Халаджки език

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Халаджки език
Xələc dili
Страна Иран
Регион североизточно от Арак в провинция Маркази, Иран
Брой говорещи 42,107 (2000)
Систематизация по Ethnologue
-Алтайски
.-Тюркски
..-Южнотюркски
...-Азербайджански
....→Халаджски
Официално положение
Официален в ---
Контролиран от ---
Кодове
ISO 639-1 ---
ISO 639-2 tut
ISO 639-3 klj

Халаджският език е тюркски език, говорен предимно в Иран и Афганистан.

През 2000 г. са преброени около 42 хиляди говорещи халаджки език. Обикновено се класифицира като диалект на туркменския или азербайджанския език поради географското си положение в близост до тези езици. Има обаче черти, които го отличават от останалите тюркски езици.

Особености[редактиране | edit source]

Поради изолираното си положение спрямо другите тюркски езици, халаджкият език е запазил някои архаизми:

  • запазване на три вида гласни по дължина: дълги (qn "кръв"), полудълги (bʃ "глава") и кратки (hat "кон"). Освен това някои гласни се образуват като падащи дифтонги, например quo̯l "ръкав",
  • запазване на начално пратюркско *h,
  • липса на звуковата промяна *-d- > -y-

Тези особености на халаджкия език го разграничават от останалите огузски езици. Пример за тези архаизми е думата hadaq, в която са запазени начално *h и междуфонемно *d. В огузските езици думата звучи ayaq. Поради тези черти някои учени смятат халаджите за потомци на аргу-тюрките.

Речник[редактиране | edit source]

Речниковото ядро е от тюркски произход, но има доста персийски и азербайджански заемки.

Числа[редактиране | edit source]

Имената на числата са тюркски, но някои използват персийските думи за "80" и "90":

Литература[редактиране | edit source]

  • Doerfer, Gerhard. Khalaj Materials. Bloomington, Indiana University Press, 1971.
  • Doerfer, Gerhard. Grammatik des Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1998.
  • Doerfer, Gerhard & Tezcan, Semih. Folklore-Texte der Chaladsch. Wiesbaden, Harrassowitz, 1994.
  • Johanson, Lars & Csató, Éva Ágnes. The Turkic Languages. London, Routledge, 1998.
п  б  р
Тюркски езици
аргу-тюркски халаджки
сибирски долгански | западноуйгурски | тофаларски | тувински | хакаски | фуюйско-киргизки | чулимски | шорски | якутски
карлукски айнски¹ | старотюркски† | или-тюркски | лоп | уйгурски | узбекски | чагатайски
къпчакски алтайски | барабайски | башкирски | казахски | карачаево-балкарски | караимски | каракалпакски | старокъпчакски† | кримчакски | кримско-татарски² | киргизки³ | кумански† | кумикски | ногайски | сибирско-татарски | старотатарски† | татарски | урумски²
огузки азербайджански | афшарски | гагаузки | кашкайски | кримско-татарски² | османски турски† | печенежки† | саларски | туркменски | турски | урумски² | хорасано-тюркски
огурски прабългарски†³ | тюрко-аварски†³ | хунски†³ | хазарски†³ | чувашки
Забележки: ¹смесен език, ²принадлежи на повече от едно семейство, ³принадлежността се оспорва, †мъртъв език