Хамбаркьой (дем Кукуш)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Хамбаркьой.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияХамбаркьой
Μάνδρες
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Хамбаркьой
Хамбаркьой на картата на Гърция
Dimos Kilkis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Хамбаркьой
Хамбаркьой на картата на дем Кукуш и област Централна Македония
Координати: 40°52′05.16″ с. ш. 22°54′16.91″ и. д. / 40.8681, 22.9047
Данни
Област Централна Македония
Дем Кукуш
Географска област Солунско поле
Население 668 (2001)
Надм. височина 155 m

Хамбаркьой или Хамбар кьой (на гръцки: Μάνδρες, Мандрес, катаревуса: Μάνδραι, Мандре, до 1926 година Αμπάρ Κιόι, Амбар Кьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 668 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Селото е разположено на 17 километра южно от Кукуш (Килкис) на левия бряг на река Галик (Галикос).

История[редактиране | edit source]

В Османската империя[редактиране | edit source]

В 19 век Хамбаркьой е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Амбаркьой (Ambar-keuy) живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Амбар кьой (Ambarkeui) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 25 мюсюлмани и 285 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 300 жители българи християни и 66 турци.[4]

Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Амбар кьой (Ambar-Keuy) е село в Кукушка каза с 320 души българи екзархисти и в него работи българско училище.[5] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Амбаркьой е предимно „славяноезично“ селище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Хамбаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Картичка с изглед към село Хамбаркьой, 1916 - 1918 година.

В Гърция[редактиране | edit source]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 412 жители бежанци.[8] В 1926 година е прекръстено на Мандрес в чест на албанската гъркоманска паланка Мандрица, откъдето идват основната група бежанци - около 100 семейства.

Литература[редактиране | edit source]

  • Μ. Μαραβελάκη, Α. Βακαλόπουλου. "Οι προσφυγικές εγκαταστάσεις στην περιοχή Θεσσαλονίκης". Ανατύπωση Εκδόσεις Βάνιας. Θεσσαλονίκη, 1993.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Μανδρίτσα. Η κωμόπολις που έσβησε." Σημειώσεις - Αναμνήσεις - Παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1972.
  • Απόστολος Μαϊκίδης. "Η βιοτεχνία στη Μανδρίτσα Αν. Θράκης", Θρακική Εστία Θεσσαλονίκης. Ημερολόγιο- Λεύκωμα, 4, 1985-1986.

Личности[редактиране | edit source]

Родени в Хамбаркьой
  • България Ангел Трайков (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[9]
  • България Васил Георгиев (Георгев, 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[10]
  • България Димо Хамбаркьойлиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[11]
  • България Иван Трайков (Вано Трайков, 1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[12]
  • България Иван Христов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[13]
  • България Милан Коцев Христов (1889/1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[14]
  • България Христо Иванов, български опълченец, I опълченска дружина[15]
  • България Христо Иванов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[16]
  • България Христо Иванов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, 4 рота на 3 солунска дружина[17]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αμπάρ Κιόι - Μάνδρες
  2. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 98-99.
  6. Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
  8. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 772.
  15. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 302.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.