Халдейски език

Халдейски езици
Разпространение:	в класическата древност в Саудитска Арабия, Сирия и Йордания
Говорени от:	няма души
Систематизация по Ethnologue виж
Афро-азиатски Семитски Централносемитски Северни централносемитски Халдейски езици

Халдейският език или по-точно Халдейските езици са северноарабски езици (още наричан в зависимост от отправната гледна точка - ранен северноарабски или стар северноарабски; на английски: Ancient / Old North Arabian) или група близкородствени езици, наречия или диалекти, които принадлежат към групата на арабските семитски езици.

Известен е от запазили се кратки надписи от различни части на Северна и Централна Арабия, на териториите на сегашните Саудитска Арабия, Сирия и Йордания. Най-ранните надписи се отнасят до 8 век пр.н.е., а най-късните към 6 век пр.н.е. от периода на халдейската династия.

От всички семитски езици северноарабските са най-близки до класическия арабски език, въпреки че последния не се разглежда от лингвистиката като пряк техен наследник.

Известните северноарабски езици/наречия и диалекти са :

• северноарабски оазисен (нем. Oasennordarabisch): Саудитска Арабия, Сирия;
  • таймански (нем. Taymanitic);
  • лихянски (дедански; Dadanitic/Lihyanitic, Dedanite/Lihyanite) — по името на царството Лихян в оазиса Дедан (съвр. Ел-Ула, в северозападна Саудовска Арабия), VI—IV век пр.н.е.;
  • думайски (нем. Dumaitic);
  • диалект от няколко находки от Двуречието («класически халдейски»);
• сафаитски (сафски; нем. Safaitic) — запазен на графити от чергари от областа Ес-Сафа в Сирийската пустиня (Йордания, Сирия, северна Саудитска Арабия), от I век или малко по-рано;
• хисмайски (нем. Hismaic) — чергарски език от пустинята Хисма (Йордания), предходно се привключва към самудския;
• самудски (нем. Thamudic) — условно наименование по древното племе самуди (θamūd-); съхранен в надписи от разни оазиси в западната и централна част на Северна Арабия, от VI век пр.н.е. се отнася към други северноарабски диалекти;
• хасаитски (нем. Hasaitic) — съхранен на няколко кратки надписи от областа Ел-Хаса в североизточната част на Саудитска Арабия, от V век пр.н.е.

Халдейският език е езикът на Балтазар. В този смисъл се приема за праарабски, т.е. като праезик на източносемитските народи, явяващи се наследници на легендарния библейски Хам, в разлика от западносемитските езици на Сим и южносемитските езици.

Литература

• Lozachmeur, H., (ed.), (1995) Presence arabe dans le croissant fertile avant l’Hegire (Actes de la table ronde internationale Paris, 13 Novembre 1993) Paris: Editions Recherche sur les Civilisations. ISBN 2-86538-254-0
• Macdonald M.C.A. Reflections on the linguistic map of pre-Islamic Arabia // Arabian Archaeology and Epigraphy 11(1), 2000. Pp. 28-79.
• Macdonald M.C.A. Ancient North Arabian // Woodard R. D. (ed.) The Cambridge encyclopedia of the World’s ancient languages. Cambridge: Cambridge University Press, 2004. ISBN 0-521-56256-2 S. 488—533
• Scagliarini F. The Dedanitic inscriptions from Jabal 'Ikma in north-western Hejaz // Proceedings of the Seminar for Arabian Studies 29, 1999. 143—150 ISBN 2-503-50829-4
• Winnett F.V., Reed W.L. Ancient Records from North Arabia. Toronto: University of Toronto, 1970.

Вижте също

• Пирът на Балтазар

Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Северноаравийские языки“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.