

Живот[редактиране | edit source]

Разрушеният Дрезден, 1945 г.

Десетгодишен Чеховски преживява разрушителните бомбардировки на родния си град. След като получава образование за чертожник, следва в Литературния институт "Йоханес Р. Бехер" в Лайпциг, където силно влияние му оказва поетът Георг Маурер.

Литературен път[редактиране | edit source]

Първите си стихотворения Хайнц Чеховски публикува през 1957 г. в списание "Нойе дойче литератур". Работи като издателски редактор в Хале и драматург в Магдебург. Публикува още стихосбирките "Следобедът на една любовна двойка" (1962) и "Пътуване по водата" (1967). В ГДР Хайнц Чеховски е официално по-скоро търпян, отколкото ценен. Преди политическата промяна през 1989 г. поетът издава стихосбирките "Овце и звезди" (1975), "Що се отнася до мене" (1981), "Аз, например" (1982), "До приятел и враг" (1983) и "Никакъв по-близък знак" (1987).

През 1992 г. Хайнц Чеховски е един от съоснователите на Свободната академия на изкуствата в Лайпциг. След дългогодишно мълчание започва отново да публикува поезия и издава книгите "Нощна следа" [1] (1993), "Стихове и поеми" (1996), "Пустошта Колмен" (1997), "Моят Вестфалски мир" (1998), "Очилата на Зойме" (2000), "Времето е спряло" (2001) и "Изцелен от всички чудеса" (2006).

Установява се да живее като писател на свободна практика в Шопинген и Франкфурт на Майн.

Признание[редактиране | edit source]

За творчеството си Хайнц Чеховски е удостоен с редица литературни отличия, между които "Художествената награда на град Хале" (1961), наградите "Гьоте" на град Берлин (1970), литературната награда на Министерството на културата на ГДР "Хайнрих Хайне" (1977), наградата на Берлинската академия на изкуствата "Хайнрих Ман" (1984), наградите "Ханс Ерих Носак" (1996) и "Братя Грим" на град Ханау (2001).

Библиография[редактиране | edit source]

  • "Nachmittag eines Liebespaares", Gedichte, 1962
  • "Sieben Rosen hat der Strauch", 1964
  • "Zwischen Wäldern und Flüssen", 1965
  • "Unser der Tag, unser das Wort", 1966
  • "Wasserfahrt", Gedichte, 1967
  • "Spruch und Widerspruch", Prosa, 1974
  • "Schafe und Sterne", Gedichte, 1975
  • "Was mich betrifft", Gedichte, 1981
  • "Von Paris nach Montmartre", 1981
  • "Ich, beispielsweise", Gedichte, 1982
  • "An Freund und Feind", Gedichte, 1983
  • "Herr Neithardt geht durch die Stadt", 1983
  • "Kein näheres Zeichen", 1987
  • "Sanft gehen wie Tiere die Berge neben dem Fluß", 1989
  • "Mein Venedig", Gedichte und Prosa, 1989
  • "Auf eine im Feuer versunkene Stadt", 1990
  • "Nachtspur", Gedichte und Prosa, 1993
  • "Gedichte und Poeme", 1996
  • "Nachtspur", Gedichte+Prosa, 1996
  • "Wüste Mark Kolmen", Gedichte, 1997
  • "Mein westfälischer Frieden. Ein Zyklus", 1998
„Градината на моя баща“ (2003)
  • "Sauerländische Elegie", 1998
  • "Ich und die Folgen", 1998
  • "Das offene Geheimnis", 1999
  • "Die Zeit steht still", Gedichte, 2001
  • "Wüste Mark Kolmen", Gedichte, 2000
  • "Seumes Brille. Gedichte aus der Schöppinger Chronik (1999/2000)", 2000
  • "Einmischungen", 2000
  • "Was mich betrifft", Gedichte, 2000
  • "Seumes Brille", 2002
  • "Der Garten meines Vaters", 2003
  • "Die Elbe bei Pieschen und andere Ortsbeschreibungen"
  • "Unstrutwärts"
  • "Von allen Wundern geheilt", Gedichte, 2006
  • "Die Pole der Erinnerung. Autobiographie", 2006

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Стихотворението "Някога сега" в превод на Венцеслав Константинов

Източници[редактиране | edit source]

Тази статия се основава на материал, използван с разрешение.

Външни препратки[редактиране | edit source]