Хам

Вижте пояснителната страница за други значения на Хам.

---

Сим, Хам, Яфет

Хам, от Нюрнбергски хроники

Иван Ксенофонтов, The damnation of Ham

Хам (на иврит хакодеш חָם) е един от синовете на Ной. Според библейския разказ (Бит. 9 гл.), след потопа, Ной засажда лоза, приготвя от плодовете ѝ вино и се опива. Хам се надсмива над пияния си баща, поради което е прокълнат от Ной той и неговите потомци да бъдат слуги на потомците на другите двама негови братя - Сим и Яфет.

По конюнктурни за времето си причини (политически, религиозни, културни), библейската традиция свързва родословието на редица семитски народи именно с името на Хам, например древните египтяни.

В съвременната терминология името се среща в езикознанието, където се среща в термина "семитски езици", част от семито-хамитските (афро-азиатските) езици.

В някои езици, като руския думата се е превърнала в нарицателно за груб и подъл човек, за човек, който не уважава родителите си.

Източници

• Книга на пророк Исаи

Външни препратки

• Книга Юбилеев
• Иосиф Флавий. Иудейские древности. Книга 1, гл. 6
• Полный православный богословский энциклопедический словарь, 2 тома, Санкт-Петербург, Издателство П. П. Сойкина, 1913.