Хамбургер ШФ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хамбургер ШФ
600px Azzurro con Rombi bianco nero e bianco.png
Име на отбор Хамбургер ШФ
Оригинално име Hamburger Sport Verein e.V.
Прозвище Rothosen (Червените шорти)
Hanseaten (Ханзеатците)
Bundesliga-Dino (Динозавърът
на Бундеслигата)
Основан 29 септември 1887
(1 юни 1919)
Стадион Имтек Арена
Капацитет 57 274 (51 500 седящи места)
Президент Германия Карл-Едгар Йархов
Старши треньор Германия Мирко Сломка
Първенство Първа Бундеслига
2011/12 Първа Бундеслига, 15-о
Спонсор Флай Емирейтс
Екипировка Адидас
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира Хамбургер през сезон 2009/10

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV) е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение - от създаването на Бундеслигата през 1962 година той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

История[редактиране | edit source]

Основаване[редактиране | edit source]

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия - син и черен - се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.

СК Германия 1887[1]

Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква "G". СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.

ФК Хамбургер 1888[2]

Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.

ФК Фалке 1906[3]

Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.

Годините до края на Втората световна война (1919 - 1945)[редактиране | edit source]

Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. - той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният - отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той пък от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 - 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла - шампион на Северна Германия.

Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се "отказва" от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.[6] Преиграването също е прекратено - редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.[7] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.

След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана - въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири - четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.

Доминация в Оберлига Норд (1945 - 1963)[редактиране | edit source]

Уве Зелер

Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд - от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.

С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.

Първите години на Бундеслигата (1963 - 1975)[редактиране | edit source]

В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първият си голям успех на международната сцена - стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.

Златните години (1976 - 1987)[редактиране | edit source]

Ларс Баструп (Хамбургер, д.) срещу Юрген Рийдигер (Динамо Берлин, л.), 1 кръг на КЕШ 1982/1983

Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 - 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.

Почетна обиколка с Купата на европейските шампиони

От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.[8]

Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно ИФ Кефлавик (общ резултат 4:1), Харт оф Мидлоудиън (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. пък Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).

Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).

Години на посредственост (1987 - 1999)[редактиране | edit source]

През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-то място през 1991 и 1996 г., а най-слабото - 13-то място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор - Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.

Нови успехи (1999 - 2007)[редактиране | edit source]

Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно - 4:4, а специалистите го определят като "мача на века". Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.

Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд - 11 победи като гост.

Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост - 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.

Хамбургер - Рен (3:0), Купа на УЕФА 07/08, групова фаза
Статистика за сезон 2007/2008
Статистика за сезон 2008/2009
Статистика за сезон 2009/2010

Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. "чист" или "немски" хеттрик в Бундеслигата - три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележе гол между първия и третия. Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-ти, 12-ти, 24-ти, 25-ти и 26-ти кръг), а най-ниското - десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.

Мачове срещу български отбори[редактиране | edit source]

В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.

През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците - на трето с пет точки.

През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА - Ради Здравков в последната минута.

През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.[9] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-тата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.[9] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.

През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една - в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.

Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.

Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.

Играчи[редактиране | edit source]

Актуален състав[редактиране | edit source]

Играч Позиция Предишни отбори
1 Чехия Ярослав Дробни Вратар Ческе Будейовице, Панионис, Фулъм, АДО Ден Хааг, Ипсуич, Бохум, Херта
2 Германия Денис Дикмайер Защитник Вердер Бремен, Нюрнберг
3 Англия Майкъл Мансиен Защитник Челси, Куинс Парк Рейнджърс, Улвърхамптън
4 Германия Хайко Вестерман капитан на отбора Защитник Гройтер Фюрт, Арминия Билефелд, Шалке 04
5 Холандия Джефри Брума (под наем от Челси Защитник Челси, Лестър
6 Германия Денис Аого Защитник СК Булах, Карлсруе, Валдхоф Манхайм, Фрайбург
7 Германия Марсел Янсен Полузащитник Борусия Мьонхенгладбах, Байерн Мюнхен
8 Венецуела Томас Ринкон Полузащитник ФК Замора, Депортиво Тачира
10 Латвия Артьомс Рудневс Нападател Даугава, Залаегершеги, Лех Познан
11 Хърватия Иво Иличевич Полузащитник Викториа Ашафенбург, Дармщадт 98, Бохум, Гройтер Фюрт, Кайзерслаутерн
12 Германия Том Микел Вратар
13 Германия Роберт Теше Вратар Арминия Билефелд
14 Хърватия Милан Бадел Полузащитник Динамо Загреб, Локомотива
15 Германия Рене Адлер Полузащитник Байер Леверкузен
16 Швеция Маркус Берг Нападател Гьотеборг, Гронинген
17 Германия Лам Чи-Кин Полузащитник ДЮШ на Хамбургер
18 Германия Толган Арслан Полузащитник Алемания Аахен
20 Австрия Паул Шарнер Защитник Аустрия Виена, Ред Бул Залцбург, Бран, Уигън, Уест Бромич Албиън
21 Германия Максимилиан Байстер Полузащитник ДЮШ на Хамбургер, Фортуна Дюселдорф
22 Италия Джакопо Сала Полузащитник ДЮШ на Хамбургер
23 Сърбия Слободан Райкович Защитник Београд, Челси, ПСВ Айндховен, Твенте, Витесе
25 Норвегия Пер Килян Шелбред Полузащитник Русенборг
30 Германия Свен Нойхаус Вратар Фортуна Дюселдорф, Гройтер Фюрт, Аугсбург, РБ Лайпциг
34 Босна и Херцеговина Мухамед Бешич Защитник ДЮШ на Хамбургер 37 Германия Янек Щернберг Защитник ДЮШ на Хамбургер
40 Южна Корея Сон Хеунг-Мин Нападател ДЮШ на Хамбургер
44 Сърбия Гойко Качар Полузащитник Войводина, Херта Берлин

Под наем[редактиране | edit source]

Под наем
Играч Поз. Отбор
Германия Кай-Фабиан Шулц З ФШФ Франкфурт

Трансфери лято 2010[редактиране | edit source]

Пристигат
Играч Поз. Преминава от Цена
Чехия Ярослав Дробни В Херта Берлин свободен агент
Германия
Гана
Ленард Сова З Портсмут свободен агент
Германия Денис Дикмайер З Нюрнберг 2,2 милиона евро
Германия Хайко Вестерман З Шалке 04 7,5 милиона евро
Сърбия Гойко Качар П Херта Берлин 5,5 милиона евро
Напускат
Играч Поз. Преминава в Цена
Германия Бастиан Райнхарт З - край на кариерата
Германия
Гана
Жером Боатенг З Манчестър Сити 12,5 милиона евро
Германия Сидни Сам Н Байер Леверкузен 2 милиона евро

Известни бивши играчи[редактиране | edit source]

Име Позиция Години Мач. Гол.
Германия Бернд Холербах Халф 1994-2005 197 4
Германия Бруно Лабадия Нападател 1987-1989 41 11
Германия Валтер Рисе Защитник 1923-?  ?  ?
Германия Вили Гийземан Защитник 1963-1968 104 13
Германия Вили Райман Нападател 1974-1981 175 49
Германия Вили Шулц Защитник 1965-1973 211 3
Германия Волфганг Ролф Халф 1982-1986 129 24
Германия Георг Фолкерт Нападател 1971-1978 214 62
Германия Герт Дьорфел Нападател 1958-1972 325 107
Германия Дитер Зелер Халф  ?-1952
1955-1965
 ?
236
 ?
48
Германия Дитмар Байерсдорфер Защитник 1986-1992 174 14
Германия Дитмар Якобс Защитник 1979-1990 323 27
Германия Ервин Зелер  ? 1938-1949  ?  ?
Германия Инго Херч Защитник 1997-2003 151 1
Германия Йозеф Позипал Защитник 1949-1959  ?  ?
Германия Йорг Алберц Халф 1993-1996
2001-2003
99
28
22
6
Германия Йохен Майнке  ? 1950-1965  ?  ?
Германия Карстен Берон Нападател 1992-2001 124 39
Германия Каспар Мемеринг Халф 1971-1982 303 37
Германия Манфред Калц Защитник 1971-1989
1990-1991
581
13
76
0
Германия Маркус Бабел Защитник 1992-1994 60 1
Германия Оливер Бирхоф Нападател 1988-1990 34 6
Германия Ото Хардер Нападател 1919-1930  ?  ?
Германия Петер Ногли Защитник 1969-1980 320 38
Германия Петер Хидиен Защитник 1972-1982 214 9
Германия Рихард Голц Вратар 1987-1998 273 0
Германия Рудолф Ноак Халф 1931-1938 101 149
Германия Рудолф Каргус Вратар 1971-1980 254 0
Германия Рой Прегер Нападател 1999-2002 83 19
Германия Томас Дол Защитник 1990-1991
1998-2001
33
41
4
0
Германия Томас фон Хеезен Халф 1990-1994 368 99
Германия Уве Байн Халф 1987-1989 52 22
Германия Уве Зелер Нападател 1954-1972 505 425
Германия Уилям Хартвих Халф 1978-1984 182 52
Германия Улрих Щайн Вратар 1980-1987
1994-1995
203
19
0
0
Германия Фабиан Ернст Халф 1998-2000 48 0
Германия Феликс Магат Халф 1976-1986 306 46
Германия Франц Бекенбауер Защитник 1980-1982 28 0
Германия Франц Хорн Нападател 1926-1932 105 121
Германия Франц-Йозеф Хьоних Халф 1967-1974 205 62
Германия Ханс-Йорг Бут Вратар 1997-2001 133 19
Германия Харалд Шпьорл Халф 1987-2001 321 60
Германия Хорст Бланкенбург Защитник 1975-1977 44 0
Германия Хорст Хрубеш Нападател 1978-1983 159 97
Германия Хорст Шноор Вратар 1952-1969 399 2
Германия Щефан Байнлих Халф 2003-2006 68 5
Германия Юрген Курбюн Защитник 1960-1972 318 11
Германия Юрген Милевски Нападател 1979-1985 130 48
Германия Юрген Хартман Халф 1991-1997 189 7
Име Позиция Години Мач. Гол.
Англия Кевин Кигън Нападател 1977-1980 230 68
Аржентина Бернардо Ромео Нападател 2002-2005 77 35
Аржентина Кристиан Раул Ледесма Халф 2002-2003 16 0
Аржентина Родолфо Кардосо Халф 1996-2004 111 17
Аржентина Хуан Пабло Сорин Халф 2006-2008 24 4
Белгия Венсан Компани Защитник 2006-2008 29 1
Белгия Даниел Ван Буйтен Защитник 2004-2006 61 7
Белгия Емил Мпенза Нападател 2004-2005 36 5
Босна и Херцеговина Сергей Барбарез Нападател 2000-2006 157 62
Босна и Херцеговина Хасан Салихамиджич Халф 1995-1998 72 19
Бразилия Аилтон Нападател 2006 13 3
България Йордан Лечков Халф 1992-1996 101 11
България Мартин Зафиров Халф 1997-1998 1 0
България Павел Дочев Защитник 1992-1993 8 0
България Петър Хубчев Защитник 1994-1996 65 2
Гана Тони Йебоа Защитник 1997-2001 100 28
Гърция Димитриос Грамоцис Халф 1998-2000 32 1
Дания Ларс Баструп Нападател 1981-1983 59 18
Дания Оле Бьорнмосе Халф 1971-1977 186 31
Дания Стиг Тьофтинг Халф 1993-1995
2000-2002
8
48
0
2
Дания Томас Гравесен Халф 1997-2000 94 6
Египет Мохамед Зидан Нападател 2007-2008 21 2
Иран Меди Мадавикия Халф 1999-2007 211 26
Камерун Тимоти Атуба Защитник 2005-2009 83 1
Ливан Рода Антар Халф 2001-2003 23 2
Литва Валдас Иванаускас Нападател 1993-1997 91 13
Полша Валдемар Матишик Халф 1990-1993 94 1
Полша Мирослав Оконски Нападател 1986-1988 62 15
Полша Ян Фурток Нападател 1988-1993 135 51
Русия Сергей Киряков Нападател 1998-1999 29 5
Турция Аркоч Йозчан Вратар 1967-1975 159 0
Холандия Ерик Майер Нападател 2000-2003 58 11
Холандия Найджъл де Йонг Полузащитник 2006-2009 66 2
Холандия Нико-Ян Хоогма Защитник 1999-2004 177 17
Холандия Рафаел ван дер Ваарт Полузащитник 2005-2008 74 29
Холандия Халид Булахруз Защитник 2004-2006 51 1
Хърватия Ивица Олич Нападател 2007-2009 78 29
Хърватия Йосип Шимунич Защитник 1997-2000 8 0
Хърватия Нико Ковач Халф 1999-2001 55 12
Чехия Марек Хайнц Нападател 2000-2002 52 5
Чехия Милан Фукал Защитник 2000-2004 67 8
Чехия Томаш Уйфалуши Защитник 2001-2004 105 2
Швейцария Рафаел Вики Халф 2002-2007 121 4
Швейцария Стефан Аншо Защитник 1995-1997 49 2
Швеция Мартин Далин Нападател 1998-1999 8 0
Шотландия Марк Макгий Нападател 1984-1985 30 7
Югославия Иван Булян Защитник 1977-1981 103 22
Япония Наохиро Такахара Нападател 2002-2006 97 13

Легендите[редактиране | edit source]

Феликс Магат
Кевин Кийгън

В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.

Безпорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 - 1974 г. "Нашият Уве", както е известен в Хамбург има невероятен голмайсторски нюх - на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле е единственият играч, отбелязал гол във четири световни първенства.

Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото "Тул" Хардер в годините преди войната.[10] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не умаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: "Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null"[11] ("Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0").

Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.

Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.

От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кийгън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.

Българите[редактиране | edit source]

Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.[12] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.[13] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е "един от най-забележителните футболисти, които е виждал", но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.[14] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.[15] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него пък лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.[13][16] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.

Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.[15] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента, но той отказва.[17] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.

Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.

Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-ата минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.[18]

Националите[редактиране | edit source]

Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни

Треньори[редактиране | edit source]

Най-успешните треньори след създаването на Бундеслигата[редактиране | edit source]

Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 - 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).

Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25 промила алкохол в кръвта.[19] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.

Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.[20]

Списък на треньорите[редактиране | edit source]

Име Период П/Р/З*
Германия Рудолф Агте 1919 - 1920
Англия А. У. Търнър 1920 - 04.1921
Германия Ричард Гирулатис 04.1921 - 12.1921
Унгария Лайош Баняй 01.1922 - 04.1921
Англия А. У. Търнър 05.1922 - 1923
Германия Рудолф Агте 1923 - 1925
Англия Джак Бъртън 1925 - 11.1925
Англия А. У. Търнър 12.1925 - 1926
Германия Адолф Рийбе 1926 - 1927
Германия Рудолф Агте 1927 - 01.1929
Германия
Германия
Ернст Мос
Тео Люткенхаус
02.1929 - 1929
Германия Карл Матайдес 1929 - 12.1930
Унгария Гюла Кертес 01.1931 - 1932
Англия А. У. Търнър 1932 - 04.1933
Норвегия Асбьорн Халворсен 04.1933 - 09.1933
Германия Херберт Тим 10.1933 - 1934
Германия Георг Хохгезанг 1934
Германия Карл Матайдес 01.1935 - 1935
Германия Ханс Ланг 1935 - 1939
Германия Джони Шулц 1939 - 04.1942
Германия Ото Роведер 1942 - 04.1943
Германия Карл Хьогер 05.1943 - 1943
Германия Ото Роведер 1943 - 09.1944
Германия Карл Хьогер 10.1944 - 1945
Германия Ханс Таухерт 1945 - 1949
Германия Георг Кньопфле 1946 - 1954
Германия
Германия
Мартин Вилке
Гюнтер Малман
1954 - 1956
Име Период П/Р/З*
Германия Гюнтер Малман 1956 - 1962
Германия Мартин Вилке 1962 - 1964
Германия Георг Гавличек 09.05.1964 - 17.04.1966 22 - 12 - 25
Германия Йозеф Шнайдер 18.04.1966 - 30.06.1967 12 - 11 - 16
Германия Курт Кох 01.07.1967 - 15.05.1969 11 - 11 - 12
Германия Георг Кньопфле 16.05.1969 - 30.06.1970 25 - 21 - 22
Германия Клаус-Дитер Окс 01.07.1970 - 30.06.1973 36 - 26 - 40
Германия Куно Кльотцер 01.07.1973 - 30.06.1977 62 - 29 - 45
Германия Руди Гутендорф 01.07.1977 - 27.10.1977 6 - 1 - 5
Турция Аркоч Йозчан 28.10.1977 - 30.07.1978 8 - 5 - 9
Югославия Бранко Зебец 01.07.1978 - 16.12.1980 54 - 17 - 14
Югославия Александар Ристич 01.01.1981 - 30.06.1981 8 - 5 - 4
Австрия Ернст Хапел 01.07.1981 - 30.06.1987 109 - 53 - 42
Югославия Йосип Скоблар 01.07.1987 - 09.11.1987 5 - 4 - 6
Германия Вили Райман 11.11.1987 - 04.01.1990 32 - 19 - 24
Германия Герд Фолкер Шок 05.01.1990 - 11.03.1992 28 - 22 - 23
Германия Егон Кордес 12.03.1992 - 21.09.1992 3 - 8 - 8
Германия Бено Мьолман 23.09.1992 - 05.10.1995 31 - 36 - 38
Германия Феликс Магат 05.10.1995 - 18.05.1997 21 - 18 - 19
Германия Ралф Шеер 19.05.1997 - 30.06.1997 1 - 1 - 0
Германия Франк Пагелсдорф 01.07.1997 - 17.09.2001 54 - 46 - 45
Германия Холгер Йеронимус 18.09.2001 - 03.10.2001 0 - 1 - 1
Австрия Курт Яра 04.10.2001 - 22.10.2003 26 - 20 - 23
Германия Клаус Топмьолер 23.10.2003 - 17.10.2004 14 - 5 - 14
Германия Томас Дол 18.10.2004 - 01.02.2007
Холандия Хууб Стевенс 02.02.2007 - 30.06.2008
Холандия Мартин Йол 01.07.2008 - 30.06.2009 12 - 4 - 11
Германия Бруно Лабадия 01.07.2009 -

* П/Р/З - Победи, равни мачове и загуби в Бундеслигата

Екипи[редактиране | edit source]

Пьотър Троховски с домакински екип от 2009/2010 г. Оригиналната конфигурация е с червени шорти и сини чорапи.

През сезон 2009/2010 екипите на Хамбургер са със следните цветове: домакински - бели фланелки, червени гащета, сини чорапи; резервен - синьо-черни фланелки, сини гащета, черни чорапи; за международни мачове - червени фланелки, тъмночервени гащета и червени чорапи.

От 1978 г. насам домакинските фланелки на Хамбургер са бели с различни червени орнаменти в стила на производителя и времето, като изключение правят сезоните 2004/2005, 2005/2006 и 2006/2007, когато орнаментите са сини. Преди това отборът играе предимно с чисто бели фланелки, но има сезони, когато те са сини (например 1964/1965, 1974/1975), червени (1967/1968, 1968/1969, 1970/1971), синьо-бели, разделени по диагонал (1969/1970), розови (1976/1977) и светлосини (1977/1978).[21]

През сезон 2007/2008 екипите на Хамбургер имат дизайн, повлиян от историята. Домакинските фланелки са бели с тънки черевни вертикални линии - копие на тези, с които отборът играе през сезон 1982/1983 и става шампион и носител на КЕШ (През сезон 2008/2009 са подобни). Резервните екипи пък - синьо-черни фланелки, сини гащета и черни чорапи - са копие на тези с които преди 120 години играе СК Германия 1887, най-старият от трите отбора, от които произлиза Хамбургер, и се използват без промяна в дизайна и през сезон 2009/2010.[22]

Спонсори[редактиране | edit source]

За първи път спонсорско лого на фланелките на Хамбургер се появява през 1973 г. Оттогава досега върху екипите са рекламирали общо осем компании:[23]

Производители[редактиране | edit source]

Стадиони[редактиране | edit source]

Тук е бил първият стадион на Хамбургер
Шпортплатц ам Ротенбаум

Първият стадион, на който Хамбургер играе домакинските си мачове е Шпортплатц ам Ротенбаум в елитния квартал Ротенбаум. Това става в периода 1919 - 1953 г. От 1 ноември 1910 г. до 1919 г. на него играе един от предшествениците на отбора - ФК Хамбургер. Капацитетът на стадиона е 24 000 до 27 000 души. Две от трибуните имат покрив, нещо единствено по рода си в началото на 20 век.[24] Последният мач, изигран на стадиона е през 1996 г., а година по-късно той е разрушен. Днес на неговото място има жилища и офиси. Снимка на стадиона

Фолкспаркщадион/АОЛ Арена/HSH Нордбанк Арена/Имтек Арена
Фолкспаркщадион през 1981-а (Хамбургер - Байерн Мюнхен

През 1953 г. Хамбургер се премества на Фолкспаркщадион. Този стадион е построен в периода 1951 - 1953 г. на мястото на разрушения през Втората световна война Стадион Алтона. Капацитетът на стадиона е 61 000 зрители. Той е домакин на мачове от СП 1974 и Евро 1988. Феновете не харесват конструкцията на стадиона и дължащата се на нея липса на атмосфера. Те подигравателно го наричат Бетонената паница.

Фолкспаркщадион днес

През 1998 г. започва основна реконструкция, която трае две години. Теренът е завъртян на 90 градуса, трибуните постепенно са разрушени и на тяхно място са построени нови, като забележителното в случая е, че през тези две години Хамбургер продължава да играе мачовете си там. Новият Фолкспаркщадион е класифициран от УЕФА като петзвезден стадион. От 1 юли 2001 г., след сделка с американския интернет провайдер АОЛ, носи името АОЛ Арена. Там се играят пет мача от СП 2006. От сезон 2007/2008 правата над името са продадени на банка HSH Нордбанк за период от 3+3 години и стадионът се казва HSH Нордбанк Арена. Заради финансовата криза от 2008 г. през 2009 г. банката обявява, че няма намерение да използва опцията за удължаване на договора и така стадионът носи това име до средата на 2010 г.,[25] а след това Имтек става новия спонсор. До 2010 г. капацитетът ще бъде увеличен до 61.322 места с преобразуването на 1400 седящи в 3000 стоящи места и създаването на нови 17 ложи.[26]

Фенове[редактиране | edit source]

Фен на Хамбургер

Хамбургер е един от най-обичаните футболни отбори в Германия. Според статистика от февруари 2009 г. отбърът има 3,3 милиона фенове в Европа, което го нарежда на 28 място по този показател на континента, като от германските отбори пред него са само Байерн Мюнхен (9 място, 19,8 милиона) и Вердер Бремен (22 място, 4,9 милиона).[27]

Към август 2009 г. Хамбургер има почти 700 официално регистрирани фенклубове, 29 от които са извън Германия - в Полша, Холандия, Белгия, Люксембург, Австрия, Швейцария, Испания, Португалия, САЩ, Дания, Швеция, Англия, Шотландия, ЮАР, Австралия, Хонгконг и Дубай.[28] Първият фенклуб е Rothosen и е основан през април 1972 г.; той съществува и до днес и има около 40 члена. Сред най-известните и най-важните фенклубове днес са Poptown, Chosen Few, Rautengeil Fallingbostel, Hermann's Treue Riege, Totale Offensive e.V. и Wilhelmsburger Jungs.

В днешни дни някои феновете на Хамбургер поддържат приятелски връзки с тези на Хановер 96 и Арминия Билефелд, но те не се разпростират сред всички запалянковци, каквато е била традицията през 70-те и 80-те години. Тогава възникват приятелствата с привържениците на Щутгарт и Нюрнберг, а най-голямо е приятелството с Борусия Дортмунд.[29] То достига зенита си през 80-те години, но днес съществува само между отделни фракции от феновете. Най-мразени пък са феновете на местния съперник Санкт Паули, както и на Вердер Бремен и Шалке 04.

Известни привърженици[редактиране | edit source]

Мориц Блайбтрой
Томи Хаас
Хелмут Шмит

Успехи[редактиране | edit source]

Хамбургер в Бундеслигата по сезони

Статистика на успехите на Хамбургер ШФ

  • 1 х Носител на КЕШ: 1983
  • 1 х Финалист за КЕШ: 1980
  • 1 х Носител на КНК: 1977
  • 1 х Финалист за КНК: 1968
  • 1 х Финалист за Купата на УЕФА: 1982
  • 6 х Шампион на Германия: (1922*), 1923, 1928, 1960, 1979, 1982, 1983 (*: Отборът се отказва от титлата през 1922-а)
  • 8 х Вицешампион на Германия: 1924, 1957, 1958, 1976, 1980, 1981, 1984, 1987
  • 3 х Носител на Купата на Германия: 1963, 1976, 1987
  • 3 х Финалист за Купата на Германия: 1956, 1967, 1974
  • 2 х Носител на Купата на лигата: 2 - 1973, 2003
  • 5 х Носител на Купа Интертото: 1970*, 1974*, 1994*, 2005, 2007 (*: От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи)
  • 25 х Шампион на Северна Германия: 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1948, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963
  • 4 х Шампион на Гаулига Нордмарк: 1937, 1938, 1939, 1941
  • 16 х Шампион на Хамбург-Алтона: 1896*, 1897*, 1901*, 1902*, 1904*, 1905*, 1919**, 1924, 1926, 1927, 1928, 1930, 1931, 1932, 1945, 1946 (*: титлата е спечелена от СК Германия 1887; **: титлата е спечелена от ФК Хамбургер, по това време обединен с Виктория Хамбург)
  • 2 х Шампион на Британската окупационна зона: 1947, 1948
  • 6 х Носител на Купата на Северна Германия: 1927, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960
  • 1 х Финалист за Купата на Северна Германия: 1958

Рекорди[редактиране | edit source]

  • Най-голяма победа като домакин в Бундеслигата: 8:0 (срещу Карлсруе, 1965/1966)
  • Най-голяма победа като гост в Бундеслигата: 6:0 (срещу Херта Берлин, 1979/1980; Фортуна Дюселдорф 1982/1983; Айнтрахт Франкфурт, 1990/1991; Ханза Росток, 2004/2005)
  • Най-голяма загуба като домакин в Бундеслигата: 0:5 (срещу Байерн Мюнхен, 1973/1974)
  • Най-голяма загуба като гост в Бундеслигата: 2:9 (срещу Мюнхен 1860, 1963/1964)
  • Най-много мачове в Бундеслигата: Манфред Калц - 581, 1971-1989 и 1990-1991
  • Най-много голове в Бундеслигата: Уве Зелер - 137, 1663-1972
  • Най-много червени картони в Бундеслигата: Сергей Барбарез - 5, 2000-2006
  • От създаването на Бундеслигата през 1963 г. Хамбургер не е изпадал в по-долна дивизия.
  • Отборът в Бундеслигата с най-много поредни мачове без загуба - 36 (16 януари 1982 - 29 януари 1983).[8]
  • Отборът в Бундеслигата с най-много победи като гост в един сезон - 11 (2005/2006).
  • Трето място във вечната класация на Бундеслигата с 2282 точки (към 19 октомври 2007).[30]
  • Четвърто място в класацията за брой кръгове, в които отборът е на първо място в класирането - 106 кръга (към април 2007).[31]
  • Манфред Калц е на второ място във вечната класация на играчите с най-много мачове в Бундеслигата - 581, всичките за Хамбургер. В Топ 15 са още Улрих Щайн (десети с 512 мача, 228 за Хамбургер) и Дитмар Якобс (тринадесети с 493 мача, 323 за Хамбургер).[32]
  • Калц е и играчът, отбелязал най-много голове от дузпа - 53 гола от 60 дузпи.[33]
  • Калц държи и негативен рекорд - има отбелязани шест автогола (все пак 76 пъти е уцелил правилната врата).[33]

Аматьорски отбор[редактиране | edit source]

Вторият отбор на Хамбургер ШФ завършва сезон 2004/05 на шесто място в третодивизионната Регионална лига Север, като в течение на надпреварата достига дори до второто място, но лоша серия от резултати вадят младите футболисти на "червените шорти" от разпределението на челните места. През следващата кампания борбата между повечето клубове се води за местата до десето, даващи право за участие в нововъведената Трета лига. Хамбургер ШФ II обаче завършват назад в таблицата и това им постижение ги поставя в новата четвърта дивизия на Германия - Регионална лига Север.

Тъй като игрището на Хагенбекщрасе не е лицензирано за срещи от новата лига, а HSH Нордбанк Арена не се използва за мачове на аматьорско ниво, ръководството на клуба от пристанищния град взема решение домакинствата на втория отбор да се провеждат на игрището в Нордерщет Едмунд-Пламбек-Щадион, арена на Айнтрахт Нордерщет. Отборът се води от бившия играч на Хамбургер Родолфо Кардосо.

Играч Предишни клубове
Вратари
- Германия Марсел Хьолшер Оснабрюк
- Германия Фабиан Лукасен Вилхелмсхафен, Санкт Паули, Хамбургер ШФ,
Хаген/Аренсбург, Тритау
- Германия Александер Майер Олдесло
Защитници
- Германия Фахри Акьол Айнтрахт Нордерщет
- Германия Хенрик Детман Лобрюге
- Германия Фабиан Франке Заксен Лайпциг
- Германия Матиас Хаас Байерн Мюнхен, 1860 Розенхайм, Рамерберг
- Германия Борис Лешински Унтерхахинг, Хамбургер ШФ, Шалке 04
- Германия Виктор Майер Оснабрюк
- Германия Герит Александер Пресел Брамфелд
Полузащитници
- Flag of Armenia.svg Левон Айрапетиян Люсум
- Германия Кристиан Бьонлайн Фрийзен
- Германия Денис Дуве Харбург
- Германия Мамади Кейта Блекбърн Роувърс, Кьолн, Менден , Холцен, Лабенди
- Flag of Hungary.svg Даниел Наги Уйпещ Будапеща
- Flag of Nigeria.svg Джоузеф Олумиде Танхаузен, Кобленц, Валдхоф Манхайм, Гартенщат
Нападатели
- Германия Андре Хан Бремерхафен
- Германия Рафаел Казиор Рот-Вайс Есен, Холщайн Кил, Вакер Бургхаузен, Дуисбург,
Санкт Паули, Хамбургер ШФ, СК Нордерщет
- Flag of Germany.svg Стивън Леверенц Динамо Дрезден, Хамбургер ШФ, Щапелфелд
- Германия Гъргур Радос Огерсхайм, Вартекс Вараждин, Триестина, Унтерхахинг

Женски отбор[редактиране | edit source]

Женският футболен отбор на Хамбургер е основан през 1970 г. В момента играе в Първа Бундеслига.

Успехи[редактиране | edit source]

  • 3 х Промоция в Първа Бундеслига: 1997, 2001 и 2003
  • 1 х Финалист за Купата на Германия: 2002
  • 1 х Финалист за Купа Одсет: 2004
  • 4 х Шампион на Северната регионална лига: 1999, 2000, 2001 и 2003*
  • 4 х Шампион на Хамбург: 1976, 1990, 2000* и 2002*
  • 10 х Носител на Купата на Хамбург: 1979, 1991, 1994, 1995, 1997, 2000, 2001, 2002*, 2003 и 2004*

Титлите, отбелязани с * са спечелени от дублиращият отбор.

Други спортове[редактиране | edit source]

Другите спортове, които развива Хамбургер ШФ са хандбал, баскетбол, волейбол, лека атлетика, хокей на лед, ръгби, тенис на маса, тенис, бадминтон, бейзбол, боулинг, крикет, голф, карате, плуване, спортни танци, спортна гимнастика и хокей на ролери.

Любопитно[редактиране | edit source]

  • Хамбургер никога не е изпадал от Първа Бундеслига - към момента на писането на тези редове това означава 43 години, 225 дена, 4 часа, 28 минути и 30 секунди футбол на най-високо равнище.
  • Хамбургер е първият немски отбор, който прави турне в САЩ след Втората световна война (през 1950 г.) и се завръща с шест победи от шест мача.
  • Масажистът Херман Рийгер е една от култовите фигури в Хамбургер. Той работи в отбора от 1978 до пенсионирането си през 2005 г. Заради веселия си характер и дългогодишната работа в тима той се радва на обичта на всички фенове е достигнал такъв култов статус, с който могат да се похвалят много малко играчи на отбора. Едно от скандиранията на агитката, когато играта на отбора не върви, е "Всички освен Херман да си ходят!" По случай пенсионирането му Хамбургер организира бенефисен мач, едно рядко срещано събитие за човек, който не е футболист. На него е кръстен талисманът на отбора.
  • Талисман на Хамбургер е динозавърът Херман. Рождената му дата е 24 август 2004, когато се излюпва от яйце по време на приятелския мач срещу Байерн Мюнхен по случай четиридесетгодишнината от основаването на Бундеслигата. Номерът на фланелката на Херман е 87 (идва от 1887 година).
  • Със своите 40 000 члена Хамбургер ШФ е третият по големина спортен клуб в Германия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. HSV-history.de: SC Germania
  2. HSV-history.de: Hamburger FC
  3. HSV-history.de: FC Falke 1906
  4. Zusammenschluß zum HSV am 01.06.1919
  5. Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 40
  6. а б www.hsv-history.de: Deutsche Meisterschaft 1921/22
  7. Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 71
  8. а б www.sportgate.de
  9. а б ЦСКА в Европа, 1991-92, официален сайт на ЦСКА
  10. "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
  11. "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
  12. Музей на Хамбургер: Играчите
  13. а б "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
  14. "БФС обещава 1 милион евро премия на Магат", в-к Меридиан Мач, 05.04.2007
  15. а б "Magath und die Stars beim Hamburger SV - Es ging nicht lange gut", сп. Кикер, 06.03.2003
  16. "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
  17. "Българите в Германия", Топспорт, 03.06.2007
  18. Музей на Хамбургер: Играчите
  19. "40 години Бундеслига", специално издание на сп. Кикер, 2003
  20. "Alles Gute, Kuno Klötzer!", в-к Хамбургер Абендблат, 19.04.2002
  21. Bildergalerie: Alle HSV-Trikots seit 1963
  22. HSV in den Trikots von Germania 1887
  23. Axel Formeseyn: Unser HSV
  24. HSV Supporters Club - Historie: Rothenbaum
  25. HSH Nordbank steigt als Stadion-Namensgeber aus
  26. HSV will Stadion vergrößern
  27. Barça bei den Fans top, HSV 28.!
  28. Fanclubs des HSV im Ausland
  29. HSV Fanfreundschaften
  30. Вечната класация на Бундеслигата
  31. HSV-history.de: Bundesliga
  32. Germany - All-Time Most Matches Played in Bundesliga
  33. а б Официален сайт на Бундеслигата

Външни препратки[редактиране | edit source]

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 декември 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.