Хамбургер ШФ

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Хамбургер ШФ (или просто Хамбург)
HSV-Logo.svg
Име на отбор Хамбургер ШФ (или просто Хамбург)
Оригинално име Hamburger Sport Verein e.V.
Прозвище Die Rothosen (Червените шорти)
Die Hanseaten (Ханзеатците)
Der Bundesliga-Dino (Динозавърът
на Бундеслигата)
Основан 29 септември 1887
(1 юни 1919)
Стадион Имтек Арена
Капацитет 57 439 (51 500 седящи места)
Президент Германия Карл-Едгар Ярхов
Старши треньор Германия Йозеф Цинбауер
Първенство Първа Бундеслига
2013/14 Първа Бундеслига, 16-о
Спонсор Флай Емирейтс
Екипировка Адидас
Домакин
Гост
Настоящ сезон или издание на турнира Хамбургер през сезон 2014/15

Хамбургер Шпортферайн (на немски: Hamburger Sport-Verein, HSV), накратко Хамбург, е немски спортен клуб от Хамбург, известен най-вече с футболния си отбор. Този отбор притежава уникално постижение - от създаването на Бундеслигата през 1962 година той е единственият, който не е изпадал в по-долна дивизия. Хамбургер е един от най-успешните немски футболни отбори, както и най-успешният в Северна Германия. Отборът има шест шампионски титли и три купи на Германия, носител е на Купата на европейските шампиони (КЕШ) и Купата на носителите на купи (КНК), има по един загубен финал за КЕШ, КНК и Купата на УЕФА, пет пъти печели турнира УЕФА Интертото и два пъти турнира за Купата на Лигата. Играчи на Хамбургер като Уве Зелер, Манфред Калц, Феликс Магат, Вили Шулц и Хорст Хрубеш са основни състезатели в националния отбор на Германия.

История[редактиране | edit source]

Основаване[редактиране | edit source]

Хамбургер ШФ посочва 29 септември 1887 г. като дата на основаване на отбора. Същинската дата на създаване обаче е 1 юни 1919 г. На този ден се обединяват СК Германия 1887, ФК Хамбургер 1888 и ФК Фалке 1906. 29 септември 1887 г. е датата на създаване на най-стария от тези три отбора, но управителният съвет на Хамбургер ШФ взима решение тя да се счита за официална дата на основаване. Първоначално името на новосъздадения отбор е Хамбург 88-Германия-Фалке. За цветове на отбора са избрани червен и бял (цветовете на хамбургското знаме), а цветовете на СК Германия - син и черен - се използват за емблемата. Ромбът в емблемата е често използван символ от хамбургската търговска флота.

СК Германия 1887[1]

Спортен клуб Германия 1887 е основан на 29 септември 1887 г. след сливането на Хоенфелдер Шпортклуб и Вандсбек-Мариенталер Шпортклуб. Цветовете на отбора са син и черен, емблемата е голяма буква "G". СК Германия 1887 е четирикратен шампион на Хамбург-Алтона (1896, 1897, 1901 и 1902). През 1904 г. отборът губи полуфинала на турнира за определяне на немския шампион срещу Британия Берлин с 1:3.

ФК Хамбургер 1888[2]

Футболен клуб Хамбургер 1888 е основан на 1 май 1888 г. от ученици от гимназия Вилхелм. Екипът на отбора е тъмносини фланелки и тъмни шорти. През 1894 г. във ФК Хамбургер се влива ФК Хоенлуфт. На 1 януари 1912 г. към клуба се присъединява Ото Хардер, един от легендарните играчи на Хамбургер. От 26 февруари 1914 г. отборът носи името Хамбургер ШФ 1888.

ФК Фалке 1906[3]

Футболен клуб Фалке е създаден през 1906 г. от ученици от училище Епендорф. Отборът няма големи успехи, което е обяснимо с краткото му съществуване.

Годините до края на Втората световна война (1919 - 1945)[редактиране | edit source]

Първият мач на Хамбургер ШФ се състои на 1 юни 1919 г. - той е срещу СК Виктория Реклингсхаузен, а Хамбургер губи с 1:4.[4] След това започва участието на отбора в шампионата. Неговият формат е следният - отборите са разделени на окръжни лиги, чиито шампиони впоследствие играят турнир за определяне на шампиона на Северна Германия; той пък от своя страна взима участие в турнира за определяне на шампиона на Германия. Дебютът на отбора в лига Хамбург-Алтона е победа с 8:0 срещу СК Конкордия. Хамбургер става есенен първенец, но по-късно влиза в конфликт с футболния съюз, който отнема 5 точки на отбора, защото новият играч Ханс Поп не е получил разрешение да се състезава.[5] В крайна сметка решението е ревизирано, но и така Хамбургер остава на второ място след СК Виктория. В периода 1920 - 1928 г. Хамбургер се състезава в Северногерманската лига. През сезон 1920/1921 Северногерманският Футболен Съюз разделя тази лига на Северен и Южен окръг. Отборът става първенец на Северния окръг без загубен мач, а след две победи над шампиона на Южния окръг Хановер 96 Хамбургер печели първата си титла - шампион на Северна Германия.

Първите големи успехи на национално равнище идват през 1922 и 1923 г., когато Хамбургер печели първите си шампионски титли на Германия. Отборът обаче се "отказва" от първата. Редовното време на финалния мач срещу Нюрнберг завършва при резултат 2:2. В продължението не пада гол и играчите се разбират мачът да продължи, докато не бъде отбелязан гол. Това обаче не се случва и след общо 189 минути (!) игра мачът е прекратен заради падналия мрак.[6] Преиграването също е прекратено - редовното време изтича при резултат 1:1, а в продължението Нюрнберг остава само със седем играча, защото двама са изгонени, а други двама се контузват (по това време смените още не са въведени). Съдията прекъсва мача, защото минималният брой играчи в един отбор е осем. Нюрнберг иска да бъде изигран още един мач, но Германският футболният съюз (ГФС) обявява Хамбургер за шампион. Скоро след това обаче ГФС настоява Хамбургер доброволно да се откаже от титлата, защото Южногерманският футболен съюз заплашва да напусне ГФС.[6] Така сезон 1921/1922 остава без шампион. През 1923 г. Хамбургер побеждава на финала СК Унион Обершьоневайде (днешният Унион Берлин) с 3:0. Година по-късно Хамбургер отново е на финал срещу Нюрнберг, но този път южняците печелят с 2:0. През 1928 г. Хамбургер отново става шампион на Германия, този път надделявайки на финала над Херта Берлин с 5:2. През сезон 1928/1928 се случва т.нар. Хамбургска футболна революция, след като 9 отбора от Хамбург и Холщайн Кил се отцепват от Северногерманската футболна лига и организират първенство помежду си, в което Хамбургер отново триумфира. Следват дълги преговори между двете страни и в крайна сметка отборите се връщат в организираните от съюза първенства, а той от своя страна намалява броя на окръжните лиги от 11 на 6.[7] В годините до 1933 г. отборът доминира в окръжните (11 пъти шампион) и регионалната (10 пъти шампион на Северна Германия) групи.

След идването на власт на националсоциалистите системата за провеждане на немското футболно първенство е реформирана - въведени са 16 т.нар. Гаулиги, чиито шампиони играят финален турнир за определяне на немския първенец. Хамбургер се състезава в Гаулига Нордмарк и четири пъти финишира на първо място, а в съответните финални турнири - четвърто място през сезони 1936/1937, 1937/1938, 1938/1939 и отпадане в групите през 1940/1941.

Доминация в Оберлига Норд (1945 - 1963)[редактиране | edit source]

Уве Зелер

Непосредствено след войната в Южна Германия е сформирана Оберлига Зюд, в която играят отбори от целия регион, докато на север отборите все още са разделени в окръжни първенства на по-малка територия, защото властите в Британската окупационна зона прекъсват провеждането на северногерманското първенство още след първия кръг. Така Хамбургер играе в Лига Хамбург, като става по един път шампион и вицешампион. Оберлига Норд е създадена през 1947 г. и Хамбургер играе в нея до създаването на Бундеслигата през 1963 г. По това време първенството е разделено на пет регионални лиги, а първите няколко отбора от всяка лига играят финален турнир за определяне на немския шампион. Хамбургер доминира безапелационно в Оберлига Норд - от шестнайсетте проведени сезона отборът е шампион петнадесет пъти. Отборът участва петнадесет пъти във финалния турнир, но успехите идват чак в края на 50-те години. В първите години Хамбургер отпада още в предварителните кръгове или стига максимум до четвъртфинал. През сезони 1956/1957 и 1957/1958 Хамбургер стига до финал, но губи и двата пъти срещу Борусия Дортмунд (4:1) и Шалке 04 (3:0). Най-накрая, през сезон 1959/1960 Хамбургер успява да спечели третата си шампионска титла, побеждавайки на финала Кьолн с 3:2. През следващия сезон Хамбургер достига до полуфинал за КЕШ, където отпада от Барселона в три мача. През 1963 г. Хамбургер печели Купата на Германия за първи път в историята си след 3:0 срещу Борусия Дортмунд. През сезон 1953/1954 отборът изпитва сериозни затруднения. Те са породени както от вътрешни търкания, така и от отнемането на четири точки заради трансфера на Вили Шрьодер, на когото Хамбургер непозволено дава пари на ръка. Отборът се бори да не изпадне и завършва на 11 място.

С основен принос за доброто представяне на отбора след 1954 г. е Уве Зелер. През 1960 г. той е провъзгласен за Футболист на годината на Германия и става първият носител на тази награда.

Първите години на Бундеслигата (1963 - 1975)[редактиране | edit source]

В първите няколко години след създаването на Бундеслигата Хамбургер продължава да е доминиращият отбор в Северна Германия. Въпреки това до сезон 1973/1974 най-доброто класиране на отбора в Бундеслигата е едно пето място. За сметка на това блестящ е Уве Зелер. През 1963/1964 той става голмайстор на Бундеслигата с 30 попадения, а през 1964 и 1970 г. става още два пъти Футболист на годината. Въпреки многото предложения да се присъедини към друг отбор, той остава верен на Хамбургер до края на кариерата си през 1972 г. През сезон 1967/1968 Хамбурер постига първият си голям успех на международната сцена - стига до финал за КНК, загубен с 2:0 от Милан. През 1973 г. ханзеатците печелят първото издание на Купата на лигата.

Златните години (1976 - 1987)[редактиране | edit source]

Ларс Баструп (Хамбургер, д.) срещу Юрген Рийдигер (Динамо Берлин, л.), 1 кръг на КЕШ 1982/1983

Най-големите успехи в историята на Хамбургер са в края на 70-те и началото на 80-те години. В този период мениджър на отбора е Гюнтер Нецер, треньори са последователно Бранко Зебец, Александар Ристич и Ернст Хапел, а звездите на отбора са Кевин Кигън, Хорст Хрубеш, Феликс Магат, Франц Бекенбауер, Манфред Калц, Каспар Мемеринг и Улрих Щайн. В периода 1978 - 1984 г. Хамбургер става три пъти шампион (1978/1979, 1981/1982 и 1982/1983) и три пъти вицешампион. През 1987 г. отборът отново е вицешампион. През 1976 и 1987 г. тимът от Хамбург печели Купата на Германия.

Почетна обиколка с Купата на европейските шампиони

От този период датира един рекорд, неподобрен и до днес: от 16 януари 1982 г. до 29 януари 1983 г. отборът няма загуба в 36 поредни мача от Бундеслигата.[8]

Хамбургер се представя великолепно и на международно равнище. През 1977 г. отборът печели КНК след 2:0 срещу Андерлехт, като по пътя дотам отстранява последователно ИФ Кефлавик (общ резултат 4:1), Харт оф Мидлоудиън (8:3), МТК Будапеща (5:2) и Атлетико Мадрид (4:3). През 1983 г. пък Хамбургер триумфира с КЕШ, след 1:0 срещу Ювентус, отстранявайки преди това Динамо Берлин (общ резултата 3:1), Олимпиакос (5:0), Динамо Киев (4:2) и Реал Сосиедад (3:2).

Хамбургер играе и на три финала: през 1980 г. за КЕШ (0:1 срещу Нотингам Форест), през 1982 г. за Купата на УЕФА (0:1 и 0:3 срещу ИФК Гьотеборг и през 1983 г. за Междуконтиненталната купа (1:2 срещу Гремио).

Години на посредственост (1987 - 1999)[редактиране | edit source]

През последвалите години Хамбургер се представя посредствено. Класирането на места, даващи право на участие в мачове за Купата на УЕФА са рядкост, а в някои сезони отборът се бори срещу изпадането от Бундеслигата. Най-добрите класирания са 4-то място през 1989 г. и 5-то място през 1991 и 1996 г., а най-слабото - 13-то място през 1995 и 1997 г. В началото на 90-те Хамбургер е във финансова криза, от която излиза след трансфера на Томас Дол в Лацио за 15 милиона марки. През 90-те години в Хамбургер пристигат четиримата българи, защитавали цветовете на този отбор - Йордан Лечков, Петър Хубчев, Павел Дочев и Адалберт Зафиров.

Нови успехи (1999 - 2007)[редактиране | edit source]

Случайно или не, завръщането на успехите на Хамбургер съвпада със завършването на реконструкцията на стадиона на отбора. През сезон 1999/2000 тимът завършва на трето място в класирането и за първи път се класира в Шампионската лига. В първия мач в груповата фаза Хамбургер и Ювентус завършват наравно - 4:4, а специалистите го определят като "мача на века". Мачът в Торино завършва при резултат 3:1 за Хамбургер. Въпреки това Хамбургер остава едва на трето място в групата и продължава в турнира за Купата на УЕФА, където отпада след мачове с Рома.

Първата купа след шестнайсетгодишно прекъсване е Купата на лигата след победа на финала над Борусия Дортмунд с 4:2 през юли 2003 г. През 2005 г. Хамбургер печели Купата на УЕФА-Интертото в мачове срещу Валенсия (1:0 и 0:0), с което печели право на участие в турнира за купата на УЕФА, където стига до осминафинал. През същия сезон отборът финишира на трето място в Бундеслигата, постигайки още един рекорд - 11 победи като гост.

Очакванията, отборът да бъде основен претендент за титлата и през сезон 2006/2007 не се оправдават, като според мнозина това се дължи на лошата трансферна политика. Отборът е напуснат от основни играчи като Сергей Барбарез, Даниел ван Бойтен, Щефан Байнлих и Халид Буларуз (заради фамилните им имена се казва, че отборът страда от липса на витамин Б), а някои от новозакупените играчи дълго време страдат от контузии или представянето им е под очакванията. Първата победа на Хамбургер през този сезон идва чак в петнадесетия официален мач (срещу Байер Леверкузен като гост - 2:1). Преди това отборът записва по седем равенства и загуби. Хамбургер остава на последно място в групата си в Шампионската лига, със само една победа и пет загуби. Отборът буквално стига дъното след 20-ия кръг от Бундеслигата, когато заема последното, осемнайсето място в класирането. На 1 февруари 2007 г., след само три победи в 28 официални мача за сезона треньорът Томас Дол е уволнен, а на негово място идва холандецът Хууб Стевенс. Тази смяна очевидно съживява отбора и в следващите осем мача Хамбургер записва пет победи и две равенства. В крайна сметка Хамбургер финишира на седмо място, което дава право за участие в турнира УЕФА Интертото.

Хамбургер - Рен (3:0), Купа на УЕФА 07/08, групова фаза
Статистика за сезон 2007/2008
Статистика за сезон 2008/2009
Статистика за сезон 2009/2010

Сезон 2007/2008 отбелязва два нови рекорда. В мача срещу Щутгарт от десетия кръг на Бундеслигата на 20 октомври 2007 г. (4:1) Йорис Матейсен отбелязва гол 2500 за Хамбургер в историята на Бундеслигата. В същия мач Ивица Олич става първият играч на отбора, отбелязал т.нар. "чист" или "немски" хеттрик в Бундеслигата - три гола в едно полувреме, без друг играч да отбележе гол между първия и третия. Отборът завършва на четвърто място в класирането, което му дава право право на участие в турнира за Купата на УЕФА от първия кръг. Хамбургер започва добре сезона и е един от претендентите за първото място, но от началото на декември до края на първенството редува силни със слаби игри, а понякога и съдийски грешки ощетяват отбора и в крайна сметка записва едва пет победи от 20 мача. Най-високото класиране през сезона е второ място (2-ри, 11-ти, 12-ти, 24-ти, 25-ти и 26-ти кръг), а най-ниското - десето място (5-и кръг). В турнира за Купата на УЕФА Хамбургер стига до осминафинал, където отпада от Байер Леверкузен заради правилото за голове на чужд терен при общ резултат 3:3. В турнира за Купата на Германия играе четвъртфинал, където отпада от Волфсбург. Треньорът Стевенс обявява по средата на сезона, че няма намерение да подновява договора си, за да може да се върне в Холандия, за да бъде близо до тежко болната си съпруга. Там ще бъде треньор на ПСВ Айндховен. За негов наследник са спрягани Славен Билич, Жерар Улие, Луис ван Гаал и др., но в крайна сметка след няколкомесечно търсене е подписан договор с бившия треньор на Тотнъм Мартин Йол.

Дербита и мачове срещу български отбори[редактиране | edit source]

Дербита[редактиране | edit source]

Градското дерби на Хамбург се наричат мачовете между Хамбургер и местния съперник Санкт Паули. До 2011 г. двата отбора имат 92 официални мача помежду си, като Хамбургер има 59 победи, 14 равенства и 19 загуби при голова разлика 292:105. Първият официален мач е на 19 октомври 1924 г. и завършва при резултат 3:1 за Хамбургер, а последният - на 16 февруари 2011 г. - 1:0 за Санкт Паули. Най-резултатният мач е през 1940 г., когато Хамбургер печели с 10:1 като гост. Тази победа, както и още три с по 9:0 (през 1924, 1944 и 1957 г.) са победите на отбора с най-голяма разлика. Най-голямата загуба пък е като гост през 1943 г. с 1:8. Най много публика се събира на осминафинал за Купата на Германия през 1968 г. - 58000 души. Най-много поредни победи Хамбургер има в периода 1924-1927 г. - 7, а най-много мачове без загуба - в перода 1978-2010 г. - 15. Четири пъти в историята на дербито Санкт Паули успява да вземе две поредни победи, а най-много мачове поред без победа за Хамбургер има в средата на 40-те - 3.

Северното дерби е името, което е дадено на мачовете между Хамбургер и Вердер Бремен. Това е най-играният мач в Първа Бундеслига, защото двата отбора имат най-много сезони в тази дивизия - от създаването ѝ Хамбургер не е изпадал в по-долна, а Вердер имат само един сезон извън нея. До сезон 2014/2015 те имат 146 официални мача помежду си, като Хамбургер има 50 победи, 41 равенства и 55 загуби при голова разлика 254:239. Първият мач се състои на 13 март 1927 г. - 4:1 за Хамбургер като гост, а последният - на 1 март 2014 г. - 1:0 за Вердер. Най-резултатният мач се играе през 1959 г. - 9:1 за Хамбургер като домакин; това е и най-голямата победа на Хамбургер. Най-голямата загуба е през 2004 - 6:0 като гост. Най-много публика има през 2006 (два пъти), 2007 и 2009 г. - 57000 души. Най-дългата победна серия на Хамбургер е от три мача (случва се общо три пъти в историята на мачовете), а поредните мачове мача без загуба са 12 (от които девет победи) в периода 1927-1952 г. Най-много поредни загуби Хамбургер има в първата половина на 50-те години - 6, а най-много поредни мачове без победа - през 60-те - 8.

Срещата на върха на Севера Юга или Дербито на Севера и Юга се наричат мачовете между Хамбургер и Байерн Мюнхен. Това е едно от дербитата с най-големи традиции в германския футбол, като най-оспорвано то е било през 70-те и началото на 80-те години. От общо 112 мача Хамбургер има 22 победи, 24 равенства и 66 загуби.

Мачове срещу български отбори[редактиране | edit source]

В европейските турнири Хамбургер пет пъти се изправя срещу български отбори. Това са ЦСКА (три пъти), Литекс и Славия.

През лятото на 1977 г. Хамбургер и Славия са в група 4 на турнира Интертото. По това време отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи. Като домакин Славия побеждава с 3:0, а като гост надделява с 3:2. Българският тим завършва на първо място в групата с 10 точки, а германците - на трето с пет точки.

През сезон 1984/1985 жребият среща ЦСКА и Хамбургер във втория кръг на турнира за Купата на УЕФА. При гостуването в Германия ЦСКА губи с 4:0 с голове на Марк Макгий, Томас фон Хеезен (2) и Феликс Магат. В София Хамбургер отново побеждава, този път с 2:1. Точни за германците са Вутке и Макгий, а за ЦСКА - Ради Здравков в последната минута.

През 1991/1992 Хамбургер отново среща ЦСКА във втория кръг за Купата на УЕФА и пак постига две победи. Първо в Хамбург надделява с 2:0 след два гола на Роде в мач, който не блести с нищо особено.[9] На реванша е пуснат свободен вход и препълненият стадион очаква поне победа за престиж. Играчите на ЦСКА се опитват да вкарат гол в началото на мача, но не успяват. От 15-тата минута до края на срещата Хамбургер контролира двубоя.[9] Германците печелят заслужено с 4:1 с голове на Харалд Шпьорл (2), Ян Фурток и Боде. За ЦСКА се разписва Е. Димитров от дузпа, който изравнява резултата в края на първото полувреме.

През сезон 2005/2006 Хамбургер отново играе с ЦСКА за Купата на УЕФА, но този път срещата е една - в София, първият мач на армейците в група А. Хамбургер побеждава с 1:0 с гол от далечно разстояние на Рафаел ван дер Ваарт.

Литекс среща Хамбургер в първи кръг на турнира за Купата на УЕФА през 2007/2008. В Ловеч в сравнително слаб мач Хамбургер побеждава с 1:0 с гол на Ромео Кастелен. Литекс играе по-добре и има повече положения за гол, но не успява да ги оползотвори, а освен това претендира за две неотсъдени дузпи. На реванша капитанът на Литекс Роберт Попов изненадва неприятно феновете на домакините с красив гол, но само две минути по-късно Паоло Гереро изравнява резултата. Отново Гереро и ван дер Ваарт правят резултата 3:1.

Така балансът на Хамбургер срещу отбори от България е следният: 9 мача, 7 победи и 2 загуби, голова разлика 19:9.

Играчи[редактиране | edit source]

Актуален състав[редактиране | edit source]

Нац. Играч Поз. Роден От До М/Г ХШФ Бивш отбор ПНО М/Г НО
Вратари
1 Flag of the Czech Republic.svg Ярослав Дробни В 18.10.1979 2010 2015 49/0 Flag of Germany.svg Херта 7/0
15 Flag of Germany.svg Рене Адлер В 15.01.1985 2012 2017 65/0 Flag of Germany.svg Байер Леверкузен Tick-green.png 12/0
30 Flag of Germany.svg Александер Брунст В 07.07.1995 2008 2016 0/0 Flag of Germany.svg Гаделанд 0/0
Защитници
2 Flag of Germany.svg Денис Дикмайер ДБ 20.10.1989 2010 2016 92/0 Flag of Germany.svg Нюрнберг 0/0
3 Flag of Brazil.svg Клебер Райс ЦЗ 05.12.1990 2014 2018 2/0 Flag of Brazil.svg Коринтианс 0/0
4 Flag of Germany.svg Хайко Вестерман ЦЗ 14.08.1983 2010 2015 138/9 Flag of Germany.svg Шалке 04 Tick-green.png 27/4
5 Flag of Switzerland.svg Йохан Джуру ЦЗ 14.08.1983 2013 2016 30/0 Flag of England.svg Арсенал Tick-green.png 51/1
7 Flag of Germany.svg Марсел Янсен ЛБ/ЛХ 04.11.1985 2008 2015 141/18 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен Tick-green.png 45/3
22 Flag of Germany.svg Матиас Остржолек ЛБ 05.06.1990 2014 2017 7/0 Flag of Germany.svg Аугсбург 0/0
32 Flag of Serbia.svg Слободан Райкович ЦЗ 03.02.1989 2011 2015 31/1 Flag of England.svg Челси 14/0
Полузащитници
8 Flag of Germany.svg Толгай Арслан ДП/ВХ 16.08.1990 2009 2015 79/2 Flag of Germany.svg Борусия Дортмунд (юн.) 0/0
9 Flag of Germany.svg Максимилиан Байстер ДХ/ЛХ 06.09.1990 2004 2016 41/8 Flag of Germany.svg Люнебург (юн.) 0/0
11 Flag of Croatia.svg Иво Иличевич ОП/ЛК 14.11.1986 2011 2015 46/6 Flag of Germany.svg Кайзерслаутерн Tick-green.png 8/1
17 Flag of Hungary.svg Золтан Щибер ЛК 16.10.1988 2014 2017 7/0 Flag of Germany.svg Гройтер Фюрт Tick-green.png 5/0
18 Flag of Germany.svg Люис Холтби ОП 18.09.1990 2014 2015 7/0 Flag of England.svg Тотнъм (под наем) 3/0
19 Flag of the Czech Republic.svg Петър Ирачек ДП/К 02.03.1986 2012 2016 38/2 Flag of Germany.svg Волфсбург Tick-green.png 28/3
21 Flag of Switzerland.svg Валон Бехрами ДП 19.04.1985 2014 2017 8/0 Flag of Italy.svg Наполи Tick-green.png 54/2
23 Flag of the Netherlands.svg Рафаел ван дер Ваарт Капитан ОП 11.02.1983 20121 2015 138/41 Flag of England.svg Тотнъм Tick-green.png 109/25
24 Flag of Germany.svg Мати Щайнман П 08.01.1995 2009 2017 3/0 Flag of Germany.svg Пройсен Райнфелд (юн.) 0/0
27 Flag of Germany.svg Николай Мюлер К 25.09.1987 2014 2018 6/1 Flag of Germany.svg Майнц 05 2/0
33 Flag of Germany.svg Гидеон Юнг П 12.09.1994 2014 2016 0/0 Flag of Germany.svg Рот-Вайс Оберхаузен 0/0
34 Flag of Macedonia.svg Валмир Нафиу П 23.04.1994 2012 2015 0/0 Flag of Switzerland.svg Базел 0/0
35 Flag of Turkey.svg Толчай Чиерчи П 24.01.1995 2014 2016 0/0 Flag of Germany.svg Волфсбург (юн.) 0/0
37 Flag of the United States.svg Джулиън Грийн К 06.06.1995 2014 2015 2/0 Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен (под наем) Tick-green.png 4/1
39 Flag of Germany.svg Аштън-Филип Гьотц ЦП/З 16.07.1993 2008 2015 2/0 Flag of Germany.svg Хам 02 (юн.) 0/0
40 Flag of Serbia.svg Гойко Качар ДП/ЦЗ 26.01.1987 2010 2015 47/3 Flag of Germany.svg Херта 25/0
Нападатели
10 Flag of Germany.svg Пиер-Мишел Ласога ЦН 15.12.1991 2013 2019 28/15 Flag of Germany.svg Херта Tick-green.png 0/0
16 Flag of Latvia.svg Артьомс Рудневс ЦН 13.01.1988 2012 2016 46/12 Flag of Poland.svg Лех Познан Tick-green.png 30/1
26 Flag of Germany.svg Филип Мюлер ЦН 03.03.1995 2014 2016 0/0 Flag of Germany.svg Волфсбург (юн.) 0/0

Бележки:

  • 1 - ван дер Ваарт има още един престой в отбора в периода 2005-2008.

Под наем в други отбори[редактиране | edit source]

Нац. Играч Поз. Роден От До М/Г ХШФ Под наем в ПНО М/Г НО
Flag of Turkey.svg Керем Демирбей ЦП 03.07.1993 2013 3/0 Flag of Germany.svg Кайзерслаутерн 0/0
Flag of Germany.svg Ласе Собиех ЦЗ 18.01.1991 2013 2016 10/1 Flag of Germany.svg Санкт Паули 0/0
Flag of Germany.svg Джонатан Та ЦЗ 11.02.1996 2009 2016 16/0 Flag of Germany.svg Фортуна Дюселдорф 0/0
Flag of Cameroon.svg Жак Зуа ЦН 06.09.1991 2013 2016 27/2 Flag of Turkey.svg Кайзери Ерджиесспор 5/0

Трансфери през сезон 2014/2015[редактиране | edit source]

Пристигащи
Нац. Играч Поз. Бивш отбор ТП Тр. сума
Flag of Germany.svg Александер Брунст В собствен юноша Летен трансферен прозорец
Flag of Latvia.svg Артьомс Рудневс Н Flag of Germany.svg Хановер 96 Летен трансферен прозорец 1
Flag of Germany.svg Аштън Гьотц З собствен юноша Летен трансферен прозорец
Flag of Switzerland.svg Валон Бехрами П Flag of Italy.svg Наполи Летен трансферен прозорец 3.500.000 €
Flag of Germany.svg Гидеон Юнг П Flag of Germany.svg Рот-Вайс Оберхаузен Летен трансферен прозорец 150.000 €
Flag of Serbia.svg Гойко Качар П Flag of Japan.svg Серезо Осака Летен трансферен прозорец 1
Flag of the United States.svg Джулиън Грийн П Flag of Germany.svg Байерн Мюнхен Летен трансферен прозорец 300.000 €2
Flag of Hungary.svg Золтан Щибер П Flag of Germany.svg Гройтер Фюрт Летен трансферен прозорец 1.300.000 €
Flag of Switzerland.svg Йохан Джуру З Flag of England.svg Арсенал Летен трансферен прозорец 2.800.000 €
Flag of Brazil.svg Клебер Райс З Flag of Brazil.svg Коринтианс Летен трансферен прозорец 3.000.000 €
Flag of Germany.svg Люис Холтби П Flag of England.svg Тотнъм Летен трансферен прозорец 2.500.000 €2
Flag of Germany.svg Мати Щайнман П собствен юноша Летен трансферен прозорец
Flag of Germany.svg Матиас Остржолек З Flag of Germany.svg Аугсбург Летен трансферен прозорец 2.750.000 €
Flag of Germany.svg Николай Мюлер П Flag of Germany.svg Майнц 05 Летен трансферен прозорец 4.500.000 €
Flag of Germany.svg Пиер-Мишел Ласога Н Flag of Germany.svg Херта Летен трансферен прозорец 8.500.000 €
Flag of Turkey.svg Толчай Чиерчи П Flag of Germany.svg Волфсбург (юн.) Летен трансферен прозорец свободен агент
Flag of Germany.svg Филип Мюлер П Flag of Germany.svg Волфсбург (юн.) Летен трансферен прозорец свободен агент
∑ 29.300.000 €
Напускащи
Нац. Играч Поз. Бивш отбор ТП Тр. сума
Flag of Germany.svg Денис Аого З Flag of Germany.svg Шалке 04 Летен трансферен прозорец 1.900.000 €
Flag of Germany.svg Джонатан Та З Flag of Germany.svg Фортуна Дюселдорф Летен трансферен прозорец 2
Flag of Cameroon.svg Жак Зуа Н Flag of Turkey.svg Кайзери Ерджиесспор Летен трансферен прозорец 2
Flag of Germany.svg Жи Гин Лам З Flag of Germany.svg Гройтер Фюрт Летен трансферен прозорец 200.000 €
Flag of Turkey.svg Керем Демирбей П Flag of Germany.svg Кайзерслаутерн Летен трансферен прозорец 2
Flag of Germany.svg Ласе Собиех З Flag of Germany.svg Санкт Паули Летен трансферен прозорец 2
Flag of England.svg Майкъл Мансиен З Flag of England.svg Нотингам Форест Летен трансферен прозорец 1.270.000 €
Flag of Italy.svg Матия Маджо Н без отбор Летен трансферен прозорец свободен агент
Flag of Croatia.svg Милан Бадел П Flag of Italy.svg Фиорентина Летен трансферен прозорец 4.000.000 €
Flag of the Netherlands.svg Ола Джон Н Flag of Portugal.svg Бенфика Летен трансферен прозорец 1
Flag of the Netherlands.svg Оуасим Боуй П Flag of Italy.svg Ювентус Летен трансферен прозорец 1
Flag of Norway.svg Пер Силян Шелбред П Flag of Germany.svg Херта Берлин Летен трансферен прозорец 1.300.000 €
Flag of Germany.svg Роберт Теше П Flag of England.svg Нотингам Форест Летен трансферен прозорец свободен агент
Flag of Germany.svg Свен Нойхаус В край на кариерата Летен трансферен прозорец
Flag of Venezuela.svg Томас Ринкон П Flag of Italy.svg Дженоа Летен трансферен прозорец свободен агент
Flag of Turkey.svg Хакан Чалханолу П Flag of Germany.svg Байер Леверкузен Летен трансферен прозорец 14.500.000 €
∑ 23.170.000 €

Бележки:

  • 1 - Играчът се връща от наем.
  • 2 - Играчът е под наем.
  • Трансферните суми са взети от сайта transfermarkt.de.[10]

Известни бивши играчи[редактиране | edit source]

Нац. Играч Поз. Години М/Г
Flag of Germany.svg Бастиан Райнхарт З 2003-2010 131/9
Flag of Germany.svg Бернд Вемайер З 1978-1985 183/10
Flag of Germany.svg Бернд Холербах П 1994-2005 197/4
Flag of Germany.svg Бруно Лабадия Н 1987-1989 47/11
Flag of Germany.svg Валтер Рисе З 1924-1933 /
Flag of Germany.svg Вили Гиземан З 1963-1968 104/13
Flag of Germany.svg Вили Райман Н 1974-1981 175/49
Flag of Germany.svg Вили Шулц З 1965-1973 211/3
Flag of Germany.svg Волфганг Ролф П 1982-1986 129/24
Flag of Germany.svg Георг Фолкерт Капитан Н 1971-1978 214/62
Flag of Germany.svg Герт Дьорфел Н 1958-1972 325/107
Flag of Germany.svg Герхард Круг З 1956-1966 240/41
Flag of Germany.svg Денис Аого З 2008-20014 133/6
Flag of Germany.svg Дитер Зелер П 1955-1965 236/48
Flag of Germany.svg Дитмар Байерсдорфер Капитан З 1986-1992 174/14
Flag of Germany.svg Дитмар Якобс Капитан З 1979-1990 323/27
Flag of Germany.svg Ервин Зелер Н 1938-1949 /
Flag of Germany.svg Ервин Пиеховяк З 1957-1966 137/6
Flag of Germany.svg Ервин Райнхарт Капитан З 1934-1949 /
Flag of Germany.svg Жером Боатенг З 2007-2010 75/0
Flag of Germany.svg Инго Херч З 1997-2003 151/1
Flag of Germany.svg Йозеф Позипал Капитан З 1949-1958 250/13
Flag of Germany.svg Йорг Алберц Капитан З 1993-1996
2001-2003
127/28
Flag of Germany.svg Йохенфриц Майнке Капитан П 1949-1965 307/10
Flag of Germany.svg Карстен Берон Н 1992-2001 124/39
Flag of Germany.svg Каспар Мемеринг П 1971-1982 303/37
Flag of Germany.svg Клаус Найснер Н 1957-1963 78/27
Flag of Germany.svg Клаус Щюрмер Н 1954-1961 158/114
Flag of Germany.svg Манфред Калц Капитан З 1971-1989
1990-1991
594/76
Flag of Germany.svg Маркус Бабел З 1992-1994 60/1
Flag of Germany.svg Оливер Бирхоф Н 1988-1990 34/6
Flag of Germany.svg Ото Хардер Н 1919-1930 /
Flag of Germany.svg Пьотър Троховски П 2005-2011 180/20
Flag of Germany.svg Петер Вулф Н 1958-1966 151/76
Flag of Germany.svg Петер Ногли Капитан З 1969-1980 320/38
Flag of Germany.svg Петер Хидиен З 1972-1982 214/9
Flag of Germany.svg Рихард Голц Капитан В 1987-1998 273/0
Flag of Germany.svg Рихард Дьорфел Капитан З 1931-1948 /
Flag of Germany.svg Рудолф Ноак П 1931-1938 101/149
Flag of Germany.svg Рудолф Каргус В 1971-1980 254/0
Flag of Germany.svg Рой Прегер Н 1999-2002 83/19
Flag of Germany.svg Сидни Сам Н 2007-2010 4/0
Flag of Germany.svg Томас Дол З 1990-1991
1998-2001
74/4
Flag of Germany.svg Томас фон Хеезен Капитан П 1980-1994 368/99
Flag of Germany.svg Уве Байн П 1987-1989 52/22
Flag of Germany.svg Уве Зелер Капитан Н 1954-1972 505/425
Flag of Germany.svg Уве Ройтер Н 1955-1960
1961-1964
129/54
Flag of Germany.svg Уилям Хартвиг П 1978-1984 182/52
Flag of Germany.svg Ули Щайн В 1980-1987
1994-1995
222/0
Flag of Germany.svg Фабиан Ернст П 1998-2000 48/0
Flag of Germany.svg Феликс Магат Капитан П 1976-1986 306/46
Flag of Germany.svg Франк Рост В 2007-2011 149/0
Flag of Germany.svg Франц Бекенбауер З 1980-1982 28/0
Flag of Germany.svg Франц Клепаш З 1951-1960 201/22
Flag of Germany.svg Франц Хорн Н 1926-1932 105/121
Flag of Germany.svg Франц-Йозеф Хьоних Капитан П 1967-1974 205/62
Flag of Germany.svg Фриц Лабанд З 1950-1956 143/0
Flag of Germany.svg Ханс-Йорг Бут В 1997-2001 133/19
Flag of Germany.svg Харалд Шпьорл П 1987-2001 321/60
Flag of Germany.svg Хари Бере П 1960-1967 110/7
Flag of Germany.svg Холгер Йеронимус З 1979-1984 121/7
Flag of Germany.svg Хорст Бланкенбург З 1975-1977 44/0
Flag of Germany.svg Хорст Деен П 1958-1966 141/33
Flag of Germany.svg Хорст Хрубеш Капитан Н 1978-1983 159/97
Flag of Germany.svg Хорст Шноор В 1952-1969 399/2
Flag of Germany.svg Щефан Байнлих П 2003-2006 68/5
Flag of Germany.svg Юрген Вернер П 1955-1963 171/14
Flag of Germany.svg Юрген Курбюн З 1960-1972 318/11
Flag of Germany.svg Юрген Милевски Н 1979-1985 130/48
Flag of Germany.svg Юрген Хартман Капитан П 1991-1997 189/7
Нац. Играч Поз. Години М/Г
Flag of Austria.svg Пол Шарнър З 2012-2013 4/0
Flag of England.svg Кевин Кигън Н 1977-1980 230/68
Flag of Argentina.svg Бернардо Ромео Н 2002-2005 77/35
Flag of Argentina.svg Кристиан Ледесма П 2002-2003 16/0
Flag of Argentina.svg Родолфо Кардосо П 1996-2004 111/17
Flag of Argentina.svg Хуан Пабло Сорин П 2006-2008 24/4
Flag of Belgium.svg Венсан Компани З 2006-2008 29/1
Flag of Belgium.svg Даниел Ван Буйтен Капитан З 2004-2006 61/7
Flag of Belgium.svg Емил Мпенза Н 2004-2005 36/5
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Сергей Барбарез Н 2000-2006 157/62
Flag of Bosnia and Herzegovina.svg Хасан Салихамиджич П 1995-1998 72/19
Flag of Brazil.svg Аилтон Н 2006 13/3
Flag of Brazil.svg Зе Роберто П 2009-2011 54/7
Flag of Bulgaria.svg Йордан Лечков П 1992-1996 101/11
Flag of Bulgaria.svg Мартин Зафиров П 1997-1998 1/0
Flag of Bulgaria.svg Павел Дочев З 1992-1993 8/0
Flag of Bulgaria.svg Петър Хубчев З 1994-1996 65/2
Flag of Venezuela.svg Томас Ринкон П 2009-2014 106/0
Flag of Ghana.svg Тони Йебоа Н 1997-2001 100/28
Flag of Denmark.svg Ларс Баструп Н 1981-1983 59/18
Flag of Denmark.svg Оле Бьорнмосе П 1971-1977 186/31
Flag of Denmark.svg Стиг Тьофтинг П 1993-1995
2000-2002
56/2
Flag of Denmark.svg Томас Гравесен П 1997-2000 94/6
Flag of Egypt.svg Мохамед Зидан Н 2007-2008 21/2
Flag of Iran.svg Меди Мадавикия П 1999-2007 211/26
Flag of Cameroon.svg Тимоте Атуба З 2005-2009 83/1
Flag of Côte d'Ivoire.svg Ги Демел З 2005-2011 131/2
Flag of Lebanon.svg Рода Антар П 2001-2003 23/2
Flag of Lithuania.svg Ваудас Иванаускас Н 1993-1997 91/13
Flag of Namibia.svg Колин Бенджамин З 2001-2011 146/13
Flag of Peru.svg Паоло Гереро Н 2006-2012 134/37
Flag of Poland.svg Валдемар Матишик П 1990-1993 94/1
Flag of Poland.svg Мирослав Оконски Н 1986-1988 62/15
Flag of Poland.svg Ян Фурток Н 1988-1993 135/51
Flag of Russia.svg Сергей Киряков Н 1998-1999 29/5
Flag of Turkey.svg Аркоч Йозджан В 1967-1975 159/0
Flag of Turkey.svg Хакан Чалханолу Н 2012-2014 32/11
Flag of the Netherlands.svg Йорис Матейсен З 2006-2011 145/6
Flag of the Netherlands.svg Найджъл де Йонг П 2006-2009 66/2
Flag of the Netherlands.svg Нико-Ян Хоогма Капитан З 1999-2004 177/17
Flag of the Netherlands.svg Рууд ван Нистелрой Н 2010-2011 36/12
Flag of the Netherlands.svg Халид Буларуз З 2004-2006 51/1
Flag of Croatia.svg Иван Булян З 1977-1981 103/22
Flag of Croatia.svg Ивица Олич Н 2007-2009 78/29
Flag of Croatia.svg Йосип Шимунич З 1997-2000 8/0
Flag of Croatia.svg Милан Бадел П 2012-2014 62/2
Flag of Croatia.svg Младен Петрич Н 2008-2012 99/38
Flag of Croatia.svg Нико Ковач П 1999-2001 55/12
Flag of the Czech Republic.svg Давид Розехнал З 2009-2011 23/1
Flag of the Czech Republic.svg Давид Яролим Капитан П 2003-2012 257/14
Flag of the Czech Republic.svg Марек Хайнц Н 2000-2002 52/5
Flag of the Czech Republic.svg Милан Фукал З 2000-2004 67/8
Flag of the Czech Republic.svg Томаш Уйфалуши З 2001-2004 105/2
Flag of Switzerland.svg Рафаел Вики П 2002-2007 121/4
Flag of Switzerland.svg Стефан Аншо З 1995-1997 49/2
Flag of Sweden.svg Маркус Берг Н 2009-2013 54/6
Flag of Sweden.svg Мартин Далин Н 1998-1999 8/0
Flag of South Korea.svg Хьон-мин Сон Н 2010-2013 73/20
Flag of Japan.svg Наохиро Такахара Н 2002-2006 97/13

Бележки:

  • С удебелен шрифт са играчите от Алеята на славата.[11][12]

Легендите[редактиране | edit source]

Феликс Магат
Кевин Кийгън

В отбора на Хамбургер са играли множество добри играчи, оставили ярка следа със своето представяне, с което остават завинаги в сърцата на феновете.

Безпорно най-голямата легенда на Хамбургер е Уве Зелер, които играе в отбора в периода 1954 - 1974 г. "Нашият Уве", както е известен в Хамбург има невероятен голмайсторски нюх - на негово име са записани 137 гола в 239 мача в Бундеслигата, 21 гола в 29 мача в Бундеслигата и общо 425 гола във всичките си 505 мача за Хамбургер. Зелер е първият голмайстор в историята на Бундеслигата (30 гола), първият носител на наградата за Футболист № 1 на Германия, както и първият ѝ трикратен носител. Петнадесет пъти Зелер е голмайстор на Хамбургер. За националния отбор има 72 мача и 43 гола, участва на четири световни първенства и заедно с Пеле е единственият играч, отбелязал гол във четири световни първенства.

Това, което е Уве Зелер в следвоенната история на отбора, е Ото "Тул" Хардер в годините преди войната.[13] Деветкратният голмайстор на Хамбургер има противоречива история, защото след края на футболната си кариера работи като надзирател и в управата на няколко концлагера. Това обаче ни най-малко не умаловажава заслугите му към отбора. Известен е рефренът, който публиката пее: "Wenn spielt der Harder Tull, dann wird es drei zu null"[14] ("Когато играе Хардер Тул резултатът ще бъде 3:0").

Най-добрият германски играч на Хамбургер в периода, когато отборът постига най-големите си успехи на национално и международно ниво е полузащитникът Феликс Магат. Той допринася за спечелването на три шампионски титли, една КЕШ (вкарва победния гол на финала), една КНК и за достигането на финали за КНК и купата на Уефа.

Трябва да се отбележи и Манфред Калц, рекордьор по мачове за Хамбургер в Първа Бундеслига и на второ място по този показател от всички играчи в първенството с 581 мача.

От чуждестранните играчи на най-голяма обич се радва Кевин Кигън, който като играч на Хамбургер печели два пъти Златната топка за най-добър играч на Европа.

Отбор на века

По случай 125-годишният юбилей през 2012 г. е избран отбор на века, в който попадат следните играчи:[15]

Нац. Играч Поз. Години
Flag of Germany.svg Ули Щайн В 1980-1987, 1994-1995
Flag of Germany.svg Вили Шулц З 1965-1973
Flag of Germany.svg Дитмар Якобс З 1979-1989
Flag of Germany.svg Йозеф Позипал З 1949-1958
Flag of Germany.svg Манфред Калц З 1970-1989
Flag of Germany.svg Петер Ногли З 1969-1980
Flag of Iran.svg Меди Мадавикия П 1999-2007
Flag of Germany.svg Томас Дол П 1990-1991, 1998-2001
Flag of the Netherlands.svg Рафаел ван дер Ваарт П 2005-2008, 2012-
Flag of Germany.svg Томас фон Хеезен П 1980-1994
Flag of Germany.svg Феликс Магат П 1976-1986
Flag of Germany.svg Герт Дьорфел Н 1958-1971
Flag of Germany.svg Карстен Берон Н 1992-2000
Flag of England.svg Кевин Кигън Н 1977-1980
Flag of Germany.svg Уве Зелер Н 1946-1972
Flag of Germany.svg Хорст Хрубеш Н 1978-1983
Flag of Austria.svg Ернст Хапел Т 1981-1987
Flag of Germany.svg Херман Ригер М 1978-2004
Алея на славата

Североизточно от Имтек Арена се намира Алеята на славата, дарена от предприемача Андреас Маске. Около високо 3,5 метра бронзово копие на крака на Уве Зелер са разположени отпечатъци от стъпалата или дланите на футболистите от шампионския отбор от 1960 г., както и на други бивши играчи, треньори и функционери, избрани от специална комисия. Освен отбелязаните по-горе футболисти и по-долу треньори, в Алеята на славата са още президентите на отбора Фолфганг Клайн и Петер Крон, мениджърът Гюнтер Нецер, членът на надзорния съвет Удо Бандов и масажиста Херман Ригер.[11][12]

Капитани[редактиране | edit source]

От 40-те години на 20 век насам титулярните капитани на Хамбургер са 26. Най-дълго време капитан е Уве Зелер - девет години, следват Феликс Магат и Йохенфриц Майнке с по пет години. На обратния полюс е Дитмар Якобс, който само няколко мача след като е избран за капитан се контузва тежко и прекратява кариерата си. Петър Хубчев е един от играчите, които за кратко носят капитанската лента като заместници на титулярния капитан.[16] Осем играчи на Хамбургер са извеждали с капитанската лента националния отбор на Германия, като рекордьор отново е Зелер - 40 мача, което го нарежда на седмо място в класацията на капитаните на националния отбор.[16]

Нац. Играч Години
Flag of Germany.svg Рихард Дьорфел 1945-1948
Flag of Germany.svg Ервин Райнхарт 1948-1949
Flag of Germany.svg Йозеф Позипал 1954-1958
Flag of Germany.svg Йохенфриц Майнке 1958-1963
Flag of Germany.svg Уве Зелер 1963-1972
Flag of Germany.svg Франц-Йозеф Хьоних 1972-1974
Flag of Germany.svg Георг Фолкерт 1974-1976
Flag of Germany.svg Петер Ногли 1976-1979
Flag of Germany.svg Феликс Магат 1979-1981
Flag of Germany.svg Хорст Хрубеш 1981-1983
Нац. Играч Години
Flag of Germany.svg Феликс Магат 1983-1986
Flag of Germany.svg Томас фон Хеезен 1986-1988
Flag of Germany.svg Манфред Калц 1988-1989
Flag of Germany.svg Дитмар Якобс 1989
Flag of Germany.svg Томас фон Хеезен 1989-1990
Flag of Germany.svg Дитмар Байерсдорфер 1990-1992
Flag of Germany.svg Франк Роде 1992-1993
Flag of Germany.svg Томас фон Хеезен 1993-1994
Flag of Germany.svg Юрген Хартман 1994-1995
Flag of Germany.svg Йорг Алберц 1995-1996
Нац. Играч Години
Flag of Germany.svg Рихард Голц 1996-1997
Flag of Germany.svg Свен Кмеч 1997-1998
Flag of Germany.svg Андреас Фишер 1998-1999
Flag of Germany.svg Мартин Грот 1999-2001
Flag of the Netherlands.svg Нико-Ян Хоогма 2001-2004
Flag of Belgium.svg Даниел Ван Буйтен 2004-2006
Flag of the Netherlands.svg Рафаел ван дер Ваарт 2006-2008
Flag of the Czech Republic.svg Давид Яролим 2008-2010
Flag of Germany.svg Хайко Вестерман 2010-2013
Flag of the Netherlands.svg Рафаел ван дер Ваарт 2013-

Българите[редактиране | edit source]

Сайтът на Хамбургер определя трансфера на Йордан Лечков като един от най-сензационните в историята на отбора, защото Лече е играч с отлична техника и превъзходен поглед върху играта.[17] Лечков преминава от ЦСКА в Хамбургер през 1992 г. за 800 000 долара, след като шефовете на германския тим го харесват в срещата между двата отбора за Купата на УЕФА година по-рано.[18] Той е любимец на феновете, но се стига до пререкания с треньора Бено Мьолман и Лечков рядко намира място в състава. След смяната на Мьолман с Феликс Магат по всичко личи, че Лечков отново ще се превърне в ключов играч за Хамбургер. След три мача с един гол Магат заявява, че българинът е "един от най-забележителните футболисти, които е виждал", но само месец по-късно двамата влизат в конфликт и Лече трудно намира място в групата.[19] Лечков напуска отбора през 1996 г. в посока Олимпик Марсилия, въпреки опитите на тогавашния президент Уве Зелер да сдобри играч и треньор.[20] Твърди се, че причина за проблемите на Лечков в Хамбург е трудният характер на играча, според самия него пък лоша шега му изиграва голът, който той вкарва срещу Германия на Световното в САЩ.[18][21] За Хамбургер Лечков изиграва 101 мача в Бундеслигата и отбелязва 11 гола, а през 1993 г. е обявен за най-добър полузащитник в Бундеслигата.

Петър Хубчев е другият българин, играл с успех за Хамбургер. Той пристига в отбора от Левски през януари 1994 г. и остава до средата на сезон 1996/1997, когато преминава в Айнтрахт Франкфурт, също след спречкване с Феликс Магат. Треньорът демонстративно сменя Хубчев след като той не изпълнява задоволително поставената му тактическа задача и оттогава рядко получава шанс за изява.[20] Дотогава обаче защитникът винаги е играл стабилно и дори му е направено предложение да носи капитанската лента за постоянно, но той отказва.[22] В Бундеслигата Петър Хубчев има 65 мача и 2 гола.

Павел Дочев акостира в Хамбург през сезон 1992/1993. И той като Лечков е харесан от Егон Кордес след мачовете с ЦСКА, но за разлика от него не успява да се наложи в отбора и изиграва само 8 мача.

Повече от странен е престоят в отбора на Мартин Зафиров. Преди началото на сезон 1997/1998 преминава в Хамбургер. Там обаче Зафиров играе точно 43 минути. В мача от втория кръг срещу Волфсбург влиза като резерва в 46-ата минута и малко преди края на мача получава червен картон. След тази негова изява договорът му е прекратен.[23]

Националите[редактиране | edit source]

Списък с играчите в Хамбургер, национали на своите страни

Треньори[редактиране | edit source]

Най-успешните треньори след създаването на Бундеслигата[редактиране | edit source]

Ернст Хапел е най-успешният треньор в историята на Хамбургер и също така най-дълго задържалият се на поста след създаването на Бундеслигата. За шест години (сезони 1981/1982 - 1986/1987) той прави отбора два пъти шампион (1982 и 1983) и два пъти вицешампион (1984 и 1987) на Германия и печели КЕШ (1983) и Купата на Германия (1987). Извежда отбора до финал за Купата на УЕФА (1982) и финал за Междуконтиненталната купа (1983).

Бранко Зебец прави отбора шампион още през първия си сезон начело на отбора (1979). През следващия сезон Хамбургер завършва на второ място в Бундеслигата и играе финал за КЕШ. Играчите недоволстват от тежките тренировки в края на сезона, а според критиците това е причината отборът да не спечели нито една от двете титли. Засилват се и проблемите на Зебец с алкохола. Шофьорската му книжка е отнета, говори се, че в мача срещу Борусия Дортмунд е седял на скамейката с 3,25 промила алкохол в кръвта.[24] След края на есенния полусезон през 1980 г. Хамбургер е на първо място в класирането, но Зебец е освободен от поста си заради алкохолизма си.

Куно Кльоцер поема отбора преди сезон 1973/1974 и успява да изведе отбора от посредствеността. Печели КНК през 1977 г. и Купата на Германия през 1976 г. Извежда отбора до второ място в Бундеслигата (1976) и още един финал за Купата на Германия през 1974 г. Освен успехите, които постига, той подготвя почвата за още по-големите успехи, постигнати от Бранко Зебец и Ернст Хапел, обигравайки един млад отбор. През 1977 г. доброволно напуска поста след пререкания с тогавашния президент Петер Крон.[25]

Списък на треньорите[редактиране | edit source]

До 1945 г. е често срещана практика отборът да се води не от треньор, чиято професия е такава, а от някой от играчите или ръководството на отбора.

Нац. Треньор Години П/Р/З
Flag of Germany.svg Рудолф Агте1 1919-1920
Flag of England.svg А.У. Търнър2 1920-04.1921
Flag of Germany.svg Рихард Гирулатис 04.1921-12.1921
Flag of Hungary.svg Лайош Баняй 01.1922-04.1922
Flag of England.svg А.У. Търнър3 05.1922-1923
Flag of England.svg Уилям Таунли 1923
Flag of Germany.svg Рудолф Агте3 1923-1925
Flag of England.svg Джак Бъртън 1925-11.1925
Flag of England.svg А.У. Търнър 12.1925-1926
Flag of Austria.svg Адолф Рибе 1926-1927
Flag of Germany.svg Рудолф Агте 1927-01.1929
Flag of Germany.svg
Flag of Germany.svg
Ернст Мос
Тео Люткенхаус3
02.1929-1929
Flag of Germany.svg Карл Матайдес 1929-12.1930
Flag of Hungary.svg Гюла Кертеш 01.1931-1932
Flag of England.svg А.У. Търнър3 1932-04.1933
Flag of Norway.svg Асбьорн Халворсен1 04.1933-09.1933
Flag of Germany.svg Херберт Тим3 10.1933-1934
Flag of Germany.svg Георг Хохгезанг 11.1934
Flag of Germany.svg Карл Матайдес3 01.1935
Flag of Germany.svg Ханс Ланг 06.1935-10.1939
Flag of Germany.svg Фриц Тойфел 1939
Flag of Germany.svg Джони Шулц 1939-04.1942
Flag of Germany.svg Ото Роведер1 1942-04.1943
Нац. Треньор Години П/Р/З[26]
Flag of Germany.svg Карл Хьогер 05.1943-06.1943
Flag of Germany.svg Ото Роведер1 1943-09.1944
Flag of Germany.svg Карл Хьогер 10.1944-1945
Flag of Germany.svg Ханс Таухерт 1945-06.1949
Flag of Germany.svg Георг Кньопфле 08.1949-06.1954
Flag of Germany.svg
Flag of Germany.svg
Мартин Вилке
Гюнтер Малман
07.1954-06.1956
Flag of Germany.svg Гюнтер Малман 07.1956-06.1962
Flag of Germany.svg Мартин Вилке 07.1962-05.1964 11/9/94
Flag of Germany.svg Георг Гавличек 07.1964-04.1966 22/12/25
Flag of Germany.svg Йозеф Шнайдер 04.1966-06.1967 12/11/16
Flag of Germany.svg Курт Кох 07.1967-05.1969 24/20/20
Flag of Germany.svg Георг Кньопфле 05.1969-06.1970 12/12/14
Flag of Germany.svg Клаус-Дитер Окс 07.1970-06.1973 36/26/40
Flag of Germany.svg Куно Кльоцер 07.1973-06.1977 62/29/45
Flag of Germany.svg Руди Гутендорф 07.1977-10.1977 6/1/5
Flag of Turkey.svg Аркоч Йозджан 10.1977-06.1978 8/5/9
Flag of FR Yugoslavia.svg Бранко Зебец 07.1978-12.1980 54/17/14
Flag of FR Yugoslavia.svg Александар Ристич 01.1981-06.1981 8/5/4
Flag of Austria.svg Ернст Хапел 07.1981-06.1987 109/53/42
Flag of FR Yugoslavia.svg Йосип Скоблар 07.1987-11.1987 8/5/4
Flag of Germany.svg Вили Райман 11.1987-01.1990 32/19/24
Flag of Germany.svg Герд-Фолкер Шок 01.1990-03.1992 28/22/23
Flag of Germany.svg Егон Коордес 03.1992-09.1992 3/8/8
Нац. Треньор Години П/Р/З
Flag of Germany.svg Бено Мьолман 09.1992-10.1995 31/36/38
Flag of Germany.svg Феликс Магат 10.1995-05.1997 21/18/19
Flag of Germany.svg Ралф Шер5 05.1997-06.1997 1/1/0
Flag of Germany.svg Франк Пагелсдорф 07.1997-09.2001 51/46/45
Flag of Germany.svg Холгер Йеронимус5 09.2001-10.2001 0/1/1
Flag of Austria.svg Курт Яра 10.2001-10.2003 26/20/23
Flag of Germany.svg Клаус Топмьолер 10.2003-10.2004 14/5/14
Flag of Germany.svg Томас Дол 10.2004-02.2007 36/20/23
Flag of the Netherlands.svg Хюб Стевенс 02.2007-06.2008 23/15/11
Flag of the Netherlands.svg Мартин Йол 07.2008-05.2009 19/4/11
Flag of Germany.svg Бруно Лабадия 06.2009-04.2010 12/12/8
Flag of the Netherlands.svg Рикардо Монис5 04.2010-06.2010 1/1/0
Flag of Germany.svg Армин Фе 07.2010-03.2011 11/4/11
Flag of Germany.svg Михаел Йонинг 03.2011-09.2011 1/6/7
Flag of Argentina.svg Родолфо Кардосо5 09.2010-10.2011 1/0/1
Flag of Denmark.svg Франк Арнесен5 10.2011 1/0/0
Flag of Germany.svg Торстен Финк 10.2011-09.2013 21/18/25
Flag of Argentina.svg
Flag of Ghana.svg
Родолфо Кардосо5
Ото Адо5
09.2013 0/0/1
Flag of the Netherlands.svg Берт ван Марвайк 09.2013-02.2014 3/3/9
Flag of Germany.svg Мирко Сломка 02.2014-09.2014 3/3/10
Flag of Germany.svg Йозеф Цинбауер 09.2014-

Бележки:

  • 1 - Агте (първи престой), Халворсен и Роведер са играещи треньори.
  • 2 - Не е сигурно дали А.У. Търнър е англичанин.[27]
  • 3 - Търнър (втори и четвърти престой), Агте (втори и трети престой), Люткенхаус, Тим и Матайдес заемат и директорска длъжност.
  • 4 - Данните за Вилке се отнасят само за периода от създаването на Бундеслигата, т.е. от юли 1963 г.
  • 5 - Шер, Йеронимус, Монис, Кардосо, Арнесен и Адо заемат временно длъжността между уволнението на предишния и назначаването на нов треньор.
  • С удебелен шрифт са треньорите от Алеята на славата.[11][12]

Екипи[редактиране | edit source]

Стандартната комбинация на домакинския екип (на снимката през сезон 2012/2013)
Домакински екип от ерата с чисто бели фланелки (на снимката финалът за КНК през 1968 г. срещу Милан)
Резервен екип за мачове от евротурнирите (на снимката финалът за КНК през 1977 г. срещу Андерлехт)
Домакинска фланелка Адидас от 2009 г. с емблемата на Хамбургер, шампионската звезда и логото на настоящия спонсор Емирейтс

Традиционната комбинация на домакинския екип на Хамбургер според устава на отбора е бели фланелки с емблемата на отбора, червени гащета и сини чорапи с черно-бял вертикално раиран ръб,[28] като в много редки случаи гащетата и чорапите могат да бъдат с други цветове. До средата на 70-те години на 20 век фланелките са изцяло бели, а след това в дизайна се налагат различни червени орнаменти в стила на производителя и времето; през някои сезони орнаментите са само сини, червени и сини или червени и черни. През 90-те години шарените орнаменти заемат по-голяма част от площта на фланелките, но с настъпването на 21 век се завръща стандартният дизайн бяла фланелка с малко като площ орнаменти. През сезони 2007/2008 и 2008/2009 екипите са с ретро дизайн - бели фланелки на тънки червени линии, копие на тези, с които отборът играе в периода 1982-1984 и печели КЕШ и шампионската титла и играе финал за Купата на УЕФА. По изключение четири сезона домакинската фланелка е с различен от класическия бял цвят: 1970/1971 и 1977/1978 - червена, 1969/1970 - синьо-бяла, разделена по диагонал и 1976/1977 - розова.[29] Идеята за розова фланелка е на тогавашния президент Петер Крон, който предприема този ход, за да привлече на стадиона повече жени.[29]

Резервните фланелки на Хамбургер през годините имат различни цветове. В първите десет години след създаването на Бундеслигата те са предимно с бледо син цвят, като изключение прави периодът 1968-1971, когато те са съответно виненочервени, червени и бели с една синя и една черна вертикална ивица. От 1971 до 1991 г. фланелките са предимно червени, с изключение на сезони 1975/1976, 1987/1988 и 1988/1989 - бледо сини и 1977/1978, 1979/1980 и 1985/1986 - сини. От 1991 до 2004 фланелките са предимно ярко или бледо сини, с изключение на сезон 1996/1997 - бяло-сини и 1997/1998 - синьо-черни. Резервната фланелка през сезон 2004/2005 е виненочервена, а оттогава до 2014 г. те са черни (2005/2006, 2007/2008), сини (2006/2007, 2012/2013, 2013/2014) и синьо-черни (в периода 2008-2012). Фланелката през сезон 2014/2015 е на черни и сиви хоризонтални райета, като отпред те са "разместени", за да създадат впечатление за триизмерен ромб като на емблемата. Подобно на домакинските фланелки в периода 2007-2009, синьо-черните резервни фланелки от периода 2008-2010 имат ретро дизайн и са копие на тези с които преди 120 години играе СК Германия 1887, най-старият от трите отбора, от които произлиза Хамбургер.[30]

В последните години Хамбургер разполага и с трети - червен - екип, но рядко играе мачове с него.

Над емблемата на Хамбургер се намира една звезда, която според правилата на Германския футболен съюз символизира трите спечелени титли в Първа Бундеслига.

Спонсори[редактиране | edit source]

През 1973 г. Петер Крон подписва договор за спонсорство с италианския производител на алкохолни и безалкохолни напитки Давиде Кампари-Милано. Така през сезон 1973/1974 на фланелките на Хамбургер се появява надпис Кампари и отборът става вторият в Бундеслигата след Айнтрахт Брауншвайг (Йегермайстер) със спонсорско лого.[31] Това обаче среща съпротивата на телевизиите, които считат това за скрита реклама и пробват да бойкотират излъчването на мачове. До началото на 80-те години на 20 век рекламата върху екипите на мачове от евротурнирите е забранена от УЕФА и поради тази причина до 1982 г. Хамбургер играе с фланелки с надпис "HSV".[31] Спонсорът, по чието време Хамбургер постига най-много успехи е Бритиш Петролиъм; тогава отбърът печели две шампионски титли, КЕШ и Купата на Германия. Бритиш Петролиъм води в отбора Франц Бекенбауер, след като поема годишната му заплата в размер на 1,2 милиона германски марки. Заради слабите резултати на отбора през сезон 1994/1995 тогавашният спонсор ТВ Шпилфилм забранява на Хамбургер да излиза в последните три мача от сезона с тяхното лого на екипите; то е заменено от надписа "HSV". Причината за това обаче не е само да не се вреди на имиджа на ТВ Шпилфилм, но се преследва и друга цел - за известен период от време да се отприщи лавина от дискусии в медиите, в която да се споменава името на списанието.[32] Малко преди първия мач от следващия сезон Хамбургер подписва договор за спонсорство с Хюндай, който е прекратен преждевременно заради по-добрите условия, предложени от издателството Ферлагсгрупе Милхщрасе, което издава ТВ Шпилфилм. Смяната се осъществява без проблеми от страна на Хюндай, но отборът трябва да плати обезщетение в неназован размер.[31] През сезон 2003/2004 тимът е на път да остане без спонсор и в предсезонната подготовка и турнира за Купата на лигата играе с надписи "HSV" на домакинските и "Хамбург" на резервните фланелки, но три дни преди началото на сезона е постигнато споразумение с инвестиционното дружество АДИГ.[33] Най-дългосрочното сътрудничество до момента е това с авиокомпанията Емирейтс, което стартира през 2006 г., а по-късно е продължено до 2015 г. През сезон 2014/2015 спонсорското портфолио на Хамбургер обхваща генералния спонсор (Емирейтс), доставчика на екипировка Адидас, "кръстника" на стадиона Имтек, доставчика на служебни автомобили Ауди, "здравният партньор" Техникер Кранкенкасе, седем ексклузивни партньора, сред които Холстен, Спарда Банк и Дойче Телеком, 14 партньора, сред които МАН, Макдоналдс и Сигнал Идуна и 21 доставчика, сред които Кока Кола, Бакарди и Смайлис.[34]

Нац. Спонсор Години
Flag of Italy.svg Кампари (Campari), марка аперитив 1974-1976
Flag of Japan.svg Хитачи (Hitachi), производител на електроуреди 1976-1979
Flag of the United Kingdom.svg Бритиш Петролиъм (BP, British Petroleum), петролна компания 1979-1987
Flag of Japan.svg Шарп (Sharp), производител на електроуреди 1987-1994
Flag of Germany.svg ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите 1994-1995
Flag of South Korea.svg Хюндай (Hyundai), производител на автомобили 1995-2000
Flag of Germany.svg ТВ Шпилфилм (TV Spielfilm), списание с програмата за телевизиите 2000-2003
Flag of Germany.svg АДИГ (ADIG), инвестиционно дружество 2003-2006
Flag of the United Arab Emirates.svg Емирейтс (Fly Emirates), авиокомпания 2006-

Производители[редактиране | edit source]

До края на 70-те години на 20 век Хамбургер няма твърда обвързаност с производител на екипировка, затова се случва в рамките на един сезон да играе с екипи на няколко различни фирми като Палме, Ерима, Умбро и Адидас. Първият договор за доставка на екипировка е подписан с Адидас през 1979 г.

Нац. Производител Години
Flag of Germany.svg Палме 60-те
70-те
(неоф.)
Flag of Germany.svg Ерима
Flag of the United Kingdom.svg Умбро
Flag of Germany.svg Адидас
Flag of Germany.svg Адидас 1979-1995
Flag of Germany.svg Улшпорт 1995-1998
Flag of Italy.svg Фила 1998-2001
Flag of the United States.svg Найк 2001-2005
Flag of Germany.svg Пума 2005-2007
Flag of Germany.svg Адидас 2007-

Стадиони[редактиране | edit source]

Тук е бил първият стадион на Хамбургер
Шпортплатц ам Ротенбаум

Първият стадион, на който Хамбургер играе домакинските си мачове е Шпортплатц ам Ротенбаум в елитния квартал Ротенбаум. Това става в периода 1919 - 1953 г. От 1 ноември 1910 г. до 1919 г. на него играе един от предшествениците на отбора - ФК Хамбургер. Капацитетът на стадиона е 24 000 до 27 000 души. Две от трибуните имат покрив, нещо единствено по рода си в началото на 20 век.[35] Последният мач, изигран на стадиона е през 1996 г., а година по-късно той е разрушен. Днес на неговото място има жилища и офиси. Снимка на стадиона

Фолкспаркщадион/АОЛ Арена/HSH Нордбанк Арена/Имтек Арена
Фолкспаркщадион през 1981-а (Хамбургер - Байерн Мюнхен

През 1953 г. Хамбургер се премества на Фолкспаркщадион. Този стадион е построен в периода 1951 - 1953 г. на мястото на разрушения през Втората световна война Стадион Алтона. Капацитетът на стадиона е 61 000 зрители. Той е домакин на мачове от СП 1974 и Евро 1988. Феновете не харесват конструкцията на стадиона и дължащата се на нея липса на атмосфера. Те подигравателно го наричат Бетонената паница.

Имтек Арена днес

През 1998 г. започва основна реконструкция, която трае две години. Теренът е завъртян на 90 градуса, трибуните постепенно са разрушени и на тяхно място са построени нови, като забележителното в случая е, че през тези две години Хамбургер продължава да играе мачовете си там. Според категоризацията на УЕФА стадионът е от най-високата четвърта категория. От 1 юли 2001 г., след сделка с американския интернет провайдер АОЛ, носи името АОЛ Арена. От сезон 2007/2008 правата над името са продадени на банка HSH Нордбанк за период от 3+3 години и стадионът се казва HSH Нордбанк Арена. Заради финансовата криза от 2008 г. през 2009 г. банката обявява, че няма намерение да използва опцията за удължаване на договора и така стадионът носи това име до средата на 2010 г.,[36] а след това Имтек получава спонсорските права.

Освен на мачове на Хамбургер, на този стадион се играят пет мача от СП 2006, както и финалът в Лига Европа през 2010 г., като през този сезон Хамбургер отпада на полуфинал и пропуска възможността да играе финал на собствения си стадион. Националният отбор на Германия домакинства на Имтек Арена в 27 мача, в които има 16 победи, 5 равенства и 6 загуби (една от победите е в приятелски мач срещу България.

Фенове[редактиране | edit source]

Фен на Хамбургер

Хамбургер е един от най-обичаните футболни отбори в Германия. Според статистика от февруари 2009 г. отбърът има 3,3 милиона фена в Европа, което го нарежда на 28 място по този показател на континента, като от германските отбори пред него са само Байерн Мюнхен (9 място, 19,8 милиона) и Вердер Бремен (22 място, 4,9 милиона).[37]

Към края на 2014 г. Хамбургер има над 800 официално регистрирани фенклуба,[38] 49 от които са извън Германия - в Австрия, Австралия, Англия, Белгия, Дания, Дубай, Индонезия, Испания, Италия, Китай, Люксембург, Мароко, Норвегия, Парагвай, Русия, САЩ, Сиера Леоне, Финландия, Франция, Холандия, Чехия, Швейцария, Швеция, Шотландия и Южна Африка.[39] Първият фенклуб е Rothosen и е основан през април 1972 г.; той съществува и до днес и има около 40 члена. Сред най-известните и най-важните фенклубове днес са Poptown, Chosen Few, Rautengeil Fallingbostel, Hermann's Treue Riege, Totale Offensive e.V. и Wilhelmsburger Jungs.

В днешни дни феновете на Хамбургер поддържат приятелски отношения с тези на Хановер 96 и Арминия Билефелд (трите отбора образуват т. нар. Северен алианс; цветовете на Хамбургер и Арминия са еднакви, както и съкращението HSV на Хамбургер и Хановер), но като цяло приятелствата с чужди фенове не са толокова интензивни, каквато е била традицията през 70-те и 80-те години. Тогава възникват и приятелствата с привържениците на Щутгарт и Нюрнберг, а най-голямо е приятелството с Борусия Дортмунд.[40] То достига зенита си през 80-те години, но днес съществува само между отделни фракции от феновете. На международно ниво от края на 70-те години се поддържат топли отношения с феновете на Глазгоу Рейнджърс, което отговаря на факта, че феновете на местните врагове Санкт Паули и Селтик също се подкрепят взаимно. Най-необичани пък са феновете на местния съперник Санкт Паули, както и на Вердер Бремен и Байерн Мюнхен.

Известни привърженици[редактиране | edit source]

Мориц Блайбтрой
Томи Хаас
Хелмут Шмит

Успехи[редактиране | edit source]

Хамбургер в Бундеслигата по сезони

Статистика на успехите на Хамбургер ШФ

  • 1 х Носител на КЕШ: 1983
  • 1 х Финалист за КЕШ: 1980
  • 1 х Носител на КНК: 1977
  • 1 х Финалист за КНК: 1968
  • 1 х Финалист за Купата на УЕФА: 1982
  • 6 х Шампион на Германия: (1922*), 1923, 1928, 1960, 1979, 1982, 1983 (*: Отборът се отказва от титлата през 1922-а)
  • 8 х Вицешампион на Германия: 1924, 1957, 1958, 1976, 1980, 1981, 1984, 1987
  • 3 х Носител на Купата на Германия: 1963, 1976, 1987
  • 3 х Финалист за Купата на Германия: 1956, 1967, 1974
  • 2 х Носител на Купата на лигата: 2 - 1973, 2003
  • 5 х Носител на Купа Интертото: 1970*, 1974*, 1994*, 2005, 2007 (*: От 1967 до 1995 г. отборите играят само в групи - всеки срещу всеки на разменено гостуване и за победители в турнира се обявяват отборите с първи места в собствените си групи)
  • 25 х Шампион на Северна Германия: 1921, 1922, 1923, 1924, 1925, 1928, 1929, 1931, 1932, 1933, 1948, 1949, 1950, 1951, 1952, 1953, 1955, 1956, 1957, 1958, 1959, 1960, 1961, 1962, 1963
  • 4 х Шампион на Гаулига Нордмарк: 1937, 1938, 1939, 1941
  • 16 х Шампион на Хамбург-Алтона: 1896*, 1897*, 1901*, 1902*, 1904*, 1905*, 1919**, 1924, 1926, 1927, 1928, 1930, 1931, 1932, 1945, 1946 (*: титлата е спечелена от СК Германия 1887; **: титлата е спечелена от ФК Хамбургер, по това време обединен с Виктория Хамбург)
  • 2 х Шампион на Британската окупационна зона: 1947, 1948
  • 6 х Носител на Купата на Северна Германия: 1927, 1953, 1956, 1957, 1959, 1960
  • 1 х Финалист за Купата на Северна Германия: 1958

Рекорди[редактиране | edit source]

Отборни
Играчи
В първенството
  • От създаването на отбора през 1919 г. винаги е играл в най-високата дивизия на Германия.
  • Единственият отбор, който е участвал във всички сезони на Първа Бундеслига от създаването ѝ през 1963 г.
  • Отборът с най-много титли от регионални първенства - 25 пъти шампион на Северна Германия.
  • Най-много участия във финалния турнир за определяне на германския шампион - 32.
  • Третият от общо четири отбора (заедно с Борусия Мьонхенгладбах, Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд), който успява да спечели две поредни шампионски титли в Бундеслигата.
  • До ноември 2013 г. е отборът в Бундеслигата с най-много поредни мачове без загуба - 36 (16 януари 1982 - 29 януари 1983).[8] Рекордьор вече е Байерн Мюнхен с 53 мача.
  • До сезон 2012/2013 е и отборът в Бундеслигата с най-много победи като гост в един сезон - 11 (2005/2006). Отново е задминат от Байерн Мюнхен с 15 мача.
  • Трето място във вечната класация на Бундеслигата с 2597 точки (към 4 ноември 2014 г.).[41]
  • Четвърто място в класацията за брой кръгове, в които отборът е на първо място в класирането - 106 кръга (към април 2007).[42]
  • Манфред Калц е на второ място във вечната класация на играчите с най-много мачове в Бундеслигата - 581, всичките за Хамбургер. В Топ 15 са още Улрих Щайн (десети с 512 мача, 228 за Хамбургер) и Дитмар Якобс (тринадесети с 493 мача, 323 за Хамбургер).[43]
  • Калц е и играчът, отбелязал най-много голове от дузпа - 53 гола от 60 дузпи.[44]
  • Калц държи и негативен рекорд - има отбелязани шест автогола (все пак 76 пъти е уцелил правилната врата).[44]

Аматьорски отбор[редактиране | edit source]

Вторият отбор на Хамбургер ШФ завършва сезон 2004/05 на шесто място в третодивизионната Регионална лига Север, като в течение на надпреварата достига дори до второто място, но лоша серия от резултати вадят младите футболисти на "червените шорти" от разпределението на челните места. През следващата кампания борбата между повечето клубове се води за местата до десето, даващи право за участие в нововъведената Трета лига. Хамбургер ШФ II обаче завършват назад в таблицата и това им постижение ги поставя в новата четвърта дивизия на Германия - Регионална лига Север.

Тъй като игрището на Хагенбекщрасе не е лицензирано за срещи от новата лига, а HSH Нордбанк Арена не се използва за мачове на аматьорско ниво, ръководството на клуба от пристанищния град взема решение домакинствата на втория отбор да се провеждат на игрището в Нордерщет Едмунд-Пламбек-Щадион, арена на Айнтрахт Нордерщет. Отборът се води от бившия играч на Хамбургер Родолфо Кардосо.

Играч Предишни клубове
Вратари
- Германия Марсел Хьолшер Оснабрюк
- Германия Фабиан Лукасен Вилхелмсхафен, Санкт Паули, Хамбургер ШФ,
Хаген/Аренсбург, Тритау
- Германия Александер Майер Олдесло
Защитници
- Германия Фахри Акьол Айнтрахт Нордерщет
- Германия Хенрик Детман Лобрюге
- Германия Фабиан Франке Заксен Лайпциг
- Германия Матиас Хаас Байерн Мюнхен, 1860 Розенхайм, Рамерберг
- Германия Борис Лешински Унтерхахинг, Хамбургер ШФ, Шалке 04
- Германия Виктор Майер Оснабрюк
- Германия Герит Александер Пресел Брамфелд
Полузащитници
- Flag of Armenia.svg Левон Айрапетиян Люсум
- Германия Кристиан Бьонлайн Фрийзен
- Германия Денис Дуве Харбург
- Германия Мамади Кейта Блекбърн Роувърс, Кьолн, Менден , Холцен, Лабенди
- Flag of Hungary.svg Даниел Наги Уйпещ Будапеща
- Flag of Nigeria.svg Джоузеф Олумиде Танхаузен, Кобленц, Валдхоф Манхайм, Гартенщат
Нападатели
- Германия Андре Хан Бремерхафен
- Германия Рафаел Казиор Рот-Вайс Есен, Холщайн Кил, Вакер Бургхаузен, Дуисбург,
Санкт Паули, Хамбургер ШФ, СК Нордерщет
- Flag of Germany.svg Стивън Леверенц Динамо Дрезден, Хамбургер ШФ, Щапелфелд
- Германия Гъргур Радос Огерсхайм, Вартекс Вараждин, Триестина, Унтерхахинг

Женски отбор[редактиране | edit source]

Женският футболен отбор на Хамбургер е основан през 1970 г. В момента играе в Първа Бундеслига.

Успехи[редактиране | edit source]

  • 3 х Промоция в Първа Бундеслига: 1997, 2001 и 2003
  • 1 х Финалист за Купата на Германия: 2002
  • 1 х Финалист за Купа Одсет: 2004
  • 4 х Шампион на Северната регионална лига: 1999, 2000, 2001 и 2003*
  • 4 х Шампион на Хамбург: 1976, 1990, 2000* и 2002*
  • 10 х Носител на Купата на Хамбург: 1979, 1991, 1994, 1995, 1997, 2000, 2001, 2002*, 2003 и 2004*

Титлите, отбелязани с * са спечелени от дублиращият отбор.

Други спортове[редактиране | edit source]

Другите спортове, които развива Хамбургер ШФ са хандбал, баскетбол, волейбол, лека атлетика, хокей на лед, ръгби, тенис на маса, тенис, бадминтон, бейзбол, боулинг, крикет, голф, карате, плуване, спортни танци, спортна гимнастика и хокей на ролери.

Любопитно[редактиране | edit source]

  • Хамбургер е единственият германски отбор, който никога не е изпадал от Първа Бундеслига от нейното основаване през 1963 г.
  • Хамбургер е първият немски отбор, който прави турне в САЩ след Втората световна война (през 1950 г.) и се завръща с шест победи от шест мача.
  • Масажистът Херман Рийгер е една от култовите фигури в Хамбургер. Той работи в отбора от 1978 до пенсионирането си през 2005 г. Заради веселия си характер и дългогодишната работа в тима той се радва на обичта на всички фенове е достигнал такъв култов статус, с който могат да се похвалят много малко играчи на отбора. Едно от скандиранията на агитката, когато играта на отбора не върви, е "Всички освен Херман да си ходят!" По случай пенсионирането му Хамбургер организира бенефисен мач, едно рядко срещано събитие за човек, който не е футболист. На него е кръстен талисманът на отбора.
  • Талисман на Хамбургер е динозавърът Херман. Рождената му дата е 24 август 2004, когато се излюпва от яйце по време на приятелския мач срещу Байерн Мюнхен по случай четиридесетгодишнината от основаването на Бундеслигата. Номерът на фланелката на Херман е 87 (идва от 1887 година).
  • Със своите 40 000 члена Хамбургер ШФ е третият по големина спортен клуб в Германия.

Източници[редактиране | edit source]

  1. HSV-history.de: SC Germania
  2. HSV-history.de: Hamburger FC
  3. HSV-history.de: FC Falke 1906
  4. Zusammenschluß zum HSV am 01.06.1919
  5. Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 40
  6. а б www.hsv-history.de: Deutsche Meisterschaft 1921/22
  7. Werner Skrentny, Jens R. Prüß: Mit der Raute im Herzen - Die große Geschichte des Hamburger SV, стр. 71
  8. а б www.sportgate.de
  9. а б ЦСКА в Европа, 1991-92, официален сайт на ЦСКА
  10. Трансфери през сезон 2014/2015, transfermarkt.de
  11. а б в Der Walk of Fame und der Uwe Seeler Fuß
  12. а б в HSV-Walk of Fame um vier Mitglieder reicher
  13. "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
  14. "Tull" Harder - Vom Idol zum Kriegsverbrecher
  15. HSV-Presseservice: 125 Jahre HSV - Die große Gala
  16. а б Spielführer
  17. Музей на Хамбургер: Играчите
  18. а б "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
  19. "БФС обещава 1 милион евро премия на Магат", в-к Меридиан Мач, 05.04.2007
  20. а б "Magath und die Stars beim Hamburger SV - Es ging nicht lange gut", сп. Кикер, 06.03.2003
  21. "Лечков и скандалите - ръка за ръка", в-к Новинар, бр.238 (2086), 15.10.2007
  22. "Българите в Германия", Топспорт, 03.06.2007
  23. Музей на Хамбургер: Играчите
  24. "40 години Бундеслига", специално издание на сп. Кикер, 2003
  25. "Alles Gute, Kuno Klötzer!", в-к Хамбургер Абендблат, 19.04.2002
  26. HSV-Trainer in der Bundesliga
  27. A.W. Turner
  28. Satzung des Hamburger Sportverein e.V., §4 (2)
  29. а б Heim-Trikots des Hamburger SV in der Bundesliga seit 1963/64
  30. HSV in den Trikots von Germania 1887
  31. а б в Sponsoren des Hamburger SV seit 1973
  32. Als ein Sponsor den HSV zum Gespött machte
  33. Keine blanke Brust mehr - HSV mit neuem Trikotsponsor
  34. Sponsoren des HSV
  35. HSV Supporters Club - Historie: Rothenbaum
  36. HSH Nordbank steigt als Stadion-Namensgeber aus
  37. Barça bei den Fans top, HSV 28.!
  38. Offizielle Fanclubs (OFC)
  39. Fanclubs des HSV im Ausland
  40. HSV Fanfreundschaften
  41. Вечната класация на Бундеслигата
  42. HSV-history.de: Bundesliga
  43. Germany - All-Time Most Matches Played in Bundesliga
  44. а б Официален сайт на Бундеслигата

Външни препратки[редактиране | edit source]

Goldenwiki 1.5.png Тази статия е включена в списъка на избраните на 1 декември 2007. Тя е оценена от участниците в проекта като една от най-добрите статии на български език в Уикипедия.
Портал В Портал Футбол можете да намерите още много страници за футбол.