Хамбаркьой (дем Кукуш)
Вижте пояснителната страница за други значения на Хамбаркьой.
  ХамбаркьойΜάνδρες |
|
| Местоположение | |
|---|---|
  Хамбаркьой
Хамбаркьой на картата на Гърция
|
|
 Хамбаркьой
Хамбаркьой на картата на дем Кукуш и област Централна Македония
|
|
| Координати: | |
| Данни | |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Кукуш |
| Географска област | Солунско поле |
| Население | 668 (2001) |
| Надм. височина | 155 m |
Хамбаркьой или Хамбар кьой (на гръцки: Μάνδρες, Мандрес, катаревуса: Μάνδραι, Мандре, до 1926 година Αμπάρ Κιόι, Амбар Кьой[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, дем Кукуш, област Централна Македония с 668 жители (2001).
Съдържание |
География [редактиране]
Селото е разположено на 17 километра южно от Кукуш (Килкис) на левия бряг на река Галик (Галикос).
История [редактиране]
В Османската империя [редактиране]
В 19 век Хамбаркьой е българско село в каза Аврет Хисар (Кукуш) на Османската империя. А. Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Амбаркьой (Ambar-keuy) живеят 270 гърци.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Амбар кьой (Ambarkeui) е посочено като селище в каза Аврет Хисар (Кукуш) с 65 домакинства, като жителите му са 25 мюсюлмани и 285 българи.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година селото има 300 жители българи християни и 66 турци.[4]
Населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година Амбар кьой (Ambar-Keuy) е село в Кукушка каза с 320 души българи екзархисти и в него работи българско училище.[5] Според Анастасия Каракасиду в края османското владичество Амбаркьой е предимно „славяноезично“ селище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 7 души от Хамбаркьой са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция [редактиране]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Гърция. Българското му население се изселва в България и на негово място са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е изцяло бежанско със 125 семейства и 412 жители бежанци.[8] В 1926 година е прекръстено на Мандрес в чест на албанската гъркоманска паланка Мандрица, откъдето идват основната група бежанци - около 100 семейства.
Литература [редактиране]
- Μ. Μαραβελάκη, Α. Βακαλόπουλου. "Οι προσφυγικές εγκαταστάσεις στην περιοχή Θεσσαλονίκης". Ανατύπωση Εκδόσεις Βάνιας. Θεσσαλονίκη, 1993.
- Απόστολος Μαϊκίδης. "Μανδρίτσα. Η κωμόπολις που έσβησε." Σημειώσεις - Αναμνήσεις - Παράδοσις. Θεσσαλονίκη, 1972.
- Απόστολος Μαϊκίδης. "Η βιοτεχνία στη Μανδρίτσα Αν. Θράκης", Θρακική Εστία Θεσσαλονίκης. Ημερολόγιο- Λεύκωμα, 4, 1985-1986.
Личности [редактиране]
- Родени в Хамбаркьой
Ангел Трайков (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[9]- Васил Георгиев (Георгев, 1890 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 отделна партизанска рота[10]
- Димо Хамбаркьойлиев, български революционер, деец на ВМОРО, убит преди 1918 г.[11]
- Иван Трайков (Вано Трайков, 1879/1882 - ?), македоно-одрински опълченец, Кукушка чета, 4 рота на 15 щипска дружина[12]
- Иван Христов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[13]
- Милан Коцев Христов (1889/1892 - ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солнска дружина[14]
- Христо Иванов, български опълченец, I опълченска дружина[15]
- Христо Иванов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, Инженерно-техническа част на МОО[16]
- Христо Иванов (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, жител на Солун, 4 рота на 3 солунска дружина[17]
Бележки [редактиране]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αμπάρ Κιόι - Μάνδρες
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman : Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 33.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995. стр. 162-163.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 165.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 98-99.
- ↑ Каракасиду, Анастасия. Житни поля, кървави хълмове. Преходи към националното в Гръцка Македония (1870 - 1970), Ciela, София, 2008, стр. 69.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 885.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 723.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 149.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 98.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 725.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 767.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 772.
- ↑ Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 32.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 302.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 303.
 |
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област. Можете да се включите към Уикипроект „Македония“. |
