Халаджки език
| Халаджки език Xələc dili |
|
| Страна | Иран |
|---|---|
| Регион | североизточно от Арак в провинция Маркази, Иран |
| Брой говорещи | 42,107 (2000) |
| Систематизация по Ethnologue | |
| Официално положение | |
| Официален в | --- |
| Контролиран от | --- |
| Кодове | |
| ISO 639-1 | --- |
| ISO 639-2 | tut |
| ISO 639-3 | klj |
Халаджският език е тюркски език, говорен предимно в Иран и Афганистан.
През 2000 г. са преброени около 42 хиляди говорещи халаджки език. Обикновено се класифицира като диалект на туркменския или азербайджанския език поради географското си положение в близост до тези езици. Има обаче черти, които го отличават от останалите тюркски езици.
Съдържание |
Особености [редактиране]
Поради изолираното си положение спрямо другите тюркски езици, халаджкият език е запазил някои архаизми:
- запазване на три вида гласни по дължина: дълги (qaːn "кръв"), полудълги (baˑʃ "глава") и кратки (hat "кон"). Освен това някои гласни се образуват като падащи дифтонги, например quo̯l "ръкав",
- запазване на начално пратюркско *h,
- липса на звуковата промяна *-d- > -y-
Тези особености на халаджкия език го разграничават от останалите огузски езици. Пример за тези архаизми е думата hadaq, в която са запазени начално *h и междуфонемно *d. В огузските езици думата звучи ayaq. Поради тези черти някои учени смятат халаджите за потомци на аргу-тюрките.
Речник [редактиране]
Речниковото ядро е от тюркски произход, но има доста персийски и азербайджански заемки.
Числа [редактиране]
Имената на числата са тюркски, но някои използват персийските думи за "80" и "90":
- 1 - biː
- 2 - æk.ki
- 3 - yʃ
- 4 - tœœɾt
- 5 - bie̯ʃ
- 6 - al.ta
- 7 - jæt.ti
- 8 - sæk.kiz
- 9 - toq.quz
- 10 - uo̯n
- 20 - ji.iɾ.mi
- 30 - hot.tuz
- 40 - qiɾq
- 50 - æl.li
- 60 - alt.miʃ
- 70 - yæt.miʃ
- 80 - saʲ.san (турски), haʃ.taˑd (персийски)
- 90 - toqx.san (турски), na.vad (персийски)
- 100 - jyːz
- 1000 - min, miŋk
Литература [редактиране]
- Doerfer, Gerhard. Khalaj Materials. Bloomington, Indiana University Press, 1971.
- Doerfer, Gerhard. Grammatik des Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1998.
- Doerfer, Gerhard & Tezcan, Semih. Folklore-Texte der Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1994.
- Johanson, Lars & Csató, Éva Ágnes. The Turkic Languages. London, Routledge, 1998.
|
|
|||
| аргу-тюркски | халаджки | ||
| сибирски | долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски | ||
| карлукски | айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски† | ||
| къпчакски | алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски² | ||
| огузки | азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски | ||
| огурски | прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки | ||
| Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език | |||