Хамбургер ШФ
| Име на отбор | Хамбургер ШФ | ||
| Оригинално име | Hamburger Sport Verein e.V. | ||
| Прозвище | Rothosen (Червените шорти) Hanseaten (Ханзеатците) Bundesliga-Dino (Динозавърът на Бундеслигата) |
||
| Основан | 29 септември 1887 (1 юни 1919) |
||
| Стадион | Имтек Арена | ||
| Капацитет | 57 274 (51 500 седящи места) | ||
| Президент | |||
| Старши треньор | |||
| Първенство | Първа Бундеслига | ||
| 2011/12 | Първа Бундеслига, 15-о | ||
| Спонсор | Флай Емирейтс | ||
| Екипировка | Адидас | ||
|
|
|||
Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV) е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение - от създаването на Бундеслигата през 1962 година той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.
История[редактиране]
Основаване[редактиране]
Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия - син и черен - се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.
- СК Германия 1887[1]
Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква "G". СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.
- ФК Хамбургер 1888[2]
Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.
- ФК Фалке 1906[3]
Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.
Годините до края на Втората световна война (1919 - 1945)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1919/20 | 2 | 65:22 | 25:9 |
| 1920/21 | 1 | 65:19 | 34:2 |
| 1921/22 | 3 | 60:15 | 19:9 |
| 1922/23 | 1 | 93:14 | 26:2 |
| 1923/24 | 1 | 61:11 | 26:2 |
| 1924/25 | 1 | 76:12 | 26:2 |
| 1925/26 | 1 | 72:12 | 26:2 |
| 1926/27 | 1 | 79:17 | 26:2 |
| 1927/28 | 1 | 101:22 | 29:3 |
| 1928/29 | 1 | 50:16 | 17:1 |
| 1929/30 | 1 | 70:20 | 33:3 |
| 1930/31 | 1 | 58:22 | 27:9 |
| 1931/32 | 1 | 87:27 | 34:2 |
| 1932/33 | 2 | 52:27 | 26:10 |
| Място: Крайно класиране в окръжна група Хамбург-Алтона (1919/1920), Север (1920/1921), Алстер (1921 - 1928, 1929 - 1933) и "Групата на десетте" (1928/1929) Жълт фон: Шампион на Германия Син фон: Шампион на Северна Германия |
|||
Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. - той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният - отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той пък от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 - 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла - шампион на Северна Германия.
Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се "отказва" от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.[6] Преиграването също е прекратено - редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.[7] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1933/34 | 2 | 91:35 | 29:7 |
| 1934/35 | 2 | 55:32 | 26:10 |
| 1935/36 | 3 | 49:38 | 23:13 |
| 1936/37 | 1 | 71:22 | 31:5 |
| 1937/38 | 1 | 103:26 | 41:3 |
| 1938/39 | 1 | 87:20 | 35:5 |
| 1939/40 | 1 | 39:9 | 18:2 |
| 1940/41 | 1 | 104:25 | 44:0 |
| 1941/42 | 2 | 74:29 | 28:8 |
| 1942/43 | 2 | 73:19 | 26:10 |
| 1943/44 | 2 | 65:20 | 28:8 |
| 1944/45 | 1 | 100:21 | 34:2 |
| Място: Крайно класиране в Гаулига Нордмарк (1933 - 1942) и Гаулига Хамбург (1943 - 1945) Зелен фон: Четвърто място на турнира за определяне на шампиона на Германия |
|||
След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана - въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири - четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.
Доминация в Оберлига Норд (1945 - 1963)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1945/46 | 1 | 75:11 | 22:2 |
| 1946/47 | 2 | 101:33 | 34:10 |
| 1947/48 | 1 | 66:17 | 37:7 |
| 1948/49 | 1 | 61:31 | 32:12 |
| 1949/50 | 1 | 101:39 | 48:12 |
| 1950/51 | 1 | 113:54 | 49:15 |
| 1951/52 | 1 | 96:48 | 45:15 |
| 1952/53 | 1 | 78:57 | 43:17 |
| 1953/54 | 11 | 77:58 | 27:29 |
| 1954/55 | 1 | 108:41 | 47:13 |
| 1955/56 | 1 | 89:35 | 41:19 |
| 1956/57 | 1 | 86:34 | 41:19 |
| 1957/58 | 1 | 78:35 | 43:17 |
| 1958/59 | 1 | 98:29 | 52:8 |
| 1959/60 | 1 | 96:38 | 45:15 |
| 1960/61 | 1 | 101:29 | 50:10 |
| 1961/62 | 1 | 100:34 | 50:10 |
| 1962/63 | 1 | 100:40 | 49:11 |
| Място: Крайно класиране в Лига Хамбург (1945 - 1947) и Оберлига Норд (1947 - 1963) Жълт фон: Шампион на Германия Син фон: Вицешампион на Германия Червен фон: Носител на Купата на Германия Светлозенен фон: Финал за Купата на Германия |
|||
Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд - от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.
С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.
Първите години на Бундеслигата (1963 - 1975)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1963/64 | 6 | 69:60 | 32:28 |
| 1964/65 | 11 | 46:56 | 27:33 |
| 1965/66 | 9 | 64:52 | 34:34 |
| 1966/67 | 14 | 37:53 | 30:38 |
| 1967/68 | 13 | 51:54 | 33:35 |
| 1968/69 | 6 | 55:55 | 36:32 |
| 1969/70 | 6 | 57:54 | 35:33 |
| 1970/71 | 5 | 54:63 | 37:31 |
| 1971/72 | 10 | 52:52 | 33:35 |
| 1972/73 | 14 | 53:59 | 28:40 |
| 1973/74 | 12 | 53:62 | 31:37 |
| 1974/75 | 4 | 55:38 | 43:25 |
| Светлозенен фон: Финал за Купата на Германия Заградено с червено: Носител на Купата на Лигата |
|||
В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първият си голям успех на международната сцена - стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.
Златните години (1976 - 1987)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1975/76 | 2 | 59:32 | 41:27 |
| 1976/77 | 6 | 67:56 | 38:30 |
| 1977/78 | 10 | 61:67 | 34:34 |
| 1978/79 | 1 | 78:32 | 49:19 |
| 1979/80 | 2 | 86:35 | 48:20 |
| 1980/81 | 2 | 73:43 | 49:19 |
| 1981/82 | 1 | 95:45 | 48:20 |
| 1982/83 | 1 | 79:33 | 52:16 |
| 1983/84 | 2 | 75:36 | 48:20 |
| 1984/85 | 5 | 58:49 | 37:31 |
| 1985/86 | 7 | 52:35 | 39:29 |
| 1986/87 | 2 | 69:37 | 47:21 |
| Жълт фон: Шампион на Германия Червен фон: Носител на Купата на Германия Заградено с червено: Носител на КЕШ Зелен фон: Финал за КЕШ Син фон: Носител на КНК Заградено със синьо: Финал за Купата на УЕФА |
|||
Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 - 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.
От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.[8]
Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно ИФ Кефлавик (общ резултат 4:1), Харт оф Мидлоудиън (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. пък Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).
Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).
Години на посредственост (1987 - 1999)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1987/88 | 6 | 63:68 | 37:31 |
| 1988/89 | 4 | 60:36 | 43:25 |
| 1989/90 | 11 | 39:46 | 31:37 |
| 1990/91 | 5 | 60:38 | 40:28 |
| 1991/92 | 12 | 32:43 | 34:42 |
| 1992/93 | 11 | 42:44 | 31:37 |
| 1993/94 | 12 | 48:52 | 34:34 |
| 1994/95 | 13 | 43:50 | 29:39 |
| 1995/96 | 5 | 52:47 | 50 |
| 1996/97 | 13 | 46:60 | 41 |
| 1997/98 | 9 | 38:46 | 44 |
| 1998/99 | 7 | 47:46 | 50 |
През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-то място през 1991 и 1996 г., а най-слабото - 13-то място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор - Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.
Нови успехи (1999 - 2007)[редактиране]
| Сезон | Място | ГР | Точки |
|---|---|---|---|
| 1999/00 | 3 | 63:39 | 59 |
| 2000/01 | 13 | 58:58 | 41 |
| 2001/02 | 11 | 51:57 | 40 |
| 2002/03 | 4 | 46:36 | 56 |
| 2003/04 | 8 | 47:60 | 49 |
| 2004/05 | 8 | 55:50 | 51 |
| 2005/06 | 3 | 53:30 | 68 |
| 2006/07 | 7 | 43:37 | 45 |
| 2007/08 | 4 | 47:26 | 54 |
| 2008/09 | 5 | 49:47 | 61 |
Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно - 4:4, а специалистите го определят като "мача на века". Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.
Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд - 11 победи като гост.
Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост - 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.
| Статистика за сезон 2007/2008 Статистика за сезон 2008/2009 Статистика за сезон 2009/2010 |
|---|
Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. "чист" или "немски" хеттрик в Бундеслигата - три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележе гол между първия и третия. Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-ти, 12-ти, 24-ти, 25-ти и 26-ти кръг), а най-ниското - десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.
Мачове срещу български отбори[редактиране]
В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.
През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците - на трето с пет точки.
През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА - Ради Здравков в последната минута.
През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.[9] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-тата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.[9] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.
През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една - в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.
Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.
Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.
Играчи[редактиране]
Актуален състав[редактиране]
Под наем[редактиране]
| Под наем | |||
|---|---|---|---|
| Играч | Поз. | Отбор | |
| Кай-Фабиан Шулц | З | ФШФ Франкфурт | |
Трансфери лято 2010[редактиране]
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
Известни бивши играчи[редактиране]
|
|
Легендите[редактиране]
В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.
Безпорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 - 1974 г. "Нашият Уве", както е известен в Хамбург има невероятен голмайсторски нюх - на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле е единственият играч, отбелязал гол във четири световни първенства.
Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото "Тул" Хардер в годините преди войната.[10] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не умаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: "Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null"[11] ("Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0").
Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.
Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.
От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кийгън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.
Българите[редактиране]
Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.[12] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.[13] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е "един от най-забележителните футболисти, които е виждал", но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.[14] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.[15] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него пък лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.[13][16] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.
Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.[15] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента, но той отказва.[17] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.
Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.
Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-ата минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.[18]
Националите[редактиране]
Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни
Треньори[редактиране]
Най-успешните треньори след създаването на Бундеслигата[редактиране]
Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 - 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).
Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25 промила алкохол в кръвта.[19] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.
Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.[20]
Списък на треньорите[редактиране]
|
|
* П/Р/З - Победи, равни мачове и загуби в Бундеслигата
Екипи[редактиране]
През сезон 2009/2010 екипите на Хамбургер са със следните цветове: домакински - бели фланелки, червени гащета, сини чорапи; резервен - синьо-черни фланелки, сини гащета, черни чорапи; за международни мачове - червени фланелки, тъмночервени гащета и червени чорапи.
От 1978 г. насам домакинските фланелки на Хамбургер са бели с различни червени орнаменти в стила на производителя и времето, като изключение правят сезоните 2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007, когато орнаментите са сини. Преди това отборът играе предимно с чисто бели фланелки, но има сезони, когато те са сини (например 1964/1965, 1974/1975), червени (1967/1968, 1968/1969, 1970/1971), синьо-бели, разделени по диагонал (1969/1970), розови (1976/1977) и светлосини (1977/1978).[21]
През сезон 2007/2008 екипите на Хамбургер имат дизайн, повлиян от историята. Домакинските фланелки са бели с тънки черевни вертикални линии - копие на тези, с които отборът играе през сезон 1982/1983 и става шампион и носител на КЕШ (През сезон 2008/2009 са подобни). Резервните екипи пък - синьо-черни фланелки, сини гащета и черни чорапи - са копие на тези с които преди 120 години играе СК Германия 1887, най-старият от трите отбора, от които произлиза Хамбургер, и се използват без промяна в дизайна и през сезон 2009/2010.[22]
Спонсори[редактиране]
За първи път спонсорско лого на фланелките на Хамбургер се появява през 1973 г. Оттогава досега върху екипите са рекламирали общо осем компании:[23]
- Кампари (Campari), марка италиански аперитив: 1973 - 1975
- Хитачи (Hitachi), японски производител на електроуреди: 1976 - 1978
- Бритиш Петролиъм (BP, British Petroleum), британска петролна компания: 1979 - 1986
- Шарп (Sharp), японски производител на електроуреди: 1987 - 1993
- ТВ Шпийлфилм (TV Spielfilm), германско списание с програмата за телевизиите: 1994
- Хюндай (Hyundai), южнокорейски производител на автомобили: 1995 - 1999
- ТВ Шпийлфилм: 2000 - 2002
- АДИГ (ADIG), германско инвестиционно дружество: 2003 - 2005
- Флай Емирейтс (Fly Emirates), национална авиокомпания на Обединените Арабски Емирства: 2006 -
Производители[редактиране]
- Палме: 60-те години
- Ерима: 70-те години
- Умбро: 1974 (?) - 1978
- Адидас: 1978 - 1995
- Улшпорт: 1995 - 1998
- Фила: 1998 - 2001
- Найк: 2001 - 2005
- Пума: 2005 - 2007
- Адидас: 2007 -
Стадиони[редактиране]
- Шпортплатц ам Ротенбаум
Първият стадион, на който Хамбургер играе домакинските си мачове е Шпортплатц ам Ротенбаум в елитния квартал Ротенбаум. Това става в периода 1919 - 1953 г. От 1 ноември 1910 г. до 1919 г. на него играе един от предшествениците на отбора - ФК Хамбургер. Капацитетът на стадиона е 24 000 до 27 000 души. Две от трибуните имат покрив, нещо единствено по рода си в началото на 20 век.[24] Последният мач, изигран на стадиона е през 1996 г., а година по-късно той е разрушен. Днес на неговото място има жилища и офиси. Снимка на стадиона
- Фолкспаркщадион/АОЛ Арена/HSH Нордбанк Арена/Имтек Арена
През 1953 г. Хамбургер се премества на Фолкспаркщадион. Този стадион е построен в периода 1951 - 1953 г. на мястото на разрушения през Втората световна война Стадион Алтона. Капацитетът на стадиона е 61 000 зрители. Той е домакин на мачове от СП 1974 и Евро 1988. Феновете не харесват конструкцията на стадиона и дължащата се на нея липса на атмосфера. Те подигравателно го наричат Бетонената паница.
През 1998 г. започва основна реконструкция, която трае две години. Теренът е завъртян на 90 градуса, трибуните постепенно са разрушени и на тяхно място са построени нови, като забележителното в случая е, че през тези две години Хамбургер продължава да играе мачовете си там. Новият Фолкспаркщадион е класифициран от УЕФА като петзвезден стадион. От 1 юли 2001 г., след сделка с американския интернет провайдер АОЛ, носи името АОЛ Арена. Там се играят пет мача от СП 2006. От сезон 2007/2008 правата над името са продадени на банка HSH Нордбанк за период от 3+3 години и стадионът се казва HSH Нордбанк Арена. Заради финансовата криза от 2008 г. през 2009 г. банката обявява, че няма намерение да използва опцията за удължаване на договора и така стадионът носи това име до средата на 2010 г.,[25] а след това Имтек става новия спонсор. До 2010 г. капацитетът ще бъде увеличен до 61.322 места с преобразуването на 1400 седящи в 3000 стоящи места и създаването на нови 17 ложи.[26]
Фенове[редактиране]
| Сезон | Зрители |
|---|---|
| 1935/36 | 4.667 |
| 1936/37 | 8.000 |
| 1937/38 | 5.950 |
| 1938/39 | 6.944 |
| 1939/40 | 2.786 |
| 1940/41 | 3.289 |
| 1941/42 | 4.278 |
| 1942/43 | 4.444 |
| 1943/44 | 2.889 |
| 1944/45 | 2.567 |
| 1945/46 | 7.833 |
| 1946/47 | 8.800 |
| 1947/48 | 21.000 |
| 1948/49 | 17.364 |
| 1949/50 | 15.397 |
| 1950/51 | 13.781 |
| 1951/52 | 11.767 |
| 1952/53 | 12.133 |
| 1953/54 | 9.800 |
| 1954/55 | 16.133 |
| 1955/56 | 14.400 |
| 1956/57 | 14.933 |
| 1957/58 | 14.143 |
| 1958/59 | 14.333 |
| 1959/60 | 11.933 |
| 1960/61 | 11.571 |
| 1961/62 | 11.667 |
| 1962/63 | 13.267 |
| 1963/64 | 34.396 |
| 1964/65 | 35.446 |
| 1965/66 | 23.099 |
| 1966/67 | 25.564 |
| 1967/68 | 19.382 |
| 1968/69 | 20.596 |
| 1969/70 | 17.230 |
| 1970/71 | 16.608 |
| 1971/72 | 17.337 |
| 1972/73 | 18.020 |
| 1973/74 | 24.087 |
| 1974/75 | 31.433 |
| 1975/76 | 30.534 |
| 1976/77 | 31.193 |
| 1977/78 | 30.046 |
| 1978/79 | 40.377 |
| 1979/80 | 35.868 |
| 1980/81 | 31.739 |
| 1981/82 | 33.930 |
| 1982/83 | 28.345 |
| 1983/84 | 27.614 |
| 1984/85 | 22.048 |
| 1985/86 | 18.133 |
| 1986/87 | 22.312 |
| 1987/88 | 15.115 |
| 1988/89 | 14.934 |
| 1989/90 | 18.381 |
| 1990/91 | 24.164 |
| 1991/92 | 20.843 |
| 1992/93 | 23.774 |
| 1993/94 | 31.330 |
| 1994/95 | 30.523 |
| 1995/96 | 28.568 |
| 1996/97 | 29.519 |
| 1997/98 | 32.272 |
| 1998/99 | 22.799 |
| 1999/00 | 40.080 |
| 2000/01 | 41.466 |
| 2001/02 | 42.827 |
| 2002/03 | 44.680 |
| 2003/04 | 46.495 |
| 2004/05 | 47.941 |
| 2005/06 | 52.630 |
| 2006/07 | 55.867 |
| 2007/08 | 55.368 |
| 2008/09 | 54.820 |
Хамбургер е един от най-обичаните футболни отбори в Германия. Според статистика от февруари 2009 г. отбърът има 3,3 милиона фенове в Европа, което го нарежда на 28 място по този показател на континента, като от германските отбори пред него са само Байерн Мюнхен (9 място, 19,8 милиона) и Вердер Бремен (22 място, 4,9 милиона).[27]
Към август 2009 г. Хамбургер има почти 700 официално регистрирани фенклубове, 29 от които са извън Германия - в Полша, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ, Дания, Швеция, Англия, Шотландия, ЮАР, Австралия, Хонгконг и Дубай.[28] Първият фенклуб е Rothosen и е основан през април 1972 г.; той съществува и до днес и има около 40 члена. Сред най-известните и най-важните фенклубове днес са Poptown, Chosen Few, Rautengeil Fallingbostel, Hermann's Treue Riege, Totale Offensive e.V. и Wilhelmsburger Jungs.
В днешни дни някои феновете на Хамбургер поддържат приятелски връзки с тези на Хановер 96 и Арминия Билефелд, но те не се разпростират сред всички запалянковци, каквато е била традицията през 70-те и 80-те години. Тогава възникват приятелствата с привържениците на Щутгарт и Нюрнберг, а най-голямо е приятелството с Борусия Дортмунд.[29] То достига зенита си през 80-те години, но днес съществува само между отделни фракции от феновете. Най-мразени пък са феновете на местния съперник Санкт Паули, както и на Вердер Бремен и Шалке 04.
Известни привърженици[редактиране]
- Бярне Медел, актьор
- Дитер Томас Хек, певец, актьор и продуцент
- Йоахим Браунер, телевизионен водещ
- Йорг Пилава, телевизионен водещ
- Кевин Ръсел, вокалист на Бьозе Онкелс
- Карл Дал, актьор, певец и телевизионен водещ
- Карло фон Тидеман, актьор
- Карстен Шпенгеман, актьор и телевизионен водещ
- Лото Кинг Карл, певец
- Майк Крюгер, актьор
- Матс Виландер, тенисист
- Михаел Щих, тенисист
- Моника Лирхаус, журналистка и телевизионна водеща
- Мориц Блайбтрой, актьор
- Нора Чирнер, актриса
- Ойген Блок, гастроном, основател на международната верига ресторанти Блок Хаус
- Ока Рау, волейболистка
- Оли Дитрих, актьор
- Оливер Гайсен, телевизионен водещ
- Ото Ваалкес, актьор и певец
- Сандра Фьолкер, плувкиня
- Стивън Гетйен, телевизионен водещ
- Тим Мелцер, телевизионен готвач
- Тил Демтрьодер, актьор
- Томи Хаас, тенисист
- Хайке Кабел, актриса
- Хайнц Ерхарт, актьор, музикант и поет
- Хелмут Шмит, политик, бивш бундесканцлер
- Хенри Фаал, актьор
- Х. П. Бакстер, фронтмен на Скутер
Успехи[редактиране]
Статистика на успехите на Хамбургер ШФ
- 1 х Носител на КЕШ: 1983
- 1 х Финалист за КЕШ: 1980
- 1 х Носител на КНК: 1977
- 1 х Финалист за КНК: 1968
- 1 х Финалист за Купата на УЕФА: 1982
- 6 х Шампион на Германия: (1922*), 1923, 1928, 1960, 1979, 1982, 1983 (*: Отборът се отказва от титлата през 1922-а)
- 8 х Вицешампион на Германия: 1924, 1957, 1958, 1976, 1980, 1981, 1984, 1987
- 3 х Носител на Купата на Германия: 1963, 1976, 1987
- 3 х Финалист за Купата на Германия: 1956, 1967, 1974
- 2 х Носител на Купата на лигата: 2 - 1973, 2003
- 5 х Носител на Купа Интертото: 1970*, 1974*, 1994*, 2005, 2007 (*: От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи)
- 25 х Шампион на Северна Германия: 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1948, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963
- 4 х Шампион на Гаулига Нордмарк: 1937, 1938, 1939, 1941
- 16 х Шампион на Хамбург-Алтона: 1896*, 1897*, 1901*, 1902*, 1904*, 1905*, 1919**, 1924, 1926, 1927, 1928, 1930, 1931, 1932, 1945, 1946 (*: титлата е спечелена от СК Германия 1887; **: титлата е спечелена от ФК Хамбургер, по това време обединен с Виктория Хамбург)
- 2 х Шампион на Британската окупационна зона: 1947, 1948
- 6 х Носител на Купата на Северна Германия: 1927, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960
- 1 х Финалист за Купата на Северна Германия: 1958
Рекорди[редактиране]
- Най-голяма победа като домакин в Бундеслигата: 8:0 (срещу Карлсруе, 1965/1966)
- Най-голяма победа като гост в Бундеслигата: 6:0 (срещу Херта Берлин, 1979/1980; Фортуна Дюселдорф 1982/1983; Айнтрахт Франкфурт, 1990/1991; Ханза Росток, 2004/2005)
- Най-голяма загуба като домакин в Бундеслигата: 0:5 (срещу Байерн Мюнхен, 1973/1974)
- Най-голяма загуба като гост в Бундеслигата: 2:9 (срещу Мюнхен 1860, 1963/1964)
- Най-много мачове в Бундеслигата: Манфред Калц - 581, 1971-1989 и 1990-1991
- Най-много голове в Бундеслигата: Уве Зелер - 137, 1663-1972
- Най-много червени картони в Бундеслигата: Сергей Барбарез - 5, 2000-2006
- От създаването на Бундеслигата през 1963 г. Хамбургер не е изпадал в по-долна дивизия.
- Отборът в Бундеслигата с най-много поредни мачове без загуба - 36 (16 януари 1982 - 29 януари 1983).[8]
- Отборът в Бундеслигата с най-много победи като гост в един сезон - 11 (2005/2006).
- Трето място във вечната класация на Бундеслигата с 2282 точки (към 19 октомври 2007).[30]
- Четвърто място в класацията за брой кръгове, в които отборът е на първо място в класирането - 106 кръга (към април 2007).[31]
- Манфред Калц е на второ място във вечната класация на играчите с най-много мачове в Бундеслигата - 581, всичките за Хамбургер. В Топ 15 са още Улрих Щайн (десети с 512 мача, 228 за Хамбургер) и Дитмар Якобс (тринадесети с 493 мача, 323 за Хамбургер).[32]
- Калц е и играчът, отбелязал най-много голове от дузпа - 53 гола от 60 дузпи.[33]
- Калц държи и негативен рекорд - има отбелязани шест автогола (все пак 76 пъти е уцелил правилната врата).[33]
Аматьорски отбор[редактиране]
Вторият отбор на Хамбургер ШФ завършва сезон 2004/05 на шесто място в третодивизионната Регионална лига Север, като в течение на надпреварата достига дори до второто място, но лоша серия от резултати вадят младите футболисти на "червените шорти" от разпределението на челните места. През следващата кампания борбата между повечето клубове се води за местата до десето, даващи право за участие в нововъведената Трета лига. Хамбургер ШФ II обаче завършват назад в таблицата и това им постижение ги поставя в новата четвърта дивизия на Германия - Регионална лига Север.
Тъй като игрището на Хагенбекщрасе не е лицензирано за срещи от новата лига, а HSH Нордбанк Арена не се използва за мачове на аматьорско ниво, ръководството на клуба от пристанищния град взема решение домакинствата на втория отбор да се провеждат на игрището в Нордерщет Едмунд-Пламбек-Щадион, арена на Айнтрахт Нордерщет. Отборът се води от бившия играч на Хамбургер Родолфо Кардосо.
| № | Играч | Предишни клубове | |||||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Вратари | |||||||||
| - | Марсел Хьолшер | Оснабрюк | |||||||
| - | Фабиан Лукасен | Вилхелмсхафен, Санкт Паули, Хамбургер ШФ, Хаген/Аренсбург, Тритау |
|||||||
| - | Александер Майер | Олдесло | |||||||
| Защитници | |||||||||
| - | Фахри Акьол | Айнтрахт Нордерщет | |||||||
| - | Хенрик Детман | Лобрюге | |||||||
| - | Фабиан Франке | Заксен Лайпциг | |||||||
| - | Матиас Хаас | Байерн Мюнхен, 1860 Розенхайм, Рамерберг | |||||||
| - | Борис Лешински | Унтерхахинг, Хамбургер ШФ, Шалке 04 | |||||||
| - | Виктор Майер | Оснабрюк | |||||||
| - | Герит Александер Пресел | Брамфелд | |||||||
| Полузащитници | |||||||||
| - | Левон Айрапетиян | Люсум | |||||||
| - | Кристиан Бьонлайн | Фрийзен | |||||||
| - | Денис Дуве | Харбург | |||||||
| - | Мамади Кейта | Блекбърн Роувърс, Кьолн, Менден , Холцен, Лабенди | |||||||
| - | Даниел Наги | Уйпещ Будапеща | |||||||
| - | Джоузеф Олумиде | Танхаузен, Кобленц, Валдхоф Манхайм, Гартенщат | |||||||
| Нападатели | |||||||||
| - | Андре Хан | Бремерхафен | |||||||
| - | Рафаел Казиор | Рот-Вайс Есен, Холщайн Кил, Вакер Бургхаузен, Дуисбург, Санкт Паули, Хамбургер ШФ, СК Нордерщет |
|||||||
| - | Стивън Леверенц | Динамо Дрезден, Хамбургер ШФ, Щапелфелд | |||||||
| - | Гъргур Радос | Огерсхайм, Вартекс Вараждин, Триестина, Унтерхахинг | |||||||
Женски отбор[редактиране]
Женският футболен отбор на Хамбургер е основан през 1970 г. В момента играе в Първа Бундеслига.
Успехи[редактиране]
- 3 х Промоция в Първа Бундеслига: 1997, 2001 и 2003
- 1 х Финалист за Купата на Германия: 2002
- 1 х Финалист за Купа Одсет: 2004
- 4 х Шампион на Северната регионална лига: 1999, 2000, 2001 и 2003*
- 4 х Шампион на Хамбург: 1976, 1990, 2000* и 2002*
- 10 х Носител на Купата на Хамбург: 1979, 1991, 1994, 1995, 1997, 2000, 2001, 2002*, 2003 и 2004*
Титлите, отбелязани с * са спечелени от дублиращият отбор.
Други спортове[редактиране]
Другите спортове, които развива Хамбургер ШФ са хандбал, баскетбол, волейбол, лека атлетика, хокей на лед, ръгби, тенис на маса, тенис, бадминтон, бейзбол, боулинг, крикет, голф, карате, плуване, спортни танци, спортна гимнастика и хокей на ролери.
Любопитно[редактиране]
- Хамбургер никога не е изпадал от Първа Бундеслига - към момента на писането на тези редове това означава 43 години, 225 дена, 4 часа, 28 минути и 30 секунди футбол на най-високо равнище.
- Хамбургер е първият немски отбор, който прави турне в САЩ след Втората световна война (през 1950 г.) и се завръща с шест победи от шест мача.
- Масажистът Херман Рийгер е една от култовите фигури в Хамбургер. Той работи в отбора от 1978 до пенсионирането си през 2005 г. Заради веселия си характер и дългогодишната работа в тима той се радва на обичта на всички фенове е достигнал такъв култов статус, с който могат да се похвалят много малко играчи на отбора. Едно от скандиранията на агитката, когато играта на отбора не върви, е "Всички освен Херман да си ходят!" По случай пенсионирането му Хамбургер организира бенефисен мач, едно рядко срещано събитие за човек, който не е футболист. На него е кръстен талисманът на отбора.
- Талисман на Хамбургер е динозавърът Херман. Рождената му дата е 24 август 2004, когато се излюпва от яйце по време на приятелския мач срещу Байерн Мюнхен по случай четиридесетгодишнината от основаването на Бундеслигата. Номерът на фланелката на Херман е 87 (идва от 1887 година).
- Със своите 40 000 члена Хамбургер ШФ е третият по големина спортен клуб в Германия.
Източници[редактиране]
- ↑ HSV-history.de: SC Germania
- ↑ HSV-history.de: Hamburger FC
- ↑ HSV-history.de: FC Falke 1906
- ↑ Zusammenschluß zum HSV am 01.06.1919
- ↑ Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 40
- ↑ а б www.hsv-history.de: Deutsche Meisterschaft 1921/22
- ↑ Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 71
- ↑ а б www.sportgate.de
- ↑ а б ЦСКА в Европа, 1991-92, официален сайт на ЦСКА
- ↑ "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
- ↑ "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
- ↑ Музей на Хамбургер: Играчите
- ↑ а б "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
- ↑ "БФС обещава 1 милион евро премия на Магат", в-к Меридиан Мач, 05.04.2007
- ↑ а б "Magath und die Stars beim Hamburger SV - Es ging nicht lange gut", сп. Кикер, 06.03.2003
- ↑ "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
- ↑ "Българите в Германия", Топспорт, 03.06.2007
- ↑ Музей на Хамбургер: Играчите
- ↑ "40 години Бундеслига", специално издание на сп. Кикер, 2003
- ↑ "Alles Gute, Kuno Klötzer!", в-к Хамбургер Абендблат, 19.04.2002
- ↑ Bildergalerie: Alle HSV-Trikots seit 1963
- ↑ HSV in den Trikots von Germania 1887
- ↑ Axel Formeseyn: Unser HSV
- ↑ HSV Supporters Club - Historie: Rothenbaum
- ↑ HSH Nordbank steigt als Stadion-Namensgeber aus
- ↑ HSV will Stadion vergrößern
- ↑ Barça bei den Fans top, HSV 28.!
- ↑ Fanclubs des HSV im Ausland
- ↑ HSV Fanfreundschaften
- ↑ Вечната класация на Бундеслигата
- ↑ HSV-history.de: Bundesliga
- ↑ Germany - All-Time Most Matches Played in Bundesliga
- ↑ а б Официален сайт на Бундеслигата
- Немската Уикипидия
- Статистика на националните футболни първенства на страните от Европа
- Специално издание на списание Кикер - "40 години Бундеслига"
Външни препратки[редактиране]
|
|||||
|
|||||
| Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 декември 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия. |
|
|||||||||||
| В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол. |