Халиби

от Уикипедия, свободната енциклопедия

Халибите (на гръцки: Χάλυβες, Χάλυβοι) са народ, населявал през Античността Понт и Кападокия. В древногръцките ? са сочени като едни от първите народи, обработвали желязото.

Херодот, изброявайки народите, живеещи отсам река Халис, т.е. западно от левия бряг на днешната Къзълърмак:

  1. лидийци или лиди
  2. фриги
  3. мизи
  4. мариандини
  5. халиби
  6. пафлагони
  7. тини и витини
  8. карийци или кари
  9. йонийци
  10. дорийци
  11. еолийци и
  12. памфили

(Hdt. I, 28).

Ксенофонт слага халибите на две места – по-малкото били подвластни на мосинойките, като повечето от тази първа група изкарвали прехраната си с копаене на желязна руда (Xen. Anab. V, 5, 1 – 2). Също така носели и две копия – дългото било около 15 лакти, като живеели в укрепени места. (Xen. Anab. ІV, 4 17 – 18; 5, 34 – 35; 6, 5; 7, 15 – 17).

Бележки[редактиране | редактиране на кода]


Вижте също[редактиране | редактиране на кода]